четвъртък, 23 август 2012 г.

Преодоляване на загуба



Независимо от възрастта или здравето ни, загубата на любим човек е унищожително болезнен опит. В зависимост от това колко скоро се е случила самата загуба, процесът на траур може да отнеме много време. Всеки скърби по свой собствен начин. Има обаче идентифицирани няколко етапа на скръбта, които дават възможност на близките членове на семейството да разберат по-добре мислите, чувствата и действията на човека, който е в траур.

Отказ
Първоначално се опитваме да се убедим, че обичаният от нас човек, всъщност не си е отишъл. Това е механизъм, който започва когато болката от реалността е твърде силна за да се справим с нея. По време на етапа отричане постепенно започваме да приемаме реалността на загубата.

Гняв
Това е моментът, в който търсим вината. Трябва да има някой виновен, случило се е нещо толкова непоносимо, трябва да има някаква причина. Някои даже обвиняват починалия , как можа да ни изостави, той ме обичаше толкова много? Но когато стане ясно, че гневът и вината няма към кой да бъдат насочени и са неоправдани, следва преходът към третата фаза.

Договаряне
Моментът, в който започваме да се молим на Бог, да си мислим, че това е просто един лош сън. Ще посветим остатъка от дните си в служба на Бога, ще нахраним гладните или ще дадем за благотворителност голяма сума пари. В опитите си да върнем нещата както са били, ние сме склонни да преговаряме или да търсим начини за справяне. Въпреки това, тези опити са безсмислени, а само един тъмен облак, който се издига над нас.

Депресия
След усилията и надеждите ни това да е само един лош сън, дълбоката тъга започва да блика от всяка наша фибра. Вече не се опитваме да обвиняваме или да преговаряме, просто заживяваме с празнотата и се оттегляме от всичко и от всички. Без човека, който е бил толкова важен за нас , продължаването на живота ни изглежда толкова безсмислен. И все пак , с течение на времето става все по-лесно да функционираме. Всеки ден битката е по-малка. Докато идва денят , в който изглежда, че можем да приемем нещата, такива каквито са.

Приемане
Това не означава, че сме забравили човека, който си е отишъл или пък, че той не означава нищо за нас, или че нещо не е наред със загубата. Това означава, че най-накрая приемаме това , което се е случило и можем да излезем от това състояние. Това е кръстопътя, когато осъзнаваме, че любимият човек ни е напуснал от този свят и никога няма да се върне. В този момент признаваме ситуацията и започваме да се приспособяваме към новата реалност. Най-накрая вината може да ни напусне и да разберем, че не изневеряваме на любимия си човек. А той би искал ние да продължим пълноценно живота си с близките , приятелите ни и семейството, да живеем и да бъдем щастливи. Следователно , живеейки пълноценен живот след загубата, може да послужи като почит към този , който си е отишъл.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

Няма коментари:

Публикуване на коментар