понеделник, 30 юли 2012 г.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?



Нещото, което всеки един от нас търси е щастието. Всички се интересуваме от него, то е обект на много изследвания, вълнуваме се и е важно за нас.
Щастието е Светият Граал на науката. Повечето хора по света, казват, че искат да бъдат щастливи.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?

Това е въпрос за милиони. Отнема много ангажираност и усилия. Аз често ползвам аналогията със загубата на теглото. Има определени стойности за телесна маса, точно както има и определен пункт за щастие. Има стратегии, които могат да ви помогнат да отслабнете и всеки знае какви са те: ядем по-малко, движим се повече. Но за да се поддържа това тегло са необходими усилия и ангажираност в това. Можем да бъдем дни на ред на диета и да постигнем желаните от нас резултати, но са необходими доста по-големи усилия за да поддържаме форма всеки ден от останалата част от живота ни.

Същото е и с щастието. Ако не се чувстваме достатъчно щастливи, отколкото бихме искали да бъдем и искаме да бъдем по-щастливи, то наистина трябва да положим усилия в това.

Чувстваме се щастливи , но с течение на времето свикваме с житейските обстоятелства. Адаптирането към положителните събития е една от най-големите пречки към щастието.
Психолозите и личностните консултанти помагат в изработването на персонални стратегии за преодоляването или предотвратяването на адаптацията. За мен самата е интересно да видя как тези практики за щастие влияят и на други области в живота на хората. Ако хората се опитват да бъдат по-щастливи , с течение на времето , не само , че се чувстват по –щастливи , но и получават всички други ползи, които идват с щастието . Отношенията ни се подобряват , креативността ни също, ставаме по –социални.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 27 юли 2012 г.

Кога трябва да потърсите професионална помощ след преживяно бедствие?

Някои хора са способни да се справят ефективно с емоционалните и физически изисквания, породени от травматичните събития, като използват собствените си системи за подпомагане. Колкото и да сте справящи се, не е необичайно да откриете, че сериозни проблеми продължават да се намесват в ежедневния ви живот. Например: някои могат да чувстват огромна нервност или продължителна тъга, които оказват негативно влияние на ефективността на работата и междуличностните отношения. Хората с продължителни реакции, които нарушават тяхното ежедневно нормално функциониране, трябва да се консултират с опитен професионалист. Психолозите и въобще хората от подпомагащите професии помагат на хората да намерят нормалните отговори на изключителния стрес. Тези специалисти работят с хората преживели травма , за да им помогнат да намерят конструктивни начини за справяне с емоционално въздействие.     

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 23 юли 2012 г.

Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?



Има редица стъпки, които можем да предприемем, за да възстановим емоционалното си благополучие и усещането за контрол след бедствие или друго травматично преживяване.
Дайте си време да се приспособите. Очакваме, че това ще бъде труден път в живота ни.

Скърбим за загубите, които сме имали. Опитайте се да бъдете търпеливи с промените в емоционалното си състояние.

Поискайте подкрепа от близките си, от хората, които се грижат за вас, които ще ви изслушат и ще бъдат съпричастни с вашата ситуация. Но имайте предвид, че ако тези, които са до вас са били свидетели или имат същата травма , вероятността да се чувстват по подобен на вас начин е много голяма. Може би те самите също имат нужда от помощ.

Потърсете местни групи за взаимопомощ и подкрепа. Като тези с пострадали от природни бедствия или други травматични събития. В България все по-често започват да се образуват такива групи за взаимопомощ или клубове за подпомагане. Но все пак проучете групата, запознайте се с водещите, те трябва да бъдат опитни и обучени професионалисти. Не се доверявайте на всеки срещнат, защото подпомагащата идея на групата може да има обратен ефект. Такъв тип групи са психодраматичната група за собствен опит. Дискусионната група може да помогне на хората да осъзнаят, че други лица при същите обстоятелства, често имат подобни реакции.

Друг вариант за справяне е индивидуалното консултиране. Там вниманието е насочено единствено и само върху вас. Целта е да се погледне по-глобално, като се търсят варианти за справяне.

Включете на максимална скорост здравословното си поведение, за да се подобри способността ви да се справите с прекомерния стрес. Яжте добре балансирана храна, почивайте достатъчно. Избягвайте алкохола и наркотиците.

Отделете повече време на приятните за вас занимания.

Избягвайте взимането на важни решения в този момент, като смяна на кариерата или работното място, ако е възможно. Тези дейности обикновено са силно стресиращи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 20 юли 2012 г.

Как нашите реакции се променят по време на травма?

Няма стандартен модел на реагиране по време на изключителен стрес. Някои от нас реагират незабавно, а други са със забавени реакции, понякога след месеци или дори години по-късно. Има неблагоприятни ефекти върху нас за дълъг период от време или пък се възстановяваме бързо. Реакциите ни също се променят с времето. Някои от нас, които са страдали от травмата се зареждат първоначално от събитието, за да им помогне с предизвикателството да се справят, с настъпването на по-късната депресия или отблъскване. Събития, които траят по-дълго и представляват по-голяма заплаха, при загуба на близък или значителна загуба на имущество , отнемат по-дълго време за справяне. Всеки от нас има различна способност да се справя с емоционално предизвикателни ситуации. Натрупваме опит и при следваща стресова ситуация се справяме по-лесно. Много важен фактор при справянето играят и събитията предхождащи травматичното преживяване. Сериозни здравословни проблеми или семейни трудности , могат да имат по-интензивни реакции към новото стресиращо събитие и да се нуждаем от повече време за възстановяване. А понякога могат и да имат обратния ефект, да ни подготвят за нещо , което предстои и няма как да бъде избегнато. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 17 юли 2012 г.

Какво се случва с нас след бедствие или друго травматично събитие?

Шокът или отричането са типични отговори на травматичните събития или бедствията, особено непосредствено след самото събитие. Това са нормални защитни реакции. Шокът е внезапно и често интензивно смущение на емоционалното ни състояние, често сме зашеметени или замаяни. Отказът включва непризнаване, че нещо много стресиращо се е случило, понякога просто се изключваме. Реакциите при травматизиращо събитие, разбира се строго индивидуални. Някои изпадат в шок, други реагират по –спокойно, трети се мотивират и търсят решение. Чувствата са интензивни и понякога непредвидими. Може да станем по-раздразнителни от обикновено, настроенията ни могат да се променят драстично. Особено тревожни сме или нервни, а в някои случаи това може да се превърне и в депресия. Мислите и моделите ни на поведение са засегнати от травмата. Понякога се повтарят ярки спомени от събитието. Тези ретроспекции могат да се появяват без видима причина и да доведат до физически реакции като учестено сърцебиене или изпотяване. Трудно се концентрираме и взимаме решения, сънят и хранителните ни навици са нарушени. Повтарящите се емоционални реакции са чести. Годишнините от събитието също ни разстройват и ни навяват спомени от травматичното преживяване. Изплуват страхове, че това може да се повтори. Междуличностните ни отношения, често стават обтегнати. Конфликти и чести спорове с членове на семейството или колеги зачестяват. От друга страна може да се оттеглим и изолираме от обичайната за нас действителност. Физическите симптоми могат да бъдат признак за изключителен стрес. Например: главоболие, гадене, болки в гърдите, безсъние, липса на апетит са все сигнали на тялото ни, че нещо се случва с нас. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 10 юли 2012 г.

Как мъжете скърбят?

Мъжете скърбят, но го правят по начин, който не прилича на траур. Когато не го изразяват със сълзи, намират други начини да изкарат тази енергия. Мъжете тъгуват, но те обикновено го правят по различни начини. Докато жените тъгуват повече, плачат и говорят за мъката си, мъжете скърбят чрез мислене и действие. Проучвания установяват, че повечето мъже предпочитат да тъгуват за смъртта на баща си чрез действия, като например продължат хобито му. Тази тежка загуба е по-плавна и по-бавна, но тя не е ефективно решение на скръбта. Жените дават израз на болката и мъката си, говорят за нея , споделят, а когато им е трудно да се справят с нея са по-склонни да потърсят помощ от специалист. При мъжете нещата са по-различни. Помощта от специалист идва на много по-късен етап. Мъжете винаги предпочитат да се справят сами със сполетялата ги загуба или нещастие, затварят се в себе си, не разговарят с никой, не дават израз на чувствата и емоциите си в този труден за тях момент. Мъката става все повече и повече, трупа се и рано или късно намира канал , през който да излезе. Изходът от ситуацията не винаги е благоприятен. Голям брой физически болести са резултат от натрупаната емоционална болка. За това говорете, споделяйте, търсете начини за справяне. Затварянето в себе си не е вариант. Психическото ни и емоционално състояние е от изключителна важност за нашето физическо оцеляване. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?

Рамката определя дали критиката е разрушителна или конструктивна. Никой не обича да бъде критикуван, но има моменти, в които тя е изключително важна за нас, стига да можем да се вслушаме в нея. Кога я оценяваме и се вслушваме в нея: Кой е човекът , който ни критикува? Склонни сме да се вслушаме в човек, който смятаме за мъдър, отколкото в този, който смятаме за глупак. Какъв е духът на критиката? Тонът, интонацията. Ако се вгледаме внимателно в една критика, обикновено можем да определим дали лицето, което я отправя ни мисли доброто или не е добронамерено към нас. Ако има завист или злоба или всякакви други отрицателни намерения зад критичния коментар, има много голяма вероятност това да е разрушителна, а не конструктивна критика. Какви са обстоятелствата , когато получаваме критика? Емоционалното ни състояние, начинът по който се чувстваме в момента на получаване на критика. Когато сме раздразнителни или преживяваме катаклизъм във взаимоотношенията си, не е изненадващо ако реагираме сурово и не приемем отправената към нас критика. Критиката е нещо, на което ние не се радваме много, но обикновено се нуждаем най-много от нея, за да постигнем успех и да разгърнем пълния си потенциал. В края на краищата ние решаваме дали да я ползваме или не, дали да се вслушаме или да я отхвърлим. Как се справяме с критиката, зависи от това колко важна е тя за нас. Само ние сме в състояние да направим разлика, да се вслушаме в критиката , която ни е от полза и да загърбим тази , която носи разрушителен заряд. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 2 юли 2012 г.

Ще бъда щастлив когато ...



Митология на щастието и истинският път към тази цел.

Какво е източник на щастие? Склонни сме да мислим, че щастието ще дойде от някакво бъдещо събитие. Сценарият често се чете като :

Аз ще бъда щастлив, когато .... се влюбя.

Аз ще бъда щастлив, когато .... се оженя.

Аз ще бъда щастлив, когато .... ние можем да си позволим да си купим така мечтаната от нас къща.

И все пак, очакваното щастие е неуловимо , може да се случи , може и просто да премине покрай нас и ние да не го усетим.

Аз ще бъда щастлив, когато .... имаме деца.

Аз ще бъда щастлив, когато .... децата пораснат.

Аз ще бъда щастлив, когато .... мога да се пенсионирам.

Какво се е случило тук? Целият ни живот преминава в преследването на една илюзия. Тези събития, които сме чакали толкова дълго ни осигуряват само една временно задоволяване, като твърде често те преминават в обикновени и ние ги заместваме със следващите фантазии за щастие .

Щастието може да настъпи само в момент, в който можем да се вглеждаме в себе си, в отношенията ни с другите. Крайният източник на щастие се крие в качеството на нашите мисли. Мислите ни са най-интимните ни отношения и ще повлияят на живота ни много повече, отколкото взаимоотношенията ни с околните. Всъщност отношенията ни с другите, до някаква степен са отражение на собствените ни мисли.

Това, което ние търсим „там някъде „, не е черешката на тортата. Реално и стабилно щастие се получава от здрава и грижовна връзка със себе си. Нищо и никой не може да ни го отнеме. Обърнете внимание на автентичното благосъстояние и щастието ще се появи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg