Показват се публикациите с етикет Прошка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Прошка. Показване на всички публикации
понеделник, 16 март 2015 г.
Защо прошката е толкова трудна?
Всеки изпуска гнева си понякога. Ядосани сме на колега или приятел и дори години след това продължаваме да изпитваме гняв. Много е трудно да простиш на някой, на когото все още си ядосан. Това важи дори ако причината да сме ядосани не се дължи на разочарование, след което сме загубили контрол, а на възмущение от несправедливост извършена срещу нас.
Искаме да задоволим чувството си за справедливост. Дори и да не сме ядосани, ако вярваме, че има някаква несправедливост, избягваме да толерираме това.
Чувстваме прошката, все едно нарушителят да се измъкне безнаказано.
Често искаме да навредим, след като срещу нас е било посегнато. Око за око, както се казва, и това интуитивно ни удовлетворява.
Не ми се извини. Силата на извинението, за да се отвори път към прошката, не може да се надценява.
Намирането на сили да простиш започва от там, че трябва да повярваме в това, всички хора искат да бъдат щастливи. Задържайки гнева в себе си ние се отклоняваме от тази идея. Търсейки разплата, чакайки извинение, преследването на собственото ни щастие отива на заден план. Без значение колко сложно изглежда, всеки може да се освободи от това.
Тук естествено изниква въпросът за отвратителните неща, които някои хора са извършили , и които не заслужават прошка? Родители, който не са се грижели за децата си? Съпрузи, които са ни изоставяли? Приятели, които са ни предали? Любими хора, които са ни ощетявали? Можем ли да намерим достатъчно състрадание за да простим? Това зависи от желанието ни да бъдем щастливи отново. Докато носим тежкия кръст на прошката, щастливият живот ще е една илюзия за нас.
Да простя или да не простя, това е въпросът?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
сряда, 16 януари 2013 г.
Да простя или да не простя, това е въпросът?
Много хора вярват, че прошката е необходима ако искаме да оставим миналото зад гърба си и да продължим напред. Религии, философии и учебни програми ни учат как прошката е единственият, справедлив и състрадателен акт, който трябва да правим, защото сме хора и всеки е съгрешавал по един или друг начин. Много колеги смятат, че прошката е необходима за да се „излекуваме”.
Прощаването е равносилно на даване на разрешение, да ни наранят отново. Това е изключително сложен и труден процес, свързан с много размисли и съмнения.
Възможно ли е обаче, винаги да прощаваме? Понякога имаме нужда да задържим нещата, които ни пречат да простим. Гневът може да бъде мощен мотиватор. Той може да ни помогне да се издигнем над това да бъдем жертва и да се справим с болката.
За всяка прошка е необходимо време. Нужно е тя да узрее, да дойде нейният точен момент. Тогава, когато нямаме нужда повече от гнева си. Когато това се случи, погледнете на прошката като жизненоважна опция. Но за всеки този момент трябва да настъпи, а не да прощаваме, защото така трябва да се направи. Това е ключът към бъдещето ни. Подаръкът, който си правим, освободени от гнева и болката. Когато решим да простим, ние избираме да живеем в настоящето , а не в миналото. Това, не означава, че трябва да забравим, а да се освободим и да продължим.
Прощавайки не винаги означава да възобновим отношенията с човека , който ние наранил. Няма нужда за закърпваме вече счупена връзка, тя никога няма да бъде в първоначалния си вид.
Още по темата:
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
ДОВЕРИЕ
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
вторник, 21 август 2012 г.
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?

Безброй са факторите, които могат да повлияят отрицателно на състоянието на връзката: изневяра, болест, зависимост, депресия, липса на комуникация. За съжаление, дори двете страни да са отворени да работят върху връзката си , нито единият, нито другият може да имат някаква идея как и от къде да започнат. Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.
Консултирането помага на двойките да подобрят комуникацията чрез признаване на въпроси и решаване на разногласия. В много случаи единия от партньорите може да не разбера гледната точка на другия, което от своя страна може да доведе до негодувание, гняв и наранени чувства. Някои хора напълно се абонират за идеята, че не допускат решаването на проблеми. Въпреки това, самото именуване на проблема е началото на процеса на изцеление. Като безпристрастен посредник, консултантът изслушва и двете страни и осигурява безопасно пространство за обсъждане и договаряне между страните. Тази намеса често води до компромис, така че и двете страни да се чувстват комфортно.
Работата на фамилния консултант е свързана с това да помогне на двойката да определи причините, които са довели до това състояние на конфликт и невъзможност да се стигне до решение за спасяване на отношенията. Работи се за подпомагане на двойките да засилят връзката помежду си.
За постигането на обща основа, консултантът не избира страна или не казва на двойката кое е правилно или грешно. Вместо това той им предлага да общуват по-ефективно. Освен това той може да предостави техники и инструменти за разрешаване на вече съществуващите конфликти, както и на такива, които могат да възникнат в бъдеще.
Консултацията, ако се използва правилно, може да помогне за подобряване на общото състояние на връзката. Ефективната комуникация изгражда по-силна връзка в рамките на отношенията, което позволява по-добро разбиране на чувствата и мислите на партньора, приемането на различното мнение или гледна точка. Чрез консултиране двойките могат да се научат взаимно да приемат своите различия, да разрешават по-ефективно проблемите си и дори да се карат по по-здравословен начин.
Консултирането е цялостен процес, който не работи само през деня. Няма кратък курс. Размерът на времето , прекарано в консултации зависи от индивидуалния напредък , както и от степента на разрушения във връзката. Няма универсално консултиране, както няма и универсално решение. Докато някои двойки имат нужда само от няколко консултации, за да се сработят в рамките на някоя конкретна криза, то на други двойки им се налага да се ангажират с по-интензивни и продължителни консултации в течение на няколко месеца.
Все пак ако и двете страни са готови, заредени с необходимото търпение и дисциплина, връзката по между им може да стане по-здрава от всякога. След като каналите за комуникация са отворени и партньорите имат по-добро разбиране на чувствата по между си, възможностите за почти безкрайни.
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
понеделник, 7 ноември 2011 г.
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
Прошката е изключително важна, тя ни прави по-зрели, по-мъдри и по-добри, защото отмъщението не работи. Тя е акт на състрадание, освобождаване от желанието да накажем някой или себе си. Това е състояние на благодат. Има много бърз достъп до нея. Но първо трябва да почувстваме гняв, преди да можем да започнем да прощаваме.
Отмъщението е стремеж, някой да си го получи, дори понякога и погрешно. Съвсем естествено е да се чувстваме ядосани.
Отмъщението ни поставя на същото ниво с онези злобни хора, то вади лошото от нас. Увеличава стреса. Разбира се, когато някой ни удари имаме импулс да му отвърнем. За да просперираме като личности, ние трябва да устоим на тази предвидима страст за отмъщение.
Да потърсим правото си по-позитивно. Това не ни прави слаби противници, просто отказваме да действаме по разрушителен начин, действаме противоположно и все повече намираме мира.
Най-доброто отмъщение е нашият успех, триумфът, че не сме позволили отмъстителните хора и мисли да господстват над спокойствието ни.
Прошката се отнася не до актьора , а до акта. Наранени и засегнати сме. Желанието да трансформираме гнева е призоваване към мир. Да бъдем по-големи от гнева.
Добър наш приятел е бил невнимателен и неделикатен, когато сме имали лош ден. Никой не е перфектен.
Колега краде ваши идеи. Направете контрол на „щетите”,
дали да го споменете пред шефа, или просто да не му се доверявате повече. Опитайте се да му простите алчността, дайте си сметка колко несигурен и подъл е, щом трябва да се наведе толкова ниско, че да открадне от вас.
Прошката е смяна на парадигмата, решение за трансформиране на гнева. Тя ни освобождава от капана на безкрайните отмъщения, така можем да изпитаме повече радост. Тя е повече от нас, тя ни освобождава от негативи и ни позволява да се движим напред. Опрощаващият не може да разтвори напълно гнева, но има свободата и знанието, колко е израснал.
понеделник, 17 октомври 2011 г.
ДОВЕРИЕ
Как да изградим доверие в един свят, който е толкова скептичен?
Живеем във време, където хората трудно се доверяват на съобщения. Интернет измами, алчност и злодеяния на организационни лидери, допинг при спортистите, лъжи и манипулации в политиката, така, че не е случайно, че не се доверяваме на посланията.
Мислим, че знаем какво е доверие и какво не е. Но доверието е една от най-неразбраните думи. Попитайте пет човека и ще получите пет различни отговора. Означаваме неща, понякога взаимно заменяеми , когато използват думата, „надежден” или „заслужаващ” доверие.
Автентичното доверие изгражда отношенията. Само когато сме ангажирани във връзката си, тогава го имаме. Когато връзката ни е важна , когато в центъра и е подкрепата и когато ангажиментите са взаимни и не са за лична изгода или опит за манипулация и контрол, доверието расте.
Доверието започва с доверие. Противно на общоприетото схващане, че” няма доверие между нас” или „ не спечели доверието ми” , доверието се дава. Това е действие, което приемаме. Доверието е избор, решение, гласуваме доверие и така разчитаме на някой. Доверието започва с даване на доверие, точно както любовта започва с любов, уважение, когато уважаваш другите, комуникация, когато споделяме информация.
Малките смели актове на сътрудничество с друг човек, изборът на доверие над цинизма, щедростта над егоизма, ни прави изключително щастливи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

