Срамът

Много емоционални състояния са варианти на срам или комбинация от срам с други емоционални измерения.

Моралният срам (за разлика от вината) е опит да бъде изложен един морален недостатък на базата на друг. Смущението пък е лек срам. Срамежливостта е изпреварващо срам мотивиране на страните за да бъде избегнат срамът.

Чувството ни на безполезност и несигурност ни кара да се срамуваме, често без мотивирана причина за това.

Помага ли ни това или по-скоро ни пречи?

Често срамът се наблюдава в младите и неопитните, в тези, които все още не са се доказали. Срамът е типичен за децата. Но наблюдавам и възрастни, които не са се освободили от него, въпреки постиженията си и опита , който имат. Изпитвала съм срам на младини, но съм успяла да го трансформирам в нещо, което по-скоро ме предпазва и ме кара да бъда нащрек.

Кои са случаите , в които изпитваме срам?

Това са моментите, в които се запознаваме с някой непознат или кандидатстваме за нова работа. Тогава искаме да се представим добре, да направим добро впечатление и рискът да не се провалим ни кара да се срамуваме.

До тук всичко е в рамките на нормалното и общовалидното.

Но има и друг вид срам, който толкова много пречи, че не позволява на носителя му да излиза от вкъщи на вън, да се среща и комуникира с хора. Например, така наречените „панически разстройства” се състоят в нарастващи цикли на тревожност свързани със срам за излагане на тази тревожност. Комбинацията от срам и тревога е толкова непоносима, че изисква целенасочена работа за да може човек да се справи. Много фобии олицетворяват усилията за избягване на срамното оголване на пластове на тревожността. По същия начин, някои клинични депресии се състоят в ескалиращи и динамични чувства като тъга и мъка, комбинирани със срам.

Терапевтичният подход към паническите разстройства и клиничните депресии води до разхлабване на схватката на срама за излагане на тревожните и депресивни чувства. И второ намиране на комфорт и съвместно съжителство с тези чувства, така, че те да намерят контекста на емоционалното разбиране, в който могат да бъдат разбрани и държани по-добре, а в крайна сметка и интегрирани.

Подобни публикации:
СРАМ
Ние сме същества , а не просто тела
Избягване


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Можем ли да бъдем приятели с изгубената си любов?

Често мои познати , приятели и клиенти ме питат, можем ли да прекратим любовната си афера и да останем приятели? С много малки изключения съм установила, че отговорът е не. Ако двама са имали сексуална афера и са решили при раздялата си да останат приятели, това е изключително сложен процес. В един момент са били интимни и са споделяли може би най-съкровените си неща, а в следващия момент вече трябва тази физическа интимност да премине в платоническа. И двамата са били емоционално ангажирани. Тази ангажираност, поне за единия от двамата, остава и след това. Той или тя ще искат повече от едно платонично приятелство. Прекалено сложно е. Колкото повече контакти имат като „просто приятели”, толкова вероятността от разочарование и грозни сцени е по-голяма. Определено добрата романтика е също и добро приятелство , но не за това става дума. Когато хората ме питат дали могат да останат приятели след връзката си , те имат в предвид дали е възможно платонично приятелство. Моят отговор винаги е , не , те не могат. Сексуалното привличане е твърде силно, по-силно от приятелството. Те просто не искат да напуснат тази романтична връзка и искат да я трансформират в приятелство. Спирането на сексуалния контакт не може да запази връзката им. Просто прави нещата по-зле за единия или много често и за двамата. Да, имало е няколко романтични афери и изгубена любов, в които партньорите са се отказали успешно от реална и удовлетворяваща дружба. Но лично аз познавам много малко от тях. Животът ни е разнообразен и много интересен, но не винаги получаваме всичко , което желаем. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Избягване

Ако избягваме това , от което се боим, ние никога няма да се изправим пред страховете си.

Проблемът с избягването е , че той може да се обърне срещу нас и да създаде още повече стрес и тревожност в дългосрочен план, отколкото да ни облекчи в краткосрочен.
Страх ме е да отида на училище днес, защото имам да произнасям презентация. Умолявам родителите си, че ще отида утре, аз просто не съм готов да се справя с това днес. Ще си стоя вкъщи и ще репетирам речта си цял ден, но дали това ще ме накара да се почувствам по-уверен.

Идва утре и аз се чувствам обезпокоен . Сигурността, която съм имал вчерашния ден се разпада и се опасявам , че ще се проваля. Но аз обещах на родителите си, че ще отида днес. Да кажа, че съм болен? Дали това ще проработи? Може би и този път, а следващия.

Подобна история се е случвала на всеки един от нас в ученическите ни години. Лично аз съм я изживявала, а и много мои приятели са ми разказвали подобни неща. Всеки един от нас се е страхувал от изпити и контролни , и с всички сили сме се опитвали да ги избегнем.

Избягването обаче не ни е помагало в тези ситуации. В действителност тя е далеч по-лоша. Ако ученикът беше прочел презентацията си още първия път, щеше да има шанс да се изправи пред страховете си и да се научи как да се справя с тях. Но понеже ги избягва, нещото на което се учи е как да бяга от тях. Това не вещае нищо добро в бъдеще, защото изработваме механизъм за избягване, който ни носи краткосрочно облекчение, вместо веднъж за винаги да се справим с тях.

Избягването се случва и в по-късен етап от живота ни, когато още като малки не сме се справили с това да заставаме с лице към страховете си. А страхове всеки един от нас има.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да кажем „не” и да запазим добрите отношения?

Възможно ли е да задаваме граници без да се чувстваме виновни? Имала съм проблеми да кажа „Не!”. Много жени и мъже традиционно са се научили да не казват „не”, особено когато са изправени пред авторитетни фигури. Повечето от нас са израснали с това, че „не” не се казва на родители, роднини, учители, шефове. Възможно ли е това да е заради културата ни, пола ни, социалната или религиозна принадлежност, да се съобразяваме и да се молим. Често сме водени от страха от отхвърляне, да избегнем конфронтация или пък чувството за вина, да не нараним чувствата на другите. Разбира се, от изключителна важност за нас е да можем да кажем „не”, особено когато е необходимо да защитим границите си и да се придържаме към приоритетите си. Как обаче да кажем „Не!”. Например , ако мой приятел ми иска колата, неудобно ми е да му откажа, да бъда директна и да му кажа „не” или да му откажа дипломатично. За да бъда дипломатична , трябва да съм уверена в начина си на изразяване, за да тегля чертата. „ Предпочитам само аз да шофирам колата си.” „Важно е за мен , колата ми винаги да ми е под ръка.” „Не съм съгласна да дам колата си на някой друг .” „Обещах си ,че няма да позволя някой друг да кара колата ми.” Трудно ще му е да оспори някое от тези изявления. Задръжте докато човека отсреща осъзнае това, което искаме да му кажем. Може би , въобще не е очаквал да чуе „не” и ще му трябва време да асимилира казаното. В допълнение можем да използваме и „сандвич” метода за комуникация. Този метод започва с едно положително становище, посочва дипломатичното „не” по средата и завършва с друго положително становище. Например: „Разбирам, че имаш нужда от колата ми този уикенд. За съжаление , обаче предпочитам само аз са я шофирам. Надявам се, че може да се намери друго решение.” Изключително важно е за нас да сме самоуверени и със самочувствие.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Ние сме същества , а не просто тела

Какво се случва, когато погледнем някого? Умът ни опростява и обобщава подробностите. Когато срещнем някого умът ни автоматично категоризира: мъж или жена. Приятел , дете, чиновник, колега или член на семейството. В действителност умът ни обобщава и опростява детайлите, като ги прави лесни за действие. Например: „О, това е моят шеф (или свекърва, или приятел, или катаджия, или сервитьор), сега знам как да се държа”. Слагането на етикети е бърз и ефикасен процес, за да се стигне до най-важното. Нашите предци са еволюирали, като бързо са разпознавали врага от приятеля. От друга страна обаче, това категоризиране има много проблеми. Фиксира вниманието ни върху повърхностни характеристики на тялото, като възраст, пол, привлекателност или роля. Води до слагане на етикет „хубава жена” или „авторитетна фигура”, а това е хлъзгав наклон, който може да ни доведе до дискриминация. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

СРАМ

Срамът е самосъзнание, което ни информира за вътрешното ни състояние на неадекватност, липса на достойнство, безчестие или съжаление, за които чувства околните може и въобще да не подозират. Друг човек, обстоятелство или ситуация може да предизвика срам в нас. Срамът може да ни доведе до там, че да се чувстваме лоши и дефектни и да ни накара да искаме да се оттеглим или да се скрием. Срамът често се бърка с вина – емоция, която бихме могли да усетим като резултат на неправомерни действия, за които можем да изпитаме разкаяние и желание да изкупим вината си. Ситуации, реални или въображаеми, могат да предизвикат срама, когато имаме ниска самооценка , която искаме да прикрием. Ниското самочувствие може да е породено от много различни фактори като интелект, външен вид или сексуална активност. Обвиняването и очернянето на другите ни служи за отричане на срама в нас. За да намалим ефекта на срама, ние опетняваме другите или изразяваме презрение към тях. По този начин се опитваме да укрепим собствената си гледна точка, намирайки недостатъците на околните. Срамът е емоция, която е много добре се укрива в нас, особено ако сме жертви на агресия, злоупотреба или тормоз. Всяка ситуация , в която се обезценяваме или срамуваме, може да предизвика гняв или дори ярост. Това включва ситуации, които подбуждат завист, предизвикват сравнение, страх от изоставяне, или възбуждат фантазии за относително щастие, наред с много други неща. Гневът, когато сме засрамени е като всепоглъщаща отрова, която заема голяма част от съзнанието ни. Това е моментът, в който срамът се превръща в опасна за нас емоция и отключва депресия, емоционално сривове, меланхолия. Като всички емоции и срамът изисква да се погледне от гледна точка на контекста и текущите проблеми. Отрицателните междуличностни отношения , които остават у нас усещането за ревност, завист, гняв или ярост ни предупреждават за възможна зараза от срам. Ние трябва да бъдем внимателни към склонността да се скрием , когато се задейства емоцията срам. Скриването често придружава поведение, което само по себе си е спусък за по нататъшен срам , като зависимости, тежка самокритика или самостоятелно очерняне. Не трябва да се страхуваме да поемаме отговорност за собствените си действия, които са допринесли за това да изпитваме срам. Само тогава можем да си простим. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

СТРАХ

Страхът е отговор на физическа и емоционална опасност - ако не можехме да го усетим , не бихме могли да се предпазим от заплахите. Но ние често се страхуваме от неща , които не са заплаха за нашия живот . Травми или лоши преживявания могат да предизвикат страх като отговор на преживяното, и този страх трудно може да бъде потушен. Заплахите днес са по-скоро психологически, отколкото физически, но те отключват един и същ примитивен импулс. Някои смятат, че страхът е една от базисните ни емоции, просто сме се родили с него. Той обаче има силен ефект върху ума ни, какъвто е например инстинктът за оцеляване. Това е особена мощна реакция , отговор на страха ни от смъртта. Страхът може да премине във фобия, което е вид тревожно разстройство. Арахнофобията (страх от паяци) е една от най-широко разпространените фобии. Има хиляди видове фобии, но в основата на всяка стои постоянният, натрапчив, патологичен страх от нещо или ситуация. Много хора с фобии, могат да бъдат подпомогнати с лечение. Терапията за тревожни разстройства често включва специфични форми на психотерапия. Каквато и да е вашата фобия, сега може да вземе обратно свободата си и живота си чрез доказани и постоянни методи. А най-хубавото е, че можете да го направите без медикаменти!

 Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg