понеделник, 18 декември 2017 г.

Негативните хора около нас



Възможно ли е да повлияем на хората около нас да бъдат по-позитивни, без те да знаят.

Няма нищо по-досадно някой да се оплаква непрекъснато и винаги да има какво негативно да каже. Ако имате късмет можете да се отдалечите или да намалите контактите с тези хора, но ако отрицателно мислещият е от близкия Ви кръг като колега или член на семейството, трудно можете да избягате. В тези ситуации е полезно да имате инструменти за справяне. Не само за да се предпазите от негативната енергия, но и да превърнете негативното мислене в положителна посока. Един от най-ефективните начини да се повлияе върху мисълта на някой друг е като пренасочите вниманието му към друго нещо.

Това, за което мислим и говорим е акцентът, на който обръщаме внимание. Има само две неща в живота, които ни карат да правим това, нещата, които ни карат да изпитваме емоция.

Неща, които Искаме и неща, които Не искаме. Всичко около нас, за което мислим, че причинява някакъв вид значима емоция, може да бъде сортирано в една от тези две категории. Безпаричие, загуба на работа, предателство, смърт на любим човек – всичко, което не искаме. Семейство, домашни любимци, приятели, рождени дни, пътувания, приключения – всичко, което искаме.

Може би не е изненадващо, че негативно говорещите през цялото време, фокусират вниманието си върху нещата от живота, с които не са доволни и не харесват. Това, което не осъзнават е, че мисленето работи към мястото на където е насочено и това е т.н. модел на активиране/ забраняване. Това означава, че когато обръщате внимание на отрицателните неща, буквално възпрепядствате способността си да виждате положителните неща и обратно. Хората прекарващи много време фокусирани към негативното все по-трудно виждат хубавите неща около себе си.

Това е неприятно за тях, но ако трябва да сте наоколо, започва да влияе и на Вас. Добрата новина е, че вниманието не е фиксирано и положителната мисъл може да си проправи път. Понякога, това от което се нуждаят е малко помощ от Ваша страна, да насочите вниманието към хубавите неща. Да говорите положително и да мислите положително.
Първоначално те няма да могат да мислят за нещо положително или вероятно ще се върнат към отрицателния си поток от мисли. Но не се отказвайте, това изисква време.

Когато насърчавате някой да насочва вниманието си към по-желаните аспекти на живота, забелязвате положителната промяна в изражението на лицето и езика на тялото. Когато хората говорят за положителни събития, които ги карат да се чувстват добре, започват да се усмихват повече, това е почти неволна реакция. Заслужава си усилието!

Какво да правим с негативните си емоции?
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Ние ли сме си най-големия враг?





Как да победим самокритиката?

Живеете с негативни мисли, често се критикувате, не се грижите за себе си, постоянно се сравнявате с други хора, които смятате, че са съвършени. Когато сгрешите, мислите, че само Вие грешите и това е ужас, недостатък, който имате. Да бъдеш най-големия си враг е изключително изтощително. Отнема голяма част от силите Ви, сякаш Вашите грешки са най-лошите, Вие сте най-некадърния.

Депресията и безпокойството често се дължат на самокритичния глас, който Ви побеждава, преди да започне да Ви ограбва. Страхувате се, отвращавате се от съжалението, което ще последва.
За да се чувствате по-добре, бъдете истински човек.

Определете негативните си мисли.
Те може толкова да са се автоматизирали, че дори да не ги забелязвате. Опитайте се да ги хванете, ако трябва напишете ги, за може да видите дали не следвате някой модел.
„Аз съм провал”; „Скучна съм”; „Не мога нищо да направя като хората”; „Виновен съм”; „Нищо не върша”. Това са стрели насочени срещу Вас.

Определете общите условия
Сега, когато виждате стрелите, които насочвате към себе си, нека да видим дали можете да дефинирате термините, които използвате. Например „неуспех” – Какво е за Вас? Някой, който не е успял в нещо. Кое е обратното? Може би ще видите, че да успеете или не успеете в различни неща, в различно време, има различна стойност.

Какви са доказателствата за и против Вашата самокритика?
Какви са доказателствата в полза на етикета „неуспех”? Може би не сте се справили добре на изпита или интервюто, но днес не Ви е ден. Може би утре ще е по-добре. Също така, кое е и „успех” за Вас. Имате добри приятели, справяте се на работа, опитвате се да бъдете добър човек. Претеглете доказателствата за и против.

Каква е предимството да критикувате себе си?
Някои хора смятат, че трябва да критикуват себе си, за да се мотивират. Ако имате куче, тогава осъзнавате, че викането и крясъците няма да Ви доведат до никъде. Ако самокритиката работи тогава хората, които правят нещата, ще се мразят. Дали Вашата самокритика наистина Ви помага да постигнете целите си? Или Ви побеждава?

Заменете самокритиката със самонадеяност.
Опитайте това в продължение на една седмица. Вместо да се съсредоточите върху това, което не правите перфектно, опитайте се да се похвалите за пет неща всеки ден. Това може да включва прости неща, като например работа, любезно говорене на някого, хранене със здравословна храна или полагане на усилия да се почувствате по-добре. Ако полагате усилия в работата или упражнението си, опитайте се да си спечелите похвала - дори и само за това. Колкото повече се възнаграждавате, толкова по-вероятно е да продължите напред.

Наистина ли трябва да се оценявате?
Не Ви ли е хрумнало, че всъщност не трябва да се оценявате? Ами ако премахнем тази самокритична, оценяваща част от мозъка Ви за един ден? Да предположим, че вместо да се оценявате, решавате да се съсредоточите върху конкретните си цели - като упражнения, работа и правене на добри неща за други хора, включително за себе си. Можете да постигнете целта си, без да критикувате себе си. Опитайте.

Заменете оценката с наблюдението и приемането.
Вместо да измервате, сравнявате и оценявате себе си, просто помислете само за себе си, а после и за себе си. Вземете например правенето на упражнения. Нека си представим, че Вашето упражнение за деня е да се разхождате 40 минути. Вместо да се измервате и критикувате, наблюдавайте се какво правите. За мен може да се окаже, че ходя по магазините, слушам докато ходя за да науча испански, денят е слънчев и днес ще работя по-малко. Няма оценки.

Опитайте да се приемете такива, каквито сте, докато продължавате да се движите към целта си. Приемането на себе си означава, че се виждате реалистично в настоящия момент, без осъждане. Можете да се освободите от самокритиката, като приемете кои сте и казвате: "Знам, че не съм съвършен, точно както всички, които познавам, но мога да го приема. Мога да приема грешките си; Мога да приема моето безсилие и мога да приема, че имам незавършена работа. Имам цели. Приемам това. "

Освобождаването от самокритиката Ви позволява да се отдръпнете от депресията и безпокойство, да се освободите от бремето, което сте наложили върху себе си.
Не е нужно да си най-лошият си враг.
Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?
Симптоми на депресия
Депресията при жените. Зряла възраст


Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 27 септември 2017 г.

Компромисите, които не трябва да правим





Всички дългосрочни отношения включват компромис. Сливане на два живота в едно, разрешаването на големи проблеми и справянето с по-малки такива. Къде да отидете на почивка, коя паста за зъби да използвате, кой филм да гледате, и т.н. и т.н.

За някои от нас въпросът дали се разбираме или се компрометираме твърде много е от изключително значение още в началото. За други, това може да дойде по-късно, след като блажената любов запoчне да избледнява и грешките или недостатъците на партньора започнат да стават по-очевидни.

Да можете да разговаряте и да намерите компромис, често е знак за здравословна връзка. Някои компромиси, обаче са толкова значими, че не трябва да се правят с лека ръка.

Скриване на ключови аспекти от нашата същност. Тревожим се, че партньорът ни ще се почувства заплашен, объркан или раздразнен от значими аспекти на нашата личност, стремежи, вярвания, дейности, приятели. Обаче, като направим това, ние прекъсваме части от нашето „аз”. Докато можем да се справим с това в краткосрочен план, с течение на времето, вероятността да платим висока цена, залагайки психическото си здраве и неудовлетвореността в отношенията ни или и двете.

Какво можем да направим: Постепенно въвеждайте тези аспекти, като провеждате разговори с партньора си за това, защото те са ценни за Вас и как най-добре връзката Ви може да ги усвои.

Неуважението. Един от най-големите пророци на неудовлетворението или дълголетието на отношенията е , ако партньорът ни гледа на нас с презрение(или Вие) по време на спорове или несъгласия. Неуважението, враждебността и липсата на съпричастност във важните моменти, представляват съществена слабост в отношенията, която ще увреди способността на всяка двойка да управлява продуктивно стреса и конфликтите.

Какво можем да направим: Обсъдете заедно как да установите основни правила за конфликти, да подобрите уменията си за разрешаване на конфликти и да полагате усилия да разберете взаимно гледната си точка, за да увеличите съпричастността си.

Значителна сексуална несъвместимост: Когато скриваме важни и утвърдени аспекти на сексуалността си, като конкретни желания, фетиши, предпочитания, сексуални действия или убеждения и практики, свързани с моногамията, ние се подлагаме на потенциално разочарование и недоволство по-късно във взаимоотношенията. За да бъде ясно, много взаимоотношения оцеляват и дори се развиват с незадоволителен сексуален живот, поради което загрижеността когато се задава проблем, зависи от важността, която поставяме на добрия секс с партньора си.

Какво можете да направите: Поддържането на добър сексуален живот изисква работа в дългосрочен план в почти всички отношения. Помислете дали да имате честна дискусия и дали сте честни за нещата, които са били удовлетворяващи или вълнуващи за Вас в миналото. Вероятността партньорът Ви, да не ви е казал всичко за собствените си предпочитания, дори ако тяхната история е по-малко "цветна" е голяма.

Компромис или сътрудничество?
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 4 септември 2017 г.

Травмата, доверие и време




Когато травмата подкопава доверието е трудно да се види по-светлото бъдеще.
Голямата и дълбока травма има дълбок и дълготраен ефект върху онези, които са я претърпели. Променя начина, по който гледат на себе си и на другите. Изследвания в областта сочат, че травмата оставя различни белези при различни обстоятелства. Последиците зависят от това какъв е човекът, какво е преживял, независимо дали е умишлено причинена или не.

Много са щастливците, които могат да избягат от голяма травма в живота си, но ако някой за когото ви е грижави сподели, че е имал ужасно преживяване, как може да се отрази това? Не е изненадващо, че хората, които са били умишлено наранявани, могат да бъдат дълбоко повредени в способността си да се доверяват. Доверието е фундаментално, дори за най-обикновените ни взаимодействия с другите, така, че вредите в тази област имат далечни последствия.

Повечето от нас очакваме с нетърпение конкретни събития, малки или големи, имаме надежда за по-ярко утре и усещане за открити възможности, въобще живеем с идеята, че най-доброто предстои. Но травмата понякога „скъсява бъдещето”, хората вече не виждат смисъл в него, историята свършва, дори физическият живот да продължи.

Безнадеждното бъдеще до голяма степен е свързано с разкъсване на доверието. Липсата на доверие не включва само активно недоверие към други хора. Това е общо отношение към света като цяло, липса на доверие в себе си, както и в другите, неспособност да бъдем отворени към това, което бъдещето може да ни поднесе.

Липсата на доверие променя цвета и формата на нашите мисли за бъдещето, не само засяга нашите прогнози, но и влияе върху това как се чувстваме.

Уверения стил на очакване отстъпва място на всепроникващата и не локализирана несигурност, където съмненията и чувството за опасност преобладават.

Как най-добре професионалисти и приятели могат да помогнат?

Няма лесен начин на възстановяване. Но с малки стъпки, с помощта на специалист и подкрепата на близките, степента на доверие може да се покачи. Човек трябва бавно да възвърне чувството си за сигурност в света около него. Възстановявайки доверието, самото бъдеще може да бъде възстановено също.

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?
Как нашите реакции се променят по време на травма?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 31 август 2017 г.

Кога спират родителските ни задължения?



Kултурата и манталитетът ни предполагат да се грижим за децата си до късна възраст, много след като самите те са станали възрастни и имат деца. Нашите родители са се грижели за нас до късна възраст, някои все още го правят. Техните родители са се грижели за тях и така поколения след поколения. Живеят заедно, различни поколения с различни разбирания и това води до чести конфликти.

В днешно време, обаче ние искаме да бъдем различни родители, искаме да бъдем модерни, да бъдем по-добри, имаме Интернет и можем да комуникираме с целия свят.

Посвещаваме се на децата, грижим се за тях, отглеждаме ги и ги възпитаваме, и така цели 18-20 години. След това, обаче тази връзка не приключва, независимо дали е била близка или не. Една от ролите, които родителите играят в много култури, е да помагат на децата си да се грижат за децата си. Всъщност някои дори смятат, че менопаузата се е развила, защото жените стават по-добри баби, ако не продължават да имат свои деца. Във всеки случай, връзката родител-дете не приключва, след като детето е узряло.

Родителите обикновено остават в някаква връзка с техните възрастни деца, всъщност, но какво става с етиката? Ако приемем, че имаме родителски задължения към нашите незрели и зависими деца, имаме ли и такива към нашите възрастни деца?

Например майките и бащите имат ли задължение да плащат за колеж , университет или да изплащат студентски заеми, ипотеки?

Аз самата съм майка на две деца, все още в незряла възраст. Но децата порастват и си мисля за момента, в който ще бъда родител на възрастни деца.
Задълженията към нашите малки деца произтичат от факта, че ги въвеждаме в живота чрез собствените си действия, знаейки, че те идват на света уязвими, изложени на риск от всякакви проблеми, зависими от нас. Ролята ни е изключително важна, отговорността е голяма. И все пак трябва да имаме разумни стандарти за грижа към децата.

Резултатът не е , че трябва да се натрапваме на децата си когато пораснат. Възрастните се нуждаят от автономност, но все по-често виждам родители, които не дават това на порасналите си деца. Те не са просто склонни да помагат, а се чувстват длъжни да го правят.

Последните месеци станах свидетел на доста конфликти породени именно от това, живеят няколко поколения заедно, по-старите дават „акъл” на по-младите, те на своя страна се дразнят, искат автономност и уважение и т.н. и т.н. Това е един омагьосан кръг, няма излизане от него. Всъщност има, просто различни поколения не трябва да живеят заедно. Винаги ще има конфликти и напрежение.

С течение на времето хората порастват и помъдряват и надявам се си дават сметка, че положението, в което са се дължи до голяма степен на собствения избор. Всеки избира сам за себе си дали ще пуши или пие, дали ще прекоси внимателно улицата или не, дали ще живее с родителите си или не. И ако не му харесва, винаги може да промени нещата.

Бащите не са просто интериор
Доверието при децата
Деца и родители


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 29 май 2017 г.

Контролиращите маниаци, няколко признака за това



Много хора, които се свързват с мен с въпроси свързани с депресията, безпокойството, стресът и имат едно общо нещо – прекарват прекалено много време, фокусирайки се върху неща, които не могат да контролират.

Притесняват се за това, какво мислят другите за тях или губят време, опитвайки се да променят партньора си. Заети са, но не се чувстват ефективни.
Това е защото насочват енергията си към грешните места. Вместо да се опитат да контролират емоциите си, те винаги се опитват да контролират околната среда и хората в нея.

Ето и някои от тях:

1. Вие не сте добър отборен играч.

Присъединявайки се към екип, за Вас означава, че трябва да се откажете от контрола. В края на краищата, не можете да организирате всичко, което се случва, когато сте отговорни за 10% от резултата. Именно за това, много хора, обичащи контрола предпочитат да бъдат самотни вълци, вместо отборни играчи. И когато трябва да станат част от екип, бързо се опитват да диктуват поведението на всички.

2. Вярвате, че сте 100% отговорни за успеха си.

Контролиращите вярват, че с достатъчно усилия и умения, могат да постигнат всичко. Не вярват във времето и късмета. Често за тях неуспехът не е опция и са прекалено критични към себе си, когато нещата не вървят по техния план.

3. Инвестират много време в това да променят другите.

Повечето от тях смятат, че знаят какво е най-добро за всеки и се опитват да убедят другите да правят нещата по различен начин. Независимо дали проповядват, манипулират нещата зад кулисите или стават агресивни, целта им е да накарат другите да действат по определен начин.

4. Имате проблем с поддържането на смислени взаимоотношения.

Все нещо не е както на Вас ви харесва. Все искате още и още.......
Отблъсквате партньора с постоянните искания и негодувания.

5. Прекарвате много време за да предотвратите лошите неща да се случат.

Вместо да се подготвят за бурята, контролиращите се опитват да предотвратят бурята да дойде – дори когато не могат. Често губят времето и енергията си, надявайки се лошите неща да не се случат, защото се съмняват в способността си да се справят.

6. Не делегират задачи.

Обичащият контрола, твърдо вярва, че ако иска нещо добро, то по-добре е да си го направи сам. Отказва да делегира задачи, защото са убедени, че в крайна сметка, никой не може да се справи по-добре от тях и , че в крайна сметка ще загуби повече време да поправя грешки, направени от друг. Ако все пак успеят да прехвърлят задача на някой друг, то следят под лупа всяка негова крачка.

7. Липсва състрадание към хората, които правят грешки.

Тъй като контролиращите всичко маниаци вярват, че успехът произтича само от талант и усилие, те нямат състрадание към тези, които се борят, но понякога грешат. За тях грешките са признак на мързел или глупост, смятат , че всички трябва да успеят, независимо от обстоятелствата.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg





сряда, 22 март 2017 г.

Защо да използваме консултант по "човешките неща"?




Консултирането има за цел да запълни празнината между това къде сме сега и къде искаме да бъдем, между това кой си и кой искаш да станеш.

Живот или бизнес- консултацията обхваща цялата ни същност. Темите могат да варират от личностно израстване, кариера и лидерство, връзки, преходи в живота, здраве, романтика, пари, забавление и отдих и още много други. Ако търсим развитие в специфични области от живота ни, треньорът ще се съсредоточи върху тях и ще работи в подобряването и развитието на темите зададени от нас.

Консултацията е красиво партньорство на мисълта, чрез тествани и използвани инструменти и техники, съчетани с уникални умения, опит, интуиция и индивидуалност, които треньорът използва във всяка една консултация.

Защо да го ползваме?

Краткият отговор на въпроса е - за да успеем да живеем живота си с цялото му богатство, като начините за това определяме самите ние. В консултацията винаги клиентът прави избора и има силата.

Консултацията помага да обогатите Вашия живот така, както искате. Това е ефективен и целеви ориентиран метод, който ви позволява да растете и променяте, успешно и съзнателно да живеете живота си.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 30 януари 2017 г.

Защо обвързването ни плаши?

Любовта сваля маски и ние, често се страхуваме как бихме изглеждали без тях.

Преследването на любовта е една от основните цели на всеки човек. Тя е универсална, нещо, към което всеки се стреми и нещо, което дава смисъл на живота ни. Растем с идеята за топли и хармонични взаимоотношения.

Много хора са амбивалентни към взаимоотношенията си. Живеят с огромен страх от интимност и в същото време са ужасени от това, че са сами. Този страх ги предизвиква да се противопоставят на близостта. Други пък искат някой до момента, в който той е с тях, след това искат самотата си обратно. Трети пък ги е страх да влязат въобще във връзка, притесняват се непрекъснато от загубата на партньора или от това да не бъдат отхвърлени.

Нашите борби с интимността, често са резултат от подсъзнателните ни страхове и семейни модели. Именно за това, намирането на любовта е толкова трудно и още по-трудно става нейното задържане във времето.

Ранните ни взаимодействия с родители те ни се превръщат в модел, за това, което очакваме или често без да съзнаваме се стремим в бъдещите си взаимоотношения. Това е така, защото ние се учим от миналия си опит и обикновено действаме на база на този опит. И когато опитът ни показва едни трудни взаимоотношения, вероятността и следващите да бъдат такива е много голяма.

Осъзнаването на нашите модели ни дава яснота за страховете, които имаме към любовта и близостта, и ни позволява да изграждаме взаимоотношенията си по нов начин. Когато започнем да разбираме защо се чувстваме по начина по , който се чувстваме и признаем това, което ни плаши в една връзка, можем да започнем да различаваме нашата гледна точка за любовта и да решим как да я преследваме в живота си.

Проблеми във връзката: Комуникацията
Проблеми във връзката: Доверието
Проблеми във връзката: Сексът


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg