понеделник, 19 март 2012 г.

Истината за преходите в живота ни



Промяната не е толкова страшна, ако знаем какво да очакваме.

Промяната е една константа в живота ни. И все пак ние често се изненадваме, когато става дума за нея. Родителите ни ни възнаграждават за усвоените практики на хигиена и самодисциплина. С напредване на възрастта , ние измерваме нашите печалби, не загубите, нашата стабилност, а не уязвимостта ни.

Това е така, защото много хора са опустошени, светът около тях се е разклатил от безработица, разводи, болести, смърт и други подобни катаклизми. Ние вярваме в промяната, докато колелото на късмета се завърта в наша полза. Когато промяната се поддава на нашите очаквания с неприятни резултати, разгръщаме тъмните страни на въображението си.

Всеки преход започва с един край и завършва с началото. Между края и началото има едно объркване на къде да тръгнем, една неутрална зона. Повечето хора биха предпочели да я избегнат, но тя е от изключителна важност за личностното ни израстване.
За да преминем успешно към следващия етап, е необходимо да овладеем няколко неща. Те са: неангажираност (отделяне от познатото), демонтаж ( разделяне с това, което не ни е необходимо), разочарование ( откриваме, че някои неща вече са загубили смисъл), преосмисляне ( преоценка на идентичността) и дезориентация ( чувството на загуба на реалността).

Повечето от нас биха предпочели да пропуснат този етап. Въпреки това, когато се опитваме да прескочим неутралната зона, рискуваме да пропуснем важни прозрения, като се излагаме на риск от взимане на лошо за нас решение в бъдеще.

Освободени от страховете за бъдещето , ние можем да танцуваме смело с неизвестното, да учим важни уроци за живота от всяка малка стъпка.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар