Съмнението е полезно, дори необходимо понякога.
Движим се по коридорите на сградата , в която работим и когато се разминаваме с група колеги, те спират разговора си: говорят за мен?
В един момент всеки един от нас изпитва вид на несигурност, която може да доведе до подозрителни мисли.
Параноята е когнитивно изкривяване, последователно и не основано, че другите искат да ни наранят по някакъв начин.
Това , което отличава клиничната от не клиничната параноя е , колко силни са мислите, които ни минават, колко често , колко изтощителни са те, и до каква степен пречат на ежедневието ни.
Ежедневието ни обаче е залято с негативни и отрицателни новини, които ни показват колко хора са загинали на пътя, колко майки са загубили децата си. Безкрайните повторения на страшни и ужасни новини пораждат параноя при по-чувствителните.
По дефиниция, параноя е не адаптивно или нереалистично подозрение. Вярно е, че невинаги е лесно да се каже дали притесненията ни са оправдани. Но е възможно да се идентифицират, когато са се плъзнали в блатото на параноята. Без нея не можем да забележим предупредителните знаци. Реалистична ли е тя обаче? Имаме ли безспорни доказателства? Важно е да се знае, че параноята не се определя само от съдържанието на мислите, но далите са преувеличени и неоснователни.
Възможно е да не само да идентифицираме параноични мисли, но и да се научим да ги контролираме. Чрез разбиране на основните причини за параноята, какво се крие зад тревогите, параноикът е склонен да намали честотата и интензивността на съмнителните мисли.четвъртък, 24 ноември 2011 г.
Колко често се съмняваме?
Съмнението е полезно, дори необходимо понякога.
Движим се по коридорите на сградата , в която работим и когато се разминаваме с група колеги, те спират разговора си: говорят за мен?
В един момент всеки един от нас изпитва вид на несигурност, която може да доведе до подозрителни мисли.
Параноята е когнитивно изкривяване, последователно и не основано, че другите искат да ни наранят по някакъв начин.
Това , което отличава клиничната от не клиничната параноя е , колко силни са мислите, които ни минават, колко често , колко изтощителни са те, и до каква степен пречат на ежедневието ни.
Ежедневието ни обаче е залято с негативни и отрицателни новини, които ни показват колко хора са загинали на пътя, колко майки са загубили децата си. Безкрайните повторения на страшни и ужасни новини пораждат параноя при по-чувствителните.
По дефиниция, параноя е не адаптивно или нереалистично подозрение. Вярно е, че невинаги е лесно да се каже дали притесненията ни са оправдани. Но е възможно да се идентифицират, когато са се плъзнали в блатото на параноята. Без нея не можем да забележим предупредителните знаци. Реалистична ли е тя обаче? Имаме ли безспорни доказателства? Важно е да се знае, че параноята не се определя само от съдържанието на мислите, но далите са преувеличени и неоснователни.
Възможно е да не само да идентифицираме параноични мисли, но и да се научим да ги контролираме. Чрез разбиране на основните причини за параноята, какво се крие зад тревогите, параноикът е склонен да намали честотата и интензивността на съмнителните мисли.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар