вторник, 17 декември 2013 г.

Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?



Депресивните разстройства ни изтощават от емоции, чувстваме се безполезни, безпомощни и всичко е безнадеждно. Такива негативни мисли и чувства ни карат да се предаваме. Важно е да се осъзнае, че тези негативни мисли и чувства са част от депресията и обикновено не отразяват правилно ситуацията. Отрицателните мисли избледняват, когато лечението започне да влиза в сила.

В същото време:
Определете си реалистични цели и разумната цена за тях.

Разделете големите задачи на по-малки, подредете ги по приоритети и правете тези, които можете и колкото можете.

Бъдете сред хора, доверете се на някого, това обикновено е по-добре от това да си сам и потаен.

Участвайте в дейности, които ви карат да се чувствате по-добре.

Започнете с леки упражнения, разходки, разговори и срещи с приятели , социални или други дейности.

Очаквайте настроението ви да се подобри постепенно, а не веднага. Подобрението изисква време.

Препоръчително е в такива моменти да се отложи взимането на важни решения, докато депресията не е изчезнала. Преди да направите някоя сериозна крачка в живота си , като да се ожените или да се разведете, или да напуснете работа и да смените прозвището си, обсъдете го с близки хора, които ви познават добре и имат по-реалистичен поглед върху ситуацията.

Консултирайте се със специалист, днес това става все по-лесно. Голяма част от психолозите работят все повече онлайн.
Не забравяйте, че позитивното мислене ще замени негативното , което е част от депресията , и постепенно ще изчезне, когато депресията се повлиява от лечението.

Каква е причината за депресията?
Депресията при жените. Зряла възраст
Симптоми на депресия при мъжете



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Каква е причината за депресията?


Ключът за разбирането на това, какво ни води до депресия, всъщност са множество от причини. Психиката ни е разстроена, а ние не знаем какво причинява психичните разстройства. Смята се , че всички психични разстройства са причинени от сложно взаимодействие и комбинация между биологични, психологични и социални фактори. Тази теория има като модел причинно следствената връзка, био- психо- социална и е най-общоприета за причината на разстройствата като депресията.

Някои видове депресии ги има в няколко члена на семейството, което предполага, че биологичната уязвимост може да бъде наследена. Такива изглеждат случаите с биполярното разстройство. Изследвания на семейства , в които членовете на всяко поколение развиват биполярно разстройство, са установили, че хората с болестта имат малко по-различен генетичен код, отколкото тези, които не са се разболели. Въпреки това, обратното не е вярно. Не всеки с генетичен състав, който причинява уязвимост от биполярно разстройство ще се разболее. Очевидно допълнителните фактори, като дома, работата, училището , социалния кръг вероятно са изключително съществени.

В някои семейства тежката депресия също изглежда се е появила поколение след поколение. Въпреки това тя може да се появи и при хора, които нямат фамилно обременяване. Дали наследствено или не, тежкото депресивно разстройство често е свързано с промени в мозъчните структури или мозъчната функция.

Хората, които имат ниско самочувствие, които гледат на себе и си и на света с песимизъм или които са претоварени от стрес, са склонни към депресия. Дали това представлява психологическо предразположение или ранна форма на болестта не е ясно.

През последните години, много изследвания показват, че физическите промени в тялото могат да бъдат придружени от психични такива. Множество медицински заболявания и хормонални нарушения могат да предизвикат депресивни състояния, което прави болния апатичен и без желание да се грижи за своите физически нужди, като по този начин се удължава периода на възстановяване. Също така, сериозни загуби, трудни отношения, финансов проблем или каквито и други стресиращи ( желани или нежелани) промени в моделите на живот, могат да предизвикат депресивни епизоди.

Депресията при жените. Зряла възраст
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 4 декември 2013 г.

Видове депресия


Депресивните разстройства биват много различни видове и всеки вид има свои собствени уникални симптоми и лечение.

Най-често срещаният тип депресия се характеризира с комбинация от симптоми( виж списъка със симптоми), които влияят на способността ни да работим, да учим, да ядем , да спим, въобще да се наслаждаваме на всички приятни неща от живота.

Понякога депресията може да включва дългосрочни хронични симптоми, не се чувстваме добре или имаме продължително безсъние.
Друг вид депресия е биполярното разстройство, също наречено маниакално депресивно заболяване. То се характеризира с резки промени на настроението.Тежки върхове ( мания) и дъно (депресия). Превключванията в настроението понякога са драматични и бързи, но често могат да бъдат и постепенно.

Когато човек влезне в цикъла на депресията може да има няколко или всички симптоми на депресивното разстройство. Свръх активност, обсебващо говорене, прекалена енергичност, както и обратните състояния на отпадналост и асоциално поведение.

Още:
Депресията при жените. Зряла възраст
Депресията при жените. Пубертетът
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Симптоми на депресия



Тъжни, обезпокоени или с „празно” настроение.

Всичко е безнадеждно, песимизъм.

Чувство на вина, безполезност и безпомощност.

Загуба на интерес или удоволствие от хоби или дейности, които са ни носили наслада, включително и от секса.

Енергията е на минимум, постоянна умора.

Затруднено концентриране, запомняме или вземане на решения.

Безсъние, ранно сутрешно събуждане или успиване.

Прекален апетит или загуба на теглото, постоянно преяждане и наддаване в теглото.

Мисли за смърт или самоубийство, понякога даже и опити за самоубийство.

Безпокойство и раздразнителност.

Устойчиви физически симптоми, които не се повлияват от лечение, като главоболие, храносмилателни разстройство и хронична болка.

Не всеки, който е в депресия преживява всеки симптом. Някои хора изпитват само един или два, а при други са всичките. Тежестта на симптомите варира с течение на времето.
Още:
Депресията при жените. Зряла възраст
Депресията при жените. Пубертетът
Симптоми на депресия при мъжете
Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 2 декември 2013 г.

Депресията при жените. Зряла възраст

Взаимоотношения, работа и роли.

Стресът като цяло може да допринесе за депресията. Някои поддържат теорията, че по-често срещаната депресия при жените не се дължи на по-голямата уязвимост , а на конкретните напрежения, с които се сблъскват много жени. Тези натоварвания включват отговорностите у дома и на работа, грижите за децата, застаряването на родителите.

Както за жените, така и за мъжете, процентите на хора с тежка депресия са най-високи сред разделените и разведените. Качеството на брака, обаче може да допринесе значително за депресията. Липсата на интимна, доверчива връзка, както и явните семейни спорове са показали, че са свързани с депресията при жените. В действителност, степента на депресия се оказва най-висока при нещастно омъжени жени.

Репродукционните прояви при жените включват менструационния цикъл, бременността, безплодието, менопауза, а понякога и решението да нямат деца. Тези събития водят до колебания в настроението, което за някои жени е част от депресията. Хормоните имат ефект върху химията на мозъка, което контролира емоциите и настроението.


Депресията при жените. Пубертетът
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Симптоми на депресия при мъжете



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 26 ноември 2013 г.

Депресията при жените. Пубертетът



Преди пубертета има много малка разлика в честотата на депресия при момичетата и момчетата. Но на възраст между 11 и 13 години има рязък ръст в депресията при момичетата. До 15 годишна възраст, процентът на жените преживели голям депресивен епизод в живота си се удвоява. След това идва моментът на юношеството, където ролите и очакванията се променят драстично.

Напрежението в този период включва формиране на идентичност, отделяне от родителите, възникваща сексуалност, както и вземане на решения за първи път. Заедно с други физически, интелектуални и хормонални промени.

Това напрежение обикновено е различно при момчетата и момичетата. Много изследвания и прочувания в областта показват, че жените гимназистки имат значително по-високи нива на депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, както и проблеми в адаптацията.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Срамът
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?



Когато таванът на къщата ни протече и водата стига до първия етаж, трябва да намерим течовете и да ги оправим. Когато колата ни започне да издава странни звуци, то е ясно, че иска ремонт. И когато не се чувстваме щастливи и не искаме да живеем в образа , в който сме, то трябва да научим повече за това, което причинява този проблем в нас.

Твърде често губим реална представа за себе си, затъваме в депресия, тревожност, липса на увереност, борим се с връзката си или имаме пропуски в работата си. За щастие можем да получим повече яснота за състоянието , в което сме. Това означава, че можем да започнем да разбираме по-добре собствените си усещания, мисли, емоции и модели.

Усещанията ни. Обърнете внимание на това как се чувствате в тялото си . Започнете с краката, продължете нагоре през цялото си тяло и обърнете внимание на това, което усещате. Забелязвате напрежение в гърба или тежест в краката. Или може да усетите изключителна умора в цялото си тяло.

Мислите ни. Замислете се за това, което казвате и мислите. Обърнете внимание на решенията, които правите във вашата среда. Също така, помислете за начина, по който реагирате на себе си и на околните. Може да сте твърде критични или прекалено пасивни в отношенията си.

Емоциите. Ние често действаме водени от тях, без да се замисляме много. Вместо това, можем да направим усилие и съзнателно да им сложим етикет и степен. Например леко, умерено силна или помитаща. Забележете как емоциите повлияват на преценките ни за нас самите или за другите. С течение на времето, практиката и опитът, който натрупваме овладяването им става по-лесно. Винаги можете да отворите вратата за промяна обаче, ако не сте доволни.

Моделите ни. Склонни сме да реагираме на подобни ситуации по сходен начин и това ни помага да се запознаем с нашите модели. Например: може да забележите, че сте склонни да бъдете критични към потенциални партньори, които се отнасят добре с вас. Такива наблюдения могат да ни доведат до по-добро разбиране на това, какво ни кара да реагираме така. Може да осъзнаем, че се страхуваме да не бъдем отхвърлени, така , че елиминираме тази възможност като първи отхвърляме тези, които всъщност желаем.

Информираност в тази област изисква любопитство и упорити усилия. Трябва да сме достатъчно любопитни за собствените си преживявания и да се поровим в тях. После трябва просто да поискаме нещата да се променят и да работим последователно за по-голяма осведоменост и себе разбиране. Това ще се случи само с практика. Точно както всяка цел в живота се постига с постоянство.

Проблеми при наличието на депресия
Симптоми на депресия при мъжете
Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 6 ноември 2013 г.

Как оценяваме живота си?



Ако не ви харесва това, което имате, не забравяйте, че нещата са в ръцете ви и винаги можете да ги промените.
Ставаме свидетели на това как наши приятели навършват годишнина, други публикуват снимки от сватбата си, а трети се радват на раждането на децата си.

Ние измерваме живота си с нещата, които се случват около нас. Ако се върнем назад и помислим, как сме си представяли бъдещето си , дали сегашната картинка ни удовлетворява. Спомнете си неуспехите, които сте имали, грешките , които сте направили. Не винаги сме успявали, но ако сме успели да се учим от неуспехите си, то тогава те са успех за нас. Предизвикателствата в живота са за да се учим, да откриваме нещата и хората около нас.

Как оценяваме живота си? Кое е важното за нас? Кариера, семейство , деца, приятели. Степенувайте по важност нещата за вас. Ако семейството е важно, прекарвайте времето си заедно. Приятелите? Обадете им се и се срещнете. Уверете се кои са важните за вас неща и им се отдайте още повече.

Помислете кои са маркерите в живота ви, нещата , които са оставили ясна следа в него. Миналите ни успехи. Какво се е случило? Как сме се чувствали? Какво сме научили? Как сме се променили? Можем ли да превърнем това в успех, който да ни движи напред в живота?
Има аспекти в нашия живот, от които не сме доволни. Нека те да ни помогнат да обмислим добре пътя, който ще ни отведе до мястото, където искаме да стигнем.

Как да се борим с депресията и тревожността
Какво прави една връзка успешна?
Колко дълго се запазва огънят в жените при една дълга връзка?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 16 октомври 2013 г.

Срамът


Много емоционални състояния са варианти на срам или комбинация от срам с други емоционални измерения.

Моралният срам (за разлика от вината) е опит да бъде изложен един морален недостатък на базата на друг. Смущението пък е лек срам. Срамежливостта е изпреварващо срам мотивиране на страните за да бъде избегнат срамът.

Чувството ни на безполезност и несигурност ни кара да се срамуваме, често без мотивирана причина за това.

Помага ли ни това или по-скоро ни пречи?

Често срамът се наблюдава в младите и неопитните, в тези, които все още не са се доказали. Срамът е типичен за децата. Но наблюдавам и възрастни, които не са се освободили от него, въпреки постиженията си и опита , който имат. Изпитвала съм срам на младини, но съм успяла да го трансформирам в нещо, което по-скоро ме предпазва и ме кара да бъда нащрек.

Кои са случаите , в които изпитваме срам?

Това са моментите, в които се запознаваме с някой непознат или кандидатстваме за нова работа. Тогава искаме да се представим добре, да направим добро впечатление и рискът да не се провалим ни кара да се срамуваме.

До тук всичко е в рамките на нормалното и общовалидното.

Но има и друг вид срам, който толкова много пречи, че не позволява на носителя му да излиза от вкъщи на вън, да се среща и комуникира с хора. Например, така наречените „панически разстройства” се състоят в нарастващи цикли на тревожност свързани със срам за излагане на тази тревожност. Комбинацията от срам и тревога е толкова непоносима, че изисква целенасочена работа за да може човек да се справи. Много фобии олицетворяват усилията за избягване на срамното оголване на пластове на тревожността. По същия начин, някои клинични депресии се състоят в ескалиращи и динамични чувства като тъга и мъка, комбинирани със срам.

Терапевтичният подход към паническите разстройства и клиничните депресии води до разхлабване на схватката на срама за излагане на тревожните и депресивни чувства. И второ намиране на комфорт и съвместно съжителство с тези чувства, така, че те да намерят контекста на емоционалното разбиране, в който могат да бъдат разбрани и държани по-добре, а в крайна сметка и интегрирани.

Подобни публикации:
СРАМ
Ние сме същества , а не просто тела
Избягване


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


понеделник, 24 юни 2013 г.

Сигналите в сънищата ни


Тялото ни говори доста често. Казва ни когато сме уморени или гладни, когато сме прекалили с работата и трябва да си вземем почивка. Също така ни дава и специфични предупредителни признаци, че нещо с нас не е наред. Предупреждава ни за неща като инсулт, инфаркт или рак. Мозъкът ни говори с нас. Предупреждава ни чрез интуиция или чувство. Много изследователи са на мнение, че подсъзнанието ни говори чрез сънищата.

Психоаналитиците отдавна смятат, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Много колеги ползват сънищата като част от терапията, тъй като нещата , които сънуваме разкриват най-дълбоките ни притеснения, страховете ни и това, което наистина искаме от живота. Докато спим мозъкът ни е ангажиран със спомените и преживяванията ни. Емоциите , които изживяваме в сънищата си, често са паралелни с тези в реалния живот. Има някои общи черти в сънищата, като например да сънуваш , че си в затворено място, този човек се чувства в капан или е ограничаван в живота. За по-голяма част обаче, значението на един сън е уникално и трябва да се тълкува поотделно.

Когато някоя част от тялото ни не се чувства добре, сънят ни може да бъде предупреждение за това. Проучвания установяват, че хора живеещи със симптом на инфаркт сънуват често , че са намушквани в гърдите. Има много доклади за сънища, разкриващи конкретни заболявания.

Дали тези неща се случват, защото мозъкът ни знае за заболяването и ни дава сигнал чрез сънищата? Или сънят отразява собствените ни опасения от начина ни на живот и опасностите от заболявания? Често ние пренебрегваме здравните рискове в подсъзнанието си и ги игнорираме , особено ако са свързани с необходимост от промяна в начина ни на живот.

Независимо от механизма на съня, мозъкът ни се опитва да ни каже нещо чрез него. Когато сънуваме нещо, което предполага здравен проблем, обърнете внимание. Ако не игнорираме това предупреждение, можем да направим превантивни стъпки, за да променим проблемното поведение преди да се е превърнало в значим здравен проблем. Доброто здраве е състояние на ума. Вслушвайте се внимателно в това, което ви казват сънищата. Така ще бъдете в състояние да се съсредоточите върху това, което е важно за вас в живота.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 5 юни 2013 г.

Самокритиката – колко полезна е тя за нас?


Как можем да я заглушим и да успокоим вътрешния си глас, който ни казва „ти се провали”?

Ние сами сме най-лошия си враг. Смятате ли, че можем постоянно да се само критикуваме и да се съсредоточаваме само върху лошите си качества? Това се случва на всички нас, много хора са склонни на самокритика. Да, малко самокритика може да ни бъде от полза, да послужи като проверка на действителността и да предизвика мотивация за положителна промяна и личностно израстване, но когато е в прекомерни дози вреди на цялостното ни здраве и благополучие.

Всеки понякога е прекалено осъдителен, когато става дума за собствените му грешки и слабости. Често си мислим, че не сме достатъчно добри, че сме безполезни или , че просто продължаваме да правим грешки и не сме в състояние да направим по-добри промени. Това със сигурност може да ни накара да се чувстваме тъжни, безнадеждни, ядосани и дори безпомощни. Но когато самокритиката ни пречи да поемаме рискове и да вярваме в собствените си способности, за да функционираме и да се развиваме, тогава става болезнено и нездравословно. Когато постоянно говорим отрицателно за себе си , това се свързва с високи нива на стрес, тревожност и депресия.

Добрата новина е , че винаги можем да се измъкнем от това състояние и да се научим да се защитаваме от най-лошия си враг.
Обичайте себе си и грешките си. Всички сме хора и всички имаме недостатъци, дефекти и правим грешки. Помислете за всички ваши близки и техните недостатъци и слабости, които имат. Можем да се научим да ги обичаме и приемаме такива каквито са, да ги оставим да бъдат човешки същества. Да се научим да обичаме себе си и да приемем грешките си.

Търсете решение. Винаги има начин за решаване на нещата и най-доброто, което можем да направим е да променим поведението си, като променим начина си на мислене. Да се съсредоточим върху успеха, а не върху провала, това е част от положителната промяна.
Най-лошият ни враг може да стане най-добрият ни приятел. Трябва да сме мили със себе си, така както сме мили със семейството си.

Признайте, че често сме по-сурови към себе си, отколкото към близките си. Следващият път, когато сте изправени пред вътрешната критика се запитайте как бихте помогнали на ваш близък ако той или тя има същия проблем.

Постоянната самокритика не работи в наша полза. Имаме нужда от повече самочувствие за да бъдем щастливи и да постигаме целите си

Самочувствието ни
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?
Ще бъда щастлив когато ...


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 3 юни 2013 г.

Лечебната сила на любовта


Сърцето е може би най-важният орган за нас, а здравото сърце е щастливо сърце. За да се постигне оптимално здраве за сърцето, емоционалният и духовният аспект е също толкова важен, колкото и физическият.

Всяка мисъл предизвиква за миг поток от емоции, които съставят една симфония от положителни и отрицателни ефекти в тялото ни. Ето защо е изключително важно да се отделя специално внимание на мислите и емоциите, които нахлуват в ума ни.

Любовта помага за лечението на сърцето и подхранва ума, тялото и душата. Тя е изключително силна емоция, свързана с човешката доброта, състрадание и дълбока привързаност. Тя е самостоятелно режисирана и насочена към другите. Най-важното е, че любовта е жизненоважен компонент за цялостното ни здраве и щастие.

Любовта ни повишава самочувствието, което води до повече грижи за себе си и повече щастие. Да обичаш себе си е от изключителна важност, защото вероятността да живееш здравословно и да се грижиш за външния си вид е по-голяма.

Любовта те прави щастлив. Тя предизвиква производството на хормони свързани с адреналина, което води до повишаване на чувството за радост и удоволствие.

Любовта противодейства на стреса. Тя помага за производството на т.н. хормон на „любовта”, който насърчава тялото ни да се чувства добре.

Любовта намалява тревожността и депресивните мисли. Тя подобрява имунната система и може да бъде мощно обезболяващо.

Любовта ни помага да спим по-добре. Когато спим до някого, когото обичаме, това ни кара да се чувстваме по-спокойни, което пък ни помага да спим по-добре. Достатъчната почивка е от жизненоважно значение на здравето на тялото ни и цялостното ни благосъстояние.

Важно е всеки ден да си напомняме, че освен романтичната любов, има любов към живота, към природата, към другите и най-вече към себе си. И всички тези актове на любов са от огромна полза за здравето ни.


Фантазията за съвършената любов
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс
Любов и секс


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 30 май 2013 г.

Колко дълго се запазва огънят в жените при една дълга връзка?


Все по-често се сблъсквам с един проблем, за който жените споделят. Загубата на желание в една моногамна връзка. Всичко е „Уау” от начало, има по –много. Но след няколко години нещата не са съвсем същите. Даже понякога не се и доближават до онези, които са били.

То започва малко по малко, бавно, а особено и в момента , в който се появят деца, някак даже съвсем естествено намаля, и намаля. Съвсем изчезва. Защо се случва така? Нали ние уж се обичаме и сме щастливи? А все по-рядко и рядко имаме оная нашата интимност, която е само между нас двамата.

Това споделят много жени след няколко годишна връзка, в която са били моногамни. Просто в един момент нещата вече не са същите. Те няма и как да бъдат същите. Живеем в динамична среда, всичко около нас се променя. Темпото често е бързо за нас и нямаме власт над него. Не сме готови да се движим толкова бързо. Всичко се променя, средата, в която живеем, хората около нас, приоритетите ни, телата ни. С това и отношенията ни с другите и най-вече с човека, който е до нас.

Огънят след време намаля и докато се усетим е угаснал. Възможно ли е да противодействаме на това и либидото ни да не накуцва?
Много често възможностите са пред нас и ние понякога просто трябва да се огледаме. Или да намерим пътя към тях. Защото, когато близостта и интимните моменти в една връзка започнат да липсват, рано или късно самата връзка започва да страда.

Временно разделени
Какво прави една връзка успешна?
Епидемия ли е самотата?
Проблеми в семейството



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 17 май 2013 г.

Живеем ли живота, който сме си представяли?


Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?

Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.

Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?

Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 14 май 2013 г.

Временно разделени


Понякога почивката един от друг е най-доброто нещо, което можем да направим.

Ангажираността и чувството за реалност са лепилото , което държи двама души заедно. Разбира се всяка връзка изисква голяма доза толерантност, търпение и желание да се „оправим”, когато нещата загрубеят.

Но имам моменти, когато разделянето може да бъде най-доброто нещо, което трябва да направим. Причините, по надолу са взаимно свързани и зависят строго една от друга.

Емоционално или физическо насилие. Милиони партньори понасят високи нива на насилие в продължение на години. Причините да остават заедно често са практически, няма къде да отидат, страхът от това дали ще се справят сами е огромен. Тревогата , че децата ще израснат с един родител е една от основните причини партньорите да не се разделят, въпреки постоянните конфликти и тормоз.

Обидени , ние сме склонни да обвиняваме другите за собственото си нещастие. Ако той ли тя признават ,че нещо се случва и има проблем, то това е добър знак, първата крачка към търсенето на решение. Но ако те не са склонни да поемат отговорност за действията си, излизането от това положение е трудно. Не стойте в капан и не бъдете жертви.

Срещала съм много двойки, които постоянно стоят на „ръба” по отношение на връзката си. И двамата признават, че това е отвратително, но не полагат никакви усилия да променят нещата в действителност.

Проблемът не е толкова във връзката им, колкото в противоречивите им действия. Възможностите са да работят усилено , за да направят конкретни промени в поведението си, докато са заедно , или отделно , така, че да могат да усетят как наистина се чувстват.

Оставането сам дава възможност да се съсредоточиш и да откриеш източниците на собствените си емоции и мисли. Раздялата може да работи като изолатор. Ще разберете доста бързо дали сте пропуснали нещо.

Опитът да си сам. Много от нас винаги са били с някого, серийни взаимоотношения с малко или никакво време между тях, дългогодишни бракове с не повече от 2-3 дена командировки. А разделянето може да даде възможност да погледнеш нещата отстрани. Можете да видите и себе си по различен начин, да откриете, че сте по-силни отколкото сте си мислели, че можете да взимате добри решения по своему. Имате възможност да спрете автопилота и да „покарате” самостоятелно. Да правите не само това, което трябва, а и това, което искате. Подобно на духовното уединение, времето прекарано сам със себе си може да доведе до неочаквани прозрения , не само за отношенията , но и за целия околен свят.

Дайте си време. Ако някоя от тези причини ви се е сторила достатъчно силна и ако решите, че една раздяла има смисъл, не забравяйте да си дадете достатъчно време. Един уикенд може да донесе облекчение, но няма да постигне повече от това.
Очаквайте прилив на много емоции. При една раздяла винаги единия е по-ентусиазиран от идеята , а другия гледа на това с неохота.

Единият от партньорите винаги ще се чувства изоставен, самотен и тъжен. Но дайте си достатъчно време нещата да преминат.

Имаме нужда от пространство
Какво прави една връзка успешна?
Проблеми в семейството


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 22 април 2013 г.

Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?


Намирането на добър и качествен партньор в днешно време се оказва изключително тежка и трудна задача. Колкото повече се улеснява комуникацията, посредством социални мрежи и чатове, толкова по-трудно се оказва намирането на партньор в живота, с когото да създадем продължителна и ползотворна връзка.

Когато си избираме партньор, за нас са важни няколко неща, за които не си даваме сметка съзнателно.

Би ли бил той или тя добър родител? Как би се справял в тази роля? Все пак ние сме стадни същества и възпроизводство ни винаги стои на преден план, колкото и понякога да отричаме това.

Другото важно нещо, което също често отричаме са парите. Как харчи парите си, може ли да си прави сметка, има ли необмислени разходи? Важни теми, които са от изключителна важност за една стабилна връзка. Представете си само ситуацията, особено в сегашните трудни времена на криза, когато вие се чудите какво да сложите на масата, а партньорът ви си купува последен модел телевизор. С плосък екран, 3D и всичките му там придружаващи екстри. Колко напрежение и колко излишни негативни емоции ще доведе това?

Как обсъждаме тези трудни теми? С готовност или е склонен да протака. Добрата комуникация в една връзка е ключът към успеха и. Можем ли да споделим всичко, да обсъдим и да вземем решение заедно, е признак за дълго партньорство. Можем ли да признаем грешките си , да търсим заедно решение?

Можем ли да говорим за чувствата и емоциите си? За моментите , когато сме тъжни, тревожни или когато сме изпълнени с щастие. Когато някой не е в състояние да идентифицира собствените си специфични емоции, то той има трудности и в общуването и споделянето им.
До каква степен е погълнат от себе си и колко е склонен да пренасочи вниманието си към нас? Има хора, които толкова много се вълнуват от собствените си преживявания и емоции, че трудно намират време за някой друг. Това е нещо, което би попречило на една връзка.

И всъщност какво искаме от човека до себе си ?

Да можем свободно да разговаряме на всяка една тема, да можем заедно да взимаме решения, да бъде наша опора и подкрепа. И най-важното е нещата да са взаимни. Когато всичко това е на лице, останало са ”бели грижи".


Какво прави една връзка успешна?
Изкуството на аргумента
Имаме нужда от пространство


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg




вторник, 16 април 2013 г.

Какво прави една връзка успешна?



Необходимостта от разработване на стратегия за взаимозависимост е ключов елемент.

Ако двама души са толкова независими, че без проблем могат да живеят поотделно, съвместното им съжителство и връзката им страдат. Най-успешни са връзките, в които има взаимозависимост.

Но и ако двамата са толкова зависими един от друг и нямат никакъв шанс за живот извън връзката си, тогава пък няма растеж. Вместо това има стагнация или застой. Много важен е балансът, всичко да се гради на взаимен избор. Така и двете страни се чувстват сигурни и връзката процъфтява.

Отначало винаги е прекрасно. Химията, която циркулира между нас, ни кара да мислим, че не можем и секунда без любимия. След като изстинат бурните чувства , обаче , нещата винаги се променят. Надяваме се да станат по-равномерни и развиваме дълбоки чувства, знаейки , че двамата сме един за друг. Емоционалната сигурност е това, което ни дава усещане за спокойствие и вътрешен мир.
Мислите ли , че вашата връзка се доближава до този модел и въобще възможно ли е това?

Истината е , че никога не е късно да бъдете щастливи във връзката си. Може да не е настоящата. Може да стои и да чака на вратата, само трябва да я отворите. Всичко , което трябва да направите е да поемете ангажимент, да знаете какво точно искате и какво точно сте способни да дадете. Не е трудно, просто изисква търпение, практика и прошка.

Не подценявайте силата на доброто. Простият отговор към вашият партньор с приятен тон, дори когато губи „вашият отбор” е инструмент, който ще ви послужи добре.

Когато не реагираме с гняв, може да направим дори и най-тежките ситуации поносими. Понякога просто трябва да слушаме партньора си и да му позволим да премие през своя собствен процес, който може да е различен от моя. Големият трик е да не приемаме нещата лично. Това обаче е трудно, когато сме емоционално ангажирани. Обсъждаме нещата, изслушваме се , споделяме кой как се чувства , знаем , че наистина той или те са чули това , което съм искал да кажа.

Когато проблемите продължават да се появяват отново и отново, някъде нещо се накъсва, някой не се чувства достатъчно чут или може би разбран.

Просто е необходима комуникация и то взаимна. По-лесно е, отколкото си мислите и носи толкова много радост, че според хората, които я използват си заслужава усилията.

Проблеми в семейството
Имаме нужда от пространство
Фантазията за съвършената любов
Не ме обича?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 10 април 2013 г.

Самочувствието ни



То се влияе много от успехите ни.

Често, ниското ни самочувствие не е хронично, а по скоро може да бъде разглеждано като колебание. Чувстваме се добре, когато имаме успехи. И ужасно, когато не получаваме от света, това , което желаем или не се справяме по начина, по който ни се иска.
Лично аз никога не съм имала самочувствието, че мога да пиша. Даже в началото съвсем не си вярвах и си мислех, че никой не чете нещата ми. Но след време статиите ми започнаха да стават популярни и блогът ми в момента посещаван от много хора.

Спрях да мисля, че мога по-добре и по-добре. Започнах да се задоволявам с това, което в момента съм написала и гледах на него като по-добро от следното. С времето обаче осъзнах, че не трябва да бъде винаги по-добро от средното. Не можеш да бъдеш добър във всичко, а и няма нужда. Това е рецепта за личностно и социално нещастие.

Ако можем реално да си дадем сметка за нещата, в които не сме добри и спрем да заемаме отбранителна позиция за това, възможността да се справяме с тях нараства.

Няма как всеки да е успешен във всичко , с което се захване. И най-успелите хора на света има неща, с които не са могли да се справят. Нахвърлете си няколко имена на успели според вас хора и поразровете в Интернет за тях. Веднага ще попаднете на неуспехите им, редом с нещата , в които са успели.

Когато се чувстваме не успели и разочаровани, това е моментът, в който се смачкваме и започваме да страдаме. Вместо да сме затворени и да обвиняваме себе си и другите за неуспеха си , опитайте да идентифицирате чувствата си , дайте си пространство за свободно дишане и позволете на емоциите си да се разсеят.

Бъдете мили към себе си. Уважавайте се.

Истината за преходите в живота ни
За по-добро бъдеще!
Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 8 април 2013 г.

Силата на страстта


За да постигнем това, което искаме, имаме нужда от страст.

Защо тя е толкова мощен мотиватор?

Страстта, последното нещо , с което си лягаме вечер и първото, с което се събуждаме. Рядко мислим за това и все по-рядко си даваме сметка, колко сме пристрастени към нея. Опитайте се да направите каквото и да било без да имате страст. За да бъде успешно всяко наше начинание ние се нуждаем от нея. Тя ни движи, дава ни сила, прави ни креативни, развиваме идеите си благодарение на нея.

Гориво за волята ни. Ако поискаме нещо достатъчно силно , ще намерим сила за волята си за да го постигнем и няма да се спрем да опитваме докато то не стане.

Същността на ангажимента. Горим от вътре, възбужда ни. Когато липсва страст, действията ни нямат значение и не постигаме това, което искаме. Страстта е семето, от което никнат цветовете.

Да я преследваме обаче не е толкова просто и лесно, колкото звучи. Всеки от нас поне веднъж в живота за момент е имал това, което е обичал. Все пак това не е правило има и изключения. Поне за мен , да постигна това, което обичам изисква търпение, упорита работа и постоянство.

Разбира се зависи и от това, какво ни вълнува. Някои имат късмета да имат страст към бизнеса и ако работят много и са достатъчно търпеливи и устойчиви , имат възможността да превърнат страстта си в реална и успешна кариера. За съжаление не е така за всички. Но това не значи , че трябва да се отказваме от преследването на страстта.

Работата ни е само един от компонентите в живота (или трябва да бъде). В днешния свят с претоварения график е трудно да намериш време за това, което истински обичаш. Никой не казва, че е лесно да преследваш страстта си, но според мен си струва усилията.

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 28 март 2013 г.

Какво ни пречи да потърсим помощ?



Какво ни пречи да потърсим помощ , когато имаме нужда от нея? Случвало ми се е да имам нужда някой да ми помогне, но да не потърся ничия подкрепа или опора. Дълги години работих върху това, че не е срамно или пък грешно да помолиш хората около себе си за помощ, когато се нуждаеш от нея.


Кои са причините, които ни спират?

На първо място според мен е гордостта. Тя ни кара да мислим, че след като търсим помощ значи сме пораженци, неадекватни в ситуацията, зависими, признаваме малоценността си. Предлагани пари от приятел, например, дори и под формата на заем, може да ни накарат да се почувстваме некомфортно.

Или пък сме недостойни? Защо искат да ми помогнат, имам ли право на това? Ако тези хора някога си позволят да вземат това, което свободно им се предлага, в крайна сметка ще се чувстват виновни и дори тревожни.

Вече сме задлъжнявали. Искаме да бъдем независими, защото вече сме сърбали попарата на това да имаме дългове и да зависим от някого. Прекалено рисковано е в тези трудни времена. Всяко нещо, което застрашава чувството ни за свобода, независимост, сигурност и автономия бива отхвърлено.

И не на последно място, ставаме уязвими, когато сме прекалено зависими. Особено хората, които имат проблеми с доверието, се страхуват, че приемането на услуга, може да създаде дисбаланс, отслабване на статута им в отношенията. Още повече, че ако в предишни отношения са били открити и споделящи всичко, накрая това е било използвано срещу тях.

Можем ли да подобрим приятелствата си?
Мултиплициращ ефект - добротата ражда доброта
ДОВЕРИЕ

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 26 март 2013 г.

Пролетна умора

Пролетта е официално тук , а това означава , че с нея идва и пролетното неразположение и умора. Не се чувстваме добре, уморени сме без причина , спи ни се постоянно, раздразнителни сме, емоциите ни са в двете крайности.

Един от най-добрите лекове за пролетната умора и наченките на депресия са разходките навън. Те са добри както за физическото така и за психическото ни здраве. Тялото ни се движи и умът ни работи активно. Сблъсъкът със зеленината и разцъфването на новия живот са особено благодатни след зимата, когато сме били постоянно вътре и не сме се движили особено много.

Денят се увеличава, слънцето грее все по-силно.
Слънчевите лъчи действат като магически еликсир върху нас. Те имат силен ефект върху благосъстоянието ни.
Разхождайте се навън, прекарвайте колкото се може повече време сред природата. И е безплатно!

Проблеми при наличието на депресия
Хранителни разстройства
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 20 март 2013 г.

Балансът между работата и личния живот



Имаше времена, когато работата ни беше сигурна години напред или поне ние се чувствахме сигурни с нея. Сега обаче нещата са различни.

Високата безработица и ниското заплащане, карат много от нас да работят каквото и да е , стига да имаме работа и да получаваме някакво възнаграждение. Имаме все по-малък избор и се чувстваме щастливци, че все пак имаме работа. Оставаме до късно на работа, взимаме си за вкъщи, защото знаем, че опашката за мястото ни е голяма. Имаме все по-малко свободно време.

Можем ли да балансираме между работата и личния живот?

Обществото се променя и в наши дни е нормално да работят и двамата в едно семейство. Но слабата икономика не обяснява всичко. Благодарение на технологиите днес можеш да работиш от много места, границата между работния офис и дома все повече се размива. Познавам много хора, които работят изцяло от вкъщи. Аз самата отдавна не съм ангажирана с точно определено място, офис и т.н. Смартфоните, безжичния интернет, лаптопите ...... ми дават възможност да комуникирам с целия свят без значение къде се намирам, дали е на къмпинг или хижа в гората или на дивана в къщи.

И тук идва изключително важният момент, колко време да работиш и колко да отделиш на близките си, на себе си. Или да работиш постоянно, може би това ще ти помогне да излезеш от кризата, да си погасяваш кредита , да не живееш всеки ден назаем.

Време за промяна
Какво ни мотивира в работата ни?
Самостоятелни и креативни на работното си място
Работа и игра


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


сряда, 13 март 2013 г.

Колко важен е сексът за нас?

Обичаме да мислим , че сме рационални същества, овладели сме силата на разума. Интелигентни и разумни сме, взимаме добри решения, но не винаги нещата стават така, както на нас ни се иска.

Умът ни може да бъде мощен, но може да бъде бавен и тромав, когато става въпрос за всички безброй решения, с които се сблъскваме всеки ден. Тогава ние разчитаме на чувствата си , за да ни преведат през света, предоставяйки ни бърз и лесен начин за справяне с рисковете, макар и понякога да сме податливи на грешки. Нашите чувства алармират за много от рисковете, пред които сме изправени, предупреждават ни , когато те са твърде големи.

Размножаването е основна част от човешката биология, както и за всяко живо същество, сексът е голяма част от това. Сексът и възпроизвеждането не винаги са пряко свързани. Сексът е превзел една огромна част от нашия живот, филми, музика, телевизия, Интернет, той продава и той купува. Общо взето диктува ежедневието ни.

Правя сравнение със статиите в моя блог. Тези, които са с свързани по някакъв начин със секса, са най-четени и най-коментирани.

Хората постоянно се интересуват, търсят и четат неща свързани със секса. Причините, поради които го правят са много индивидуални.
Мъжете ли мислят повече за секс или жените? Има правени изследвания, че мъжете имат по-кратък живот, отколкото жените, заради риска свързан с конкурентното поведение .

Поемането на рискове е неразделна част от живота ни, включително и взаимоотношенията ни с противоположния пол, но удовлетворението да бъдеш с някого сексуално или по друг начин, често надвишава риска. На интелектът ни може и да му е трудно да разбере това, но чувствата ни реагират силно и ясно.

Фантазията за съвършената любов
Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?
Любов и секс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 8 март 2013 г.

Лъжата в отношенията ни


Възможно ли е да казваме нещо без да го осъзнаваме, че го правим? Познавам хора, които лъжат през цялото време и на моменти ми е трудно да повярвам кое е истина и кое от това, което ми казват е лъжа.
Лъжата е един от най-големите факти в социалния ни живот.

Повечето от нас лъжат поне веднъж или два пъти на ден заради обикновени неща , преувеличават или лъжат за напълно несъществуващи и невъзможни неща. Толкова често , колкото си мият зъбите. По-склонни сме да лъжем по телефона или в интернет, отколкото лице в лице.

Често лъжите ни са по-скоро преувеличения, отколкото откровени измислици. Някои от тях са едва доловими, по-скоро от скука . Много лъжи се казват по-скоро да изгладят неловка ситуация. Но има и такива, които защитават крехкото ни его или ни помагат да запазим връзката си от дълбоки щети и унищожение на доверието по между ни.

Някои взаимоотношения, като тези между подрастващи и техните родители са особени изпълнени с лъжи. Учениците и студентите лъжат майките си почти във всеки разговор. Но лъжите тук са малки , да речем по-скоро бели лъжи.

Двойките, които живеят заедно не се лъжат толкова често, но пък тук лъжите са склонни да бъдат големи с предаване на доверието.
За да разберем защо някой се крие зад лъжата, трябва да преценим защо точно лъже и какви лъжи използва. Обикновено има проблеми със самочувствието и не е щастлив със себе си. Лъжем , защото искаме да изглеждаме по-вълнуващи, така ще ни обичат повече. Нуждаем се от много приятели.

Децата, които лъжат често се нуждаят от повече внимание от родителите си. Прибягват до лъжи когато им се роди братче или сестриче или когато родителите са погълнати от собствените си проблеми. Това също може да е сигнал , че нещо се случва в училище или в детската градина, нещо което се нуждае от поправяне. Разумно е в такъв момент родителят да обърне внимание какво става.
Когато възрастен лъже, самият той е под някакво напрежение и не се чувства комфортно.

Какво се случва когато любовта ни не успее и е отровена от лъжи?
ДОВЕРИЕ
Лъжата между нас


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 4 март 2013 г.

Планиране на бъдещето в настоящето


Не пропускайте днес, докато мечтаете за утре.

Задълбоченото планиране на бъдещето ни е от съществено значение за нас. Поставянето на целите в дългосрочен план ни помага да изчистим пътя от бодливите тръни, които има по него. Мислим за бъдещето на децата си , за развитието на бизнеса ни утре, за не достроената ни къща, за местата, които плануваме да посетим. Планове, планове и пак планове. А какво се случва с настоящето ни, докато бленуваме за бъдещето?

Има ли риск да пропуснем важни моменти от живота си , докато кроим планове за бъдещето? Да пропуснем как децата ни порастват, а ние сме затрупани от работа за да им осигурим по-добро образование и по-добро бъдеще. Мечтаейки за това как ще станат лекари или адвокати, изтърваме може би най-важното, да бъдат щастливи.

Колко полезно ще е това за тях? Може ли частният колеж и скъпият университет да заменят самотното и нещастно детство? Съмнявам се.
Плановете са като пътни знаци, които ни помагат да си представим пътя напред, но не трябва да изключваме момента , в който може да се отклоним. Това отклонение може да се окаже причина за нова , по-пълноценна посока. И тук идва ред на гъвкавостта. Тя ни помага да се справяме с новите предизвикателства на живота , с нещата , които не сме предвидили, и които не зависят от нас.

За това наслаждавайте се на живота тук и сега. Правете планове за бъдещето, но знайте, че нещата не винаги зависят от нас.


Къде се намира щастието?
Парите във взаимоотношенията ни
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 19 февруари 2013 г.

Щастливи ли сме, когато имаме всичко?


Можем ли наистина да имаме всичко. Да бъдем твърде щастливи, твърде богати. Да бъдем прекалено уверени в себе си? Твърде изразителни? Твърде красиви? Твърде умни?

Психологическите променливи, личностните черти, уменията и способностите ни криволичат, когато става дума за ефективност и благополучие. Твърде много от нещо не означава, че всичко е наред.

За да бъдеш личност , се нуждаеш от едно умерено количество самочувствие. Доза нарцисизъм е необходима за ефективността на всеки лидер. Самонадеяните или силно нарцистични лидери, често са арогантни и склонни да преминат границите. Освен това, тъй като са сигурни в себе си и си мислят , че никога не грешат, грешките им остават нерегистрирани и могат да доведат до провал.

На кои други личностни черти обръщаме внимание: прекалено много добросъвестност и човек става перфекционист, не може да завърши задачите си, защото те не са перфектни. Твърде голямата откритост, затруднява взаимоотношенията, а постоянното съгласяване позволява на другите да се възползват от нас.

Ние считаме, че емоционално изразителните , са чувствителни и на моменти губят способността си да контролират и регулират притока на тези емоции. Често това е в ущърб.

Какво ще кажете за твърде интелигентните? Наблюденията ми върху лидерството предполагат, че ако лидерът е много по- интелигентен от последователите си, не е ефективен, защото ще има затруднения да се свърже с тях. Умерените нива на интелигентност са най-добри, което ни води към извода, че балансът има значение.

Най-успешните хора са може би тези, успели да намерят баланс в отношенията с другите, баланс в отвореността , баланс в увереността, баланс в емоциите, баланс със себе си.


Тревожност и безпокойство
Дали работното ни място е фабрика за стрес?
Тайната на щастието
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg