понеделник, 30 януари 2012 г.

Тревожност и безпокойство


Всеки един от нас се страхува . Безпокойството и тревожността са тясно свързани. Загрижени сме за бъдещи събития, предстояща нова работа. Но как можем да се тревожим по-малко?

На първо място ние се притесняваме от бъдещето. Неизвестното. Тревожим се за това какво ще се случи с нашите деца, нашето семейство, нашите партньори, нашия бизнес и още куп неща. Ние живеем във вселена, която по своята същност е непредсказуема, опасна и смъртоносна. В действителност тревожността може да бъде разбрана като подсъзнателна реакция от несигурността на живота. И вечно присъстващата възможност за абсолютна неизбежност на смъртта. Има толкова много неща, които можем да загубим, и за които да се притесняваме : здраве, щастие, любов, богатство, власт, статус, мъдрост, свобода, независимост, подкрепа, жизненост, и в крайна сметка за самият ни живот.

Тревогите също могат да се отнасят и до това как искаме да възприемаме света. В желанието си да се видим така, както искаме. Много често обаче в това си желание ние пропускаме важни неща от живота си. За това се отпуснете. Наслаждавайте се на това, което имате, на това, което живота ви е донесъл до момента.

CARPE DIEM

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 27 януари 2012 г.

Как да се борим с депресията и тревожността



Повечето хора с тежка депресия страдат също от тревожно разстройство.

Кой е най-добрия начин да се справим с депресията и тревожността? Бързо и окончателно. Тревожността и депресията са двете лица на една и съща монета. Негативните събития и емоции имат несъразмерно голямо въздействие и отвличат рационалните системи за отговор. Може да се каже буквално, че трябва да се мисли по-трезво. Преживяваме трудностите и разочарованията, които срещаме, отново и отново и това е всичко, върху, което можем да се съсредоточим.

Някои реагират с безпокойство на стресови събития в живота, виждайки опасност дебнеща навсякъде – при кандидатстване за работа, с молба за услуга. Тези от нас, които имат такива състояния , обикновено надценяват риска в определени ситуации и подценяват собствените си ресурси за справяне. Вместо да развият умения за справяне със ситуацията, много от нас предпочитат да страдат и да се затворят в себе си. Липсата на социални умения е в основата на това, доста често.

Фактът, че безпокойството обикновено предшества развитието на депресия , представлява огромна възможност за предотвратяването и. Има голяма вероятност да надраснем безпокойството, нужни са специфични усилия. Да сме нащрек, да наблюдаваме около нас за тревожни емоционални мини.

Депресията унищожава инициативата. Най-доброто нещо, което можем да направим за близък в такова състояние , е просто да отидем на разходка.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 25 януари 2012 г.

Ние сме същества , а не просто тела

Какво се случва, когато погледнем някого? Умът ни опростява и обобщава подробностите. Когато срещнем някого умът ни автоматично категоризира: мъж или жена. Приятел , дете, чиновник, колега или член на семейството. В действителност умът ни обобщава и опростява детайлите, като ги прави лесни за действие. Например: „О, това е моят шеф (или свекърва, или приятел, или катаджия, или сервитьор), сега знам как да се държа”. Слагането на етикети е бърз и ефикасен процес, за да се стигне до най-важното. Нашите предци са еволюирали, като бързо са разпознавали врага от приятеля. От друга страна обаче, това категоризиране има много проблеми. Фиксира вниманието ни върху повърхностни характеристики на тялото, като възраст, пол, привлекателност или роля. Води до слагане на етикет „хубава жена” или „авторитетна фигура”, а това е хлъзгав наклон, който може да ни доведе до дискриминация. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 24 януари 2012 г.

По-дълбоките теми водят ли до по-дълбоки връзки?



Кое е важно за мен?

Когато искаме наистина да се свържем с някого, от изключителна важност е за какво говорим. Говорете за това, което е важно за вас, за това, което наистина има значение. Често си взаимодействаме с другите, правим преценка за тях, както и те за нас, бъз основа на повърхностна информация. Говорим за времето, децата, сериала снощи, ремонта на колата, ужасното задръстване сутринта. Все по-рядко се случват по-задълбочените разговори за отношения, чувства, емоции, били те положителни или отрицателни. Все повече се затваряме, не споделяме или няма на кого да разкажем. Учили са ни да избягваме някои теми с цел да сведем до минимум потенциални конфликти в учтиви компании.

Водят ли обаче по-дълбоките теми до по-дълбоки връзки?
Кои са дълбоките теми?

Тези, които ни ангажират емоционално, тези интимни неща като чувствата. За да споделим много лично и интимно нещо, избираме много добре човека, рядко споделяме просто ей така. Понякога той е стар приятел, а понякога и непознат. Нещо е докоснал в нас, усетили сме , че можем да му се доверим. От тук идва и отговорът на въпроса за дълбоките отношения. Те са съвсем естествено следствие на нещата. Аз споделям нещо съкровено за мен и ти знаеш , това дава възможност за една по-богата и по-дълбока връзка, която ще продължи много след края на разговора.

Опитайте!

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Каква е работата ни?



Ролята на автономията, напрежението и стресът на работното място.

Като възрастни прекарваме значителна част от живота си по време на работа. Инвестираме сериозно в кариерата си. Работата има огромно влияние върху начина , по който се чувстваме и може коренно да подобри качеството ни на живот. Голяма част от нашите положителни емоции са свързани с нея. Не всички аспекти на работата ни обаче подобряват психическото ни благосъстояние, някои имат отрицателно влияние и ни носят негативни емоции , например работата под напрежение.

Автономията

Тя се отнася до свободата от контрол. Тези от нас, които работят самостоятелно имат свободата да взимат решения и да регулират скоростта на времето за работа. Склонни са да отчитат по-малко симптоми на депресия и тревожност. Автономността води до подобряване на психическото благосъстояние, самочувствието и тонусът ни. Насърчава чувството ни за контрол, действа като буфер срещу стреса.


Творчеството

За разлика от автономията, която е състояние на работната среда, творчеството е дейност, която изисква ангажираност от наша страна. Оригиналност, въображение, себе изразяване. Творческата работа има тенденция да бъде сложна и предизвикателна. Творчеството е по- разпространено в автономната работна среда. Независимо от контекста, този вид работа е психологическо възнаграждение. Голяма част от нас , чиито трудови дейности се определят като творчески, се чувстват по-добре физически, вероятността да сме уморени от работата и да изпитваме главоболие е по-малка.

Работа под напрежение

Въпреки, че някои от характеристиките на автономията и творчеството имат положително влияние върху психическото ни благосъстояние, други имат потенциала да оказват отрицателно въздействие на настроението ни. Междуличностни конфликти между служителите, негативни емоции, смущения в работата, чувство за несигурност в бъдеще, това са все негативни аспекти на работата под напрежение. Чувстваме се безсилни, с ниско самочувствие, обратно на автономията. Всички тези негативни емоции , които трупаме по време на работа, се отразяват на психическото ни и физическо състояние. Притеснение, тревожност, безсъние, са все симптоми на депресия.

Как се чувстваме след края на работния ден? Доволни или смачкани .

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 януари 2012 г.

Колко голям проблем е тревожността?



Всеки от нас се е тревожел поне веднъж в живота си, че е и повече. Вероятно сме имали две , три тревожни разстройства, вероятно и депресия. Най-чести тревожни разстройства са паническите, социалното тревожно разстройство, пост травматично стресово тревожно разстройство и още много специфични разстройства и фобии, депресии, злоупотреба с алкохол и наркотици.


Тревожните разстройства имат ефект върху здравето ни. Изложени ни сме на риск от сърдечни заболявания, диабет, язва и още много заболявания на тялото ни , причинени от нашите страхове и тревоги.



Тревожността се увеличава. Още от училище децата ни се тревожат. Някои от причините са свързани с все повече намаляване на социалната свързаност – склонни сме все повече да се местим, да сменяме работата си , место живеенето си , участваме все по-малко в граждански организации. Все по-късно сключваме брак или се решаваме на сериозна връзка, много от нас предпочитат да живеят сами. Всички тези фактори допринасят за това да се притесняваме, да сме несигурни , тревожни или депресирани.



Очакванията ни са се променили през последните години. Очакваме да имаме по-висок стандарт на живот, да сме по-богати, движени сме от нереалистични идеи, взаимоотношения и външен вид. Очакванията ни около пенсионирането ни карат да се чувстваме тревожни. Трябва да разчитаме на собствените си спестявания, а не на пенсионното осигуряване за да можем да оцелеем след пенсиониране.



Тревожността е подпомогната от факта, че по телевизията постоянно се излъчват лоши новини. Който и новинарски канал да пуснем и веднага ще видим последните новини около някоя катастрофа. Лошите новини ни напомнят, че всеки може да бъде в опасност.

Въпреки, че живеем в по-дълго, имаме по-добри здравни грижи, пътуваме по-безопасно, по-богати сме, имаме по-безопасни автомобили , мислим , че ще ни застигне катастрофа на хоризонта. Защото постоянно сме бомбардирани от лоши новини, мислим , че сме в голяма опасност. Може и да не сме в толкова голяма опасност, но това което мислим се отразява на начина, по който се чувстваме.

Не е чудно, че сме кълба от нерви.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Женската идентичност в рамките на семейството



Голяма част от нас жените имат фобия и се чувстват виновни, правят жертви, оплакват се от избора, който са направили, но не предприемат нищо за да бъдат по-щастливи. Най-обидната дума за много жени е егоист. Защо тази дума предизвиква бурни реакции при жените? Не може ли да се грижим и за себе си и за семейството си?

Ключът е в това да имаме куража да заявим това, което искаме, дори и да знаем, че някои от семейството може би иска нещо друго. Да сме готови да посрещнем несъгласието. Нещата не винаги стават така както искаме, но поне няма да забравим кои сме и какво искаме.

Друг начин да открием отново себе си е да си намерим занимания , които са само за нас. Прекарваме повече време с приятели, посвещаваме се на някое хоби или работа, като от особена важност е да сме далеч от семейството си за да можем да чуем собствения си глас. Това ще ни освежи и ще ни даде нови сили. Ще видим нещата от различна перспектива, тя може да бъде много по-енергизираща за нас.

Много от нас жените се притесняват излишно когато са далеч от семейството. Страхуваме се , ще възникнат проблеми и ние се чувстваме виновни , че сме прекалено далеч да се справим с тях. Но дори и в почивен ден или на разходка уикенда това помага да презаредим батериите. Освен това , когато сме далеч , нашето семейство ще се научи да бъде по-независимо , връзката между мъжа и децата ще стане по-силна.

Почивайте си и се зареждайте по-често ! Така сме по-успешни, по-жизнени и по-справящи се.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Можем ли да се справим с изневярата?

Знаем за отпуск по майчинство, чували сме и за отпуск по бащинство. А има ли отпуск от изневярата? Изневярата има изключително опустошителни последици във взаимоотношенията между партньорите. Един път предадени ние губим сигурността, доверието , да не говорим за самочувствието. Откриването на изневяра остава чувството за тревожност, депресия, не можем да се храним, спим, мислите ни са напълно погълнати от нея. Тези чувства остават дълго време в нас, дори и след като аферата е приключила. Когато въпреки предателството партньорите решат да останат заедно, те често откриват, че телата им имат други планове за тях. Изборът да останеш с някой, който ти е причинил огромна болка , не е лесен, но не е и невъзможен. В действителност, след като преодолеем първоначалните негативни импулси, връзката става още по-силна от преди изневярата. Нужно е обаче време и дълга работа. За да се справят и двамата. Единият с мисълта, че партньорът му е предпочел някой друг, а другият с тежкото бреме на вината. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 10 януари 2012 г.

Какво се случва когато любовта ни не успее и е отровена от лъжи?

Лъжи ,увъртания и полуистини. Всичко това са лъжи. Низ от лъжи, които водят до най-тъмните кътчета на съзнанието ни. Лесно е да изискваме от другите да бъдат честни с нас, но е трудно да се изпълни. Това е висок стандарт. Тези изисквания са форма на условна любов. Направи това и аз ще те обичам. Когато сме заслепени от любовта не обръщаме внимание на ситните камъчета, които се опитват да ни препънат. С годините обаче , все повече обръщаме внимание на тези камъчета, все повече неща ни правят впечатление. Някои харесваме, някои не. Ако тези , които не харесваме са повече от тези , които харесваме , взаимоотношенията ни са към края. Всяка лъжа рано или късно излиза наяве. Невинен ли е или всичко е планирал? Изведнъж всичко изглежда различно. Това , което изглеждаше сладко и мило, сега е тъжно. Магията на скъпоценните дни отминава, дали някога ще се върне? Любовта расте и се отклонява. Появяват се други възможности. В един момент това, което е реално става фалш. Оптимистът казва, че любовта е красива да последния ден. Песимистът казва, че е бил глупак от самото начало. Истината е ,че тя наистина свършва. Някои ще приберат снимката в чекмеджето, други ще я изхвърлят в кошчето. В крайна сметка всеки продължава напред, но за някои болката се задържа за цял живот. Това е път към депресията, алкохола или наркотиците. За други това е врата към самоубийството. Вярвам , че всеки е добър по същество, но животът ни поставя понякога пред труден избор. Пътищата , които избираме не винаги са най-лесните и безболезнени. Важно е обаче накрая да сме доволни и горди от резултата. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 9 януари 2012 г.

Лъжата между нас

Лъжата се шири между нас хората. Случва се да казваме най-големите лъжи на тези, които обичаме най-много. Лъжата е неизменна част от ежедневието ни , не минава и ден без да бъдем излъгани или без да излъжем. Защо го правим? За да се харесаме , за да сме забавни, за да прикрием нещо, за да се предпазим и още заради много причини, съзнателни или не. Понякога ни харесва, понякога се чувстваме гузни след това. Лъжата е учудващо често , но много сложно явление. Има правени сравнения, че изричаме толкова лъжи на ден, колкото пъти отваряме хладилника. В тинейджърските си години лъжем по-интензивно. Въпреки, че сме социализирани във времето, говорим и вярваме, че винаги е по-добре да се каже истината, в действителност обществото често насърчава и дори възнаграждава лъжата. Закъсняваме рано сутрин за среща и съвсем спонтанно казваме „попаднах в задръстване” , а не „оспах се”. Освен това, лъжата е неразделна част от много професии. Помислете колко често виждаме адвокати и си изграждаме пресилено мнение за техните клиенти или репортери получили достъп до добра история. Разбира се , аз те обичам Какво се случва в нашите романтични взаимоотношения? Често някой от партньорите лъже за минали връзки или скорошни недискретни моменти. По-сериозните взаимоотношения обаче предлагат известна защита срещу измама. Лошата новина, е че „големите лъжи” , които включват дълбоко предателство на доверието, в голяма степен се случват между хора в интимни отношения. Малката сладка лъжа Въпреки, че някои лъжи произвеждат междуличностно триене, други могат да действат като един вид безвредна социална смазка. Те правят по-лесен живота на хората заедно. Наричаме го благородни лъжи и често ги използваме, лъжем в полза на някого. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

неделя, 8 януари 2012 г.

Егоистичен срещу самостоятелен

Има ли нещо лошо в това да сме център на нашата Вселена? Стане ли дума за егоизъм , мислите , които ни минават са отрицателни. По същество , егоизмът се отнася към нашата етика. Определя се главно като „мислене за себе си”. Егоисти ли сме ако откажем да вземем куче, което децата искат? Егоисти ли сме ако прекарваме часове на ред с приятелите си , а партньорът ни се грижи сам за децата? Все повече жени решават да имат бебе и да създадат семейство без мъж, консервативно настроените ги наричат егоисти. Времената се променят, формата на традиционното семейство също се променя. Самостоятелността ни прави егоистични. Деца или възрастни, ние живеем в общност. Взаимнозависими сме и трябва да имаме възможност да споделяме нашите предпочитания, както и да чуваме предпочитанията на другите. Твърде голямата саможертва ни превръща в мъченици, жертви, невидими за света. Вътрешният ни компас ни насочва към истината в нас. Има няколко показателя, които ще ни помогнат да останем верни на себе си , да бъдем в унисон с желанията си, да бъдем самостоятелни. Защото ако сме закотвени в най-дълбоката истина в центъра на душата си, няма да бъдем в състояние да балансираме между егоизма и мъченичеството. 1. Приоритетни ценности! Когато знаем точно какво е важно за нас и какво не, всичко ще бъде много по-лесно. 2. Помислете си за „аз” и „ние”! Мислете за тях като еднакво ценни и ако едното започне да изпълва повече пространството , това води до дисбаланс. 3. Погледнете вътре в себе си! Чуйте вътрешния си глас. Погледнете тази светлина, която може да ви напътства. Доверете се на себе си , след като сте намерили баланса между егоизма и саможертвата.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 6 януари 2012 г.

Комуникацията е пулсът на една връзка



Ако комуникацията е наистина сърцето на една връзка, не е чудно, че повечето отношения са с коронарни заболявания. За пореден път ние сме изправени пред един абсурд, нашата култура ни лишава от елементарно образование , което да ни помогне да успеем във взаимоотношенията си. Тънкостите и нюансите на смислената и ефективна комуникация са крайъгълните камъни на успешните връзки.

В ефективната комуникация, която между другото е много рядко събитие, ние трябва първо да създадем общо значение около думи и идеи, след което да обсъждаме смисъла на последователния поток на диалога. Такъв набор от умения дава възможност на взаимоотношенията да процъфтяват.

Споделеното значение
Приемаме за даденост , че думите ни въплъщават точно това, което възнамеряваме да кажем. Дали думата „интимност” означава за него същото ,което и за мен. Аз си мисля за емоционална интимност , а той за сексуална.
Как можем да говорим и да обсъждаме нещо, когато ние говорим на различни езици? Когато се стремим да научим нов език, трябва първо да разберем какво означават думите , преведени на родния ни език.

Съгласувано общуване
Езикът е мисли, вярвания, опит и не трябва да го приемаме като буквална и обективна реалност. Думите не означават едно и също нещо за всички нас. В действителност те предизвикват различно значение въз основа на опита ни. Само си помислете объркването около думата „любов”. Единият казва на другия „Аз те обичам.” Каква любов е всъщност това? Говорим за любов един към друг като партньори или като приятели.

В гръцкия език има много думи за любов. Гърците ясно оценяват безбройните нюанси на думата. Трябва да отделим време да помислим и да оценим, какво всъщност означава за нас тази дума. Какъв смисъл има да се спори за това дали сме интимни или любещи, ако говорим за две различни неща. Да погледнем отвъд думата, етикета и да намерим общия смисъл в комуникацията ни.

Когато се питаме един друг какво означава за нас някоя дума или понятие, в действителност това е интимен и уважаващ акт. Споделянето на смисъла е предшественик на интимен обмен и отваря вратата към истински диалог.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Щастлива Нова Година!



Аз обичам Нова година. Нашата Нова година, китайската Нова година, руската Нова година, индийската Нова година, каквато и да е Новата година, тя е Нова. Започваме на чисто, имаме втори шанс. Колко от нас могат да използват този втори шанс и да се справят с кашата? Колко утешително е да знаем, че имаме още една възможност да се справим по-добре. Надеждата в Новата година е безценна. Ние сме в този специален момент на годината за пореден път.

Положителната енергия на надеждата, която носи Новата година е безценна. Тя може да осигури повече креативност на нашите цели и ангажименти.

С какво искаме тази 2012г. да бъде по-различна от миналата. Разбира се, много от нас биха искали да имат повече финансови ресурси, да могат да си намерят партньор ( или може би по-добър партньор), да отслабнат, да надебелеят, но реалистично погледнато много от желанията ни за Новата година остават неосъществени.

За това нека тези промени, които искаме да правим ,бъдат разумни и по-осъществими. Малко по-малко, стъпка по стъпка. Просто трябва да вярваме, че нещата ще се случат.

2012 г. ще бъде добра година за нас .

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg