Има ли нещо лошо в това да сме център на нашата Вселена?
Стане ли дума за егоизъм , мислите , които ни минават са отрицателни. По същество , егоизмът се отнася към нашата етика. Определя се главно като „мислене за себе си”.
Егоисти ли сме ако откажем да вземем куче, което децата искат? Егоисти ли сме ако прекарваме часове на ред с приятелите си , а партньорът ни се грижи сам за децата?
Все повече жени решават да имат бебе и да създадат семейство без мъж, консервативно настроените ги наричат егоисти. Времената се променят, формата на традиционното семейство също се променя.
Самостоятелността ни прави егоистични. Деца или възрастни, ние живеем в общност. Взаимнозависими сме и трябва да имаме възможност да споделяме нашите предпочитания, както и да чуваме предпочитанията на другите.
Твърде голямата саможертва ни превръща в мъченици, жертви, невидими за света.
Вътрешният ни компас ни насочва към истината в нас.
Има няколко показателя, които ще ни помогнат да останем верни на себе си , да бъдем в унисон с желанията си, да бъдем самостоятелни. Защото ако сме закотвени в най-дълбоката истина в центъра на душата си, няма да бъдем в състояние да балансираме между егоизма и мъченичеството.
1. Приоритетни ценности! Когато знаем точно какво е важно за нас и какво не, всичко ще бъде много по-лесно.
2. Помислете си за „аз” и „ние”! Мислете за тях като еднакво ценни и ако едното започне да изпълва повече пространството , това води до дисбаланс.
3. Погледнете вътре в себе си! Чуйте вътрешния си глас. Погледнете тази светлина, която може да ви напътства. Доверете се на себе си , след като сте намерили баланса между егоизма и саможертвата.неделя, 8 януари 2012 г.
Егоистичен срещу самостоятелен
Има ли нещо лошо в това да сме център на нашата Вселена?
Стане ли дума за егоизъм , мислите , които ни минават са отрицателни. По същество , егоизмът се отнася към нашата етика. Определя се главно като „мислене за себе си”.
Егоисти ли сме ако откажем да вземем куче, което децата искат? Егоисти ли сме ако прекарваме часове на ред с приятелите си , а партньорът ни се грижи сам за децата?
Все повече жени решават да имат бебе и да създадат семейство без мъж, консервативно настроените ги наричат егоисти. Времената се променят, формата на традиционното семейство също се променя.
Самостоятелността ни прави егоистични. Деца или възрастни, ние живеем в общност. Взаимнозависими сме и трябва да имаме възможност да споделяме нашите предпочитания, както и да чуваме предпочитанията на другите.
Твърде голямата саможертва ни превръща в мъченици, жертви, невидими за света.
Вътрешният ни компас ни насочва към истината в нас.
Има няколко показателя, които ще ни помогнат да останем верни на себе си , да бъдем в унисон с желанията си, да бъдем самостоятелни. Защото ако сме закотвени в най-дълбоката истина в центъра на душата си, няма да бъдем в състояние да балансираме между егоизма и мъченичеството.
1. Приоритетни ценности! Когато знаем точно какво е важно за нас и какво не, всичко ще бъде много по-лесно.
2. Помислете си за „аз” и „ние”! Мислете за тях като еднакво ценни и ако едното започне да изпълва повече пространството , това води до дисбаланс.
3. Погледнете вътре в себе си! Чуйте вътрешния си глас. Погледнете тази светлина, която може да ви напътства. Доверете се на себе си , след като сте намерили баланса между егоизма и саможертвата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар