вторник, 28 февруари 2012 г.

За по-добро бъдеще!



Ярката ни визия за утрешния ден прави слънчев днешния. Отношенията ни към бъдещето се отразяват на текущото състояние на ума ни.

Състоянието на депресия, в което изпадаме е ужасно, тя се отразява на бъдещето ни или по-точно на усещането ни за бъдещето. Мрачността на настоящето ни е толкова потискаща и ни смачква, просто защото не можем да си представим алтернатива за утре.

Аз лично съм усещала в някои моменти на моя живот, колко депресиращо е да живееш без ярката светлина на утрешния ден.

Връзката ни с бъдещето засяга текущото състояние на ума, заради рани от миналото живеем в страх от бъдещето и това е източник на силни негативни емоции. Не знаем какво е бъдещето ни, но и не вярваме, че заслужаваме по-добро . Страх ни е и сме под стрес. Това източва енергията ни и мотивацията ни е на нула.

Учили са ни, че сме безсилни пред бъдещето, че то ще се случи от само себе си, доставено от съдбата . Тревожността , гневът и страхът са в огромни количества, безнадеждност, широко известна като депресия.

В действителност аз съм на мнение, че ние можем сами да създадем бъдещето си и това, което искаме. Можем да постигнем това, което искаме от живота , само ако имаме ясна визия , къде сме се насочили. Причината да не се движим напред е ,че не знаем къде отиваме.

Успешните хора се осмеляват да се стремят към Луната, вярват, че всичко е възможно, докато повечето от нас са се научили да се „крият”.Голяма част от нас се опитват всеки ден да убедят себе си и партньорите си , че това което имат е достатъчно. Незадоволителни и дори разрушителни са този вид взаимоотношения.

Като цяло, визията ни за бъдещето ни, би трябвало да е източник на надежда и мотивация. Никак не е лесно, бъдещето на семейството ми, на децата ми, на физическото и психическо здраве, на кариерата ми , на финансовото ми състояние, на емоционалния ми свят.

Но живот...... разнообразен, интересен, емоционален, такъв какъвто всеки сам си го направи.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

събота, 18 февруари 2012 г.

Какво ни мотивира в работата ни?




Работа, която варира , а не е рутинна, която е комплексна, а не проста и не е тясно контролирана от някой друг.

Хората, които работят такъв тип работа стават по-гъвкави, не толкова строги както на работа така и в дома си. Техните родителски стилове са по-демократични и по-малко авторитарни. Ценят творчеството и самостоятелността на децата си.

Работата ни може вътрешно да ни мотивира.

Играта ни мотивира, носи ни удоволствие и ние искаме постоянно да го усещаме. С други думи, дейност, която сама по себе си ни носи удоволствие, ни мотивира, искаме още и още. Разбира се винаги може да се появи и страничен ефект.

Работим и получаваме възнаграждение за това. Носим вкъщи заплатата, която също е мотивация за работата. Когато и заплащането не ни удовлетворява, тогава сме изпаднали в затруднено положение.

Вземането на решения, творчеството, фокусът върху процеса, изискват активна умствена дейност. Изисква се концентрация, но начинът , по който се чувстваме си заслужава.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Самостоятелни и креативни на работното си място



Играещите хора са свободни. Те не само имат свободата да играят, но и също така избират начина, по който да играят. Те не са колелата на една машина, която се управлява от някой друг.

Не е изненадващо , че работниците , които са свободни да взимат решения по време на работа се чувстват по спокойни , отколкото тези, които не разполагат с такава свобода.

Една от причините, да преживяваме училищното образование като противоположно на играта е постоянното наблюдение. Учениците, повече от всички работници, за които се сещам, са постоянно под погледа на шефовете си( учителите в този случай). Всички знаем как ни казват какво да направим , как да го направим и точно кога да го направим. Всеки детайл се оценява по критерии, върху които нямаме власт. Работа от този вид наистина е противоположна на играта. Никой не се чувства добре, когато е толкова плътно контролиран.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Работа и игра




Играта е структурирана дейност, самостоятелно избрана, свързана с творчество и много въображение. В добро разположение на духа сме. Забавляваме се.

Играта е това, което ние избираме да правим, а не това което трябва да направим, така, че колкото повече имаме чувството за избор в работата си, толкова повече ние го преживяваме като игра.

Чувстваме се свободни да напуснем работата си, но в действителност рядко е така. Голяма част от нас по време на работа се чувстват експлоатирани и работят под стрес.

Робството е забранено, така че поне на теория всеки от нас трябва да има възможност да избира работата, от която печели доходите си.

Икономическите условия правят това трудно, особено в момента.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

петък, 17 февруари 2012 г.

Може ли работата да бъде забавна?



Едно от първите неща, които учим още като деца е, че работата и забавлението са две противоположности. Работата е това , което трябва да правим, а играта е това, което искаме да правим. Работата е тромава, играта е забавна.

Работата е от съществено значение, играта е лекомислена. Когато напуснем училище и отидем в „реалния свят” , поне някои от нас са щастливци да открият, че работата не е противоположна на играта. Всъщност работата може да бъде игра или поне може да има нюанси на игра.

Работата ни носи удовлетвореност, тя е хуманна. Тя обединява най-добрите ни качества и ни кара да се чувстваме добре. Важни, значими, полезни, изпълнени сме с енергия.
Когато просто работим и това не ни носи нищо(освен заплатата) както играта, тя може да бъде опустошителна. Ние ставаме впрегнати животни, поели тежестта на собствените си мускули и умове.




Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 14 февруари 2012 г.

Има ли правила в интимните взаимоотношения?



Ние хората жадуваме за интимност, трябва да обичаме и да бъдем обичани.

В моята връзка през годините съм научила няколко неща, които си мисля, че са от изключителна важност за това да останем заедно.

Първото и най-основно нещо е да си изберем партньор мъдро и интелигентно. Привлечени сме от различни хора по различни причини, някои ни напомнят за миналото ни, други ни обсипват с подаръци и ни карат да се чувстваме важни. Оценката за потенциален партньор обаче правим на база на неговия характер, личността му, ценностите му, щедростта на духа, връзката между думите и действията, взаимоотношенията му с другите.

Важно за мен е да знам какви са неговите вярвания за една връзка. Често различните хора имат различни, понякога противоречащи си вярвания за връзките.

Сексът и любовта са две различни неща. Особено в началото на една връзка, привличането и удоволствието от секса, често се бъркат с любов.

Важно е да говорим за нуждите си открито и без притеснения. Близостта не може да съществува без честност, партньорът ни не е четец на мисли.

Уважение, респект , уважение. Взаимното уважение е от съществено значение за добрите взаимоотношения.

Да сме екип. Ние сме две уникални лица, които имат различни перспективи и силни страни. Да използваме силните си страни в екипа, Да успеем да управляваме различията по между ни. Това е ключът към успеха в една връзка.

Разногласията не са нещо лошо, просто трябва да се научим да се справяме с негативните чувства, които са неизбежен страничен продукт от различията помежду ни. Безразличието и конфликтите не ни помагат.

Говорете и изследвайте. Говорете за емоциите си, за начина , по който се чувствате, за това какво мислите. Това е едно от важните неща за решаване на възникналите проблеми. Не позволявайте на негодуванията да къкрят във вас.

Слушайте ,наистина слушайте какво партньорът ви казва. Съпричастността е от решаващо значение.

И така работете здраво за поддържане на близостта. Тя не се случва от само себе си. Една добра връзка е процес, поддържан чрез постоянно внимание.

Когато сексът е добър, голяма част от ежедневните проблеми се решават под юргана. Сексът е лесен , интимността е трудна. Тя изисква честност, откритост, разкриване, страхове, понякога и тъга, както и надежди и мечти.




Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Защо сме толкова нещастни на работа?



Наскоро четох направено проучване, че щастието на работниците е на рекордно ниско ниво. Какви са причините?

На първо място според мен е сигурността на работното място. С почти рекордните нива на безработица, както и постоянно увеличаващата се възрастова граница за пенсия, липсата на сигурност на работното място е много важен фактор. Преди едно поколение, работниците са можели да очакват някакво ниво на сигурност, 25, 30 та дори и 40 години с един и същ работодател. Днес хората на работните си места се чудят, колко време ще се задържат на тази работа, месец, година. Работила съм за кратко в една от най-големите бизнес компании в България, където хората бяха абсолютно заменяеми. Страхуваха се да изкажат мнение , защото ако то не се харесаше на по-висшестоящия , те биваха уволнявани незабавно. Така станах свидетел на това, как хора с по 10, 15 години стаж в компанията се уволняваха от днес за утре. Останалите оставаха да работят, свели глави, погълнати от стрес и размишления, „Да не би утре аз да съм следващия?”.

Липсата на социални връзки. С бързия оборот, много работници не остават във фирмата достатъчно дълго, за да завържат социални връзки. Това води до слаба организационна култура, където хората се чувстват изолирани и нещастни.

Тормоз и лошо отношение на работното място. С липсата на сигурност и социални връзки, се увеличава и лошото поведение на служителите. Вместо да работят в екип, някои виждат работното си място като конкурентна среда. Съчетано с апатията от другите служители и управлението, това е абсолютен психически тормоз.

Какъв е отговорът?

Добро лидерство. Тези , които са на ръководни длъжности трябва да запазят добрия психоклимат. Те трябва да предприемат стъпки за да спрат подобно поведение на подчинените си и да се борят за изграждането на положителна култура. Разбира се, това ще бъде улеснено от подобряването на икономическото състояние, но лошите времена не са извинение за лошото поведение на служител или ръководство.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

събота, 11 февруари 2012 г.

Преговори


Имаме много възможности за преговори днес. Първото нещо, което се случва в повечето преговори е , че продавачът прави оферта на купувача. Тази първоначална оферта служи като котва.

В случай на преговори , ние се опитваме да купуваме ниско и да продаваме високо.
Започваме преговори, приемайки отсрещната страна като противник.

Всяка страна иска да получи най-добрата сделка. Ползваме аргументи, контра аргументи, техники и причини, с които да убедим противника. Печели този, който е бил по-убедителен.

По същия начин е и в семейството ни, с приятелите ни, с колегите ни, с шефовете. Няма нужда да се караме. Просто трябва да бъдем гъвкави за да успеем. Да слушаме какво ни говори отсрещната страна, за да можем адекватно да реагираме.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 7 февруари 2012 г.

Сам или самотен?


Колко често искаме да останем сами, когато не ни е нужен никого.

Да останем сами със себе си, без романтичния партньор, без децата, без приятелите, без колегите. Просто аз и тишината. Това е моето лично време, моментът , в който оставам сама с мислите си.

Има и друг смисъл на самотата обаче. Няколко милиона хора живеят сами ( разведени, овдовели или винаги са си били сами). Разбира се дори и да живеем сами не е изключено да има други хора около нас.

Разяждащата самота е нещо страшно. Да си сам на този свят и никой да не се сеща за теб е изпепеляващо.

От другата страна, да жадуваш да останеш сам и след като го получиш даже и за минута, е глътка свеж въздух. Е, самотата е изключително добра в този си вид.

Не само когато сте сам вкъщи можете да изпитате самота. Тя се получава и в природата и дори когато сте сам в тълпата.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Кое е на първо място в живота ни, децата или бракът?




Когато децата ни са в центъра на живота ни, това изглежда прекрасно, но дали е добра идея като цяло. Закрилата, защитата, снизхождението към децата ни, може да доведе до чувство на продължителна зависимост. Щастието на децата ни е с най-висок приоритет, но това може да доведе до неочаквани и нежелани последици.

Лично аз не съм много съгласна с популяризирането на идеята , че бракът изисква жертва на нечии лични нужди и желания, за да можем морално и отговорно са отглеждаме децата си. За всяко взаимоотношение се изиска все пак някаква саможертва, но пред родителите стои въпросът „Къде е линията на отговорност към децата, отговорност към съпруга или съпругата и отговорност към самия себе си?”.

Наблюдавала съм мои приятели, с дълго съвместно съжителство, за които най-приоритетно е щастието на децата на цената на здравето на брака. Дори ако последствията не са очевадно вредни, те могат да подкопаят качеството на връзката им, двойката подава на децата си послание, че бракът не е особено забавно нещо , в по-голямата част от времето. Нещастни и неудовлетворени родители водят децата си до заключение, че бракът прави хората нещастни.

Повече от всичко, което можем да направим за децата си е да им покажем един пример за щастлив брак. Така подкрепяме и насърчаваме възможността за създаване на такава връзка в живота си и в живота на децата си. Това, което те виждат у дома някой ден ще проектират в своя дом. Любов, топлина, уют, спокойствие и разбирателство.
Какво повече му трябва на човек!


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

петък, 3 февруари 2012 г.

Страхуваме ли се от нещастието?



Всеки един от нас все някога в живота си е бил нещастен. Оцелели сме обаче, химикалите на нещастието не са ни убили.

Нещастието е заплаха за нас, така че ние се борим с целия си арсенал от оръжия срещу него. Ако разберем неговата еволюционна цел , мисля, че ще го намерим не чак толкова застрашителен.

Нещастните химикали насърчават оцеляването ни в природата. Ако е гладна сърната предпочита да яде, отколкото да бяга от вълци. Кортизолът ( хормонът на стреса) има за цел не да ни накара да се чувстваме зле , а да спаси живота ни. Той работи! Можем да му благодарим заради това, че благодарение на него предприемаме необходимите действия отговарящи на нуждите ни.

Хормонът на стреса просто си стои в нас и еволюира, за да ни подсети „направи нещо точно сега!”.

Чувстваме се нещастни и все едно ще умрем, но това е изключително ценно за нас.
Имаме една поговорка „Всяко зло, за добро” и аз съм си я повтаряла всеки път, когато се чувствам нещастна. Естествено, че след нещастието идва щастието, ако вярваме и искаме това да се случи. Мозъкът ни намира пътища, измисля стратегии за това, как да преодолеем точно този момент и да продължим напред.

Разбира се, не казвам да бъдем нещастни завинаги и да не правим нищо за това. Напротив, всеки търси щастието и го намира под една или друга форма.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Дали работното ни място е фабрика за стрес?



Много работни места по своята същност са стресиращи поради тежки натоварвания, работното време и естеството на самата работа. Организационните политики и практики на фирмата както и климата на работното място , може да са много по-голям източник на стрес за работещите. Тъжното е , че много от тези източници на стрес може да бъдат облекчени чрез добри практики на ръководството.

Ето и няколко от основните признаци на лош психо климат в организацията:

Двусмисленост в работата („Никой не знае какво се случва тук?”). Когато работните места не са добре дефинирани и когато процедурите и целите са неясни, хората не знаят какво да правят. Тази неяснота води до стрес, тъй като служителите постоянно питат: „ Дали това е моя отговорност?” или „ Защо правя това?”.

Фаворизиране и неравенство („Аз не мога да напредна в тази компания”). Основен източник на стрес е липсата на справедливо отношение. Когато работниците се представят добре, отговарят или надвишават целите, те очакват да бъдат признати и възнаградени. Въпреки това в много фирми бонусите и допълнителното възнаграждение са основа за фаворизиране или просто се основат на стаж, независимо от производителността на всеки работник. Това не само създава стрес, но и убива мотивацията на по-добре представящите се служители. „Защо трябва да работя усилено ако никой не го забелязва?”.

Политиката и възможностите на компанията ( „Тук е джунгла”). Твърде често работното ни място се управлява от политически игри, където властолюбиви хищници, печелят за сметка на трудолюбиви служители, които просто искат да си вършат работата. Силно политизирани организации съществуват , защото факторите работни места и процедури са двусмислени и наградите не са основани на заслуги „За да успееш трябва да играеш в играта!”

Наказанията и тормозът от надзорниците („Дръжте главата си наведена!”). Нека си го кажем, наказанията и тормозът сами по себе си са стресиращ фактор. Когато се случва непрекъснато, може да направи работното ни място ад.

За да се изолират всички тези източници на стрес в една организация е важно на първо място да има воля нещата да се случат. Добри човешки ресурси, ясно определени работни места, правилно обучение на служителите, ефективни оценки на изпълнението и награди на основата на заслуги, може да сложат край на неяснотата и фаворизирането и може значително да подобрят политическия климат. Правилното лидерство, което включва добра и ясна комуникация, положителни и вдъхновяващи цели, грижи и загриженост за служителите, не само облекчава стреса, но и движи организацията напред и нагоре.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

сряда, 1 февруари 2012 г.

Корените на нещастието днес



Липсата ни на социални връзки е в основата на нещастието ни.

Това, което всеки един от нас иска през живота си е непрекъснато и истинско щастие. Възможно е да има и хора, които искат да са нещастни, но ще се съгласите с мен , че има нещо нередно с тях. Може би имат погрешна представа за това , какво е животът или може би страдат от психическо разстройство.

Традицията на класическата гръцка философия гласи, че човешкият разцвет (щастието) е целта на живота ни, от хилядолетия хората се опитват да разберат какво е щастие и търсят най-добрите начини да го постигнат.

Модерната концепция за щастие почива на философски и психологически теории за върховенството на индивида. Егоцентризмът и индивидуализмът, които следват тези теории обаче подкопават възможността за постигане на щастие при всички.

Нашият свят е ирационален, повечето действат в противоречие с човешките си нужди . Когато не сме сами , а сме с други хора, когато даваме и взимаме един от друг в благодарствена реципрочност , можем да започнем да усещаме какво е трайно щастие.

На първо място, ние сме социални същества, а не самостоятелни звена. Модерната философия, която поставя човека над социалните връзки е в основата на съвременното нещастие.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg