петък, 4 май 2012 г.

Тайната на щастието



Как да живеем един емоционален и духовен живот?

„Мисля, следователно съществувам.”
В академичния свят има философи, които са се опитвали и се опитват да намерят смисъла на човешкия живот, чрез нашата способност да мислим и чувстваме. Използват максими, в които се твърди, че чувствата и мислите ни отличават човека от другите същества. Чрез чувствата си, ние всички се научаваме да обичаме и мразим, изпитваме болка и удоволствие, биваме щастливи или депресирани. Чрез нашето мислене, ние разбираме, обясняваме и дори рационализираме чувствата и поведението си , опитваме се да дадем смисъл на живота.

В личния си живот, в нашия малък свят, всички ние се опитваме да разработваме лични философии на живота. Тези философии са склонни да произтичат от опита ни да се справим с нещастията в живота ни. Например голяма част от нас не вярват в постоянните приятели, а само в трайните интереси, или, че бракът е изкуствена институция, или, че родителството и творчеството са взаимно изключващи се, или , че успехът понякога изисква да жертваш всичко. Тези песимистични схващания за живота генерират цинизъм, отчаяние и безнадеждност.

Обратно на това, оптимистичните възгледи за живота са полезни, но те са ограничени във времето и ситуацията. Може да се смята, че трябва да се научиш да обичаш, или, че кръгът от приятели е алтернативно семейство, или, че бракът и майчинството са отговорност, или, че каквото си посееш , това ще пожънеш и , че болестите и загубите са част от живота. Както сме се родили , така и ще умрем. Но мислейки постоянно за това, изтърваме хубавите неща, щастливите моменти, това, за което всъщност живеем.

Отдайте се на живота, приемете го такъв, какъвто е. Ако не ни харесва, тогава да направим нещо в тази посока. Книги за взаимопомощ, йога, медитация, консултиране с психолог, са все методи, които ни водят към по-щастливо бъдеще.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

3 коментара:

  1. Ще си призная: един от тези съм, които споделят, че "успехът понякога изисква да пожертваш всичко". Ключовата дума обаче е "понякога" и човек, трябва да е напълно наясно: дали целта му е от тези, които изискват жертвите, а оттук - нататък дали си заслужава. И от наблюденията ми върху живота съм забелязал, че това "понякога" е не повече от 1% от случаите. Вероятно е, дори по-малко. И най-лошото е, че много се заблуждават, че са направили нещо за целта си, като са пожертвали всичко останало. Но има си и едни хора, които са толкова щастливи в преследване дори и на недостижими цели, че колкото и печално да изглежда понякога съществуването им, заради многото жертви, които са направили: все пак блажени са. И го осъзнават. Има и такива като мен, на които съдбата се усмихна иронично, но не и злобливо, напротив. Такива каквито си мислихме, че целта ни желае жертвите, бяхме готови за тях, а преследвайки я, получихме много повече от достигането й: отново тези човешки неща, които бяхме пожертвали, но вече вразумени, осъзнаваме цената й:) Поздрави за статията.

    ОтговорИзтриване
  2. Стефане, благодаря.
    Радвам се , че моята статия те е докоснала по някакъв начин.
    Съгласна съм с теб, че ключовата дума е "понякога", стига да си даваме ясно сметка кога да и кога не. Опита, който съм натрупала през годините ми помага да си поставям все по-достижими цели с ясни стъпки за постигането им. Естествено , че в ранна възраст човек лети в небесата и пада от високо. Това обаче ни учи, а ако не успеем да се научим от първия път идва , втори и трети и....

    ОтговорИзтриване
  3. И мен както всички ,темата за щастието непрекъснато ме занимава.Даже се опитах да напиша цял стих в който,обаче така и не можах да дам някаква насока Затова напълно подкрепям вашето заключение: -˝Отдайте се на живота, приемете го такъв, какъвто е. Ако не ни харесва, тогава да направим нещо в тази посока. Книги за взаимопомощ, йога, медитация, консултиране с психолог, са все методи, които ни водят към по-щастливо бъдеще."

    ОтговорИзтриване