сряда, 26 септември 2012 г.

Как да научим детето да губи в игрите?


Когато играем с децата бързо разбираме колко важна е за тях победата. Те не искат да спечелят, те трябва да спечелят, независимо с какви средства. За да си осигурят победата, децата много често мамят по време на игра. Променят правилата или измислят съвсем нови в тяхна полза в хода на самата играта.

Ако загубят се срамуват и се чувстват провалени. Отказват да играят.
Защо малките деца играят по този начин? Може би отговорът е във чувството за победа, необходимостта от физическо и интелектуално господство, да покажат своята сила и умения за да бъдат силни, което е съществено за самочувствието им. Децата трябва да вярват, че могат и ще направят велики неща.

В ранна възраст между 5, 6 години, децата се самоопределят като например: най-бързият бегач, най-добрият художник, най-справящият се в задачите .... и т.н.
Много от децата, както момчета, така и момичета са темпераментни, импулсивни и със силна воля. Ето защо, за тях е трудно да контролират изразяването на чувството за неудовлетвореност и разочарование. Похвалата им предлага временно освобождаване от чувството на провал и завист.

Какво можем да направим? Как можем да научим децата си да приемат поражението грациозно?

Много добронамерени родители смятат, че този основен аспект на емоционална зрялост може да се насади чрез лекции и стриктно изпълнение. Опитът ми обаче показва друго нещо. Способността да приемаме поражението грациозно не се учи от инструкции, а чрез практика и подражание на възрастните.

В хода на играта винаги има моменти на възбуда, тревожност, чувство на неудовлетвореност и разочарование. Когато играете с детето, играйте с достатъчно ентусиазъм и изразявайте собственото си вълнение и разочарование, за да може то също да признае тези чувства. Тези моменти ни дават възможност да наблюдаваме как всъщност то се опитва да се справи с тези чувства на неудовлетвореност, като не пропускайте и да говорите за това. Така ние помагаме на децата да се справят с тревожността, неудовлетвореността и разочарованието, които са неизменна част от всяка игра.

Често ме питат: Трябва ли да го оставя да спечели? С течение на времето съм стигнала до отговора, че нека побеждават, но не всеки път. Нека детето се научи, че не всеки път може да спечели, да се опита да приема разочарованието постепенно и чрез практика.

Преди всичко ,аз лично , се опитвам да играя често и с ентусиазъм с децата си. В тези конкурентни, игриви взаимоотношения и безбройните малки опити за победа и последвало поражение, губенето става поносимо. Победата не е всичко, важно е да се забавляваме заедно.

Децата трябва да се учат от конкуренцията, на ангажираност към другите, на работа в екип и сътрудничество и уважение към опонентите. Но най-важното за тях е да се научат да играят по правилата, както и да знаят, че не винаги могат да спечелят.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova


Няма коментари:

Публикуване на коментар