Самота или усамотение

Самотата е белязана от чувството за изолация. От друга страна, това е състояние да бъдеш сам със себе си , без да си самотен, което може да доведе до само осъзнаване.

Животът около нас тече на бързи обороти, или може би просто изглежда по този начин, когато електронните съобщения обикалят света за част от секундата, ние простосмъртните се нуждаем от различни начини да се справим с натиска. Трябва да поддържаме някакво ниво на баланс и усещане , че ние сами управляваме живота си.

В противен случай се чувстваме претоварени, разгневени и с постоянното чувство , че не можем да се справим. Това е моментът, в който човек има нужда да остане сам със себе си и да се наслаждава на усещането да е сам.

Самотата и усамотяването са две много различни неща, но понякога изглеждат много сходни.

Самотата е отрицателно състояние, белязано с чувството на изолация. Постоянното усещане, че нещо липсва, даже и когато си сред много хора. Това е може би най-горчивата форма на самота.

Усамотението е усещането да останеш сам. Това е конструктивно и позитивно състояние на ангажираност със себе си, желателно състояние.


Усамотението е момент, който може да се използва за размисъл, вътрешно търсене или удоволствие от нещо. Уединението и насладата от тази интимност.

То ни предлага спокойствие, произтичащо от състояние на вътрешно богатство. Усамотението е средство да се наслаждаваме на спокойствието и всичко, което ни носи то. Действа ни освежаващо и често ни възстановява.

Самотата е грубо наказание, дефицит, състояние на недоволство, белязано от чувството на отчуждение от света.

Ние всички се нуждаем от периоди на усамотение, в зависимост от темперамента , който имаме. За някои е от съществено значение. Дава ни шанс да спрем и да помислим, необходим контрапункт на интимност, време да възвърнем перспективите си. Подновява предизвикателствата на живота ни.

Усамотението възстановява тялото и ума ни. Самотата ги изтощава.

Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?
Сам или самотен?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Усмихнатата депресия

За колко хора си мислим, че изглеждат щастливи, а всъщност се борят ежедневно с депресивни мисли? Обикновено хората подвластни на депресия са изобразени като обездвижени и неспособни да функционират.

Не при всички протича по един и същ начин. Някои може да не осъзнават, че са в това състояние, особено ако изглежда, управляват добре живота си. Не ни се вярва, че някой може да се усмихва и да изглежда „добре”, а в същия момент да се чувства зле.

В практиката ми съм срещала усмихнати, а в същия момент дълбоко страдащи хора. Повечето, даже не са чували за „усмихната „ депресия. Това е проява на щастие, буквално се усмихва, докато вътрешно страда. Тя често минава незабелязана. Трудно е да признаеш, че всъщност този смях се дължи на страха от това да си слаб.

Усмивката и външната фасада са защитен механизъм, опит да скрият истинските си чувства. Може да изпитваме тъга по провалена връзка, предизвикателства на работата или липси на това, което възприемаме като истинска цел в живота. Тъгата може да се проявява като постоянно, цялостно усещане , че „нещо просто не е наред”.

Често срещани симптоми са тревожност, страх, гняв, умора, раздразнителност, безнадежност и отчаяние. Тези , които страдат от това, могат да изпитват и проблеми със съня, липса на удоволствие от приятни и любими дейности, както и загуба на либидо. При всеки разбира се е различно, но винаги има един или няколко от тези симптоми.

Друг прочит на усмихнатата депресия е като носенето на маска. Хората страдащи от нея, могат да намекват на външния свят за проблема си. Те често поддържат работа на пълен работен ден, занимават се със семейното домакинство, имат активен социален живот, даже и спортуват. С тази маска всичко изглежда чудесно, дори перфектно. Въпреки това под маската те страдат, тъжни са, имат пристъпи на паника, ниско самочувствие, безсъние, а в някои случаи дори и мисли за самоубийство.

Ако вие или някой ваш близък страда от това, помощта е на разположение. Дали чрез консултиране или психотерапия, възможно е успешно да се придвижите напред и да се освободите от тъгата. Отварянето и споделянето на чувствата е ключов елемент за справяне с това състояние.

Могат ли физическите упражненията да бъдат полезни при депресия?
Как да се борим с депресията и тревожността


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно.

Трудностите и предизвикателствата могат да ни извадят от равновесие понякога. Има ли изкуство в падането?

Самата аз често съм се страхувала от падане. Започнах да карам ски и първото нещо, което инструкторът ми показа е падането. След като искаш да караш ски, трябва да си готов да паднеш, ми каза тогава той. Как се пада, как се става и това беше толкова естествено и лесно, че падането спря да ме притеснява. Дълго време карах на детската писта, тренирайки падане и ставане.

Така е и в живота ни. Падаме, ставаме и натрупваме опит. Понякога за да се изправим имаме нужда от време, от помощ, от ръка, която да ни помогне.

Вместо да се задълбочаваме в това, че сме паднали, можем да работим в посока на изправянето. Да изработим стратегия за това да не сме долу.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Могат ли физическите упражненията да бъдат полезни при депресия?

Физическите упражнения освобождават ендорфин, собствен природен антидепресант в организма.

Чести симптоми на депресия са проблеми със съня през нощта, загуба на апетит, разсеяност и случайни коментари, чувстваш се ужасно, предпочиташ да си мъртъв, от колкото жив. Всичко това звучи като тежка депресия, за която се изписват антидепресанти. Но ако не искаме да вземаме лекарства, които да контролират ума ни, какви други алтернативи имаме?

Самата аз съм голям фен на умствените и физически ползи от физическите упражнения. За мен движението е здраве. Но могат ли физическите упражнения да бъдат полезни в лечението на депресия? През последните няколко години, клиничните учени се фокусират все повече върху психичните ползи от физическите упражнения. Всеки, който прекарва време във фитнеса и прави упражнения, знае от първа ръка, че притокът на ендорфин предизвиква еуфория.

Упражненията не само увеличават притока на кръв в мозъка, те освобождават собствения, природен антидепресант на организма или т.н. ендорфин. Той също така освобождава други невротрансмитери, като серотонин, който повдига настроението. В действителност антидепресантите имат почти същото действие, увеличават притока на серотонин, чието ниво е понижено по време на депресия.

Лично аз смятам, че преди да се посегне към каквато и да е медикаментозна терапия, могат да бъдат опитани не фармакологични подходи като психотерапия, групи за подкрепа или здравословни навици на живот. Желанието, постоянството и движението рано или късно дават ефект.

Няма нужда да ходите в скъп фитнес и да имате строго индивидуална програма, контролирана от инструктор. Разходката сред природата понякога е достатъчна, а и е далеч по-здравословна и приятна от приемането на лекарства.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Скрити в черупката си

Мислите ли, че ако излезете от черупката си най-вероятно ще бъде във ваша вреда , отколкото в полза?

Светът е благосклонен към някои, животът им тече леко, успешни и харесвани са. Рядко им се е случвало да се „опарят” от живота. Не е изненадващо, че те са по-отворени, търсят повече контакти.

Уви, има и хора, с които светът не е бил толкова мил. Били са наранявани, претърпявали са загуби, животът здраво ги е „парил”. Както казва един мой клиент, „Когато си бил нокаутиран през първите 9 рунда, трудно е да накарате себе си да излезете за 10-ти.”

Не е изненадващо, че много от тези хора се „покриват” , заживяват в един все по-малък и малък свят, виждат се с все по-малко хора, излизат по-малко. Опитват се да изглеждат все по-невидими, носят скучни и безцветни дрехи, шапки, гледат постоянно надолу.
Това се случва с голяма част от по-възрастните хора, които се чувстват по-малко привлекателни и ефективни, отколкото някога са били.

Какви са алтернативите?

Да прегърнат самотата. Социалната норма очерня хората, които предпочитат самотата, но за някои тя може да бъде разумен вариант. Всъщност, било предимство, за да не се налага да правят компромиси. Могат напълно да разполагат с времето си и да правят каквото поискат когато поискат.

Или да изчезнат от черупката. Да, би коствало усилия, но може и да си заслужава. Този път нещата могат да се развият по различен начин. Защото, когато се потрудиш и вложиш енергия и сили в нещо, то рано или късно се случва. И когато се случи няма да има по-щастлив човек на земята от теб.

Знам, че всеки би бил изкушен поне да опита. Защото щастливият човек е и здрав човек.


Епидемия ли е самотата?
Сам или самотен?
Самотни по празниците



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как да се справим с драма кралицата?

На първо място, драма кралицата загатва, че е нещо повече от другите. Това обаче не е така. Мъжете и жените са еднакво способни да изискват вниманието на околните. Не се заблуждавайте, драма царете са също толкова реални, колкото и драма цариците.

Драмата е симптом от детството. С нарастването на годините драмата става все по-голяма и изисква все повече енергия. Тя изсмуква силите и самочувствието.

Драма кралицата или краля процъфтяват от внимание. Слепи са за чувствата на другите и не са успели да развият уменията за справяне, необходими в живота на възрастните. Способни са да направят „чудо” за капчица внимание. Често това „чудо” е свързано с негативни усещания и преживявания за околните, а и за тях самите. За драма кралицата няма почивен ден, тя винаги е готова да действа. Способна е да въвлече всички присъстващи и само посмейте да не и обърнете внимание. Разразява се истинска драма, идва „краят на света”.

Имала съм много случаи на хора, неспособни да се справят с половинките си, за които драмата е култ. Изключително трудно се живее с такъв човек, трябва винаги да си нащрек, кога, къде, какво и как би отключило драмата. А пусната вече на свобода тя вилнее ли вилнее. Въпреки усилията, които полагат за да не се забъркат, няма нещо , което да може да се направи, когато стихията се е разразила. Просто трябва да изчакате да отмине или да се изчерпи.

Единственото нещо, което можете да направите е да управлявате себе си, което означава да не влизате в играта. Да знаете кога да останете пасивни, кога да си тръгнете. И не се страхувайте да кажете, че тази драма сцена не работи за вас. Това е избор на всеки от нас. Ние сами решаваме какво поведение да имаме и как да се справяме. Оставете я без алтернатива.

Емоционално недостъпен
Тревожност
Трудни връзки


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Смехът

Защо сърдечността ни кара да се чувстваме толкова щастливи?

За да оцелеем, трябва да играем. Твърде опасно и трудно е да излезеш в реалния свят, без да си практикувал уменията си в една безопасна среда, преди време. Играта често е свързана със смеха. А основната цел на смеха е социална, свързва хората по между им.
Това, което ни отличава от маймуните не е смехът, а причината поради , която се смеем. От идеята за физическото гъделичкане до вербалната игра и хуморът е еволюционната стъпна, която сме направили. Ние и само ние хората сме способни да се смеем на шегите и безумието.

Животът може да се разглежда като една гигантска, безкрайна пиеса, в която всичко се случва тук и сега. Вместо да приемем нещастието твърде сериозно и да останем в него дълго време, например можем да го видим като къс епизод, възможност да научим нещо и да обърнем развоя на мача. Когато се огледаме и видим , че ние сме един от многото играчи, можем да опитаме да си сътрудничим с другите и да спрем да приемаме себе си твърде сериозно.

Когато животът е пиеса, става ясно, че нашата работа е да я правим приятна за всички играчи. В действителност нашето щастие зависи от способността ни да запазим светлината и да поканим другите да се смеят заедно с нас, защото всички сме свързани . Взаимодействието по между ни , ни прави по-добри играчи и ни помага да се забавляваме.

Следователно за да насърчим собствената си добросърдечност и да поканим щастието в живота си, опитайте да се отнасяте към живота като към една игра. Понякога тази игра може да бъде много сериозна. Тя изисква от нас да сме отговорни, смели, готови да участваме, но без да мислим себе си за твърде важни. Друг път пиесата на живота е гъдел. Бъдете гъвкави! Това е единствения начин да играем и да бъдем щастливи в същото време.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как можем да изглеждаме по-убедителни?

Убедеността се състои от твърдения, които са предназначени да създадат промени в този, който ги използва. Понякога служат за вдъхновение, а могат да бъдат и прости напомняния. Помагат ни да съсредоточим вниманието си върху целите, които имаме за деня. Това само по себе си има потенциал за насърчаване на положителна и устойчива промяна.

Формулата за писане на ефективни убеждения, всъщност е доста проста.

Те винаги са написани в първо лице.

Започнете твърденията си с „Аз съм....”. Този вид мислене превръща утвърждения в изявления на идентичност. Това са мощни мотиватори за самостоятелна промяна. „Аз съм сигурен и уверен в себе си”, „Харесва ми да ям здравословна храна”, „Аз съм един любещ и състрадателен човек”, „ Аз обичам тялото си” са примери за изказвания, които биха били двигател.

Убежденията са написани в положителна посока.

Те винаги работят по-добре, когато са положителни, отколкото отрицателни. Така например, вместо да кажем:”Аз вече не се наслаждавам на вкуса на цигарите”, можем да кажем: ”Аз съм напълно свободен от цигарите” или „Аз съм здрав човек и обичам начина , по който тялото ми се чувства, когато избирам здравословния живот”.

Убежденията винаги имат емоционален заряд.

Вдъхвайте на твърденията си чувство. Използването на емоционални думи в убежденията е важно, защото има дълбока асоциация между емоцията, думите и соматичните преживявания. Така, че вместо да си казваме: „Аз трябва да прекарвам времето си с моите застаряващи родители”, опитайте с „Аз се чувствам щастлива и благодарна прекарвайки време с майка си баща си”.
Убежденията трябва да са написани в сегашно време и за сегашно състояние.

Напишете твърденията си така, както искате да се случат „тук и сега”, а не след време. Това означава „Аз съм щастлив и уверен”, вместо „След два месеца аз ще бъда щастлив и уверен”. Или „Аз съм секси и привлекателна”, за разлика с „Ще бъда секси и привлекателна загубвайки още няколко килограма”.

Това е стъпка, която причинява затруднения при много хора, тъй като се чувстват глупаво да кажат нещо писмено, в което те всъщност все още не могат да повярват, най-малкото на съзнателно ниво. Но не забравяйте, целта стояща зад убежденията ни е да се пренапише собственото ни подсъзнание.


Самочувствието ни
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Защо толкова се нуждаем от одобрение?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо толкова се нуждаем от одобрение?

Използваме одобрението за най-различни цели. Най-общо казано, се използва за да се програмира подсъзнанието, за да окуражи вярата на някой в себе си или в света и мястото ни в него. Помага ни също да създадем реалността, която искаме, често по отношение на вземането (или привличането) богатство, любов, красота и щастие.

Подсъзнанието играе основна роля в актуализацията на живота и влияе на желанията ни. Това, което ние вярваме за себе си на подсъзнателно ниво , може да окаже значително влияние върху изхода на събитията.

Най-просто казано , когато се чувстваме добре и харесваме себе си, имаме положително отношение към живота и той е склонен да тече гладко. Привържениците на „Закона за привличането” , се позовават на това, че като повишаваме нашата вибрация и тя е положителна, положителните неща, като например любов, здраве, добри финанси, магнитно се насочват към нас.

От друга страна, когато се чувстваме зле, не се харесваме и имаме негативно отношение. Склонни сме да се ангажираме с поведение, което е в разрез с нас и може да доведе до негативни резултати, като финансова злополука, между личностни драми или остри хронични заболявания.

Самочувствието ни
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Емоционално недостъпен

Ако някога сте били в отношения с някой емоционално недостъпен, знаете, че болката не е в състояние да те доближи до този, който обичаш. Те са уклончиви, чувстват се неудобно и нелепо, когато се заговори за чувства. Някои използват гняв, критика или постоянно мърморене за да създадат дистанция. В крайна сметка се чувстват сами, депресирани, маловажни и отхвърлени.

Обикновено жените се оплакват от емоционално недостъпни мъже. Въпреки това, много жени са наясно, че са емоционално недостъпни също.

Съществува няколко вида на недостъпност, както временна , така и хронична. Някои хора винаги са били недостъпни поради психично заболяване или проблемно детство. Други временно правят нещо с по-висок приоритет, като задълженията в семейството, образование, проект или здравен проблем. Наскоро разведените или овдовели, често имат нужда от време за да се ангажират с някой нов. В средата са тези, които твърде много се страхуват от риска да се влюбят, защото са били наранявани в предни връзки или са виждали как родителите им са се наранявали.

Ако търсите близък и сериозна връзка с човек , който живее в друга държава, или все още е влюбен в бившата си половинка, няма големи шансове за вас. По същия начин и хора със зависимост, включително и работохолици, също не са за предпочитане, защото зависимостта им е приоритет и тя ги контролира.

И все пак , има и смели, които говорят свободно за чувствата и миналото си. Ти не осъзнаваш, докато вече сте във връзка, че те са в състояние наистина да се свържат емоционално и да бъдат ангажирани.

Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?
Проблеми в семейството
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Тревожност

Тревожност , безпокойство, стрес, това са неща от живота на повечето хора днес. Но да се тревожиш не означава на 100%, че се нуждаеш от професионална помощ и имаш тревожно разстройство.

В действителност тревожността ни е необходима, тя е предупредителен сигнал за опасна или трудна ситуация. Без страх нямаше да можем да предвиждаме трудностите напред за да сме подготвени за тях.

Тревожността става тревожно разстройство , когато симптомите станат хронични и пречат на ежедневието ни, на нашата способност да функционираме. Хората страдащи от тревожно разстройство, често съобщават за следните симптоми:

Напрежение в мускулите
Слаба памет
Физическа слабост
Потни ръце
Постоянен страх и объркване
Неспособност да се отпуснат
Постоянна тревога
Недостиг на въздух
Сърцебиене
Разстроен стомах
Лоша концентрация

Изпитвайки само част от симптомите човек се чувства изключително неудобно, извън контрол и безпомощен.
Симптомите преливат от един в друг, понякога, в по-тежки случаи има и набор от цяла палитра.

Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?
Колко голям проблем е тревожността?
Тревожност и безпокойство


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Тревожност

Тревожност , безпокойство, стрес, това са неща от живота на повечето хора днес. Но да се тревожиш не означава на 100%, че се нуждаеш от професионална помощ и имаш тревожно разстройство.

В действителност тревожността ни е необходима, тя е предупредителен сигнал за опасна или трудна ситуация. Без страх нямаше да можем да предвиждаме трудностите напред за да сме подготвени за тях.

Тревожността става тревожно разстройство , когато симптомите станат хронични и пречат на ежедневието ни, на нашата способност да функционираме. Хората страдащи от тревожно разстройство, често съобщават за следните симптоми:

Напрежение в мускулите
Слаба памет
Физическа слабост
Потни ръце
Постоянен страх и объркване
Неспособност да се отпуснат
Постоянна тревога
Недостиг на въздух
Сърцебиене
Разстроен стомах
Лоша концентрация

Изпитвайки само част от симптомите човек се чувства изключително неудобно, извън контрол и безпомощен.
Симптомите преливат от един в друг, понякога, в по-тежки случаи има и набор от цяла палитра.

Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?
Колко голям проблем е тревожността?
Тревожност и безпокойство

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Трудни връзки

Наблюдавам двойки, при които борбата между партньорите се е превърнала във война. Няма нужда се борим с човека до себе си. Обвинения, заплахи, обиди, ругатни, постоянни скандали, кой може да живее така? Те могат да повредят една връзка безвъзвратно. Никой не трябва да бъде чудовище или да бъде третиран като чудовище. Не се чуват когато си крещят. В разгара на един спор, винаги имате избора да напуснете „бойното поле” , тази битка не е полезна и за двамата.

Абсолютно съм на ясно, че няма двама души на света, колкото и да са създадени един за друг, които да нямат различни мнения за някой въпрос или ситуация. Би било доста скучно ако си приличаме. Двойките имат нужда да говорят за различията си, да се чуят кой какво мисли и да си дадат време да измислят заедно вариант за справяне.

Една здрава връзка изисква познанието за другия, справянето с конфликти с уважение, съвместното намиране на работещо решение. Личният ангажимент и на двамата. Партньори в зрели и здрави отношения изглеждат сякаш интуитивно решават нещата, което не е точно така. Всяка връзка минава през различни фази, важното е как се отнасяме един към друг, какво искаме един от друг, какво сме.

Добрият пример е от съществено значение за децата. Някои деца имат късмета да растат в семейства, в които родителите са моделирали несъгласието си без да е неприятно. Други са били толкова ужасени от начина, по който родителите им са се отнасяли един с друг, че години наред имат неуспешни връзки, повтаряйки поведението им в собствените си отношения.

Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим
Проблеми в семейството
Балансът между работата и личния живот


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Митове за стреса

Стресът е част от живота ни и играе изключително важна роля в него. Причина за много физически заболявания. Възможно е да има опустошителни психически последствия ако не му обърнем внимание и не работим съзнателно за намаляването му. Това може да ни накара не само да се чувстваме добре, да бъдем здрави, но и също така и да живеем по-дълго.

Много са митовете свързани със стреса, ето и някои от най-често срещаните.

Стресът е един и същ за всички.

Не, той не е еднакъв за всички и всеки го усеща по различен начин. Различен е за всеки един от нас. Това, което е стресиращо за мен, може да не бъде така за теб. За някои напрежението на работа е основен източник на стрес, докато други могат да виреят в такава среда.

Стресът винаги е лош за нас.

Според тази гледна точка, липсата на стрес ни прави щастливи и здрави. Но това схващане е погрешно, защото ние имаме нужда от него, особено в малки количества, той е като подправка в живота ни. Най-важното е да разберем как да го управляваме и кое количество е благоприятно за нас. Доброто управление на стреса ни прави продуктивни и щастливи, докато лошото управление може да ни накара да се провалим или да станем още по-стресирани.

Стресът е навсякъде , така, че не можем да направим нищо по въпроса.

Това също е мит, защото планирането на нашия живот зависи само от нас. Както и от нас зависи да не позволим стресът да ни затрупа. Ефективното планиране включва определяне на приоритетите, раздробяване на нещата на по-прости проблеми и решаването им едно по едно.

Много хора подвластни на стреса трудно определят приоритетите си, всички проблеми изглеждат нерешими и стресът е навсякъде.

Най-популярните техники за намаляване на стреса са най-добрите.

Не съществуват универсално ефективни техники за намаляване на стреса.
Ние всички сме различни, нашите ситуации са различни, реакциите ни са различни. Книги за взаимопомощ, индивидуални техники, всичко това може и да проработи, ако все пак имаме желание нещата да се подобрят. Консултирането със специалист е изключително полезно за изработване на индивидуален план за неговото управление.

Няма симптоми, няма стрес.

Липсата на симптоми не означава липса на стрес. В действителност за воалиране на симптомите с лекарства може да влоши положението. Много от нас не проявяват физически симптоми, въпреки че стресът е един психологически ефект. Усещане на безпокойство, недостиг на въздух или просто чувството, че всичко е наопаки през цялото време, могат да бъдат физически признаци за наличието на стрес. Чувстваме се претоварени, дезориентирани, имаме затруднения с концентрацията, това са само част от симптомите на стреса. Понякога изпитваме някои от тях, понякога е букет от емоции и чувства.

Само основните симптоми на стрес изискват внимание.

Този мит приема за „незначителни” симптоми като главоболие или стомашни киселини и ги игнорира. Незначителните симптоми на стрес са ранните предупреждения, че трябва да направим нещо.
Ако изчакаме, докато не започнем да чувстваме „големите”симптоми на стрес (като например инфаркт), може да е твърде късно. Трябва да се вслушаме в тези ранни предупредителни знаци. Промяната в начина на живот може да спаси живота ни, без да си даваме сметка за това.

Въздействието на стреса върху нас
Какво можем да направим когато стресът става поразителен?
Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Въздействието на стреса върху нас

Той присъства постоянно в ежедневието ни. Превърнал се е в любима тема на всекидневните ни разговори. Не е необичайно да говорим с приятели, колеги и членове на семейството за трудностите, които имаме в управлението на стреса ежедневно. Разбира се рядко споменаваме думата „стрес” директно, но говорим за това, колко сме претоварени, изморени, нещастни и т.н. и т.н. Чувстваме се така защото сме под неговото влияние, без значение дали осъзнаваме или не.

Знаем, че стресът може да доведе до сърдечно-съдови заболявания. Но повечето от нас не са наясно с многото други емоционални , когнитивни и физически последици от неуправлявания стрес.

Сдружението на Американските Психолози прави постоянни проучвания и изследвания на нивата на стрес при възрастните и децата.
Четиридесет и три процента от всички възрастни имат негативни последици върху здравето си , причинени от стреса.

От 75 до 90 процента от всички посещения при личния лекар са свързани със оплаквания и заболявания пак причинени от стреса.

Той е в основата на тежките заболявания, които причиняват смърт. В основата на рака, сърдечно-съдови заболявания, тежки депресии. Хората под силен стрес, често се опитват да го преодолеят изпадайки в зависимости към алкохол, наркотици, тютюнопушене и други самоубийствени навици.

Стресът е изключително скъп. Ние всички плащаме данък стрес, без значение дали знаем за това или не. Той прави огромни поразии върху здравето ни.

Вълнуващи събития като раждането на детето ни или завършването на мащабен проект по време на работа, или преместването в нов град генерират огромни количества стрес.


Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?
Кое е перфектното ниво на стрес?
Добър и лош стрес



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как семейството и приятелите могат да ни помогнат да се справим с депресията?

Най-важното нещо, което всеки може да направи за човек изпаднал в депресия е да му помогне да получи подходящата диагностика и лечение.

Това може да включва и насърчаване на човека да продължи с лечението докато симптомите започват да намаляват или да се търси друго лечение, ако не настъпи подобрение.

Емоционалната подкрепа е изключително важна. Разбиране, търпение, обич и насърчение.

Ангажиране на депресирания човек в разговори и внимателно слушане. Не омаловажавайте изразените чувства, но посочете каква е реалността и надеждата. Не пренебрегвайте самоубийствените забележки. Ако се налага докладвайте и на терапевта му. Поканете депресирания на разходки, излети, на кино или други дейности, които са извън дома му. Бъдете настоятелни ако поканата е отхвърлена.

Насърчавайте го да участва в неща, които преди това са му носили удоволствие. Хобита, спорт, развлечения, културни дейности, но не го и претоварвайте с ангажименти. Той се нуждае от отклоняване и компания, но твърде многото изисквания могат да увеличат чувството му за провал.

Бъдете търпеливи към тях, те имат нужда от подкрепата на най-близките си.

Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?
Каква е причината за депресията?
Видове депресия
Симптоми на депресия



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg