ЖИВЕЙ СЪЗНАТЕЛНО

Тревожност и безпокойство

2012-01-30T11:06:00.002+02:00

Всеки един от нас се страхува . Безпокойството и тревожността са тясно свързани. Загрижени сме за бъдещи събития, предстояща нова работа. Но как можем да се тревожим по-малко?

На първо място ние се притесняваме от бъдещето. Неизвестното. Тревожим се за това какво ще се случи с нашите деца, нашето семейство, нашите партньори, нашия бизнес и още куп неща. Ние живеем във вселена, която по своята същност е непредсказуема, опасна и смъртоносна. В действителност тревожността може да бъде разбрана като подсъзнателна реакция от несигурността на живота. И вечно присъстващата възможност за абсолютна неизбежност на смъртта. Има толкова много неща, които можем да загубим, и за които да се притесняваме : здраве, щастие, любов, богатство, власт, статус, мъдрост, свобода, независимост, подкрепа, жизненост, и в крайна сметка за самият ни живот.

Тревогите също могат да се отнасят и до това как искаме да възприемаме света. В желанието си да се видим така, както искаме. Много често обаче в това си желание ние пропускаме важни неща от живота си. За това се отпуснете. Наслаждавайте се на това, което имате, на това, което живота ви е донесъл до момента.

CARPE DIEM

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Как да се борим с депресията и тревожността

2012-01-27T11:30:00.004+02:00

Повечето хора с тежка депресия страдат също от тревожно разстройство.

Кой е най-добрия начин да се справим с депресията и тревожността? Бързо и окончателно. Тревожността и депресията са двете лица на една и съща монета. Негативните събития и емоции имат несъразмерно голямо въздействие и отвличат рационалните системи за отговор. Може да се каже буквално, че трябва да се мисли по-трезво. Преживяваме трудностите и разочарованията, които срещаме, отново и отново и това е всичко, върху, което можем да се съсредоточим.

Някои реагират с безпокойство на стресови събития в живота, виждайки опасност дебнеща навсякъде – при кандидатстване за работа, с молба за услуга. Тези от нас, които имат такива състояния , обикновено надценяват риска в определени ситуации и подценяват собствените си ресурси за справяне. Вместо да развият умения за справяне със ситуацията, много от нас предпочитат да страдат и да се затворят в себе си. Липсата на социални умения е в основата на това, доста често.

Фактът, че безпокойството обикновено предшества развитието на депресия , представлява огромна възможност за предотвратяването и. Има голяма вероятност да надраснем безпокойството, нужни са специфични усилия. Да сме нащрек, да наблюдаваме около нас за тревожни емоционални мини.

Депресията унищожава инициативата. Най-доброто нещо, което можем да направим за близък в такова състояние , е просто да отидем на разходка.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Ние сме същества , а не просто тела

2012-01-25T09:14:00.005+02:00

Какво се случва, когато погледнем някого? Умът ни опростява и обобщава подробностите.

Когато срещнем някого умът ни автоматично категоризира: мъж или жена. Приятел , дете, чиновник, колега или член на семейството.
В действителност умът ни обобщава и опростява детайлите, като ги прави лесни за действие. Например: „О, това е моят шеф (или свекърва, или приятел, или катаджия, или сервитьор), сега знам как да се държа”.

Слагането на етикети е бърз и ефикасен процес, за да се стигне до най-важното. Нашите предци са еволюирали, като бързо са разпознавали врага от приятеля.

От друга страна обаче, това категоризиране има много проблеми. Фиксира вниманието ни върху повърхностни характеристики на тялото, като възраст, пол, привлекателност или роля. Води до слагане на етикет „хубава жена” или „авторитетна фигура”, а това е хлъзгав наклон, който може да ни доведе до дискриминация.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

По-дълбоките теми водят ли до по-дълбоки връзки?

2012-01-24T09:04:00.008+02:00

Кое е важно за мен?

Когато искаме наистина да се свържем с някого, от изключителна важност е за какво говорим. Говорете за това, което е важно за вас, за това, което наистина има значение. Често си взаимодействаме с другите, правим преценка за тях, както и те за нас, бъз основа на повърхностна информация. Говорим за времето, децата, сериала снощи, ремонта на колата, ужасното задръстване сутринта. Все по-рядко се случват по-задълбочените разговори за отношения, чувства, емоции, били те положителни или отрицателни. Все повече се затваряме, не споделяме или няма на кого да разкажем. Учили са ни да избягваме някои теми с цел да сведем до минимум потенциални конфликти в учтиви компании.

Водят ли обаче по-дълбоките теми до по-дълбоки връзки?
Кои са дълбоките теми?

Тези, които ни ангажират емоционално, тези интимни неща като чувствата. За да споделим много лично и интимно нещо, избираме много добре човека, рядко споделяме просто ей така. Понякога той е стар приятел, а понякога и непознат. Нещо е докоснал в нас, усетили сме , че можем да му се доверим. От тук идва и отговорът на въпроса за дълбоките отношения. Те са съвсем естествено следствие на нещата. Аз споделям нещо съкровено за мен и ти знаеш , това дава възможност за една по-богата и по-дълбока връзка, която ще продължи много след края на разговора.

Опитайте!

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Каква е работата ни?

2012-01-19T10:50:00.005+02:00

Ролята на автономията, напрежението и стресът на работното място.

Като възрастни прекарваме значителна част от живота си по време на работа. Инвестираме сериозно в кариерата си. Работата има огромно влияние върху начина , по който се чувстваме и може коренно да подобри качеството ни на живот. Голяма част от нашите положителни емоции са свързани с нея. Не всички аспекти на работата ни обаче подобряват психическото ни благосъстояние, някои имат отрицателно влияние и ни носят негативни емоции , например работата под напрежение.

Автономията

Тя се отнася до свободата от контрол. Тези от нас, които работят самостоятелно имат свободата да взимат решения и да регулират скоростта на времето за работа. Склонни са да отчитат по-малко симптоми на депресия и тревожност. Автономността води до подобряване на психическото благосъстояние, самочувствието и тонусът ни. Насърчава чувството ни за контрол, действа като буфер срещу стреса.

Творчеството

За разлика от автономията, която е състояние на работната среда, творчеството е дейност, която изисква ангажираност от наша страна. Оригиналност, въображение, себе изразяване. Творческата работа има тенденция да бъде сложна и предизвикателна. Творчеството е по- разпространено в автономната работна среда. Независимо от контекста, този вид работа е психологическо възнаграждение. Голяма част от нас , чиито трудови дейности се определят като творчески, се чувстват по-добре физически, вероятността да сме уморени от работата и да изпитваме главоболие е по-малка.

Работа под напрежение

Въпреки, че някои от характеристиките на автономията и творчеството имат положително влияние върху психическото ни благосъстояние, други имат потенциала да оказват отрицателно въздействие на настроението ни. Междуличностни конфликти между служителите, негативни емоции, смущения в работата, чувство за несигурност в бъдеще, това са все негативни аспекти на работата под напрежение. Чувстваме се безсилни, с ниско самочувствие, обратно на автономията. Всички тези негативни емоции , които трупаме по време на работа, се отразяват на психическото ни и физическо състояние. Притеснение, тревожност, безсъние, са все симптоми на депресия.

Как се чувстваме след края на работния ден? Доволни или смачкани .

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Колко голям проблем е тревожността?

2012-01-16T14:39:00.002+02:00

Всеки от нас се е тревожел поне веднъж в живота си, че е и повече. Вероятно сме имали две , три тревожни разстройства, вероятно и депресия. Най-чести тревожни разстройства са паническите, социалното тревожно разстройство, пост травматично стресово тревожно разстройство и още много специфични разстройства и фобии, депресии, злоупотреба с алкохол и наркотици.

Тревожните разстройства имат ефект върху здравето ни. Изложени ни сме на риск от сърдечни заболявания, диабет, язва и още много заболявания на тялото ни , причинени от нашите страхове и тревоги.

Тревожността се увеличава. Още от училище децата ни се тревожат. Някои от причините са свързани с все повече намаляване на социалната свързаност – склонни сме все повече да се местим, да сменяме работата си , местоживеенето си , участваме все по-малко в граждански организации. Все по-късно сключваме брак или се решаваме на сериозна връзка, много от нас предпочитат да живеят сами. Всички тези фактори допринасят за това да се притесняваме, да сме несигурни , тревожни или депресирани.

Очакванията ни са се променили през последните години. Очакваме да имаме по-висок стандарт на живот, да сме по-богати, движени сме от нереалистични идеи, взаимоотношения и външен вид. Очакванията ни около пенсионирането ни карат да се чувстваме тревожни. Трябва да разчитаме на собствените си спестявания, а не на пенсионното осигуряване за да можем да оцелеем след пенсиониране.

Тревожността е подпомогната от факта, че по телевизията постоянно се излъчват лоши новини. Който и новинарски канал да пуснем и веднага ще видим последните новини около някоя катастрофа. Лошите новини ни напомнят, че всеки може да бъде в опасност. Въпреки, че живеем в по-дълго, имаме по-добри здравни грижи, пътуваме по-безопасно, по-богати сме, имаме по-безопасни автомобили , мислим , че ще ни застигне катастрофа на хоризонта. Защото постоянно сме бомбардирани от лоши новини, мислим , че сме в голяма опасност. Може и да не сме в толкова голяма опасност, но това което мислим се отразява на начина, по който се чувстваме.

Не е чудно, че сме кълба от нерви.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Женската идентичност в рамките на семейството

2012-01-16T13:05:00.002+02:00

Голяма част от нас жените имат фобия и се чувстват виновни, правят жертви, оплакват се от избора, който са направили, но не предприемат нищо за да бъдат по-щастливи. Най-обидната дума за много жени е егоист. Защо тази дума предизвиква бурни реакции при жените? Не може ли да се грижим и за себе си и за семейството си?

Ключът е в това да имаме куража да заявим това, което искаме, дори и да знаем, че някои от семейството може би иска нещо друго. Да сме готови да посрещнем несъгласието. Нещата не винаги стават така както искаме, но поне няма да забравим кои сме и какво искаме.

Друг начин да открием отново себе си е да си намерим занимания , които са само за нас. Прекарваме повече време с приятели, посвещаваме се на някое хоби или работа, като от особена важност е да сме далеч от семейството си за да можем да чуем собствения си глас. Това ще ни освежи и ще ни даде нови сили. Ще видим нещата от различна перспектива, тя може да бъде много по-енергизираща за нас.

Много от нас жените се притесняват излишно когато са далеч от семейството. Страхуваме се , ще възникнат проблеми и ние се чувстваме виновни , че сме прекалено далеч да се справим с тях. Но дори и в почивен ден или на разходка уикенда това помага да презаредим батериите. Освен това , когато сме далеч , нашето семейство ще се научи да бъде по-независимо , връзката между мъжа и децата ще стане по-силна.

Почивайте си и се зареждайте по-често ! Така сме по-успешни, по-жизнени и по-справящи се.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Можем ли да се справим с изневярата?

2012-01-12T09:41:00.004+02:00

Знаем за отпуск по майчинство, чували сме и за отпуск по бащинство. А има ли отпуск от изневярата?

Изневярата има изключително опустошителни последици във взаимоотношенията между партньорите. Един път предадени ние губим сигурността, доверието , да не говорим за самочувствието. Откриването на изневяра остава чувството за тревожност, депресия, не можем да се храним, спим, мислите ни са напълно погълнати от нея. Тези чувства остават дълго време в нас, дори и след като аферата е приключила.

Когато въпреки предателството партньорите решат да останат заедно, те често откриват, че телата им имат други планове за тях. Изборът да останеш с някой, който ти е причинил огромна болка , не е лесен, но не е и невъзможен. В действителност, след като преодолеем първоначалните негативни импулси, връзката става още по-силна от преди изневярата.

Нужно е обаче време и дълга работа. За да се справят и двамата. Единият с мисълта, че партньорът му е предпочел някой друг, а другият с тежкото бреме на вината.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Какво се случва когато любовта ни не успее и е отровена от лъжи?

2012-01-10T11:54:00.004+02:00

Лъжи ,увъртания и полуистини. Всичко това са лъжи. Низ от лъжи, които водят до най-тъмните кътчета на съзнанието ни.

Лесно е да изискваме от другите да бъдат честни с нас, но е трудно да се изпълни. Това е висок стандарт. Тези изисквания са форма на условна любов. Направи това и аз ще те обичам.

Когато сме заслепени от любовта не обръщаме внимание на ситните камъчета, които се опитват да ни препънат. С годините обаче , все повече обръщаме внимание на тези камъчета, все повече неща ни правят впечатление. Някои харесваме, някои не. Ако тези , които не харесваме са повече от тези , които харесваме , взаимоотношенията ни са към края. Всяка лъжа рано или късно излиза наяве.

Невинен ли е или всичко е планирал? Изведнъж всичко изглежда различно. Това , което изглеждаше сладко и мило, сега е тъжно. Магията на скъпоценните дни отминава, дали някога ще се върне? Любовта расте и се отклонява. Появяват се други възможности. В един момент това, което е реално става фалш.

Оптимистът казва, че любовта е красива да последния ден.

Песимистът казва, че е бил глупак от самото начало.

Истината е ,че тя наистина свършва. Някои ще приберат снимката в чекмеджето, други ще я изхвърлят в кошчето. В крайна сметка всеки продължава напред, но за някои болката се задържа за цял живот. Това е път към депресията, алкохола или наркотиците. За други това е врата към самоубийството.

Вярвам , че всеки е добър по същество, но животът ни поставя понякога пред труден избор. Пътищата , които избираме не винаги са най-лесните и безболезнени.
Важно е обаче накрая да сме доволни и горди от резултата.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Лъжата между нас

2012-01-09T10:07:00.004+02:00

Лъжата се шири между нас хората. Случва се да казваме най-големите лъжи на тези, които обичаме най-много.

Лъжата е неизменна част от ежедневието ни , не минава и ден без да бъдем излъгани или без да излъжем.

Защо го правим? За да се харесаме , за да сме забавни, за да прикрием нещо, за да се предпазим и още заради много причини, съзнателни или не. Понякога ни харесва, понякога се чувстваме гузни след това. Лъжата е учудващо често , но много сложно явление. Има правени сравнения, че изричаме толкова лъжи на ден, колкото пъти отваряме хладилника.

В тинейджърските си години лъжем по-интензивно.

Въпреки, че сме социализирани във времето, говорим и вярваме, че винаги е по-добре да се каже истината, в действителност обществото често насърчава и дори възнаграждава лъжата. Закъсняваме рано сутрин за среща и съвсем спонтанно казваме „попаднах в задръстване” , а не „оспах се”. Освен това, лъжата е неразделна част от много професии. Помислете колко често виждаме адвокати и си изграждаме пресилено мнение за техните клиенти или репортери получили достъп до добра история.

Разбира се , аз те обичам

Какво се случва в нашите романтични взаимоотношения? Често някой от партньорите лъже за минали връзки или скорошни недискретни моменти.
По-сериозните взаимоотношения обаче предлагат известна защита срещу измама. Лошата новина, е че „големите лъжи” , които включват дълбоко предателство на доверието, в голяма степен се случват между хора в интимни отношения.

Малката сладка лъжа

Въпреки, че някои лъжи произвеждат междуличностно триене, други могат да действат като един вид безвредна социална смазка. Те правят по-лесен живота на хората заедно. Наричаме го благородни лъжи и често ги използваме, лъжем в полза на някого.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Егоистичен срещу самостоятелен

2012-01-08T12:10:00.003+02:00

Има ли нещо лошо в това да сме център на нашата Вселена?

Стане ли дума за егоизъм , мислите , които ни минават са отрицателни. По същество , егоизмът се отнася към нашата етика. Определя се главно като „мислене за себе си”.
Егоисти ли сме ако откажем да вземем куче, което децата искат? Егоисти ли сме ако прекарваме часове на ред с приятелите си , а партньорът ни се грижи сам за децата?

Все повече жени решават да имат бебе и да създадат семейство без мъж, консервативно настроените ги наричат егоисти. Времената се променят, формата на традиционното семейство също се променя.

Самостоятелността ни прави егоистични. Деца или възрастни, ние живеем в общност. Взаимнозависими сме и трябва да имаме възможност да споделяме нашите предпочитания, както и да чуваме предпочитанията на другите.

Твърде голямата саможертва ни превръща в мъченици, жертви, невидими за света.
Вътрешният ни компас ни насочва към истината в нас.

Има няколко показателя, които ще ни помогнат да останем верни на себе си , да бъдем в унисон с желанията си, да бъдем самостоятелни. Защото ако сме закотвени в най-дълбоката истина в центъра на душата си, няма да бъдем в състояние да балансираме между егоизма и мъченичеството.

1. Приоритетни ценности! Когато знаем точно какво е важно за нас и какво не, всичко ще бъде много по-лесно.

2. Помислете си за „аз” и „ние”! Мислете за тях като еднакво ценни и ако едното започне да изпълва повече пространството , това води до дисбаланс.

3. Погледнете вътре в себе си! Чуйте вътрешния си глас. Погледнете тази светлина, която може да ви напътства. Доверете се на себе си , след като сте намерили баланса между егоизма и саможертвата.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Комуникацията е пулсът на една връзка

2012-01-06T11:17:00.004+02:00

Ако комуникацията е наистина сърцето на една връзка, не е чудно, че повечето отношения са с коронарни заболявания. За пореден път ние сме изправени пред един абсурд, нашата култура ни лишава от елементарно образование , което да ни помогне да успеем във взаимоотношенията си. Тънкостите и нюансите на смислената и ефективна комуникация са крайъгълните камъни на успешните връзки.

В ефективната комуникация, която между другото е много рядко събитие, ние трябва първо да създадем общо значение около думи и идеи, след което да обсъждаме смисъла на последователния поток на диалога. Такъв набор от умения дава възможност на взаимоотношенията да процъфтяват.

Споделеното значение
Приемаме за даденост , че думите ни въплъщават точно това, което възнамеряваме да кажем. Дали думата „интимност” означава за него същото ,което и за мен. Аз си мисля за емоционална интимност , а той за сексуална.
Как можем да говорим и да обсъждаме нещо, когато ние говорим на различни езици? Когато се стремим да научим нов език, трябва първо да разберем какво означават думите , преведени на родния ни език.

Съгласувано общуване
Езикът е мисли, вярвания, опит и не трябва да го приемаме като буквална и обективна реалност. Думите не означават едно и също нещо за всички нас. В действителност те предизвикват различно значение въз основа на опита ни. Само си помислете объркването около думата „любов”. Единият казва на другия „Аз те обичам.” Каква любов е всъщност това? Говорим за любов един към друг като партньори или като приятели.

В гръцкия език има много думи за любов. Гърците ясно оценяват безбройните нюанси на думата. Трябва да отделим време да помислим и да оценим, какво всъщност означава за нас тази дума. Какъв смисъл има да се спори за това дали сме интимни или любещи, ако говорим за две различни неща. Да погледнем отвъд думата, етикета и да намерим общия смисъл в комуникацията ни.

Когато се питаме един друг какво означава за нас някоя дума или понятие, в действителност това е интимен и уважаващ акт. Споделянето на смисъла е предшественик на интимен обмен и отваря вратата към истински диалог.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Щастлива Нова Година!

2012-01-05T10:27:00.005+02:00

Аз обичам Нова година. Нашата Нова година, китайската Нова година, руската Нова година, индийската Нова година, каквато и да е Новата година, тя е Нова. Започваме на чисто, имаме втори шанс. Колко от нас могат да използват този втори шанс и да се справят с кашата? Колко утешително е да знаем, че имаме още една възможност да се справим по-добре. Надеждата в Новата година е безценна. Ние сме в този специален момент на годината за пореден път.

Положителната енергия на надеждата, която носи Новата година е безценна. Тя може да осигури повече креативност на нашите цели и ангажименти.

С какво искаме тази 2012г. да бъде по-различна от миналата. Разбира се, много от нас биха искали да имат повече финансови ресурси, да могат да си намерят партньор ( или може би по-добър партньор), да отслабнат, да надебелеят, но реалистично погледнато много от желанията ни за Новата година остават неосъществени.

За това нека тези промени, които искаме да правим ,бъдат разумни и по-осъществими. Малко по-малко, стъпка по стъпка. Просто трябва да вярваме, че нещата ще се случат.

2012 г. ще бъде добра година за нас .

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Какво искаме от 2012?

2011-12-29T09:23:00.003+02:00

Много от нас правят ревизия на това как сме се променили през годините. Искаме да бъдем по-продуктивни, по-здрави, по-добре физически, отговорни и т.н. Все пак има неща, които са трудно измерими, но е добре да преследваме целите си или да подредим списъка за следващата година.

Да сложим предимно хора в плановете си.

Да бъдем активни участници в живота, а не само пасивни наблюдатели.

Купете си по-малко от това, от което искате да си купите.

Прочетете книга , вместо да играете на игри или да стоите пред компютъра.

Говорете на живо с приятелите си, а не чрез чатове, ако е възможно.

Съсредоточете се върху характера си , отколкото върху желанието за добра репутация.

Обичайте се, обичайте хората около вас.

Бих ви насърчила да помислите няколко минути за това какво бихте искали да ви се случи през новата година, какво можете да направите за да го приложите в ежедневието си. Промяната е бавна и трудна, но си заслужава. Дори самото усилие може да бъде удовлетворяващо. Има дълга традиция на философска и религиозна тематика, които казват, че най-истинско и най-дълбоко щастие изпитваме, когато израстваме и раздаваме добро на околните. Ако тази традиция бъде спазена, то на първо място в нашия списък за следващата година би трябвало да бъде правенето на добро и положителното отношение към хората около нас.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Интуитивна съпричастност

2011-12-23T08:58:00.004+02:00

Без видима причина внезапно усещаме чувството на дълбока самота или враждебност от човека, който ни се усмихва.

Как да използваме това в романтичните си отношения. Чувствителността към природата на другите е ценно умение, но носи и опасност. Ако се чувстваме изцедени след срещата си с някой по време на парти, например, да обърнем внимание на това и да помислим преди да му дадем телефонния си номер. Научавайки се да „четем” чувствата на другите, ние ще подобрим романтичните си взаимоотношения. Например , когато усетим, че партньорът ни е имал лош ден или е напрегнат след разговор по телефона може да го успокоим или просто да го оставим да му мине. Тази съпричастност в комуникацията се задълбочава и увеличава в любовните партньорства.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Да бъдем над нещата

2011-12-22T09:31:00.003+02:00

Настроени сме за едно събитие, което се случва точно сега, но на различно място. Например , мислим си за отдавна загубен приятел и получаваме имейл от него в този момент.

Как да използваме това в романтичните си отношения. Цялото ни тяло, не само мозъкът, действа като интуитивен приемник. Ще дойде при нас под формата на вкус, мирис, снимка или усещане в тялото. Нахвърляме впечатленията си. Колкото повече се настройваме , толкова по-ясно е посланието. Когато двама души се сближават бързо, такива преживявания стават все по-чести, като интуитивен миг за здравето на любимия.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Синхрон

2011-12-21T10:06:00.004+02:00

Опит за перфектно наместване на графика. Мисля си за някоя песен и я чувам по радиото, или си мисля за някой човек и той се появява.

Как да използваме това в романтичните си отношения. Да сме наясно и да търсим синхрон навсякъде. Такива моменти ни карат да се чувстваме сигурни, че сме на точното място, в точното време. Можем ли да открием скритите послания и сигнали? Чувам песен и се сещаме за стара любов и това , че ми е разбил сърцето, и че не трябва да допускам това пак да ми се случи.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Дежа-вю

2011-12-20T08:57:00.004+02:00

Чувстваме така, сякаш сме имали точно този разговор, преди време с някого, дори това да е човек, с когото току що сме се запознали. Или сме били на това място преди и знаем какво има зад ъгъла, дори това да е невъзможно.

Как да използваме това в романтичните си отношения. Вместо да мислим , колко е странно, нека да опитаме да не го отбелязваме. Обсъдете го с доверен приятел или с професионалист. Дежа-вюто, когато се случва в контекста на отношенията, ги тонизира, придава им значимост, позволява ни да разберем какво се опитва да ни каже или да ни води. Когато става дума за любовни отношения, дежа-вюто може да бъде мощно утвърждаване, че правим точно това, което трябва да се направи в момента. Или обратното, може да бъде начин , който да ни накара да си дадем пауза, да помислим, да се ориентираме къде се намираме в момента, преди да продължим напред, волю-неволю в една връзка, за която ще съжаляваме.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Емоционална свобода

2011-12-19T13:37:00.004+02:00

Как да се освободим от негативните емоции и да създадем положителен живот.

Когато ние търсим любовта или нейното опияняващо въздействие, често пропускаме знаци, и послания, които се появяват в ежедневието ни, за да ни дадат сигнал дали сме на прав път или не. Въпреки това, ако можем да забавим достатъчно , за да се вслушаме в нашата интуиция или интелигентност, тя може да ни разкрие истината, да ни предпази от опасност или да ни помогне да разберем отношенията с хората и ситуациите по нов начин.

Сигнали на тялото. Тялото ни има много начини, които да ни подскаже къде да внимаваме. Настръхваме или усещаме тръпки по гърба, това се все сигнали, които не трябва да пренебрегваме.

Как да използваме това в романтичните си отношения. Най-често цитираната реакция „свиване на стомаха” , реакция на тялото ни към света около нас, често е миг, отколкото осъзната реакция. Следващият път когато усетите , че тялото ви се опитва да ви предупреди за нещо, доверете му се. Раменете са напрегнати, има възел в стомаха, или се чувстваме енергични и развълнувани. Когато се научим да четем сигналите на тялото си, един нов тип информация ще бъде достъпна за нас. Нещо повече, може да имаме възможност да избегнем проблем , да се предпазим от неприятности. Тялото ни се опитва да ни предупреди.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Личност срещу характер

2011-12-16T14:12:00.003+02:00

Каква е разликата?

Личността е лесна за разгадаване, всички ние сме експерти в това. Съдим хората като смешни, екстроверти, енергични, уверени, както и прекалено сериозни, мързеливи, отрицателни, срамежливи.

Характерът от друга страна отнема повече време за да го разгадаем. Включва черти , които се разкриват само в специфични и често необичайни ситуации, черти като честност, добродетелност и любезност. По ирония на съдбата, личностните характеристики се определят до голяма степен от наследствеността и са неизменни. По-важните черти на характера, от друга страна може да се моделират, макар, че трябва да отбележим не без особени усилия. Чертите на характера, за разлика от личностните черти се основават на вярвания, макар и тези вярвания да могат да бъдат променени , това е доста по-трудно отколкото повечето осъзнават.

Защо това има значение?

Проблемът ,при формирането на мнение за един човек , който играе важна роля в живота ни (служител, приятел, любовник, съпруг), е че ние имаме едно тайнствено предпочитание към атрактивните черти на личността и положителните страни на характера.

Това е така, защото вярванията , които ни карат да кажем истината или да излъжем се намират в нас по всяко време. Те могат да останат „спящи” до момента, в който обстоятелства ги възбуждат по такъв начин, че те мотивират действия, но рядко са скрити умишлено. Което повдига въпроса: има ли начин да надзърнем във вярванията, без да чакаме обстоятелства да ни ги поставят като на пълноцветен дисплей?
С една дума – да. Не изисква много да говорим директно с хората, чиито характер се опитваме да разгадаем. Макар, че също е важно да знаем какво мислят близките и приятелите му.

Предизвикателството да решим да се омъжим или да заживеем с някой, когото познаваме отскоро например е ,че няма как да знаем за някои важни черти на характера му, добри или лоши. Можем обаче , а и трябва, да обърнем внимание на данните, които близките им споделят. Хората обикновено им е трудно да крият истинските си чувства за другите с течение на времето, така, че ако чуем общи теми от хора, близки до човек, от чиито характер сме заинтересовани, да обърнем внимание. Почти със сигурност чуваме истината.

Когато взимаме решение за това, кой да пуснем в личния си живот , не трябва да пренебрегваме нищо.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Време за почистване на къщата

2011-12-15T13:58:00.004+02:00

Да си представим отношенията ни с партньора като къща.

Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва.

Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова.

Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно.

Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка).

Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика.

Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това.

Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави.

Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Гибелта предизвикана от стреса

2011-12-14T13:44:00.003+02:00

Как да се възстановим от него?

Празниците са си заслужили репутацията на стресиращ период. Ангажирани сме със социални събития, семейни събирани, намирането на перфектния подарък, пътувания, и всичко това е извън нашите редовни ежедневни задължения. В това време на годината капацитетът ни от ресурси се изчерпва и чувстваме товар, дори и задачите да са забавни и приятни, могат да бъдат твърде много за да ги понесем.

Всеки реагира по различен начин на среса. Някои от нас са по-спокойни , отколкото други. И това не е от факта, че знаят за стреса, а от начина по който се чувстват.
Стресът ни дърпа надолу. Негативните настроения като тревожност, вина и тъга, са склонни да се увеличават в момент на стрес. Дори и много балансираните, щастливци и късметлии го получават когато се срещнат с нещо стресиращо като задръстване или катастрофа.

По-вълнуващо е да се проследят различията във възстановяване от тези негативни настроения след стрес. Положителното настроение може да помогне за „връщане” на негативните последици от стреса.

Положителните емоции имат по-променливи връзки със стреса, отколкото отрицателните. Тоест, нашите позитивни настроения не винаги рязко намаляват стреса, поне не при всички. Като се има в предвид, че позитивните настроения са до известна степен начин да се „освободим” от ефекта на стреса, те могат да бъдат ресурс за помощ.

Така, че да се отпуснем , да си починем и да се насладим на очарованието на празниците. На тишината и даровете на този прекрасен сезон.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Коледна депресия

2011-12-13T13:18:00.005+02:00

Коледа трябва да бъде най-щастливото време в годината за всички християни, една възможност да бъдем радостни и благодарни със семейството, приятелите и близките. Въпреки това, Коледа е време през годината, когато много хора имат усещане за депресия.

Болници и полиция съобщават всяка година за чести самоубийства и опити за самоубийство. Отчитат се значително увеличение на клиенти , оплакващи се от депресия.

Защо депресиите са в пълна сила в този сезон? Дали защото тъмнината на зимата увеличава честотата на сезонните разстройства? Разбира се причините мога да бъдат различни.

Някои от нас се депресират по време на Коледа и се ядосват от прекомерната комерсиализация на Коледата, с фокус върху даренията, както и акцентът върху „свършени” социални дейности.

Други пък се тревожат по Коледа, понеже се налага да се похарчат пари за подаръци и трудно се справят с нарастващия дълг. Други съобщават, че се страхуват от семейните събирания , и по-скоро биха прекарали времето си сами.

И накрая , много хора се чувстват самотни по Коледа, защото са претърпели загуба на близък, или няма с кой да празнуват, или се налага да останат на работните си места.

Какво трябва да направим ако сме сред тези, които получават депресия по Коледа?

Първо, ако депресията е сериозна и трудно се владеете потърсете помощ от специалист.
Задайте си граници на парите, които ще похарчите за подаръци и социални събития.

Участвайте в благотворителни събития или мероприятия, не е задължително всеки път с пари.

Бъдете благодарни за това, което имате в живота си, вместо да се концентрирате върху това , което нямате.

Правете интересни и забавни за вас неща.

Ако сте религиозни участвайте във църковни дейности, които се фокусират върху голямото значение на Коледа.

Концентрирайте се върху добрите и положителни неща по време на Коледа – любов, щедрост, благодарност.

Сезонът на Коледа се превърна в много труден момент за много хора в нашето общество. Тези от нас, които нямат трудности в този период от годината, това е възможност да достигнат до тези, които се депресират. Тези, които се депресират, това е възможност да предприемат действия, за да мислят , чувстват и действат по начин, който ги освобождава от миналото.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Ваканцията, подарък за мен

2011-12-12T09:17:00.003+02:00

Празничният сезон е страхотно време, но също така може да се превърне в бъркотия и ужасен хаос. С малко внимание и умствени усилия, ние можем да внесем в семействата си мир и спокойствие.

Можем да започнем с това, какво правим за себе си следващите няколко седмици. Започваме с малко сън, много храна, твърде малко слънчева светлина, алкохол, изчерпан бюджет, ходене по магазините и купуване на подаръци, пътувания, понякога в екстремни метеорологични условия.

Това е стресиращо дори и да пишеш за него. Ваканцията трябва да донесе на всички заедно щастие, но много хора постигат точно обратното. Така, че какъв е смисълът? Какво можем да направим вместо това?

Налице е друга опция. Вместо да оставим всичко това просто да се случи, можем да си припомним най-важното и това, което искаме децата ни да научат. Да покажем най-простичката страна на празника , това което е Коледа за нас. Светъл семеен празник, когато всички се събират около елхата в топлия и уютен дом.

В дните около Коледа сънят ни намалява, което води до усилване на стреса. Намерете веселата част, забавлявайте се, смейте се в тази сезонна лудост, която обхваща всички ни. Избягвайте перфекционизма. Понякога се усилва емоционалното въздействие при купуването на подаръци, организирането на партита, като несъзнателно искаме да поддържаме невъзможни стандарти, които сами сме наложили в умовете си. Каним приятели, близки, семейството си, искаме домът ни да е перфектен, масата прекрасно подредена и ако може и децата да са като ангелчета.

Да се отпуснем и да се забавляваме. Да кажем на хората около нас колко много ги обичаме. Да намерим възможност да празнуваме, да се свържем емоционално с приятелите си и със семейството си, на направим празника светъл , топъл , спокоен и релаксиращ.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Как се справяме с негативните събития?

2011-12-08T08:33:00.004+02:00

Възможно ли е да минимизираме влиянието им?

Както се казва в живота ни поне веднъж ни вали дъжд. Не можем да минем през него без да се намокрим.

Ако се замислим буквално над това, и ако сме имали планове за навън, то тогава истинската дъждовна буря е негативно събитие за нас. Разбира се имаме възможност за избор, когато се сблъскаме с дъжда, за това как да се предпазим от това да се чувстваме зле. По принцип има два начина да се справим с това негативна събитие.

Едната възможност е да преосмислим събитието и да намерим същността му. Да превърнем отрицателното в положително, да помислим , колко е полезен всъщност дъждът за растенията, за околната среда.

Втората възможност е да се освободим от ситуацията. Чрез фокусиране на вниманието другаде. Ако обаче бурята прекъсва важно събитие в живота ни, тогава може да имаме трудности с това да мислим положително. Да се опитаме просто да игнорираме негативното събитие.

Използваме и двете възможности , в зависимост от ситуацията. Ако едно събитие е не чак толкова отрицателно , има по-голяма вероятност за преосмисляне на ситуацията, отколкото да се освободим от него. И обратно , когато е силно негативно вероятността за ре фокус е по-голяма, отколкото преоценката.

Всяко едно нещо обаче ,което се случва в нашия живот, ни учи на нещо.
Така, че ако сме в ситуация, в която трябва да помним неприятното събитие и да се поучим от него, тогава може би е по-добре да се съсредоточим върху него, а не да мислим за неговото освобождаване.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Страх от летене

2011-12-07T10:27:00.004+02:00

Както положителните, така и отрицателните събития в живота ни могат да създадат стрес. Като психолог знам, че мисленето има огромно влияние върху чувствата ни. В действителност това е и в основата на една от най-широко използваните форми на терапия за тревожността: когнитивната терапия. Преустройването на отрицателните мисли в положителни е вратата към промяната.

Тревожността е страхът от начина, по който мислим за нещо. Няма значение колко се страхувам от нещо, вероятно някой друг пък го обича. Лично аз не съм привърженик на бънджи скоковете, но пък имам приятели, на които това им носи невероятно удоволствие.

Едно от най-опасните неща, които ежедневно правя е шофирането. Има хора , които се страхуват повече от самолетите, от колкото от шофирането, въпреки, че шофирането е далеч по-опасно от летенето. Но защо се страхуват повече от летенето? Първо при шофирането имаме повече контрол, повече неща зависят от самите нас, отколкото при летенето. Второ, когато чуем за самолетна катастрофа, оцелелите обикновено са много малко, отколкото в автомобилна катастрофа. И накрая даже и да не сме шофьори имаме илюзията, че можем да направим нещо, което да спре инцидента, а това не може да се каже за самолета. Така, че ние шофираме, a се страхуваме да летим , въпреки, че е по-безопасно.

Ето защо, основна грижа на тревожността не е това, от което ни е страх, а начина по който разбираме от какво ни е страх. Тревогата не е страх от нещо, а страх от начина, по който мислим за това нещо.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Различия в сексуалното желание

2011-12-05T10:29:00.003+02:00

Когато сме влюбени първоначално не можем да държим ръцете си на разстояние един от друг. Но минават няколко месеца , година и горещите страсти и сексуалната честота намалява. Това не е проблем, когато е взаимно. Спада в либидото е и при двамата. Но обикновено единият иска секс по-често от другия и различията в желанията стават проблемна точка в много отношения.

Когато се появи различие в желанията, кой иска повече секс? Мъжът? Или жената?
Има биологична причина, защо мъжете искат повече секс , отколкото жените. Мъжките полови хормони са гориво за либидото и при двата пола, но при мъжете нивото е по-високо.

Биологичната цел на живота е да се възпроизвежда живот, за да изпрати гените си в следващите поколения.

Различията в желанията за секс водят до пропукване на взаимоотношенията между партньорите. Защото той я гони, тя не иска, измисля си хиляди причини, а той от своя страна се чувства отблъснат и нежелан.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Какво прави семейството , семейство?

2011-12-02T09:25:00.005+02:00

Начинът им на живот, комуникацията между партньорите, децата, сексът, опитът и още много фини неща, които изграждат една връзка. Много наясно обаче трябва да сме какво точно искаме . И двамата и аз и той. Отношенията са много динамични. На скорост трябва да правим неща и да взимаме решения, за които обикновено са ни нужни седмици размисъл. Тази динамика и помага и пречи, но с опита , който трупате заедно, идва момент, в който точно тя държи двойката. Важно е да я има. Динамика в комуникацията, динамика в секса, зареждат с положителна енергия и двамата партньори.

Липсата на динамична комуникация води до неразбиране и неяснота.

„Какво точно се случва с нея или него?”

Връзката започва да куца, либидото пада, неизяснените неща се натрупват и идва момент в който лавината тръгва, и пада пласт след пласт. И понякога помита всичко. Дълги години , в които и двамата са мислели, че това е семейство.

Ами сега? Сега идва моментът на разчистването, събиране на остатъците от лавината и......

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Мълчанието е злато

2011-11-30T09:45:00.005+02:00

Да се опитаме да постоим в тишината и да видим какво ни липсва.

В обществото ни като, че ли винаги се налага да се забавляваме, да слушане нещо, mp3 плеъри, телевизия като фон, има дори телевизори в супермаркетите и в бензиностанциите. Имаме все по-малко и по-малко тишина в живота си, а в отношенията ни все по-малко мир и спокойствие.

Колко често оставаме сами със себе си в тишината?

Да помислим какво искаме да правим с живота си или как да решим изникнал проблем в работата ни, или да помислим над всички важни решения, които ни предстоят да вземем.

Мълчанието е злато. То ни помага да излезем от матрицата на забързания и шумен свят и да погледнем в себе си. Да се опитаме да се разгледаме от всички страни. Да помислим, да анализираме, да погледнем всички възможни варианти за справяне и чак тогава да вземем решение. Няма как да намерим щастието с някой друг, докато не измислим как да бъдем щастливи със себе си.

Така, че отидете в парка или в гората, не взимайте със себе си нищо, нито телефон, нито лаптоп, нито mp3 плеър. Седнете на една пейка и в продължение на 10 минути не правете нищо. Просто помълчете. Направете си този подарък, заслужавате го.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Благодарност

2011-11-29T10:48:00.005+02:00

Изразяването на благодарност е важна част от всяка духовна практика. Тя отваря сърцето и активира положителни емоции в мозъка. Редовното изразяване на благодарност може да промени начина, по който мислим, мозъкът ни автоматично ще отговаря на по-положителни модели. Положителните емоции, които предизвикваме могат да потулят бушуващия огън, могат да ни предпазят от беди, разширяват мисленето ни и така ние разработваме по –сдържани възгледи за живота.

Благодарността е емоция на свързаност, която ни напомня, че сме част от една по-голяма вселена с всички живи същества.

На кого сме благодарни?

На семейството, на приятелите, на близките хора около нас. Благодарността би трябвало да намери трайно място в живота ни.

Да помислим за всички неща в живота ни, които ни помагат или ни носят удоволствие. Празниците са идеално време за изразяване на благодарност към близки, приятели и семейството.

Благодарността може да доведе до чувството на любов, признателност, щедрост и състрадание, които допълнително ще отворят сърцата ни и ще помогнат да тръгнем по един по-положителен път.

Всеки намира своя начин да изрази благодарността си. Писане на картички, обмен на мисли, лични подаръци, това са само част от начините. Но понякога и една дума е достатъчна. Обичам те!

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Социалният опит, този, които ни кара да се чувстваме по-стари

2011-11-28T09:59:00.003+02:00

Събития и преходи, които влияят на възрастта ни

Много от нас се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото действително сме. Възрастта улавя субективната страна на живота ни, това е начинът, по който се ме.

Редица социални преживявания ускоряват промяната във възрастовата ни идентичност с годините. Промяната, която настъпва е така нареченото субективно стареене. Това е динамичен процес, който зависи от условията и начинът ни на живот. Когато сме по-млади се чувстваме по-възрастни от действителната ни възраст, а на средна възраст сме склонни да се чувстваме по-млади. Все пак има определени групи от преживявания, които ускоряват процеса на субективното стареене. Това са много важни неща в живота ни, ролите ни през годините, стресът, здравето ни и, както разбира се щастието ни.

Преходите, през които минаваме и ролите ни е тях

Събития като смъртта на родител в детството, се случват твърде рано за някои от нас, това ускорява процеса на субективното стареене. Децата, които са загубили близък, преди да достигнат зряла възраст се чувстват значително по-стари от връстниците си, които имат живи и здрави родители.

Стресът и несгодите

Постоянният стрес влияе на физическото и психическото ни здраве. Вихрушките в живота ни, включително и финансовите проблеми свързани с работата ни също имат силен ефект върху това да доживеем старини. Стресът и несгодите ни карат да се чувстваме по-стари, карат ни да мислим негативно. Тийнейджъри, които се чувстват в опасност в квартала си и са свидетели на насилие, се чувстват по-стари от връстниците си, които живеят в по-сигурни квартали.

Здраве, благоденствие и благополучие

Появата на сериозно заболяване, напомня за собствената смърт и ускорява процеса на субективно стареене. В допълнение към физическите здравословни проблеми, степента на психическото здраве има мощно влияние, върху това как се чувстваме. Когато сме щастливи, около нас има положителни емоции, спокойни сме, с много по-склонни да се чувстваме по-млади. От другата страна , когато в по-млада възраст идентичността е свързана с отрицателен ефект, чувстваме се нервни, уплашени и нещастни.

Когато в зряла възраст сме удовлетворени от живота си и сме положително настроени, се чувстваме значително по-млади от истинската си възраст.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Колко често се съмняваме?

2011-11-24T10:18:00.004+02:00

Съмнението е полезно, дори необходимо понякога.

Движим се по коридорите на сградата , в която работим и когато се разминаваме с група колеги, те спират разговора си: говорят за мен?
В един момент всеки един от нас изпитва вид на несигурност, която може да доведе до подозрителни мисли.

Параноята е когнитивно изкривяване, последователно и не основано, че другите искат да ни наранят по някакъв начин.

Това , което отличава клиничната от не клиничната параноя е , колко силни са мислите, които ни минават, колко често , колко изтощителни са те, и до каква степен пречат на ежедневието ни.

Ежедневието ни обаче е залято с негативни и отрицателни новини, които ни показват колко хора са загинали на пътя, колко майки са загубили децата си. Безкрайните повторения на страшни и ужасни новини пораждат параноя при по-чувствителните.

По дефиниция, параноя е не адаптивно или нереалистично подозрение. Вярно е, че невинаги е лесно да се каже дали притесненията ни са оправдани. Но е възможно да се идентифицират, когато са се плъзнали в блатото на параноята. Без нея не можем да забележим предупредителните знаци. Реалистична ли е тя обаче? Имаме ли безспорни доказателства? Важно е да се знае, че параноята не се определя само от съдържанието на мислите, но далите са преувеличени и неоснователни.

Възможно е да не само да идентифицираме параноични мисли, но и да се научим да ги контролираме. Чрез разбиране на основните причини за параноята, какво се крие зад тревогите, параноикът е склонен да намали честотата и интензивността на съмнителните мисли.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Съжаляваме ли за това, което не сме направили или казали?

2011-11-23T09:09:00.003+02:00

„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“ Хариет Бичър Стоу – авторката на „Чичо Томовата колиба”

Времето лекува всички рани, но пък лекува ли съжаление? Животът без съжаление е почти невъзможен, така че трябва да се надяваме.

Можем да разгледаме съжалението в два вида. Грешки при възложена работа се получават, когато ние съжаляваме за нещо, което сме направили. Грешки на бездействието се появяват, когато ние не правим нищо, което искаме, а би трябвало. Грешка при възложена работа е да бъдем жестоки към колега или приятел. Оказва се , че изразяваме съжаление за неща, които не сме направили. Пропуските избледняват по-малко с времето, отколкото грешките от нещата, които сме извършили. С течение на времето ние съжаляваме повече за нещата, които не сме извършили, отколкото за това, което сме направили.

В краткосрочен план обаче нещата са точно обратно. В краткосрочен план по-вероятно е да съжалим за това, което сме направили, отколкото за това, което не сме.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Самотни по празниците

2011-11-22T10:25:00.003+02:00

Към края на ноември изкушенията изобилстват. Атмосферата и настроението са страхотни. Наближаващите празници са наситени с много емоции, семейни събирания , храна и алкохол.

За други от нас обаче, тези празници са един от най-мъчителния период в годината. Те са сами, няма с кой да празнуват, няма с кой да споделят празничното настроение.
Някои предпочитат самотата и когато са в голяма компания се чувстват некомфортно. Когато са сами , те се чувстват добре, спокойни са и са себе си. Но ние живеем в един претъпкан и интензивен общителен свят, пълен с общества, семейства, кланове, на които им се е налагало през вековете да бъдат заедно за да оцелеят. Въпреки, че са минали много години и света се е променил, самотникът все още се смята за нещо странно, нещо неестествено.

По време на празници , хората, които са сами, се чувстват тревожни и разстроени. Депресирани са , защото са сами, а не искат. Огромно мнозинство от хора не са самотници, а са отчаяни от перспективата да прекарат празниците сами, защото живеят далеч от близките си. Но други са сами по свой собствен избор. А трети са сами, съвсем сами, защото така се е стекъл животът им. Те копнеят да бъдат с някой, особено по време на празниците.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Да не позволяваме на стреса да ни развали идващия празничен сезон

2011-11-18T10:20:00.003+02:00

За хората, склонни към тревожност, празничният сезон може да бъде много стресиращ, както и вълнуващ. Субективните чувства на стрес може да повлияят психически, така, че да не можем да се насладим на социалните контакти, хубавата храна и празненствата.

Има много причини за почивка от стреса, свързани с работата, финансите, семейството, самотата, пътуванията и забавленията. Чувстваме се теглени в различни посоки или не сме в състояние да свършим всичко , което се очаква от нас. Може би не сме го планирали предварително, но изпадаме в паника, когато не сме готови на време.

Твърде много изисквания.
Ноември означава, че краят на годината чука на вратата ни. Това може да предизвика безпокойство, защото може да не сме изпълнили целите, които сме си поставили. Работата се е натрупала, прекалено много време сме отлагали. Планираме празненства, купуваме в последната минута подаръци, изпращаме картички и всичко това ни разсейва от работата ни.

Финанси
В тези трудни икономически времена , много от нас са разпънати финансово. Да подредим приоритетите си и като имаме предвид ценностите на семейството ни да вземем под внимание реалността на нашата финансова ситуация. Най-важното е да се насладим на момента, на компанията на роднини и приятели. Смеейки се на лудориите на децата умишлено се съсредоточаваме върху радостта им.

Тълпи от хора, задръствания и закъснения
За съжаление , не можем да направим нищо за тези източници на стрес, с изключение на планирането за по-ранно пазаруване или по-ранна резервация за полет. Това е неизменна част от всички празници. Да бъдем спокойни и да мислим , за мястото , за което пътуваме. За положителните емоции, които са част от всички семейни събирания. Нека тази мисъл бъде водеща за нас.

За да се справим с този стрес , нека да си кажем, „Какво е най-лошото, което може да се случи?” Повечето пъти последствията са поносими и не идва края на света. Въпреки, че не това е желаният резултат, това ще намали тревожността ни и няма да повлияе на концентрацията ни.

Добро планиране на времето, като се възползваме от 20-30 минутни почивки между задачите, така, че нещата да не се натрупват.

И да не забравяме, че празниците са за това за да се празнуват, да отдадем своята благодарност на това , което имаме.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Печеля –Печелиш, добра стратегия за нашите взаимоотношения!

2011-11-17T12:50:00.003+02:00

Всеки един от нас има различия с партньора си , но няма нужда разликите ни да водят до борба или до отказване от това, което искаме. Умението да намираме печеливши решения за различията, дават възможност да излезем от разногласията. Договореният план за действие е толкова добър, или по-добър, отколкото от това , което сме мислили първоначално.

Каква е тайната на това да намираме печеливши решения?
Зависи от отзивчивостта на всички, от загрижеността ни , от това да не настояваме още от самото начало първоначалното си решение или предлагания план за действие.

Да започнем, когато забележим, че всеки от нас дърпа към себе си предпочитаните от него решения. Да включим веднага аргументи в полза или срещу конкретните планове за действие, проучваме скритите притеснения. След като всеки един от двамата е успял да сподели притесненията си и аргументите си , взимането на взаимно решение може да бъде много забавно.

Кръгът се върти и идва момент, в който всички опасения са отговорили на плана ни на действие.

Печеля- Печелиш е стратегия, план на действие, който удовлетворява и двете страни. Никой от двамата партньори не е „намерил пътя”, с оглед на първоначалните си решения и идеи, и двамата обаче са успели да получат това, което са искали.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Тревоги и Притеснение

2011-11-16T10:32:00.003+02:00

Тревогите в своята същност ни пречат да се грижим за други неща. Може да се притесняваме за кариерата си , взаимоотношенията си, децата си или за още много неща. Във всеки случай тревожността включва повтарящи се мисли, водовъртеж нахлува в съзнанието ни. Обикновено притесненията не са приятни, защото те водят негативни мисли за неща , които биха могли да се случат. Като например възможността нещо да се случи. Въпреки , че знаем за проблема, правим опити за подготовка, но тревожността нахлува и в най-добрия случай ни кара да се чувстваме несигурни.

Мислите за бъдещето, често са съпроводени с чувство за несигурност. Такива мисли са удобна мишена за настаняването на тревожността, тъй като притесненията са за бъдещето, а контролът над бъдещето е много крехък.

Тревожността е подготовка за бъдеща заплаха. Дори и така , абстрактното качество на притеснението не се поддава на ефективна подготовка.

Основната роля на притеснението е повтарящи се мисли. Когато едно събитие ни разстройва , повтарящите се мисли, може да са начин да се справим с него, да го интегрираме във вярванията и предположенията ни за света. Стресът също може да ни накара да се чувстваме притеснени.

Като всички емоции, тревожността и нейното проявление, притеснението може да надделява в съзнанието ни. Притесненията могат да бъдат полезни, ако те ни предупреждават да обърнем внимание на поведението си и това на околните, което може да засегне бъдещето ни. Да присъства в ситуации, които изискват съсредоточеност и концентрация, да ни информира за това, какво бихме могли да направим за момента за смекчаване на бъдещи бедствия.
Така, че да се притесняваме, но само ако можем да използваме това притеснение по-конструктивно.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Компромис или сътрудничество?

2011-11-15T09:41:00.003+02:00

Компромисът в рамките на отношенията в една връзка е обезпокоителен, защото това предполага, че някой нещо дава. Сътрудничеството от друга страна, засилва основната на запознанството чрез балансиран обмен, открита комуникация и взаимно разбиране.

Първото нещо , което ние носим във взаимоотношенията си , това е нашето его. С егото ни в игра, сме склонни да защитим интересите си, често изпреварвайки тези на партньора си.

Един от ключовете на развиващи се отношения на сътрудничество е комуникацията. Разказваме истории въз основа на нашите преживявания, предположения , очаквания и идеи за начина, по който работи света. Тези предположения, очаквания и идеи са моделът ни за света. Този модел оформя собствената ни, уникална гледна точка. Тя задушава способността ни да виждаме нещата от гледна точка на друг човек.

Осъществявайки ясни и автентични отчети за това как се чувстваме , какво мислим в момента, или това което смятаме, че сме чули някой друг да казва, могат да ни помогнат да получим по-ясна картина на нещата. Същото може да се каже и за задаването на ясни и автентични въпроси. По-лесно ще избегнем създаването на хаос в отношенията.

Прозрачност – ако сме готови да казваме истинските неща и да задаваме въпроси, трябва да бъдем подготвени и да отговаряме на такива. Сътрудничеството отговаря на равни условия, което ще рече да няма скрит дневен ред, никакви измами или пропуски. Яснотата е от решаващо значение, защото и най-фината промяна може да превърне равнопоставеността в бойно поле.

Поглед към другата гледна точка. В центъра са конкурентни отношения, предизвикани от компромисите и насърчавани от липсата на сътрудничество.

Допустими отклонения или толерантност. Друг елемент свързан с компромис със слабостите и нестабилността на партньорите ни. Важно е да стане ясно какво можем да приемем и какво не.

Най-добрият ни партньор в живота е най-добрият ни приятел. И това приятелство трябва да бъде „най-доброто „ ни приятелство.

Осъществявайки споразумение да си сътрудничим , а не да правим компромиси или да се конкурираме, може да ни доведе до изцяло ново ниво на взаимоотношения.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Негативната страна на личния напредък

2011-11-14T10:28:00.004+02:00

Когато личният напредък пречи на партньора.

В дълбоките структури на една връзка, елементи като модели на поведение и споразумения, установени роли, очертават контекста и траекторията на отношенията. Много често, когато има значителна промяна в тези елементи, връзката се дестабилизира и понякога е на точка от разпадане.

Взаимоотношенията са определени от даване и получаване. Някои са доста твърди, други системи са динамични и гъвкави. А повечето са някъде по средата. Какъвто и да е случаят обаче, има установени правила, които определят профила на отношенията и начина, по който партньорите участват в него. Всяка връзка има правила , граници ,отношения, модел. Когато единият от партньорите променя правилата на взаимоотношенията, следствие на личното му израстване, може да бъде разрушителен.
Правилата и границите в една връзка ни карат да се чувстваме спокойни и сигурни. Ние сме подписали споразумението на партньорските си взаимоотношения.

Какво се случва обаче, когато единият от партньорите развива себе си и се движи по-бързо в еволюционния процес?

Тогава неминуемо започват да се променят и правилата във връзката. Другия партньор много често се вкопчва във връзката вместо да осъзнае потенциалния растеж и за себе си и отношенията им. Нещата продължават да се движат , само, че много бавно, тази връзка вече тежи и на двамата партньори. Единият , развива собствения си потенциал и израства, докато другия стои на същото положение, така минават дълги години. Или друг момент, в който единият просто физически се изважда от връзката.

Промяната е неизбежна във всяка сфера на живота ни, това не по –малко важи и за взаимоотношенията ни .Личната еволюция е не само неизбежна, тя е и наложителна.

Ако искаме наистина да инвестираме в себе си , промените предизвикани от личното ни израстване , трябва да бъдем готови да приемем последствията от тези промени.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Социални мрежи: Какво Маслоу пропуска?

2011-11-10T10:31:00.006+02:00

Нито една от потребностите на Маслоу не може без социална връзка.

Моделът на Маслоу за потребностите ни, разработен през 1948г. , комуникира с всички сфери на живота ни от бизнеса, технологиите, образованието, психологията. Пирамидата на Маслоу донесе чувство за ред в хаоса на човешкото поведение. За разлика от моркова за Бихевиористите и пръчката , двете много широко използвани дисциплини, йерархията на Маслоу е хубава и разумна структура. Някак си интуитивно я усещаме. С използването обаче на социални технологии , в съчетание с познанията ни, показват, че нашето разбиране за модела пропуска много основно нещо. Тя не залага достатъчно на ролята на социалната връзка.

Родители, педагози, психолози, търговци се опитват да разберат какво влияе на поведението ни за дълго време. Толкова ли са лесни нещата в един живот.

Моделът на Маслоу
Мозъкът ни се задвижва от първичния инстинкт за оцеляване. Биологични и физиологични нужда като храна, подслон, топлина и секс са в основата на модела. Второ ниво се състои от нуждата за безопасност, защита, сигурност, ред, граници, стабилност и предсказуемост. Трето ниво е там където е нуждата за принадлежност, семейство, любов, взаимоотношения, работни групи, общество. Четвърто ниво е това, което е свързано с его- центричните ни нужди като постижения, взаимоотношения, отговорности и репутация. И накрая на върха е желанието за личностно израстване и реализация.

Нито една нужда от тези , като се започне с основното ни оцеляване и нагоре, не е възможна без социална връзка и сътрудничество.

Ние, нуждите ни, както и повечето неща в природата са в интерактивна и динамична среда и за да бъдем сигурни ние се нуждаем от социални връзки.

Преглеждаме така модела на Маслоу, че да съответства на мозъка ни. Принадлежността е движеща сила в поведението ни, а не на трето ниво. Потребностите ни от дъното до върха подслон, безопасност, секс, лидерство, общност, компетентност и доверие, зависят от способността ни да се свързваме с другите. Принадлежността към една общност ни дава чувството за сигурност, прави ни щастливи и ни кара да се чувстваме в безопасност.

В социалните мрежи като Face book поведението ни се адаптира към околната среда, с цел поддържане на най-основните човешки потребности. Стремим се да го постигнем в рамките на технологичните ограничения на заобикалящия ни свят.

Социалното поведение е важно за оцеляването ни. Социалните мрежи ни позволяват да се видим както никога преди, взаимносвързани. Възникват нови сложни модели на междуличностни отношения и сътрудничество. Нуждата ни за оцеляване, чрез свързване прави всяка социална технология успешна.

Сътрудничеството и екипната работа ни позволяват контрол върху околната среда.
Отношенията и доверието създават ефективно сътрудничество.
Социалното сравнение създава организационна структура.
Одобрението и социалната идентичност поддържат емоционална ангажираност , водят до привързаност към нашите приятели и нашите групи.
Компетентността допринася за оцеляването на нашата група и чувстваме се сигурни и в безопасност.

Хората не са се променили. Face book не може да ни донесе уюта и песните около лагерния огън, но функцията му е същата.

Технологиите са инструмент и нищо повече. Те са посредник на целите ни. Социалните технологии отварят нови врати и ни мотивират да постигаме целите си. Това не променя крайната ни цел, но както с кола можем да стигнем там много по-бързо. Не би трябвало да се изненадваме, това захранва един от основните ни инстинкти за оцеляване : връзките ни.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Емоционални Вампири

2011-11-08T08:50:00.004+02:00

От опита , който имам , съм изградила огромно уважение към изкуството на взаимоотношенията, какво ги кара да работят и какво не. Във всички успешни взаимоотношения, независимо дали са със семейството, приятели или колеги, изключително важно е всеки честно да разгледа поведението си и да е готов да го обсъди и промени.

В този дух е полезно редовно да си даваме сметка как сме свързани с другите, особено ако нашето поведение е обсебващо. Хронично бъбрив, нарцисист или кралицата на драмата, тези видове хора , наричаме емоционални вампири. Неизбежно е , всеки един от нас е вампир в себе си, особено когато е под стрес. Така, че да си дадем почивка. Да си признаем, „може би натоварих повече отколкото е необходимо , човека отсреща”. Не можем да започнем промени в живота си, ако не бъдем честни. Да се откажа от собственото си его, да призная недостатъците си и всичко това в услуга на изпълнено с любов общуване.

Нарцисистът
Мотото му е „Първо аз”. Всичко е за тях, грандиозно чувство за собствена значимост, внимание и жажда за възхищение. Опасни са , защото им липсва съпричастност.
За да се предпазим от тях, трябва да имаме реалистични очаквания. Това са емоционално ограничени хора. За да комуникират успешно първо трябва да видят ползата за себе си.

Жертвата
Те са с нагласата, „горката аз”.Светът винаги е срещу тях, причината за тяхното нещастие. Когато им предложат решение на техния проблем, те винаги казват „Да, но...”
За да се предпазим от тях, трябва да им поставим ясни граници. „ Аз те обичам, но мога да те слушам само за няколко минути”, освен ако не искаме да обсъдим решенията.

Контролиращият
Те маниакално се опитват да ни контролират и да диктуват начина, по който би трябвало да се чувстваме. Имат мнение за всичко.
Започват с изречението ”Знаеш ли от какво имате нужда, аз сега ще ви кажа?”
Тайната на успеха е никога да не се опитваме да контролираме контролиращ. Да бъдем здравословно настоятелни, но не и да им казваме какво да правят.

Постоянният оратор
Те не се интересуват от чувствата си. Не реагират на невербалните знаци. Слушаме известно време, след което учтиво казваме „Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да говоря с тези хора”. Ако кажем това неутрално, можем да бъдем по-добре чути.

Драма кралицата или краля
Те имат усет към преувеличаването на дребни инциденти в драми. Останете спокойни, дръжте се хладнокръвно. Кажете например „ Ти трябва да си тук на време, за да запазиш работата си. Съжалявам за всичките ти премеждия, но работата е важна.”

За да подобрим взаимоотношенията си добре е да направим опис на хората около нас, които смучат от енергията ни или такива, които ни зареждат. Да се опитаме да прекарваме повече време с любящи и грижовни хора. Това ще повиши качеството ни на живот.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?

2011-11-07T09:52:00.003+02:00

Прошката е изключително важна, тя ни прави по-зрели, по-мъдри и по-добри, защото отмъщението не работи. Тя е акт на състрадание, освобождаване от желанието да накажем някой или себе си. Това е състояние на благодат. Има много бърз достъп до нея. Но първо трябва да почувстваме гняв, преди да можем да започнем да прощаваме.

Отмъщението е стремеж, някой да си го получи, дори понякога и погрешно. Съвсем естествено е да се чувстваме ядосани. Отмъщението ни поставя на същото ниво с онези злобни хора, то вади лошото от нас. Увеличава стреса. Разбира се, когато някой ни удари имаме импулс да му отвърнем. За да просперираме като личности, ние трябва да устоим на тази предвидима страст за отмъщение. Да потърсим правото си по-позитивно. Това не ни прави слаби противници, просто отказваме да действаме по разрушителен начин, действаме противоположно и все повече намираме мира.

Най-доброто отмъщение е нашият успех, триумфът, че не сме позволили отмъстителните хора и мисли да господстват над спокойствието ни.

Прошката се отнася не до актьора , а до акта. Наранени и засегнати сме. Желанието да трансформираме гнева е призоваване към мир. Да бъдем по-големи от гнева.
Добър наш приятел е бил невнимателен и неделикатен, когато сме имали лош ден. Никой не е перфектен.

Колега краде ваши идеи. Направете контрол на „щетите”, дали да го споменете пред шефа, или просто да не му се доверявате повече. Опитайте се да му простите алчността, дайте си сметка колко несигурен и подъл е, щом трябва да се наведе толкова ниско, че да открадне от вас.

Прошката е смяна на парадигмата, решение за трансформиране на гнева. Тя ни освобождава от капана на безкрайните отмъщения, така можем да изпитаме повече радост. Тя е повече от нас, тя ни освобождава от негативи и ни позволява да се движим напред. Опрощаващият не може да разтвори напълно гнева, но има свободата и знанието, колко е израснал.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Привликателни, по-лесно е от колкото си мислим!

2011-11-05T10:14:00.004+02:00

Когато сме млади, често сме обсебени от това как изглеждаме . Това се случва с повечето от нас. Понякога сме недоволни от части на нашето тяло, външният ни вид, ниво ни на привлекателност.

Външният вид обаче не е единственият аспект от привлекателността ни. Личността може да повлияе на начина, по който другите гледат на нас. Увереността ни, социалните ни умения могат да бъдат много по-привлекателни за другите и за партньора ни.

Противно на общоприетото схващане , че симетричният нос, перфектно пропорционалната фигура, класически черти на лицето не са толкова важни , колкото аспекти от нас, които правят нашата личност. Малките неща, които са под наш контрол са най-привлекателните характеристики от персоналността ни.

Да бъдеш привлекателен е по-лесно отколкото си мислим. Просто трябва да направим няколко малки стъпки и резултатът е на лице.

Отделете малко време и се погрижете за себе си. Душ, оформяне на косата, бръснене или подстригване. Чисти, спретнати и добре миришещи. Козметиката може да ни направи по-привлекателни . Това, което е необходимо е малко време и усилия.

Облеклото също е важно и сравнително лесно можем да направим корекции в стила си. За да сме привлекателни е необходимо да сме чисти и добре спретнати. Също така дрехите трябва да ни стоят добре и да подчертават формите ни.

Позата на тялото ни. Изправени, раменете назад, вдигната глава. Добрата стойка е секси.

Отношение – да не забравяме усмивката. Приятното, позитивното и приятелското отношение може да засенчи други физически проблеми, които си мислим, че имаме.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Семеен модел

2011-11-03T09:40:00.005+02:00

Добрите взаимоотношения и доброто партньорство започва с добри модели за подражание. За съжаление много от нас нямат добри модели на взаимоотношения. Малтретиране и хаос са само примери за това , което сме виждали в детството си.

Как да създадем стабилна и здрава връзка, ако никога не сме виждали и не знаем как работи тя?

Да не допускаме лошо поведение в отношенията. Това може да изглежда нормално , ако лошото поведение е всичко , което сме виждали, но не е нужно да го толерираме.

Обсъждайте идеите си и идеите на партньора си. Говорейки за това, отваряме врата за нови, може би по-добри варианти.

Не можем да променим никого , освен себе си.

Доверието е всичко.

Няма нужда да бъдем с някого само заради това да имаме връзка.

Голяма част от нашите родители следват модела на своите родители без дори да се замислят успешен ли е той или не.

Но колко успешен е моделът им? Доволни ли са те от партньорството си?
Какво са предали на децата си?

За едно дете е важно да вижда любов и сигурност в семейството. Едно добро партньорство , уважение и доверие. Това му дава опора, това му дава самочувствие и стабилност. Колкото повече липсват тези чувства и емоции в семейството, толкова повече детето страда. Родителите може и да не предполагат, че то усеща и разбира. Те си мислят, „не се караме пред него и то не знае”. Обаче грешат, децата знаят всичко , което се случва в семейството, или по-скоро усещат всичко. Трудно може да се скрие нещо от тях, да не кажем почти невъзможно. Както е трудно някоя нещастна жена да може да изиграе ролята на мила и любяща съпруга. Надали този тип родители си дават сметка, за модела, който показват на децата си. Често те не се разделят заради самите деца и така правят положението още по-тежко и тягостно.

Може би ако всеки се спре за момент и се замисли „Това ли искам да покажа на детето си?, Такъв живот ли искам то да има? , ще промени нещо, или ще потърси начини да промени модела.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Ако променим езика, ще променим ли себе си?

2011-11-02T10:11:00.006+02:00

Какво изгражда нашата индивидуалност? Начинът, по който изглеждаме, по който се държим, по който реагираме, по който комуникираме с думи или с тялото си.

През годините всеки от нас изработва своя език на изразяване, свое поведение. Близки и приятели, тези с които комуникираме ежедневно, познават езика ни. Познават реакциите ни. Замисляли ли сте се, какво би се случило, ако промените част от езика си или може би целия? Какво би се случило?

Става дума за онази част, която не харесваме, която ни пречи, която ни прави различни хора. Всеки е попадал в ситуация, която, като анализира след това, си казва ,”не трябваше да реагирам така” или „трябваше да бъда по-мек/ а”.

Склонни сме да бъдем груби с най-близките си, хората, които най-много обичаме. И обратно - мили и добри сме с непознати.

И ето този път няма да реагирам както обикновено, ще направя нещо различно. Ще пробвам, може пък да имам повече успех. Рискът си заслужава. Партньорът ми е изненадан. Така решихме по-бързо онова, което на всяка двойка й се налага ежедневно да решава.

Няма нужда да променяме света, трябва просто да променим себе си!

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Езикът на тялото. Зелена и червена светлина

2011-10-31T11:33:00.004+02:00

В предната статия писах, за това колко много говорим чрез тялото си. В едно добро партньорство разчитането на това, какво ми казва той/ тя се превръща в един барометър за това, на къде отива връзката и какво се случва с нея.

Лично аз когато видя зелена светлина на езика на тялото на партньора ми , продължавам с това, което правя. Продължавам , защото знам, че чувствата са положителни към мен и поведението ми. Въпреки това, когато видя червена светлина, аз се спирам и се опитвам да променя поведението си, докато не видя пак зелени светлини.

Този процес на зелени и червени светлини гарантира, че лесно може да разчитате тялото на партньора си и на това, което ви казва. Това тренира също усет към чувствата на партньора, дори когато той /тя не ги предава с думи. Помага за осъзнаване на чувствителността, ставаме по-емпатични във всяка една ситуация. Убедени и щастливи сме , когато знаем исканията и желанията на човека до себе си.

Обръщайки повече внимание на групи от прости знаци на езика на тялото можем да извървим един дълъг път във връзката си. Използвайте ги, за да знаете какво партньорът ви чувства. Ще бъдете по-привлекателни, по-убедителни и по-съпричастни.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?

2011-10-31T09:17:00.004+02:00

В досегашните си статии съм писала колко тъжни можем да бъдем в любовта, как се борим с партньора си , и провалена или успешна е връзката ни. За да бъдем ефективни във връзката си , добре е да можем да прочетем партньора си, да получим обратна връзка как той/ тя се чувства за да намерим подхода ,който е необходим.

Чувствителността, обратната връзка и адаптацията са от съществено значение за междуличностните влияния , дори за любовта. В крайна сметка , идеята е да се види дали сме имали емоционален ефект върху партньора. Дали ни харесва? Дали ни обича? Дали ще ми предложи брак или ще ни заведе на почивка през уикенда?

Един от най-добрите начини да разберем как се чувства партньорът ни е като прочетем езика на тялото му. Като цяло невербалната комуникация обикновено е честно показване на чувства, много повече , отколкото с думи.

Зелена светлина или червен сигнал, това, което тялото ни издава, говори много за състоянието ( не само физическото) , в което сме.

Усмивка, продължителен контакт с очи, ръце отворени, докосване на бижута или коса, това са сигнали, които аз наричам зелена светлина. Зелена светлина , защото те харесвам, интересен си и искам да комуникирам теб.

Строго кръстосани крака, кръстосани ръце, длани надолу, почти никакъв зрителен контакт, това е червената светлина. Напълно обратното на зелената. Незаинтересованост, безинтересно, скучно.

Когато се опитвате да разберете какво партньор ви чувства към вас или към подхода ви, потърсете комбинации от по-горните поведения.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Различия между партньорите

2011-10-26T15:13:00.005+03:00

Защо някои от нас толкова много търсят някого, когото да обичат, само за да се опитат да го променят?

Противно на схващането, което битува, когато се опитваме да променим партньора си да бъде като нас, не е признак на сила. Това е знак на слабост, начин да не приемем различията между нас.

Понякога различията могат да бъдат божествени, а понякога могат да бъдат и катастрофални. В идеалния случай, разликите в личностните характеристики осигуряват предимства един за друг, възможност за обогатяване и растеж. Тези различия може да заздравят връзката, но за съжаление понякога разликите създават разделение и бариери между партньорите.

Как можем да вдигнем бариерите?
Един от начините, който ние често използваме е да се опитаме да променим партньорът си, така, че различията помежду ни да изчезнат и той да стане точно като нас. Това обаче е непродуктивно.

Mислим си, че този срив на различията прави все по-трайна любовта ни, но това не е така. Първо не можем да манипулираме промяната в някой друг. Второ ако бихме могли да превърнем партньора си в наше копие, тогава той би загубил индивидуалността си и ние няма да можем да си взаимодействаме. Докато страхът от изоставяне е в основата на отчаяната нужда от еднаквост, по ирония на съдбата, резултатът от това да живееш с клонинг е изоставяне. Няма кой да ни утеши, няма кой да ни стимулира със свежа мисъл, нямаме огледало , в което да се огледаме. Това е цената, на стремежа за еднаквост за сметка на различията.

Страхът от изоставяне се таи дълбоко в сценария на семейството и отношенията ни. Страхът от раздялата властва над нас, дълбоко и подсъзнателно. Културата също играе роля в оформяне възгледите на една двойка.

В Живей съзнателно работим върху пренаписването на тези стари семейни или културни сценарии и ги заменяме с нови , пресни и по- осъзнати.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Можем ли да смятаме неуспешната си връзка за провал?

2011-10-25T17:12:00.005+03:00

Какво точно означава една връзка да се провали?

В известен смисъл, всяка приключила връзка, или с други думи всяка връзка овен текущата ни , можем да считаме за провал. Но оцеляването на връзката , стандарт за успех ли е? Не е ли възможно да мислим , че и предишната ни връзка е била успешна, макар и да не е траяла дълго? Ако аз и моят бивш партньор сме били щастливи и сме прекарали заедно макар и малка част от време, такава връзка може да се счита за успешна, въпреки, че е приключила.

Може би по-добрият начин да мислим за него е дали съжаляваме за това , което си е отишло. Всяка връзка има своите възходи и падения. Всеки греши, но трябва да се учим предимно от най-лошите си взаимоотношения.

Понякога чувстваме разпадналата се връзка като личен провал.” Аз просто не съм достатъчно добър”. Но има и моменти , в които нещата са извън наш контрол. Във всяка връзка има двама човека и в този момент бившият партньор е пожелал да сложи край.
Чувството за неуспех може да се засили, а не да намалее след края на връзката. Може да сме щастливи, че бившият ни е намерил друг партньор, някой по-добър за него или нея. Но в същото време това може да служи само за да ни напомни за неуспеха ни, за това, че не сме се справили . В най-лошия случай, това може дори да ни накара да се колебаем дали да влезем в една нова връзка, да се страхуваме, че нещата неизбежно пак ще се провалят.

Трябва да знаем, че всеки един от нас има уникални нужди и желания и това , което не отговаря на един, може да бъде посрещнато от друг. Ако един човек смята, че говорим твърде много , то някой друг може да обича точно това у нас. Всичко се свежда до това да бъдем себе си и да намерим някой, който ни харесва точно такива , каквито сме. Всеки един от нас заслужава някой , който да го оцени и ако партньорът ни не е този човек, не трябва да чувстваме това като неуспех.

За да погледнем от друг ъгъл, провалът има смисъл по отношение на стандарта за успех, ако този стандарт обаче е невъзможен за изпълнение, няма нужда да носим тежестта на неуспеха. За да бъдем романтични партньори трябва да срещнем от другата страна романтично и топло отношение.

Така, че да не приемаме провалените връзки като неуспех, а по-скоро да се учим от тях. Същите неща, които са разочаровали един човек , могат да бъдат тръпка и да впечатлят друг. Единствения начин да се провалим е ако не опитаме отново.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Разликата между безусловна любов и безусловни взаимоотношения

2011-10-24T10:43:00.005+03:00

Вярвате ли в безусловната любов?

Често съм задавала този въпрос в дискусиите. Когато отговорът ми е „да”, хората обикновено са озадачени. Чудят се как може да вярват в безусловната любов, като все още обсъждат „условни „ запознанства. Ако обичаме някого безусловно, тогава не се опитваме да му влияем или да му задаваме граници.
Объркването им над моите вярвания е в резултат от липсата на разграничение. То ще ни помогне да се насладим на една истинска безусловна любов и да развием здрави взаимоотношения
Безусловната любов и безусловни взаимоотношения

Любовта е много важна. Когато намерим някой, който ни обича такива каквито сме, това е невероятно изживяване. По същия начин е възнаграждение и да обичаш някой друг.
Взаимоотношенията обаче са съвсем различно нещо. Те са работещо партньорство. Включват мисли, причини и решения. Те изискват две ( или повече) лица в комуникацията, както и взаимна обич.

В резултат на любовта (чувствата) и връзката ( решенията) може да има отделни правила и очаквания. Любовта е чувство , което може да бъде безусловно, без значение какъв е партньорът ни, чувствата ни не се променят. Взаимоотношенията обаче са работещи партньорства и като такива изискват условия, граници, ограничения и посока за да вървят гладко.

Следователно, трябва да бъде направено разграничение между "безусловна любов" ... и "безусловни взаимоотношения”.

Но не е достатъчна само любов. Това, че правим разграничение между „безусловна любов” и „безусловни взаимоотношения” не означава, че можем да обичаме партньора си , без значение какъв е и как изглежда, но не можем да имаме връзка с него при всякакви условия. Обичаме партньора си, но живеем в определени правила, които поддържат връзката ни. Това ни осигурява балансиран и справедлив обмен в романтичните ни взаимоотношения. Можем да обичаме „безусловно”, но можем и да сложим край, когато условията във връзката ни вече не са осъществими.

Какво означава това за любовния ни живот?

За тези, които казват, че „любовта е всичко, от което имам нужда” е важно да изберат „правилния” човек. След като го намерят и се влюбят, поддържането на любовта за тях е с най-висок приоритет. В резултат на това връзката им се превръща в „безусловна” и партньорът им е свободен да се държи както си пожелае.
За тези, които казват „ работещото партньорство е важно” , задачата им е да се научат да поставят граници, за да поддържат връзката си здрава. За тях е важно да създадат балансиран обмен с партньора си.

Изберете вашия съзнателен път, няма значение кой е той . Важното е да останете на вълната.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Борбата с партньора ни

2011-10-22T10:18:00.004+03:00

Винаги съм се чудила , защо ние се борим във взаимоотношенията си?
От опита , който имам ,съм научила, че невредимите и неоспорени взаимоотношения са едно забележително изключение. неуспехът и борбата се превръщат в постоянни аспекти на нашето партньорство. Това, което започва като една любяща и партнираща връзка, като едно разцъфнало дърво, с течение на времето изсъхва и листата му окапват. Отношенията с партньора са предизвикателство за всеки от нас. Да се замислим защо е така?

За съжаление тенденциите са да обвиняваме партньора и или себе си, което ни води до неудовлетвореност и чувство на разочарование. Статистиката на разводите постоянно расте, а това е само върхът на айсберга. Още по-шокиращо е , като се замислим колко непокътнати бракове са фундаментално нещастни. В най-добрия случай можем да заключим , че по-голяма част от взаимоотношенията не успяват. И все пак, би било нелогично да персонализираме тези борби. Малко хора говорят за прекрасните модели на връзката, която са получили от родителите си. Ние със сигурност не сме получили образование в отношенията.

Никъде другаде в живота не очакваме да се справим без образование или подготовка. Ние сме добре образовани по история, математика, физика, език и науката за целите на напредък в нашия живот и умения. Тези теми изискват определена степен на грамотност, така че бихме могли да просперираме в живота. Има обаче вътрешно присъщи умения, които учебната програма пропуска, а именно взаимоотношенията ни с партньора. И защо ние се борим един с друг и се разочароваме взаимно ?
Как може да очакваме да градим отношенията си , като сме неграмотни в тази най-важна в живота ни област? Можем поне да започнем с премахването на фактора вина от нашите взаимоотношения. Виним себе си или партньора ни, това е една разрушителна или непродуктивна енергия.

Да се освободим от вината, това е едно чудесно начало. Да разберем тънкостите и нюансите, които са свързани, за да не губим енергията на любовта.

Във всяка една връзка и двамата партньори са напълно отговорни за това, което им се случва. Когато един човек започне пътя на лична еволюция , това неизбежно предизвиква нови възможности за партньора му. Това естествено не гарантира щастлив край, но поне ни позволява да излезем от коловозите, в които сме били.

Има много пътища, които водят до дългото, щастливо съвместно партньорство. Това е изкуство , на което всеки от нас е способен. Ние не трябва да търсим ремонт или спасяване, а радост и удовлетворение.

Започнете да четете, участвайте в семинари, правете индивидуални или семейни консултации. Най-здравословната гледна точка би била да сте взаимно ангажирани и мотивирани. Голямата крачка е направена, останалото зависи от вас.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Тъжна любов

2011-10-21T09:47:00.005+03:00

Любовта не винаги са онези щастливи моменти, които можем да запазим през целия си живот. Тя понякога причинява мъка и болка. Тъжната любов е отражението на тази мъка и болка.

Тъжна любов. Концепция, която на пръв поглед изглежда неизразима, но сме усещали моменти, в които се чувстваме тъжни в любовта си. Тъгата се усеща като тежка празнота, която може да бъде съчетана с копнежа да имаме това, което е недостижимо или да върнем това, което е загубено. Тъгата е като призрак на останалите добри неща от една връзка, която е приключила или е на път да приключи. Красивите спомени, а не грозните , ни карат да тъгуваме за отминалата любов. Тъжната любов ни напомня допълнително какво е било в рязък контраст с настоящето. В паметта ни емоцията на тъга в любовта се държи здраво на това , което е било изгубено или отшумяло.

Тъгата е болезнена емоция на изключване на някой или нещо, което има стойност за нас. Дълбоката тъга, що се отнася за любовта, може да се задейства от наблюдение, събитие, спомен, че любовта ни е несподелена, или потвърждение, че обектът на нашата привързаност е недостъпен. Тъгата ни помага да помним , а не да забравяме.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

2011-10-19T12:14:00.004+03:00

Хора от различни възрасти и култури реагират с чувство за хумор, забавляват се , смеят се или се усмихват на нещо смешно. Въпреки , че е въпрос на наша лична преценка, до каква степен нещо ни е забавно и смешно, това зависи и от културата ни, зрелостта ни, образоваността ни и разбира се контекста.

Доброто чувство за хумор е една от най-желаните черти, която търсим в партньора ни , особено в ранните етапи на връзката ни. Жените са особено заинтересовани от човек с чувство за хумор или по-точно някой, който да ги кара да се смеят. Претенциозните жени използват хумора като знак за интелигентност. Мъжете използват хумора за да впечатлят жените и успяват.
Не е изненадващо, че мъжете са много по-склонни да кажат, че притежават страхотно чувство за хумор и че могат да разсмеят всяка жена.
Хуморът е силно желана черта от жените, които търсят половинка.

Смехът има силен ефект върху здравето и благополучието ни. Облекчава напрежението и стреса, повишава настроението, подобрява творчеството ни и способността за решаване на проблеми, осигурява бърз тласък на енергия. Но най-ценното нещо на смеха е , че обединява хората, взаимният смях и игра са основите на силни и здрави взаимоотношения.

Играта в комуникацията е един от най-ефективните инструменти за поддържане на взаимоотношенията свежи и вълнуващи. Смехът и играта обогатяват взаимодействията ни и допълнително ги поддържат интересни, леки и приятни. Това споделено удоволствие създава чувството на интимност и качествена връзка, което е предпоставка за трайни взаимоотношения.

Смехът привлича другите към нас. Когато се смеем заедно, създаваме една положителна връзка, която действа като силен буфер срещу стрес, разногласия и разочарования.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ДОВЕРИЕ

2011-10-17T17:59:00.006+03:00

Как да изградим доверие в един свят, който е толкова скептичен?

Живеем във време, където хората трудно се доверяват на съобщения. Интернет измами, алчност и злодеяния на организационни лидери, допинг при спортистите, лъжи и манипулации в политиката, така, че не е случайно, че не се доверяваме на посланията.

Мислим, че знаем какво е доверие и какво не е. Но доверието е една от най-неразбраните думи. Попитайте пет човека и ще получите пет различни отговора. Означаваме неща, понякога взаимно заменяеми , когато използват думата, „надежден” или „заслужаващ” доверие.

Автентичното доверие изгражда отношенията. Само когато сме ангажирани във връзката си, тогава го имаме. Когато връзката ни е важна , когато в центъра и е подкрепата и когато ангажиментите са взаимни и не са за лична изгода или опит за манипулация и контрол, доверието расте.

Доверието започва с доверие. Противно на общоприетото схващане, че” няма доверие между нас” или „ не спечели доверието ми” , доверието се дава. Това е действие, което приемаме. Доверието е избор, решение, гласуваме доверие и така разчитаме на някой. Доверието започва с даване на доверие, точно както любовта започва с любов, уважение, когато уважаваш другите, комуникация, когато споделяме информация.

Малките смели актове на сътрудничество с друг човек, изборът на доверие над цинизма, щедростта над егоизма, ни прави изключително щастливи.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ЛЮБОВ И ПРЕГОВОРИ

2011-10-17T10:11:00.004+03:00

Горещ въпрос в междуличностните взаимоотношения е как да накараме партньора си да направи така , както ние желаем. През хилядолетията, ние хората сме развили няколко трика, които обаче не са много приложими в сложните съвременни отношения.
Техники за получаване на промяна в поведението:

1. Принуда (ще изгубим одобрение или статус, или ще страдаме по някакъв начин, ако другите не правят това, което искам )
2. Манипулация ( наистина искам това, което искам, така ,че аз ще направя трик)
3. Стимул / бартер (ако направиш това за мен, аз ще направя това за теб)
4. Убеждаването (ето защо трябва да правя каквото си искам , ти знаеш, че съм прав.)
5. Преговори (нека намерим вариант на действие, в който можем да се чувстваме по-добре)
Всеки от 1 до 4 може да бъде успешно в някои отношения, но те водят до смекчено бедствие в любовта.

Принудата може да приеме формата на критика, искания (сплашване), девалвиране на поведението или в по-прикрити варианти, удържани от източника, привързаност, сътрудничество и добра воля. Ясно послание е, че ще загубиш нещо или ще страдаш по някакъв начин, ако не правя каквото си искам. Целта на принудителното поведение е да създадем заблуда на добронамереност. Тези , които използват принудителното поведение автоматично предизвикват негативни реакции в партньорите си, независимо от „фактите” за това поведение. Неизбежен резултат е борбата за власт , възмущение, огорчение и в крайна сметка презрение, въпреки че и двете страни могат да мислят, че те просто се опитват да задоволят нуждите си.

Манипулацията изисква определен момент на измама, който подкопава честността, откритостта и доверието, които са необходими в дългосрочен план за здравето на интимните отношения. Тези, които са манипулирани в любовта, много често изпитват унижение, чувстват се предадени от желанието на близките си да ги манипулират.
Манипулацията и принудата често вървят ръка за ръка, връзката страда от дисбаланс. Едната от страните контролира ресурсите на двойката и по-голяма част от избора и. Манипулацията е неизбежна, когато властта не се споделя.

Бартерът се случва до известна степен в най-добрите взаимоотношения, но той носи и висок риск. Той често води до негодуващ резултат и задънена улица:” Ако ме обичаш, ти ще направиш това” контрирано от „Ако ме обичаш, ти не би ме помолил да го направя”. Бартерът не би бил успешен в дългосрочен план, ако няма баланс в любовта.
Убеждението може да бъде постигнато чрез мотиви, съблазняване или молби. С повторението му обаче, би имало отрицателни ефекти.

Преговорите успяват, защото са изградени от отношенията между двамата партньори. Целта им е сътрудничество. Духът на сътрудничеството е необходим за оцеляването на връзката. Сътрудничеството има определена стойност. Когато хората се чувстват ценени, те са склонни да си сътрудничат. Когато не се чувстват ценени, те се съпротивляват на това. Ако искате да имате сътрудничество във връзката си , много важно е да покажете на партньора си , че го цените. Но внимавайте, че около показването на това ,колко стойностен е за нас партньорът ни може да замирише на манипулация.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ЛЮБОВ

2011-10-12T10:09:00.004+03:00

Любовта е най-дълбината емоция, която ние хората познаваме. За повечето от нас, романтичните взаимоотношения са най-съдържателният елемент в живота ни. Но възможността да имаме здрави, любещи отношения не е вродена. Почти всеки от нас е имал неуспешна връзка, както и повечето от нас работят съзнателно, за да усъвършенстват уменията необходими за процъфтяването на взаимоотношенията ни с партньора. Добрата новина е, че усилията и постоянството могат да направят сегашната ви връзка последна.

Качеството на любовта в живота ни е най-определящият фактор за щастието ни. Това е любовта, тя дава дълбок смисъл на живота ни.

Много от нас търсят да намерят онази любов, трайна и здрава, която да ги доведе до десетилетия щастие. Една от основните пречки е начина , по който се срещат с останалите. Страх, ниско самочувствие, това е само малка част от бариерите, които поставят пред себе си. Да покажа ли душата си? Може би, но само ако знам, че някой ме обича.

Някои от нас, обаче са свикнали до такава степен със самотата, с това да бъдат сами, че много трудно допускат друг да влезе в живота им. Предпочитат комфорта пред това да рискуват и така се превръщат в самотници. А той рискът, винаги съществува, винаги може да се случи нещо, което да развали „магията”. Но това зависи единствено и само от нас. Ние избираме сами пътя към любовта. Ако сме нащрек и ако сме склонни да кажем „да” на предизвикателствата, те сами ще ни ви намерят.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

РЕВНОСТ

2011-10-11T10:13:00.004+03:00

Романтичната ревност често се възприема като израз на страх от загубата на важен за нас човек, който си мислим, че ни принадлежи. Наличието на психологическо значение намираме във факта, че ревността не е случайна, това е по-скоро израз на умишлено предпочитание на друг пред мен.

Има различни степени на ревност. Много строга ревност, която забранява всякакви социални взаимоотношения, а по-малко строго ревнивите се отнасят само до сексуални взаимоотношения.

Гъвкавите романтични отношения в нашето общество са длъжни да имат известно влияние върху ревността. Това влияние ще бъде в посока намаляване интензивността . Ревността се генерира много често от присъствието на опции за заплахи, а не от реалното присъствие на изневяра. Става все по често когато възможностите се увеличават.
В Интернет , където пречките за любовта са по-малко , ревността често е по-малко интензивна, но въпреки това съществува и там.

Ревнивият човек е ядосан, развълнувам и притеснен.

Партньорът ни може да намери някой по-привлекателен и ни е омантичните, че той или тя ще ни отхвърлят. Ние се чувстваме застрашени активираме ревността като начин за справяне с тази заплаха. Може да вярваме, че ревността ще ни предпази от това да бъдем изненадани . Тя може да бъде „стратегия”, която да използваме за да разберем какво се случва с партньора ни или да научим какво нашите партньори „наистина „ чувстват. Ревността обаче може да мотивира партньора ни да се откаже от отношенията ни и това ще ни нарани повече. Ако сме ревниви е важно да си зададем въпроса, какво всъщност печелим от ревността. Гледаме на нея като стратегия за справяне.

Подобно на другите форми на безпокойство и ревността ни кара да се съсредоточим върху негативното. Интерпретираме поведението на партньорите ни като загуба на интерес, или проява на интерес към някой друг.” Намери си някой по-привлекателен” или „Прозява се , защото съм му скучен”. Приемаме нещата лично . „Тя се облича добре, за да привлича други мъже”, „ Той закъснява от работа”.

Ревността може да бъде адаптивна емоция.
Тя може да се нормализира ,но когато сме невротични или имаме ниско самочувствие трудно я овладяваме..

„Ти не ме притежаваш и за не те притежавам” – всяка любовна връзка се основава на взаимност и свобода. Това обаче е ангажимент един към друг. Ако партньорът ни се чувства натоварен от ревността ни , ние сме в капан. Това може да разруши връзката ни. Доверието между нас е разклатено и това застрашава отношенията.
Чувствата на ревност са различни от ревнивото поведение.

Хората имат различни причини и култура за да бъдат ревниви. Но тя е универсална емоция. Развива се като механизъм , който защитава интересите ни.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

СРАМЕЖЛИВОСТ и СТЕСНИТЕЛНОСТ

2011-10-10T10:09:00.006+03:00

Срамежливите хора отчаяно искат да направят контакт с другите, но не знаят как или не могат да понасят безпокойството, което идва с човешките взаимоотношения.
В основата на нашето съществуване като човешки същества се крие стимулът да бъдем с други хора. Тези , на които им липсва човешки контакт страдат освен физически и психически. За тях срамежливостта е огромна бариера.

Стеснителността се разглежда като персонален проблем, възникнал в резултат на прекомерно самосъзнание, ниско самочувствие, страх от отхвърляне.
Когато сме в компанията на други хора, съзнанието ни автоматично изгражда карта на това, което ни заобикаля. Ако смятаме, че някой ни намира за привлекателен, ние мислим, че има добър вкус и около нас започва да жужи удоволствие. Ако някой видимо не ни харесва, ние се чувстваме неудобно.

Срамежливостта , представлява нежелание за ангажиране с другите, страхът от това ни смущава. Това обяснява защо ние се стесняваме в един случай, а в друг не. В една стая, пълна с членове на семейството ни, с които сме тясно свързани , ние не се срамуваме, те познават нашето поведение, както и ние познаваме тяхното. Ние не се страхуваме да изразим мнението си и да казваме това, което мислим, тъй като рискът от срам в тази компания е минимален.

В една стая пълна с непознати обаче ние нямаме този опит. Колко склонни сме да рискуваме? Чудим се как ще се получи? Дали ще ме харесат? Какво ще си помислят за мен? Тези чувства ние определяме като срам. Можем да кажем, че основната причина за срама е къде поставяме нашето внимание. Ако сме фокусирани върху мнението на околните , ние рискуваме да анализираме всяка казана от нас дума.

Ако от друга страна ние поставяме вниманието си върху всички останали, съзнанието игнорира нашето притеснение, относно техните реакции, ние може да се отпуснем , да дишаме спокойно и да бъдем себе си.

Как обаче можем да пренасочим фокуса си по този начин, като в някои случаи изглеждаме истински заключени в нашия образ? Макар и с много съзнателна практика вниманието ни постепенно се отдръпва от нас и започваме да развиваме истински интерес към останалите хора.

И все пак на някакво ниво, всеки от нас понякога се притеснява от взаимодействието с другите. Дори и най-приказливите и самоуверени хора продължават да се влияят от мнението на останалите и по-специално мнението на другите хора за тях. Дори и да си казваме, че това не е от значение , ако всички от обкръжение ни се обърнат внезапно срещу нас веднага, дори и най-издръжливите ще имат труден момент.

Няма нищо погрешно в това да се срамуваме, стига срамът да не ни контролира и да ни прави неефективни. Има много стъпки , които срамежливите могат да предприемат, за да преодолеят това, без да нарушават природата си.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ОТСТОЯВАНЕ или АСЕРТИВНОСТ

2011-10-07T11:58:00.004+03:00

Асертивността или отстояването е режим на комуникация. Форма на поведение, което се характеризира с увереност и утвърдено изявление, без да е необходимо доказване .
Появата на агресивност при отстояване на собствените ни позиции говори за ниско самочувствие. Самоуверените хора не се плашат от защита на собствените си гледни точки, и не се опитват да влияят на другите.

За някои самоувереността изисква преодоляване на психически черти като пасивност, чувствителност към критика, безпокойство, несигурност и ниско самочувствие.
Ние развиваме увереност в себе си , чрез опита, който придобиваме. Всеки от нас има успехи в дадена област и сфера. Това често са приятелства, социални отношения, академични или работни постижения, външен вид или стил, физически или атлетични способности. Компетентността не е даденост, изисква работа по развитието на тези умения.

Понякога ние претърпяваме и неуспех. Това се случва на всеки. Номерът е да не се свием в ъгъла, а да се съберем и да влезем обратно в играта. Всеки път когато наше предложение или оферта завършат с неуспех или бъдат отхвърлени, ние трябва да генерираме алтернативни отговори. Какво друго мога да направя , за да се получат нещата следващия път? Колкото повече начини и варианти за справяне имаме, толкова шансовете за успех са по-големи.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

ОБЩУВАНЕ

2011-10-05T09:56:00.006+03:00

Всеки ден ние общуваме с хора, които имат различни от нашите мнения, ценности, вярвания и нужди. Способността ни да обменяме идеи, да разбираме гледната точка на другите, да решаваме проблеми успешно, зависи до голяма степен от това, колко ефективно комуникираме с останалите.

Актът на комуникация включва словесни, невербални и паравербални компоненти. Словесната или вербална комуникация се отнася до съдържанието на нашето послание, избор и подреждане на думите ни. Невербалният компонент е посланието, което изпращаме чрез езика на тялото ни. Паравербалният компонент се отнася до това , как ние казваме това, което казваме – тонът, темпото и обемът на нашия глас.

Тези три компонента използваме за да:
1. Изпратим изчистени кратки съобщения
2. Получим и правилно да разберем, съобщенията изпратени към нас

Изпращането на ефективни послания изисква, ние да заявяваме гледната си точка кратко и ясно. Слушането на дълги словоизлияния и обиколни обяснения обърква слушателя и съобщението губи своята конкретност, актуалност и въздействие. Изберете вашите думи с намерението съобщението ви да бъде възможно най-ясно, като избягвате жаргони и излишна информация.

Не трябва да подценяваме и силата на невербалната комуникация. Съобщенията, които изпращаме чрез поза, жестове, изражение на лицето е повече от половината ни общуване. Изключително важно е ние да показваме с тялото си това, което казваме и с уста. Чрез езика на тялото си ние общуваме независимо дали искаме или не!

Ние мислим, че комуникацията е по-лесна, от колкото е.
Погрешно е да се смята, че ако някой може да говори, то той може и да комуникира.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Какво ни мотивира?

2011-10-03T14:42:00.008+03:00

Мотивацията е емоция, която ни дава възможност да предприемаме действия , независимо дали ни харесват или не.
Една от основните причини, поради които ние не успяваме да постигнем целите си е , че бездействаме. Предприемането на действия е предизвикателство за повечето от нас.

И така, какво ни мотивира?

Помислете за тази аналогия, имате модерна кола, с пълен резервоар, мощен двигател, добри гуми, лъскав екстериор. Тази кола има невероятен потенциал. Водачът стои вътре зад волана, но колата не работи. Слага ключът в запалването и ..... Познахте, ключът е мотивацията.

За да сме мотивирани и постоянно вдъхновени, ние имаме нужда от цел. Поставянето на цели е изключително важно за мотивацията и успеха. Постигането на една цел ни мотивира да продължим напред, да си поставим нова, да постигнем и нея и т.н. Успехът води до по-голям интерес и по-голямо желание, създаваме една възходяща спирала на мотивацията към целта.

Така, че да бъдем честни със себе си. Реалистични ли са целите, които си поставяме?

Знам, че всеки търси да отприщи мотивиращата сила вътре в него. Ние имаме този невероятен потенциал, но той е в капан и моли да бъде пуснат. Трябва малко помощ, за да се запали пламъкът и нещата да се случат.
Това, което Живей съзнателно ви предоставя са инструменти и стратегии, които не само ще запалят пламъка, но и ще озаптят бушуващия огън.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

МЕЧТАЯ

2011-09-29T12:27:00.007+03:00

Всеки има мечта!

Тя е много лична и интимна. Рядко споделяме за нея, тя е в главата ни. За някои от нас сбъдването на мечтата ни би променило живота ни, за някои тя е материална, за други е абстрактна , за трети е химера.

Истина ли е , че мечтите се сбъдват?

Аз вярвам , че това е възможно, но то зависи изцяло от нас. Преди да започнем да мечтаем, трябва добре да си помислим дали точно това желаем да ни се случи.

Ние сами я създаваме и тя започва да расте. Това не е обаче достатъчно , да се превърне в реалност.

Необходима е вяра, мотивация и кураж.

Другото важно нещо , за да се превърне мечтата ни в реалност е да си начертаем стъпките, които ще извървим до нея.
И не на последно място е важно добре да помислим, какво би ни донесло сбъдването и.
И така, мечтата расте, страховете избледняват, расте и куражът, пречките отшумяват.
Вие сте готови да реализирате мечтата си!

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

ЩАСТИЕТО

2011-09-27T10:27:00.004+03:00

Една от основните причини, поради която ние имаме толкова много проблеми с постигането на щастие е, че дори не знаем какво е то. Щастието е неизменно свързано с разширяването на собствената ни гледна точка. Ние имаме особена връзка с щастието, считаме го за наше право и сме жадни за него, правим всичко по силите си за да се опитаме да го притежаваме, най-вече в материална форма.

От друга страна, ние сме склонни да омаловажим търсенето на щастие, като го задоволим с нещо повърхностно, нещо материално, но щастието не е хоби.

Материалистичните удобства, сами по себе си, не са довели до трайно щастие. С материалните придобивки се чувстваме защитени и сигурни , продължаваме да пожелаваме щастието, което сме заслужили, но то все още недостъпно.

Опита, който имам като терапевт ми е дал гледната точка, че нашият проблем е , че ние не знаем какво е щастието. Ние го бъркаме с живот изчистен от тревожност, гняв, съмнение и тъга. Но щастието е съвсем различно нещо. Това е възможността да се чувстваме добре, без да ни е неприятно и без да осъждаме.

Често пътя и начините, по които вървим, търсейки щастието, блокират самото му намиране. Опитите ни да унищожим всички източници на недоволство и търсенето на постоянно благополучие , за много от нас се превръщат във фантазия, приличаща на продължителен еротичен блян.

Този подход към щастието е инстинктивен, произтичащ от нашите най-ранни преживявания. Когато интензивните емоционални състояния на удоволствие и удовлетворение неизбежно са прекъснати. Чувството на неудовлетвореност напомня за еднакво напрегнати състояния на ярост или тревожност.

Дори като възрастни, ние рядко се примиряваме с факта, че доброто и лошото са две страни на една и съща монета. Че тези, които ни носят удоволствия , също са източник и на нашето страдание. Ние продължаваме да се захващаме с неща или обекти, които преди това са ни разочаровали.

В нашето общество, с разширената структура на семейството и яростното упражняване на индивидуализма, хората често се обръщат за подкрепа при справянето с тези чувства.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

СТРЕС

2011-09-20T12:59:00.005+03:00

Стресът може да бъде краткотрайна реакция (попадане в задръстване) или може да се задържи дълго време ако имаме проблеми в отношенията, смърт на близък човек или друга сериозна ситуация. Той става опасен когато започва да пречи на способността ни да живеем нормално в рамките на продължителен период от време. Чувстваме се уморени, раздразнителни, не можем да се концентрираме. Чувстваме се „извън контрол” и нямаме представа какво да правим, дори причината да е относително незначителна.

Всеки е усещал стрес, понякога за кратко, понякога за по-продължителен период.
Освен на емоционално ниво, стресът влияе и на физическото ни здраве. Можем да започнем да се изпотяваме само при мисълта за някоя важна за нас дата, или да имаме учестен пулс докато гледаме страшен филм.
Ако причината за стреса е временна, физическите ефекти обикновено са краткотрайни, но колкото по-дълго се чувстваме стресирани, толкова по-дълго нашата физическа реакция остава активирана. Това може да доведе до сериозни здравни проблеми.
В наши дни стресът е част от живота ни.

Как да го контролираме и как да се справим с претоварването?

Един от най-ефикасните методи е да са научим да го управляваме, когато той се появи с всяко ново предизвикателство изправило се пред нас. Умението да управляваме стреса работи добре, когато се научим как да го прилагаме редовно. Трябва да се научим да мислим за стресовите фактори като временни проблеми, а не като бедствия. Да бъдем сигурни в себе си и да си вярваме. Да бъдем оптимисти. И нека стресът ни мотивира за положителни действия, с които да постигаме целите си.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ТРАВМА

2011-09-19T10:46:00.006+03:00

Травмата е емоционален отговор на ужасно събитие като нещастен случай, изнасилване, тормоз или природно бедствие. Веднага след случилото се ние изпитваме шок и отричане, това са защитни реакции. Шокът е внезапно смущение на нашето емоционално състояние, което остава у нас усещането за зашеметеност и замаяност. Отказът включва не признаване , че нещо много стресиращо се е случило, може временно да се чувстваме вцепенени или изключени.

В дългосрочен план ние имаме непредсказуеми емоции, обтегнати взаимоотношения и дори физически симптоми като главоболие или гадене. Макар и нормални, тези чувства понякога ни пречат да продължим живота си напред.

След като първоначалният шок премине:

Понякога сме непредвидими, ставаме по-раздразнителни от обикновено, настроението ни може да се променя драматично. Може да станем особено тревожни или нервни, а понякога може да се превърне и в депресия.

Мислите и поведението ни са засегнати от травмата, имаме повтарящи се спомени от събитието. Откриваме, че трудно се концентрираме или взимаме решения. Сънят ни и хранителните ни навици също могат да бъдат нарушени.

Повтарящи се емоционални реакции. Годишнина на събитието, може да предизвика у нас разстройващи спомени на травматичните преживявания. Тези спомени могат да бъдат придружени от страхове, че стресиращото събитие ще се повтори.

Междуличностните ни отношения стават обтегнати. Често изпадаме в спорове и конфликти с членове на семейството ни. От друга страна можем да бъдем затворени в себе си и изолирани и да избягваме обичайните си дейности.

Важно е да знаем, че няма „ стандартен модел на реакция при изключителен стрес и травматични преживявания”. Някои от нас реагират незабавно, докато други имат забавени реакции – месец или дори година по-късно. При някои неблагоприятният ефект е за дълъг период, докато други се възстановяват бързо.

Живей съзнателно може да ви помогне да намерите по конструктивни начини за управление на емоциите си!

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

КАРИЕРА И БИЗНЕС

2011-09-15T15:08:00.004+03:00

Този вид консултиране има за цел за да създаде промяна основно в професионалният ви живот и обкръжаващата го среда. Независимо дали темата е лидерство, работа в екип, управление на времето, професионално развитие, или справяне с промените в работната среда (като преминаване от една позиция в друга, нови отговорности, нова работа и др.) консултирането е много мощен и ефикасен процес, който се фокусира върху промените, прогреса, стимула от постигнатите резултати и общото благосъстояние.

Консултирането може да помогне в подготовката за разширяване и подобряване на връзката и нивото на качеството между служителите ви.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ЛИЧНОСТНО КОНСУЛТИРАНЕ

2011-09-15T15:05:00.003+03:00

Личностното консултиране обхваща целият ви живот и целите, които искате да постигнете в него, балансът и осъществяването им във всеки един аспект.
Чрез осъзнаване и съзнателно избиране на смислени действия ние определяме вашите цели/ виждания, създаваме силни стъпки напред и развиваме вашият успех и цялостното задоволство.

В личностното консултиране, вие избирате какво искате за себе си.

Основните теми са: баланс работа-живот, преходи в живота, кариера, професионално израстване, здраве, поставяне и осъществяване на цели, откриване на баланс, намаляване на стреса, създаване на по здрави взаимоотношения, да станете по внимателни, личностно израстване и много много други.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

Подходът

2011-09-15T15:03:00.002+03:00

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво, за да ви заведем в една смислена за вас дестинация.

Както при всяка друга структура, ако рамката и основата не са разработени и укрепени, всичко, което се гради от горе лесно ще се руши и ще падне.Точно за това ВИЕ трябва да бъдете на фокус, а не временното състояние на нещата.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

КАК РАБОТИ КОНСУЛТИРАНЕТО?

2011-09-15T14:56:00.004+03:00

Заедно формираме динамична и силна връзка, като нищо не е прекалено голямо или прекалено малко, стига то да е е важно за вас.

Стъпка първа 1 – примерна сесия

Свържете се с мен за примерна консултация.
Skype: evidelova
п
Това ще ви даде представа какво е консултирането и химията, която има между нас.

Стъпка втора 2 – откриване на консултирането

На първата среща, след като решите да работим заедно, ще наблегнем върху:
- Какво точно е важно за вас
- Вашите приоритети и цели
- Резултатите/ решенията, които търсите
- С какви предизвикателства се сблъсквате
- Детайли, относно вашите взаимоотношения
Това дава възможност на треньора да разбере кой сте вие, и да открие най- ефикасния начин да работите заедно. Прекарвайки време заедно, ще изградим основата на нашите взаимоотношения и ще изберем най- ефикасния начин как да се движим напред.

След откриване на сесията вече поемаме по пътя! Нека търсенето на успешна реализация, баланс и успех започне!
Вие, клиентът ще ни въвеждате в програмата. Аз, треньорът, съм отговорен за провеждането на програмата за вас.

Сесиите са по 45 мин.,1-3 пъти седмично, в зависимост от нашето предварително споразумение. Открита съм и към алтернативни сесии.

Кой може да има ползва от това?

2011-09-15T14:48:00.004+03:00

Консултирането не е за всеки. Консултирането изисква всеотдайност, да бъдете открити към всичко, за да може да израстните достатъчно и достигнете успеха, който желаете. Изборът да живеете пълноценен и съзнателен живот зависи от това дали ще предприемете една радикална крачка напред.

Консултирането е термин, който ви предоставя дълбок и широк спектър от решения, които можете да направите, за да създадете пълнота във всички области на живота - ако това е, което търсите, вие сте попаднали на точното място.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ОТ ТРЕНЬОРА МОЖЕ ДА ОЧАКВАТЕ:

2011-09-15T14:45:00.004+03:00

- Да подкрепя вашата гледна точка, и да предостави структура, която ще ви помогне да вземете правилен и съзнателен избор

- Да ви предизвика да прекрачите извън вашите лични граници като бъде мост в празнината на това къде сте сега и къде искате да бъдете

- Да бъде обективен и активен слушател

- Да ви каже истината като ви даде директен отзив. Треньорът няма да се противопоставя, а вместо това ще ви накара да се вгледате в себе си, във вашите взаимоотношения, избора, който правите от друга гледна точка

Треньорът не ви предоставя директни решения или съвети. Ролята на треньора е да създаде пространство между вас като чрез провокиращ диалог с любопитни и предизвикателни въпроси да ви накара да погледнете на нещата от друг ъгъл. По този начин клиентът, се чувства силен и има контрол над желаните резултати, използвайки собствения си потенциал.
Връзката между клиент и треньор трябва да бъде толкова силна, колкото всяко едно ваше взаимоотношение с човек на който наистина държите. Тя е изградена на взаимно доверие, уважение, честност, почтеност, дълбока грижа и всеотдайност.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

КАКВО СЕ ИЗИСКВА ОТ ВАС?

2011-09-15T14:42:00.004+03:00

- Бъдете готови да заживеете удивителен живот

- Бъдете отговорни към резултатите, които ще постигнете по време на процеса

- Бъдете отговорни към сесиите и взимайте участие за да се интегрирате в процеса със собствено мислене, говорене и действия

- Казвайте истината, бъдете честни със себе си и треньора, дори и да е неудобно

- Имайте уважение към времето което ще прекарате заедно с треньора

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ОТНОШЕНИЯ ТРЕНЬОР - КЛИЕНТ

2011-09-15T14:38:00.004+03:00

Взаимоотношенията създадени между треньор и клиент са уникални. Създадени са между двете страни, от опита който имаме в живота, от отношението ни към това което правим и следователно са строго индивидуални за всеки клиент. Силата е във връзката между двамата, тя дава на клиента правото да избере начина, по който да се движи към целите си.

Също така трябва да се знае, че в тези взаимоотношения трябва да има пълна конфиденциалност.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ЗАЩО ДА ИЗПОЛЗВАМЕ КОНСУЛТАЦИЯ?

2011-09-15T14:34:00.005+03:00

Краткият отговор на въпроса е - за да успеем да разгърнем целия си потенциал, и да живеем живота си с цялото му богатство, като начините за това определяме самите ние. В консултацията винаги клиентът прави избора и има силата.

Консултацията помага да обогатите вашия живот така, както искате. Това е ефективен и целеви ориентиран метод, който ви позволява да растете и променяте, успешно и съзнателно да живеете живота си.

Моля, свържете се с мен за вашата първа,безплатна консултация.

Skype: evidelova

ЦЕЛ НА КОНСУЛТИРАНЕТО

2011-09-15T14:22:00.006+03:00

Консултирането има за цел да запълни празнината между това къде сме сега и къде искаме да бъдем, между това кой си и кой искaш да станеш.

Живот или бизнес- консултацията обхваща цялата ни същност. Темите могат да варират от личностно израстване, кариера и лидерство, връзки, преходи в живота, здраве, романтика, пари, забавление и отдих и още много други. Ако търсим развитие в специфични области от живота ни, треньорът ще се съсредоточи върху тях и ще работи в подобряването и развитието на темите зададени от нас.
Консултацията е красиво партньорство на мисълта, чрез тествани и използвани инструменти и техники, съчетани с уникални умения, опит, интуиция и индивидуалност, които треньорът използва във всяка една консултация.

Консултацията може да доведе до:
- Максимално разгръщане на потенциала ни
- Как да си поставим ясни цели и как съзнателно да се движим към тях
- Действие и движение
- Баланс
- Определяне на това, което е наистина важно за нас
- По-голяма информираност, живеейки за момента (ако не сега, няма кога!), по-дълбоко усещане за себе си
- Чувство за сила и велики постижения
- Истинско щастие
- Задълбочаване на силните ни страни и преодоляване или научаване как да работим върху слабостите си
- Умение да се справяме с промените в живота с повече увереност и грация

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултaция.

Skype: evidelova

ТРЕВОЖНОСТ

2011-09-14T14:18:00.005+03:00

Тревожността е част от нашия живот, нормална реакция на стрес. Това е емоция, при която сме напрегнати и притеснени. Чувстваме се тревожни преди изпит, преди среща, преди важна сделка или когато вървим по тъмна улица. Този вид тревожност е полезна, тя ни прави по-бдителни и внимателни. Обикновено приключва в момента, в който ситуацията, която я е предизвикала, приключи.

За много хора обаче, тревожността не отминава, а по-скоро се влошава с течение на времето. Имат болки в гърдите или кошмари, страхуват се да напуснат дома си.
Хората, страдащи от тревожно разстройство са предмет на интензивни, продължителни чувства на страх и страдание, без очевидна причина. Състоянието превръща живота им в непрекъснато безпокойство и страх, може да се намеси във взаимоотношенията им със семейството, приятели и колеги.

Консултирането е ефективно за намаляване на симптомите при тревожните разстройства. Използваните техники могат да ни помогнат да преструктурираме своите тревожни мисли, тълкувания и прогнози в по рационални и по-малко тревожни.
Тревожните разстройства са голяма тежест за засегнатите лица, както и за техните семейства и приятели.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

СРАМ

2011-09-12T16:39:00.005+03:00

Срамът е самосъзнание, което ни информира за вътрешното ни състояние на неадекватност, липса на достойнство, безчестие или съжаление, за които чувства околните може и въобще да не подозират. Друг човек, обстоятелство или ситуация може да предизвика срам в нас. Срамът може да ни доведе до там, че да се чувстваме лоши и дефектни и да ни накара да искаме да се оттеглим или да се скрием.

Срамът често се бърка с вина – емоция, която бихме могли да усетим като резултат на неправомерни действия, за които можем да изпитаме разкаяние и желание да изкупим вината си.

Ситуации, реални или въображаеми, могат да предизвикат срама, когато имаме ниска самооценка , която искаме да прикрием. Ниското самочувствие може да е породено от много различни фактори като интелект, външен вид или сексуална активност.

Обвиняването и очернянето на другите ни служи за отричане на срама в нас. За да намалим ефекта на срама, ние опетняваме другите или изразяваме презрение към тях. По този начин се опитваме да укрепим собствената си гледна точка, намирайки недостатъците на околните.

Срамът е емоция, която е много добре се укрива в нас, особено ако сме жертви на агресия, злоупотреба или тормоз.

Всяка ситуация , в която се обезценяваме или срамуваме, може да предизвика гняв или дори ярост. Това включва ситуации, които подбуждат завист, предизвикват сравнение, страх от изоставяне, или възбуждат фантазии за относително щастие, наред с много други неща. Гневът, когато сме засрамени е като всепоглъщаща отрова, която заема голяма част от съзнанието ни. Това е моментът, в който срамът се превръща в опасна за нас емоция и отключва депресия, емоционално сривове, меланхолия.

Като всички емоции и срамът изисква да се погледне от гледна точка на контекста и текущите проблеми. Отрицателните междуличностни отношения , които остават у нас усещането за ревност, завист, гняв или ярост ни предупреждават за възможна зараза от срам. Ние трябва да бъдем внимателни към склонността да се скрием , когато се задейства емоцията срам. Скриването често придружава поведение, което само по себе си е спусък за по нататъшен срам , като зависимости, тежка самокритика или самостоятелно очерняне.

Не трябва да се страхуваме да поемаме отговорност за собствените си действия, които са допринесли за това да изпитваме срам. Само тогава можем да си простим.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

ГНЯВ

2011-09-09T13:02:00.005+03:00

Ние всички знаем какво е гняв и сме го почувствали, дали като краткотрайно раздразнение или като ярост. Гневът е напълно нормална човешка емоция, но когато излиза от контрол и се превръща в разрушителна, може да доведе до проблеми в работата ни, в личните ни взаимоотношения и в качеството ни на живот като цяло.
Гневът е емоционално състояние, което варира от леко дразнене до силна ярост.

Гневът може да бъде причинен от външни или вътрешни събития. Може да сме сърдити на определено лице ( колега , шеф) или събитие ( задръстване, отмененият полет) или може да бъде причинен от тревоги или лични проблеми.
Инстинктивен, естествен начин, за да изразим гнева си е да реагираме агресивно. Гневът е отговор на заплахи, той вдъхновява мощни, често агресивни чувства и поведение, които ни позволяват да се борим и да се защитаваме, когато се почувстваме атакувани.
В определен размер гневът е необходим за оцеляването ни.
От друга страна ние не можем да реагираме агресивно на всеки, който ни дразни, или на нещата , които не харесваме – социални норми , закони, общество.

Защо някои са по-гневни, отколкото други?

Има хора, които са по-податливи на тази емоция или "по-буйни" от други, те се ядосват по-лесно и по-често, отколкото средният човек . Има също и такива, които не показват гнева си по силен и зрелищен начини, но са хронично раздразнителни и ядосани. Причината за тази ярост често се крие зад лична неудовлетвореност, ниско самочувствие, трудно приемане или неприемане на критика или забележка.

Живей съзнателно може да ви помогне да разбирате и контролирате гнева си.
Да се научим как да се справяме със силните емоции, без да губим контрол - е част от това да сме все по-зрели. Това отнема малко усилия, малко практика и малко търпение, но можете да стигнете до там, стига да искате .

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

СТРАХ

2011-09-07T15:58:00.004+03:00

Страхът е отговор на физическа и емоционална опасност - ако не можехме да го усетим , не бихме могли да се предпазим от заплахите. Но ние често се страхуваме от неща , които не са заплаха за нашия живот . Травми или лоши преживявания могат да предизвикат страх като отговор на преживяното, и този страх трудно може да бъде потушен. Заплахите днес са по-скоро психологически, отколкото физически, но те отключват един и същ примитивен импулс. Някои смятат, че страхът е една от базисните ни емоции, просто сме се родили с него.

Той обаче има силен ефект върху ума ни, какъвто е например инстинктът за оцеляване. Това е особена мощна реакция , отговор на страха ни от смъртта.
Страхът може да премине във фобия, което е вид тревожно разстройство.

Арахнофобията (страх от паяци) е една от най-широко разпространените фобии.
Има хиляди видове фобии, но в основата на всяка стои постоянният, натрапчив, патологичен страх от нещо или ситуация.

Много хора с фобии, могат да бъдат подпомогнати с лечение. Терапията за тревожни разстройства често включва специфични форми на психотерапия.
Каквато и да е вашата фобия, сега може да вземе обратно свободата си и живота си чрез доказани и постоянни методи. А най-хубавото е, че можете да го направите без медикаменти!

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

Отрицателни емоции : АПАТИЯ

2011-09-02T10:27:00.006+03:00

Апатията, която се нарича също безстрастие е състояние на безразличие, или потискане на емоциите като безпокойство, възбуда, мотивация и страст.

Когато сме апатични ни липсва интерес или загриженост към емоционалния, социалния, духовния, философския или физическия ни живот.

Нямаме чувство за цел или смисъл в живота си .Много често се проявява безчувствие или мудност. Изпадаме в апатия, когато имаме чувството, че не притежаваме необходимите умения, за да се справим с предизвикателството застанало пред нас. За всеки един от нас това предизвикателство е различно, за мен е нова работа, за теб е заминаване в чужбина, за него е раздяла с любимата.............

Апатията може да продължи дълго време и да даде отпечатък както върху психическото ни състояние, така и върху физическото. Когато сме в състояние на апатия нас не ни интересува как се храним, какво носим и въобще как изглеждаме. Апатията е защита, просто сме се скрили и нищо и никой не ни интересува. Апатията е един от признаците за депресия.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

Отрицателни и положителни емоции

2011-09-01T14:00:00.005+03:00

Емоцията е енергия в движение. Това е начинът , по който изразявам себе си, качеството на реализация в живота ми.
Емоциите , могат да бъдат разделени в две категории. Можем да ги разглеждаме като два срещуположни полюса или можем да кажем, че има разделителна линия , където един вид емоция преминава в друг вид емоция.

Можем да наречем емоциите положителни и отрицателни.

Негативните емоции изразяват опит или намерение да се изключим. Засилване на позицията ни за сметка на другите, унищожавайки всичко, което се приемаме за заплаха.
Негативните емоции са подхранвани от страха ни от неизвестното, страхът от действията на другите. Трябва да ги контролираме или да се опитаме да ги спрем за да избегнем увреждания.
Положителните емоции изразяват опит или намерение за включеност. Работа върху това да разбираш повече гледни точки, да взаимодействаш с другите, да правиш нещата по-добри , ни носи удовлетвореност.

Положителните емоции са подхранвани от скритото желание за удоволствие и единство.

Негативни емоции са например: апатия, мъка, страх, омраза, срам, вина, съжаление, негодувание, гняв, враждебност.
Положителни емоции са например: интерес, ентусиазъм, смях, емпатия, действие, любопитство.

Има богата гама от различни емоции във всяка категория. Бихме могли да кажем, че някои са по-положителни или отрицателни, отколкото други.

Някои емоции са маскирани като положителни или отрицателни, но всъщност са точно обратното на това, за което претендират. Някои хора имат вид, че са загрижени за другите, но това е по-скоро комфорт, че някой друг е по-зле от мен.
Отрицателните емоции са полезни като мотивация за да ни отдалечават от това, което не искаме да правим. Положителните емоции са полезни като мотивация за да се движим към това, което наистина искаме.

Колкото по-положително мислим, толкова повече нещата ни ще се получават и обратното. Трудно е обаче, човек да контролира емоциите си. Много по-лесно е да се мисли негативно, отколкото положително. Необходима е ежедневно трениране на ума, за да започнем да мислим само положително или поне положителните емоции да са с превес пред отрицателните.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

Депресия и справяне с нея

2011-03-29T13:38:00.005+03:00

Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.
В повечето случаи след стрес човек изпада в депресия. Според последните статистически данни от депресия страда всеки пети човек на планетата. И което е още по-интересно - от депресия страдат дори животните: маймуни, кучета, котки.
Емоционалните симптоми на депресия включват загуба на интерес към любими занимания, чувство на безнадеждност, малоценност и мисли за смърт и самоубийство.
Физическите симптоми също са присъщи за депресията. Около 65% от хората с депресия докладват за физическа болка като главоболие, болки в гърба, мускулите и ставите, замайване, световъртеж и проблеми със съня.

Групата помага на хората да споделят открито своите проблеми, да научат повече за себе си като получат полезна информация от водещия и от другите участници. Груповата работа мотивира хората да променят своите обичайни модели на реагиране и да пренесат наученото в реални ситуации. Дискусиите в групата са абсолютно поверителни.
Когато участвате в група вие ще забележите, че и други хора преживяват подобни на вашите проблеми. Това спомага да развиете интерес и доверие в груповата работа и да почувствате релаксиращите ефекти от нея.

Психотерапията или терапия чрез разговори има за цел да достигне до първопричините за появата на депресия и дава възможност за откриване на факторите, които са отключили заболяването. „Говорните” терапии помагат на пациентите с депресия да се вгледат по-дълбоко в себе си и да разрешат проблемите си чрез вербална комуникация с квалифициран терапевт.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: Elena Videlova

Кога възниква груповата работа

2010-10-26T14:31:00.005+03:00

Този вид групова работа възниква през Втората Световна война.По време на кризи, хората имат нужда да се приближат по близо един до друг.
В наши дни, когато комуникацията е на такова интерактивно ниво, хората все повече имат нужда да комуникират реално помежду си. Идеята на „Живей съзнателно” е да даде едно лабораторно пространство, където всички членове на групата ще могат да работят за себе си, да разгръщат максимално това, което имат, да експериментират.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: Elena Videlova

Тренинг

2010-10-26T13:54:00.007+03:00

В нашия културен ареал терминът "тренинг" или словашкият му еквивалент "тренировка" предизвикват асоциации с физическо усилие, телесни упражнения и спорт. В други страни, преди всичко англосаксонските, терминът има по-широко значение и можем да го срещнем в образованието, директно в училищата, в психологическите дисциплини, във връзка с психическото здраве, в здравеопазването, мениджмънта и управлението, а също така и в множество други области от социалния живот, при подготовката на специалисти и развитието на потенциала на отделния ндивид и социалните групи.
Думата тренинг е с английски произход (тренинг - тренировка, курс, обучение, инструктаж) и на практика изразява по-широк обхват на обучението отколкото подготовката и образованието в определена конкретна насока. На следващо равнище терминът тренинг произхожда от многобройните теории за ученето, откъдето се заемат методите и подходите на социалното такова като учене от конкретна социална ситуация, социален контекст и въз основа на импулси, от междуличностите отношения. Третото измерение на термина подчертава развитието на социалната компетентост на индивида - социалното му поведение, професионалните му умения, методическите подходи и гражданските правила като цел на тренинг програмата. С други думи, може да бъде схващан като характерен подход към ученето и като процес на образование, който включва не само развиване на знанията, но и развиване социалните умения на участниците в тренинга.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: Elena Videlova

ОН ЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ

2010-04-05T14:40:00.012+03:00

Личностният консултант Елена Виделова, предлага на на своите клиенти он лайн консултации. Една консултация е с времетраене 45 мин.

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво, за да ви заведем в една смислена за вас дестинация.

Както при всяка друга структура, ако рамката и основата не са разработени и укрепени, всичко, което се гради от горе, лесно ще се руши и ще падне.Точно за това ВИЕ трябва да бъдете на фокус, а не временното състояние на нещата.

Винаги има движение. Дори и в най-голямото спокойствие.

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786

КАКВО Е ТРЕНИНГ ЗА ЛИЧЕН ОПИТ ?

2010-03-02T12:47:00.003+02:00

Тренингът за личен опит е вариант на групова работа, насочена към себепознание. Целта на този вид тренинг е изграждане на хармонични отношения в семейството, в работата, в обществото като цяло. По време на груповата работа всеки има възможност да разбере наистина какви са неговите цели и как да се движи към постигането им. Ще придобие вътрешна стабилност и способност за творческа адаптация.

Тренингът за личен опит е създаден за тези, които се стремят към повишаване на психическия комфорт и здраве.

Участниците имат възможност:

• да осъзнаят себе си и своя уникален свят
• да повишат чувствителността си за възприемане на света
• да овлядеят опита си и да формират навика майсторски да го използват
• да осъзнаят собствените си нужди и потребности и да разработят пътища за тяхното удовлетворение
• да повишат собствените си комуникативни компетенции

ТРЕНИНГ ЗА ЛИЧЕН ОПИТ

2010-03-02T12:22:00.005+02:00

Искате ли да разгърнете собствения си потенциал и да изградите хармонични взаимоотношения в семейството и на работното си място?

Всичко това се постига с помощта на няколко важни поведенчески умения:

1. Междуличностни отношения
2. Отборен дух
3. Добри обноски
4. Бизнес етикет
5. Умение за водене на преговори
6. Мотивация, подходяща нагласа и управление на времето

Притежавате ли тези умения?

В случай, че отговорът ви е „не”, е добре да знаете, че съществува ефективно обучение, което може да ги активира. Ако вече притежавате част от тях, тренингът за личен опит ще ви помогне да ги доразвиете и усъвършенствате.
Могат ли да се развият поведенчески умения по време на едно формално обучение?

Може би смятате, че е късно да променяте черти, което сте изграждали в продължение на години или пък не вярвате, че е възможно това да се случи в рамките на няколко часа?

Според нас, ако човек наистина иска да изгради пълноценни взаимоотношения със заобикалящия го свят и да постигне успех на работното си място, той има само един възможен избор – да се обучава през целия си живот.

През годините всички ние трупаме уникален опит и житейски стратегии, които невинаги са печеливши. Ако не ги променим, рискуваме да ги следваме безрезултатно и да преминем през множество перипетии.
За изграждането на успешна кариера са важни не само професионалните ни знания. Практиката показва, че когато в големите организации се конкурират няколко служители със сходен професионален опит, се насърчават онези от нас, които притежават необходимите поведенчески умения.
Когато става дума за удовлетворение в личния живот и израстване в една организация, нашата личност има значение.
Тренингът за личен опит е обучение, което няма как да получите в академичните програми на колежа или университета. То ви позволява да подобрите връзките си с външния свят и ви дава възможност да се представите по възможно най-добрия начин.
Първата крачка към промяната е да осъзнаете нуждата от такова обучение.
Ние ви предлагаме обучение, благодарение на което всеки има възможността да развие поведенческите си умения и да разгърне собствения си потенциал.
Живейте съзнателно!