Защо някои от нас толкова много търсят някого, когото да обичат, само за да се опитат да го променят?
Противно на схващането, което битува, когато се опитваме да променим партньора си да бъде като нас, не е признак на сила. Това е знак на слабост, начин да не приемем различията между нас.
Понякога различията могат да бъдат божествени, а понякога могат да бъдат и катастрофални. В идеалния случай, разликите в личностните характеристики осигуряват предимства един за друг, възможност за обогатяване и растеж. Тези различия може да заздравят връзката, но за съжаление понякога разликите създават разделение и бариери между партньорите.
Как можем да вдигнем бариерите?
Един от начините, който ние често използваме е да се опитаме да променим партньорът си, така, че различията помежду ни да изчезнат и той да стане точно като нас. Това обаче е непродуктивно.
Mислим си, че този срив на различията прави все по-трайна любовта ни, но това не е така. Първо не можем да манипулираме промяната в някой друг. Второ ако бихме могли да превърнем партньора си в наше копие, тогава той би загубил индивидуалността си и ние няма да можем да си взаимодействаме. Докато страхът от изоставяне е в основата на отчаяната нужда от еднаквост, по ирония на съдбата, резултатът от това да живееш с клонинг е изоставяне. Няма кой да ни утеши, няма кой да ни стимулира със свежа мисъл, нямаме огледало , в което да се огледаме. Това е цената, на стремежа за еднаквост за сметка на различията.
Страхът от изоставяне се таи дълбоко в сценария на семейството и отношенията ни. Страхът от раздялата властва над нас, дълбоко и подсъзнателно. Културата също играе роля в оформяне възгледите на една двойка.
В Живей съзнателно работим върху пренаписването на тези стари семейни или културни сценарии и ги заменяме с нови , пресни и по- осъзнати. сряда, 26 октомври 2011 г.
Различия между партньорите
Защо някои от нас толкова много търсят някого, когото да обичат, само за да се опитат да го променят?
Противно на схващането, което битува, когато се опитваме да променим партньора си да бъде като нас, не е признак на сила. Това е знак на слабост, начин да не приемем различията между нас.
Понякога различията могат да бъдат божествени, а понякога могат да бъдат и катастрофални. В идеалния случай, разликите в личностните характеристики осигуряват предимства един за друг, възможност за обогатяване и растеж. Тези различия може да заздравят връзката, но за съжаление понякога разликите създават разделение и бариери между партньорите.
Как можем да вдигнем бариерите?
Един от начините, който ние често използваме е да се опитаме да променим партньорът си, така, че различията помежду ни да изчезнат и той да стане точно като нас. Това обаче е непродуктивно.
Mислим си, че този срив на различията прави все по-трайна любовта ни, но това не е така. Първо не можем да манипулираме промяната в някой друг. Второ ако бихме могли да превърнем партньора си в наше копие, тогава той би загубил индивидуалността си и ние няма да можем да си взаимодействаме. Докато страхът от изоставяне е в основата на отчаяната нужда от еднаквост, по ирония на съдбата, резултатът от това да живееш с клонинг е изоставяне. Няма кой да ни утеши, няма кой да ни стимулира със свежа мисъл, нямаме огледало , в което да се огледаме. Това е цената, на стремежа за еднаквост за сметка на различията.
Страхът от изоставяне се таи дълбоко в сценария на семейството и отношенията ни. Страхът от раздялата властва над нас, дълбоко и подсъзнателно. Културата също играе роля в оформяне възгледите на една двойка.
В Живей съзнателно работим върху пренаписването на тези стари семейни или културни сценарии и ги заменяме с нови , пресни и по- осъзнати. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар