Всеки изпуска гнева си понякога. Ядосани сме на колега или приятел и дори години след това продължаваме да изпитваме гняв. Много е трудно да простиш на някой, на когото все още си ядосан. Това важи дори ако причината да сме ядосани не се дължи на разочарование, след което сме загубили контрол, а на възмущение от несправедливост извършена срещу нас.
Искаме да задоволим чувството си за справедливост. Дори и да не сме ядосани, ако вярваме, че има някаква несправедливост, избягваме да толерираме това.
Чувстваме прошката, все едно нарушителят да се измъкне безнаказано.
Често искаме да навредим, след като срещу нас е било посегнато. Око за око, както се казва, и това интуитивно ни удовлетворява.
Не ми се извини. Силата на извинението, за да се отвори път към прошката, не може да се надценява.
Намирането на сили да простиш започва от там, че трябва да повярваме в това, всички хора искат да бъдат щастливи. Задържайки гнева в себе си ние се отклоняваме от тази идея. Търсейки разплата, чакайки извинение, преследването на собственото ни щастие отива на заден план. Без значение колко сложно изглежда, всеки може да се освободи от това.
Тук естествено изниква въпросът за отвратителните неща, които някои хора са извършили , и които не заслужават прошка? Родители, който не са се грижели за децата си? Съпрузи, които са ни изоставяли? Приятели, които са ни предали? Любими хора, които са ни ощетявали? Можем ли да намерим достатъчно състрадание за да простим? Това зависи от желанието ни да бъдем щастливи отново. Докато носим тежкия кръст на прошката, щастливият живот ще е една илюзия за нас.
Да простя или да не простя, това е въпросът?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар