Тревогите в своята същност ни пречат да се грижим за други неща. Може да се притесняваме за кариерата си , взаимоотношенията си, децата си или за още много неща. Във всеки случай тревожността включва повтарящи се мисли, водовъртеж нахлува в съзнанието ни. Обикновено притесненията не са приятни, защото те водят негативни мисли за неща , които биха могли да се случат. Като например възможността нещо да се случи. Въпреки , че знаем за проблема, правим опити за подготовка, но тревожността нахлува и в най-добрия случай ни кара да се чувстваме несигурни.
Мислите за бъдещето, често са съпроводени с чувство за несигурност. Такива мисли са удобна мишена за настаняването на тревожността, тъй като притесненията са за бъдещето, а контролът над бъдещето е много крехък.
Тревожността е подготовка за бъдеща заплаха. Дори и така , абстрактното качество на притеснението не се поддава на ефективна подготовка.
Основната роля на притеснението е повтарящи се мисли. Когато едно събитие ни разстройва , повтарящите се мисли, може да са начин да се справим с него, да го интегрираме във вярванията и предположенията ни за света. Стресът също може да ни накара да се чувстваме притеснени.
Като всички емоции, тревожността и нейното проявление, притеснението може да надделява в съзнанието ни. Притесненията могат да бъдат полезни, ако те ни предупреждават да обърнем внимание на поведението си и това на околните, което може да засегне бъдещето ни. Да присъства в ситуации, които изискват съсредоточеност и концентрация, да ни информира за това, какво бихме могли да направим за момента за смекчаване на бъдещи бедствия.
Така, че да се притесняваме, но само ако можем да използваме това притеснение по-конструктивно. сряда, 16 ноември 2011 г.
Тревоги и Притеснение
Тревогите в своята същност ни пречат да се грижим за други неща. Може да се притесняваме за кариерата си , взаимоотношенията си, децата си или за още много неща. Във всеки случай тревожността включва повтарящи се мисли, водовъртеж нахлува в съзнанието ни. Обикновено притесненията не са приятни, защото те водят негативни мисли за неща , които биха могли да се случат. Като например възможността нещо да се случи. Въпреки , че знаем за проблема, правим опити за подготовка, но тревожността нахлува и в най-добрия случай ни кара да се чувстваме несигурни.
Мислите за бъдещето, често са съпроводени с чувство за несигурност. Такива мисли са удобна мишена за настаняването на тревожността, тъй като притесненията са за бъдещето, а контролът над бъдещето е много крехък.
Тревожността е подготовка за бъдеща заплаха. Дори и така , абстрактното качество на притеснението не се поддава на ефективна подготовка.
Основната роля на притеснението е повтарящи се мисли. Когато едно събитие ни разстройва , повтарящите се мисли, може да са начин да се справим с него, да го интегрираме във вярванията и предположенията ни за света. Стресът също може да ни накара да се чувстваме притеснени.
Като всички емоции, тревожността и нейното проявление, притеснението може да надделява в съзнанието ни. Притесненията могат да бъдат полезни, ако те ни предупреждават да обърнем внимание на поведението си и това на околните, което може да засегне бъдещето ни. Да присъства в ситуации, които изискват съсредоточеност и концентрация, да ни информира за това, какво бихме могли да направим за момента за смекчаване на бъдещи бедствия.
Така, че да се притесняваме, но само ако можем да използваме това притеснение по-конструктивно. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар