четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Дали приемането на болката облекчава страданието ни?

Емоционалната болка е част от опита ни. Всеки е имал моменти в живота си, когато е бил изправен пред трудни и болезнени ситуации, загуба на любим човек, разочарование, мъка, и т.н. списъкът може да продължи дълго. Страданието, от друга страна, не е непременно част от нас. За разлика от емоционалната болка, страданието се случва, когато ние не можем да приемем напълно ситуацията, която ни причинява тази болка. Когато страдаме, болката се вмъква в нас и не сме в състояние да се движим без нея. Страданието може да има огромно отрицателно въздействие върху нашия живот, като засилва усещането за тъга, депресивни мисли, липса на мотивация и постоянно чувство на безнадежност и безпомощност.

Слагайки ръката си върху горещата печка, тя ще ме изгори, причинявайки ми физическа болка. Освен това, ако като малка съм се изгаряла на гореща печка, аз вероятно съм се научила, че ще боли. За това, в бъдеще ще избягвам допира до нагорещена печка. В контекста на физическата болка, логично би било да избягваме да правим неща, от които знаем , че ще ни заболи. В действителност това, ни помага да бъдем изключително адаптивни и да се защитим от физически болки и наранявания.

От друга страна, когато се опитваме да избегнем емоционалната болка, в дългосрочен план това може да ни направи лоша услуга. Например, когато съм била наранявана, от някой, който съм смятала за близък има голяма вероятност да изградя емоционални стени, които да ме предпазват. Така предпазена, обаче, затварям всички възможности, които евентуално бих имала в бъдеще.

Опитът ни с емоционалната болка е част от това да сме хора. И все пак, до известна степен, това, което правим с тази болка е наш избор.
Как да се борим с депресията и тревожността?
Симптоми на депресия при мъжете
Самота или усамотение


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 20 февруари 2015 г.

Достатъчно добър ли съм?



Всеки иска да е достатъчно добър в нещата, които прави. Това ни дава важност, сигурност, компетентност, възможност да обичаме другите и да бъдем мили. Но наистина ли сме достатъчно добри родители, партньори, приятели или в добро здраве?

За да бъда достатъчно добър родител, партньор или професионалист, трябва да изпълнявам тези роли достатъчно умело, за да се справя с предизвикателствата на една връзка, родителските ангажименти или в работата. За да бъдем достатъчно добри, ние трябва да прилагаме и работим с техники и похвати, които водят до любещи, ориентирани към растеж взаимоотношения. Но се нуждаем и от възможност да се насладим на правенето на всичко това, за да бъдем ефективни.

В същото време , не е нужно да бъдем перфектни в това. Не трябва да сме номер 1 или да спечелим златен медал. Важно е да сме спокойни и сигурни в това, което правим.

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно
Опитът ли е най-добрият ни учител?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg