сряда, 16 април 2014 г.

Как да се справим с драма кралицата?


На първо място, драма кралицата загатва, че е нещо повече от другите. Това обаче не е така. Мъжете и жените са еднакво способни да изискват вниманието на околните. Не се заблуждавайте, драма царете са също толкова реални, колкото и драма цариците.

Драмата е симптом от детството. С нарастването на годините драмата става все по-голяма и изисква все повече енергия. Тя изсмуква силите и самочувствието.

Драма кралицата или краля процъфтяват от внимание. Слепи са за чувствата на другите и не са успели да развият уменията за справяне, необходими в живота на възрастните. Способни са да направят „чудо” за капчица внимание. Често това „чудо” е свързано с негативни усещания и преживявания за околните, а и за тях самите. За драма кралицата няма почивен ден, тя винаги е готова да действа. Способна е да въвлече всички присъстващи и само посмейте да не и обърнете внимание. Разразява се истинска драма, идва „краят на света”.

Имала съм много случаи на хора, неспособни да се справят с половинките си, за които драмата е култ. Изключително трудно се живее с такъв човек, трябва винаги да си нащрек, кога, къде, какво и как би отключило драмата. А пусната вече на свобода тя вилнее ли вилнее. Въпреки усилията, които полагат за да не се забъркат, няма нещо , което да може да се направи, когато стихията се е разразила. Просто трябва да изчакате да отмине или да се изчерпи.

Единственото нещо, което можете да направите е да управлявате себе си, което означава да не влизате в играта. Да знаете кога да останете пасивни, кога да си тръгнете. И не се страхувайте да кажете, че тази драма сцена не работи за вас. Това е избор на всеки от нас. Ние сами решаваме какво поведение да имаме и как да се справяме. Оставете я без алтернатива.

Емоционално недостъпен
Тревожност
Трудни връзки


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 7 април 2014 г.

Смехът

Защо сърдечността ни кара да се чувстваме толкова щастливи?

За да оцелеем, трябва да играем. Твърде опасно и трудно е да излезеш в реалния свят, без да си практикувал уменията си в една безопасна среда, преди време. Играта често е свързана със смеха. А основната цел на смеха е социална, свързва хората по между им.
Това, което ни отличава от маймуните не е смехът, а причината поради , която се смеем. От идеята за физическото гъделичкане до вербалната игра и хуморът е еволюционната стъпна, която сме направили. Ние и само ние хората сме способни да се смеем на шегите и безумието.

Животът може да се разглежда като една гигантска, безкрайна пиеса, в която всичко се случва тук и сега. Вместо да приемем нещастието твърде сериозно и да останем в него дълго време, например можем да го видим като къс епизод, възможност да научим нещо и да обърнем развоя на мача. Когато се огледаме и видим , че ние сме един от многото играчи, можем да опитаме да си сътрудничим с другите и да спрем да приемаме себе си твърде сериозно.

Когато животът е пиеса, става ясно, че нашата работа е да я правим приятна за всички играчи. В действителност нашето щастие зависи от способността ни да запазим светлината и да поканим другите да се смеят заедно с нас, защото всички сме свързани . Взаимодействието по между ни , ни прави по-добри играчи и ни помага да се забавляваме.

Следователно за да насърчим собствената си добросърдечност и да поканим щастието в живота си, опитайте да се отнасяте към живота като към една игра. Понякога тази игра може да бъде много сериозна. Тя изисква от нас да сме отговорни, смели, готови да участваме, но без да мислим себе си за твърде важни. Друг път пиесата на живота е гъдел. Бъдете гъвкави! Това е единствения начин да играем и да бъдем щастливи в същото време.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg