петък, 1 юни 2012 г.

Избягване



Ако избягваме това , от което се боим, ние никога няма да се изправим пред страховете си.

Проблемът с избягването е , че той може да се обърне срещу нас и да създаде още повече стрес и тревожност в дългосрочен план, отколкото да ни облекчи в краткосрочен.
Страх ме е да отида на училище днес, защото имам да произнасям презентация. Умолявам родителите си, че ще отида утре, аз просто не съм готов да се справя с това днес. Ще си стоя вкъщи и ще репетирам речта си цял ден, но дали това ще ме накара да се почувствам по-уверен.

Идва утре и аз се чувствам обезпокоен . Сигурността, която съм имал вчерашния ден се разпада и се опасявам , че ще се проваля. Но аз обещах на родителите си, че ще отида днес. Да кажа, че съм болен? Дали това ще проработи? Може би и този път, а следващия.

Подобна история се е случвала на всеки един от нас в ученическите ни години. Лично аз съм я изживявала, а и много мои приятели са ми разказвали подобни неща. Всеки един от нас се е страхувал от изпити и контролни , и с всички сили сме се опитвали да ги избегнем.

Избягването обаче не ни е помагало в тези ситуации. В действителност тя е далеч по-лоша. Ако ученикът беше прочел презентацията си още първия път, щеше да има шанс да се изправи пред страховете си и да се научи как да се справя с тях. Но понеже ги избягва, нещото на което се учи е как да бяга от тях. Това не вещае нищо добро в бъдеще, защото изработваме механизъм за избягване, който ни носи краткосрочно облекчение, вместо веднъж за винаги да се справим с тях.

Избягването се случва и в по-късен етап от живота ни, когато още като малки не сме се справили с това да заставаме с лице към страховете си. А страхове всеки един от нас има.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

Няма коментари:

Публикуване на коментар