понеделник, 28 януари 2013 г.

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?


Много хора, оцелели след травматично събитие в живота си, искат просто да забравят и се надяват, че забравянето е синоним на преодоляване. Не е възможно да изтрием основен житейски опит и да забравим за него. Човешкият ум, тяло и душа си спомнят и искат да се изцелят. Лечението на раните , нанесени от травматичния ни опит отнемат време, постоянство и вяра. Вяра в изцелението, вяра в това , че животът не винаги е толкова болезнен, и че травмата не винаги ще определя начина, по който се чувстваме.

Така, че ако човек не може да забрави травматичното преживяване, то как да се излекува? Процесът или актът на изцеление минава през няколко основни етапа. Всеки се движи по този път със свое собствено темпо.

Първата фаза е свързана с проучването и създаването на безопасност. Тази фаза може да отнеме дни, седмици или дори години, за да се почувстваме в безопасност. Дължината и нуждата от време зависят от индивида, както и от същността на травматичното събитие. Колкото по-дълго човек е бил изложен на травматизиращи събития, толкова повече време отнема да развие чувството на безопасност.

Чувството на безопасност много често е свързано с достатъчната финансова стабилност, а тя в днешно време е трудно достижима. Ето защо, една от психологическите задачи е да се развие достатъчен емоционален баланс, за да се гарантира стабилност. Ключовите неща тук са контролът и взаимоотношенията. Макар, че не е възможно да контролираме поведението на другите, възможно е да се научим да „четем” предупредителните признаци за опасност. Също изключително важно е създаването и поддържането на здрави взаимоотношения . Премахване или дистанциране от всяко лице, което е потенциален източник на опасност.

Връщането на доверието в хората и в доброто е труден процес. Отнема известно време, но резултатът ще ни направи по-здрави и по-балансирани, готови за по-щастлив живот.

Да простя или да не простя, това е въпросът?
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
ДОВЕРИЕ
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 16 януари 2013 г.

Да простя или да не простя, това е въпросът?



Много хора вярват, че прошката е необходима ако искаме да оставим миналото зад гърба си и да продължим напред. Религии, философии и учебни програми ни учат как прошката е единственият, справедлив и състрадателен акт, който трябва да правим, защото сме хора и всеки е съгрешавал по един или друг начин. Много колеги смятат, че прошката е необходима за да се „излекуваме”.

Прощаването е равносилно на даване на разрешение, да ни наранят отново. Това е изключително сложен и труден процес, свързан с много размисли и съмнения.

Възможно ли е обаче, винаги да прощаваме? Понякога имаме нужда да задържим нещата, които ни пречат да простим. Гневът може да бъде мощен мотиватор. Той може да ни помогне да се издигнем над това да бъдем жертва и да се справим с болката.

За всяка прошка е необходимо време. Нужно е тя да узрее, да дойде нейният точен момент. Тогава, когато нямаме нужда повече от гнева си. Когато това се случи, погледнете на прошката като жизненоважна опция. Но за всеки този момент трябва да настъпи, а не да прощаваме, защото така трябва да се направи. Това е ключът към бъдещето ни. Подаръкът, който си правим, освободени от гнева и болката. Когато решим да простим, ние избираме да живеем в настоящето , а не в миналото. Това, не означава, че трябва да забравим, а да се освободим и да продължим.

Прощавайки не винаги означава да възобновим отношенията с човека , който ние наранил. Няма нужда за закърпваме вече счупена връзка, тя никога няма да бъде в първоначалния си вид.

Още по темата:
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
ДОВЕРИЕ

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Facebook: Елена Виделова
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786

понеделник, 14 януари 2013 г.

Как мечтите стават реалност?



Вътрешният ни глас говори, мечтаем за това, как нещата могат да бъдат различни, как ще създадем нещо ново, как ще обиколим света .... Всеки мечтае.

Вдъхновението. Това е движещата сила, с която започва реализирането на целта ни. То може да дойде по всяко време и на всяко място. Филм, книга, спомен от детството, разговор с приятели, семейна вечеря, разходка из природата, задръстване и т.н. и т.н.

Не се притеснявайте, че мечтата ви е прекалено велика и е извън способностите ви да я постигнете. Винаги можем да усъвършенстваме плана си по пътя. На този етап от пътуването е важно да намерим своя собствена визия, за това какво искаме да постигнем.

След като вече имаме визия, напишете поне първите няколко стъпки с конкретни , изпълними цели за следващите месеци или година. Търсим възможности , които ще ни помогнат да превърнем визията си в реалност. Това е етапът, в който много хора забиват и притеснението, че не намират подходяща възможност ги дърпа все по-надолу. Не се отказвайте така лесно. Знайте, че най-успешните хора, създават сами своите собствени възможности. Така, че търсете съмишленици или хора, които са успели . Слушайте внимателно техните истории, за това, което са направили и се учете от тях.

След това запретнете ръкави и се заемете с работа. С течение на времето, когато работите усилено и творчески, ще дойдат възможности, които сега даже не можете да си представите. И когато дойде и вашата възможност, бъдете готови и я вземе с две ръце. Но ако това не стане, мислете творчески, бъдете гъвкави и търсете алтернативни пътища. Каквото и да правите обаче, поставяйте си реалистични периоди.

Бъдете уверени, упорити и търпеливи.

Намирането на подходяща възможност за реализиране на мечтата ни е най-трудния етап, защото започваме да се съмняваме и да се страхуваме за бъдещето. Често ние се отказваме по пътя, без да знаем, че успехът се намира точно зад следващия ъгъл. Вярвайте , че ако дадете най-доброто от себе си и ангажирате цялата си енергия, ще намерите пътя към целта си. Трябва да сте гъвкави и да преразгледате целите си няколко пъти, така, че да отговарят на способностите ви.

Смело напред към преследване на мечтите и не си позволявайте краткосрочните провали да ви възпрат. Не забравяйте да се наслаждавате на пътуването и да се награждавате за всеки малък напредък.

Подобни статии:
Ако променим езика, ще променим ли себе си?
Семеен модел
Синхрон


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786


четвъртък, 10 януари 2013 г.

Изкуството на аргумента



Несъгласията, караниците и нападките, променят или разрушават връзката ни.

Една от най-големите заплахи за връзката ни е непреодолимата нужда да сме прави, когато не сме съгласни. Тази вродена характеристика, може да повреди или унищожи отношенията ни , особено с тези, които са най-близо до нас.

Споровете са редовен спътник в едни отношения, особено в началото, когато и двамата не се познават добре. Нужно е време колелата да зацепят и да заработят заедно.
Често наблюдавам двойки, които даже след години съвместно съжителство продължават да спорят ожесточено за неща, които отстрани погледнато, са безсмислени.

Изкуство е да умееш да се спреш и изслушаш партньора си и неговата позиция и чак тогава да представиш своите аргументи по дадения въпрос. И заедно да вземете решение, удовлетворяващо и двамата.

Опитът ми показва, че това е висш пилотаж в брачните отношения. Повечето двойки предпочитат чрез викове и крясъци да изразят своите аргументи и така никой не чува другия и няма как да се стигне до общо решение. За съжаление свидетели на това, винаги са децата, които нямат друг избор.

Конфронтацията е от ключово значение за здрави взаимоотношения.

Начинът , по който се държим аз и той е модел на поведение за децата ни. Колкото повече любов, хармония и сигурност виждат между ни, толкова по-сигурни се чувстват и те. И някой ден като възрастни, ще търсят точно тази любов и хармония в своите интимни взаимоотношения или пък викове и крясъци, зависи какво сме им показали.

Подобни статии:
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим
Тайната на щастието
Комуникацията в отношенията ни


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786

вторник, 8 януари 2013 г.

Да реализираме мечтите си през новата година!



Началото на новата година е идеалното време, в което да си направим равносметка на живота ни до момента. Изключително полезно е да отразим постиженията си през изминалата година, личностното си израстване, изпълнените цели и преразглеждането им за новата година.

След празниците в началото на годината имаме нужда от мотивация и вдъхновение за старт. Вдъхновението е творческата сила, която ни изпълва със страст и решимост да постигнем определена цел. То е водеща сила, която ни позволява да се движим в бурните морета на живота.

Нашето пътуване започва с една мечта, съдържанието на които са толкова разнообразни, колкото хора има на планетата. Всеки от нас има уникални качества , умения и опит, които го различават от останалите. Дори когато опитът е свързан със страдание, може да ни научи на решимост да правим нещата различни. Ние трябва да развиваме мъдростта си, да бъдем отворени към уроците, да имаме смелостта да говорим за себе си и да дадем глас на нашите чувства, желания и мечти.

Вдъхновението и увереността са основните неща по пътя към успеха.

"Всяка велика мечта започва с един мечтател. Винаги помнете, че имате вътре в себе си силата, търпението и страстта да достигнете звездите и да промените света."

Започнете да мечтаете!


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova