петък, 3 февруари 2012 г.

Страхуваме ли се от нещастието?



Всеки един от нас все някога в живота си е бил нещастен. Оцелели сме обаче, химикалите на нещастието не са ни убили.

Нещастието е заплаха за нас, така че ние се борим с целия си арсенал от оръжия срещу него. Ако разберем неговата еволюционна цел , мисля, че ще го намерим не чак толкова застрашителен.

Нещастните химикали насърчават оцеляването ни в природата. Ако е гладна сърната предпочита да яде, отколкото да бяга от вълци. Кортизолът ( хормонът на стреса) има за цел не да ни накара да се чувстваме зле , а да спаси живота ни. Той работи! Можем да му благодарим заради това, че благодарение на него предприемаме необходимите действия отговарящи на нуждите ни.

Хормонът на стреса просто си стои в нас и еволюира, за да ни подсети „направи нещо точно сега!”.

Чувстваме се нещастни и все едно ще умрем, но това е изключително ценно за нас.
Имаме една поговорка „Всяко зло, за добро” и аз съм си я повтаряла всеки път, когато се чувствам нещастна. Естествено, че след нещастието идва щастието, ако вярваме и искаме това да се случи. Мозъкът ни намира пътища, измисля стратегии за това, как да преодолеем точно този момент и да продължим напред.

Разбира се, не казвам да бъдем нещастни завинаги и да не правим нищо за това. Напротив, всеки търси щастието и го намира под една или друга форма.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Няма коментари:

Публикуване на коментар