четвъртък, 31 август 2017 г.

Кога спират родителските ни задължения?



Kултурата и манталитетът ни предполагат да се грижим за децата си до късна възраст, много след като самите те са станали възрастни и имат деца. Нашите родители са се грижели за нас до късна възраст, някои все още го правят. Техните родители са се грижели за тях и така поколения след поколения. Живеят заедно, различни поколения с различни разбирания и това води до чести конфликти.

В днешно време, обаче ние искаме да бъдем различни родители, искаме да бъдем модерни, да бъдем по-добри, имаме Интернет и можем да комуникираме с целия свят.

Посвещаваме се на децата, грижим се за тях, отглеждаме ги и ги възпитаваме, и така цели 18-20 години. След това, обаче тази връзка не приключва, независимо дали е била близка или не. Една от ролите, които родителите играят в много култури, е да помагат на децата си да се грижат за децата си. Всъщност някои дори смятат, че менопаузата се е развила, защото жените стават по-добри баби, ако не продължават да имат свои деца. Във всеки случай, връзката родител-дете не приключва, след като детето е узряло.

Родителите обикновено остават в някаква връзка с техните възрастни деца, всъщност, но какво става с етиката? Ако приемем, че имаме родителски задължения към нашите незрели и зависими деца, имаме ли и такива към нашите възрастни деца?

Например майките и бащите имат ли задължение да плащат за колеж , университет или да изплащат студентски заеми, ипотеки?

Аз самата съм майка на две деца, все още в незряла възраст. Но децата порастват и си мисля за момента, в който ще бъда родител на възрастни деца.
Задълженията към нашите малки деца произтичат от факта, че ги въвеждаме в живота чрез собствените си действия, знаейки, че те идват на света уязвими, изложени на риск от всякакви проблеми, зависими от нас. Ролята ни е изключително важна, отговорността е голяма. И все пак трябва да имаме разумни стандарти за грижа към децата.

Резултатът не е , че трябва да се натрапваме на децата си когато пораснат. Възрастните се нуждаят от автономност, но все по-често виждам родители, които не дават това на порасналите си деца. Те не са просто склонни да помагат, а се чувстват длъжни да го правят.

Последните месеци станах свидетел на доста конфликти породени именно от това, живеят няколко поколения заедно, по-старите дават „акъл” на по-младите, те на своя страна се дразнят, искат автономност и уважение и т.н. и т.н. Това е един омагьосан кръг, няма излизане от него. Всъщност има, просто различни поколения не трябва да живеят заедно. Винаги ще има конфликти и напрежение.

С течение на времето хората порастват и помъдряват и надявам се си дават сметка, че положението, в което са се дължи до голяма степен на собствения избор. Всеки избира сам за себе си дали ще пуши или пие, дали ще прекоси внимателно улицата или не, дали ще живее с родителите си или не. И ако не му харесва, винаги може да промени нещата.

Бащите не са просто интериор
Доверието при децата
Деца и родители


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg