сряда, 28 март 2012 г.

Фантазията за съвършената любов



Ако искаме да имаме голяма любов, трябва да мислим за малките неща.
При повечето от нас, през брачния ни живот минават мощни вълни на привързаност и интимност, които от време на време се разбиват в съмнения и опасения, само за да възкръснат , по-силни от всякога. С други думи вярваме, че сме женени за любовта. Това е лесната част.

Любовта е по-ефективна, когато ни обединява, отколкото да ни държи заедно. Любовта е лесна, отношенията са трудни. Силните чувства и усещанията от всякакъв вид носят илюзия за сигурност. Необходимостта да се чувстваме сигурни е причина за негодуванието на хората, които обичаме най-много.

Силните чувства и усещания също са склонни да блокират тези на другите. Когато имаме ужасно главоболие ни е трудно да признаем, че някой друг има болки в гърба. Ако сме засегнати, не можем да оценим уязвимостта на другите. Когато сме развълнувани или в еуфория има много малка вероятност да забележим бездомника, който спи на улицата.
Партньорът ни , обаче се променя и някои неща започват да не ни харесват.

Когато интензивността на любовта избледнява, спираме да проектираме и започваме да виждаме неща, които не ни харесват. С това разочарование се борят много двойки в един момент от връзката си. „Защо не може де бъде това, което искам?”.

Влюбването е една магия. То преви всеки един от нас по-добър човек. Ставаме по-грижовни, любящи, състрадателни, толерантни. Тези качества ни карат да се чувстваме обичани и ни създават измамно чувство на увереност. Не партньорът ни, а начинът по който се чувстваме ни правят по-добри, и по-любящи.

Когато намалява интензивността на любовта, грижата, благодарността, толерантността и състраданието са склонни да избледняват с нея. В резултат на това, вече не се чувстваме обичани и подходящи като интимни партньори.

Когато се чувстваме отблъснати и неадекватни , като всички , ние обвиняваме партньора си. Единствения начин да се справим с това е да направим нещо, което да ни накара да се чувстваме обичани.

Малките неща, които правим един за друг всеки ден. Те са най-важното нещо във връзката ни. Обръщайте им внимание и ги оценявайте. Това е началото.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 19 март 2012 г.

Истината за преходите в живота ни



Промяната не е толкова страшна, ако знаем какво да очакваме.

Промяната е една константа в живота ни. И все пак ние често се изненадваме, когато става дума за нея. Родителите ни ни възнаграждават за усвоените практики на хигиена и самодисциплина. С напредване на възрастта , ние измерваме нашите печалби, не загубите, нашата стабилност, а не уязвимостта ни.

Това е така, защото много хора са опустошени, светът около тях се е разклатил от безработица, разводи, болести, смърт и други подобни катаклизми. Ние вярваме в промяната, докато колелото на късмета се завърта в наша полза. Когато промяната се поддава на нашите очаквания с неприятни резултати, разгръщаме тъмните страни на въображението си.

Всеки преход започва с един край и завършва с началото. Между края и началото има едно объркване на къде да тръгнем, една неутрална зона. Повечето хора биха предпочели да я избегнат, но тя е от изключителна важност за личностното ни израстване.
За да преминем успешно към следващия етап, е необходимо да овладеем няколко неща. Те са: неангажираност (отделяне от познатото), демонтаж ( разделяне с това, което не ни е необходимо), разочарование ( откриваме, че някои неща вече са загубили смисъл), преосмисляне ( преоценка на идентичността) и дезориентация ( чувството на загуба на реалността).

Повечето от нас биха предпочели да пропуснат този етап. Въпреки това, когато се опитваме да прескочим неутралната зона, рискуваме да пропуснем важни прозрения, като се излагаме на риск от взимане на лошо за нас решение в бъдеще.

Освободени от страховете за бъдещето , ние можем да танцуваме смело с неизвестното, да учим важни уроци за живота от всяка малка стъпка.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879855786
Skype: evidelova

сряда, 14 март 2012 г.

Любов и секс



Отказвайки се от контрола, любовта и страхотния секс могат да станат възможни.
Две от водещите причини за един развод са липсата на любов и секс.

Проблемите в любовта и секса, заедно с много гняв и страх в нашия живот са почти винаги свързани с контрола.

Много от нас се опитват да контролират взаимоотношенията си, брака си, опитват се да поддържат нивото на самостоятелност и самозащита, но това трудно работи. Този вид контрол е една илюзия. Това е форма на скъперничество , не позволяват останалите да получат близост, любов, интимност, свързаност .... както и страхотен секс.

Ще ти дам това, което искаш , само когато ти ми дадеш това , което аз искам е неработещо. Проблемът е , че никой не печели . Никога.

За щастие има и друг вариант. Да погледнем партньора си в очите и сърцето. Погледнете в неговите надежди и мечти, и вижте в тях желанието и решимостта , че вие също сте им скъпи. Ако се вгледате внимателно ще видите , че не сте толкова различни.

Имаме избор. Да задържим контрола и борбата за власт, така ще открием една напълно различна сфера в отношенията. Комуникацията би се подобрила, доверието ще се задълбочи и ще усетим радостта от споделянето на всичко, което се е изпречило на общия ни път.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 13 март 2012 г.

Болка, гняв и нараняване



Разводът боли. Той може да навреди по много начини на децата, семействата, обществото. Разводът е дълбоко емоционално нараняване, емоционална болка, която често усещаме като физическа. Чувстваме се сякаш сме били намушкани в гърдите или може би в гърба. Чувстваме ужасна празнота в стомаха или силен натиск върху гърдите.
Емоционалната болка боли буквално. Отхвърлянето боли.

Болката от изгубената любов е дълбока и боли още повече , защото има много усложнения свързани с развода, особено когато има и деца. Изгарящата болка води до натрупване на голям гняв.

Еволюцията ни е изградила като сложна мрежа, която реагира на болката с гняв. Можем да наблюдаваме това поведение при животните. Бъдете много внимателни около пострадало куче. То може да хапе. Защо? Кучето го боли и е готово да нарани, да се защити, дори и този , който се опитва да му помогне. Когато едно животно е нападнато и наранено , то отвръща на удара дори на сляпо. Борба за оцеляване.

Отхвърляме болката. Тя ни прави ядосани. В нашата първична ярост, ние искаме болката да се върне.

И тук има още едно усложнение. Когато сме гневни , боли ли ни по-малко?
Помислете за това. Гневът изолира болката, включително и емоционалната. Така, че една от причините да останем ядосани на бившите си е за успокоение на собствената ни болка. Да сме ядосани е по-лесно, отколкото да сме наранени.

Когато има и деца, много често се получава бедствие. Децата могат да бъдат наранени от родителите си емоционално, от гнева , от чувствата и емоциите на родителите водени от собствената си дълбоко емоционална болка.

Когато при развода и раздялата има деца, те трябва да бъдат поставени преди емоциите ни. Как? Прегърнете болката си. Погледнете я отвътре, пуснете гнева да си отиде и почувствайте болката.

Какво може да я излекува?


Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 8 март 2012 г.

Не ме обича?




Сред повечето двойки, интимните отношения се разпадат когато единият от партньорите започне да се съмнява в привързаността на другия. Застрашената страна обикновено започва да се държи по начин, който саботира съюза. Дали обаче тези притеснения са основателни или не?

Прекаленото себелюбие ( нарцисизмът) всъщност пречи на взаимоотношенията. Нарцисистите си мислят,”Знам, че съм прекрасен и следователно и партньорът ми трябва да мисли така”.

Случва се обаче партньорът да не е на това мнение.

Нарцисистът не се интересува от мнението на партньора си, той не се оглежда в неговите очи. Интересува се единствено и само от себе си. Възможността да обича някой друг е прекалено малка.

Толкова е концентриран в себе си, че околния свят не го интересува. Има повишено чувство на самоуважение , оценява себе си като по-добър от другите. И все пак има крехко самочувствие и не може да се справи с критика, често се опитва да компенсира тази вътрешна нестабилност като омаловажа и пренебрегва другите, в опит да потвърди собствената си стойност.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 6 март 2012 г.

Как да кажем „не” и да запазим добрите отношения?



Възможно ли е да задаваме граници без да се чувстваме виновни?

Имала съм проблеми да кажа „Не!”. Много жени и мъже традиционно са се научили да не казват „не”, особено когато са изправени пред авторитетни фигури. Повечето от нас са израснали с това, че „не” не се казва на родители, роднини, учители, шефове.

Възможно ли е това да е заради културата ни, пола ни, социалната или религиозна принадлежност, да се съобразяваме и да се молим. Често сме водени от страха от отхвърляне, да избегнем конфронтация или пък чувството за вина, да не нараним чувствата на другите.

Разбира се, от изключителна важност за нас е да можем да кажем „не”, особено когато е необходимо да защитим границите си и да се придържаме към приоритетите си.
Как обаче да кажем „Не!”. Например , ако мой приятел ми иска колата, неудобно ми е да му откажа, да бъда директна и да му кажа „не” или да му откажа дипломатично. За да бъда дипломатична , трябва да съм уверена в начина си на изразяване, за да тегля чертата.

„ Предпочитам само аз да шофирам колата си.”

„Важно е за мен , колата ми винаги да ми е под ръка.”

„Не съм съгласна да дам колата си на някой друг .”

„Обещах си ,че няма да позволя някой друг да кара колата ми.”

Трудно ще му е да оспори някое от тези изявления. Задръжте докато човека отсреща осъзнае това, което искаме да му кажем. Може би , въобще не е очаквал да чуе „не” и ще му трябва време да асимилира казаното.

В допълнение можем да използваме и „сандвич” метода за комуникация. Този метод започва с едно положително становище, посочва дипломатичното „не” по средата и завършва с друго положително становище. Например: „Разбирам, че имаш нужда от колата ми този уикенд. За съжаление , обаче предпочитам само аз са я шофирам. Надявам се, че може да се намери друго решение.”

Изключително важно е за нас да сме самоуверени и със самочувствие.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 5 март 2012 г.

Време за промяна



Възможно ли е да променим поведението си?

Да започнем малко по малко. Не харесваме някои акценти в поведението си, начина си на живот, на хранене, въобще начинът по който се отнасяме към живота , искаме промяна.

Вече сме трети месец от новата година и вероятно голяма част от нас са имали амбициозни планове за промяна. Но никак не е лесно да се променим, а и честно казано не знаем и как да го направим.

Да започнем с раздробяване на поведението ни на съставни части. Искаме повече упражнения и спорт за тялото ни. Това ще рече, че трябва да станем час по-рано от обикновено, да облечем спортни дрехи, да вземем музикалния плеър и да излезем на вън да потичаме. След това душ, закуска, кафе и на работа.

Разглеждаме последиците от промяната на поведението ни и запазване до някаква степен на статуквото ни. Промяната е нещо страшно, страховете от неизвестното ни карат да се чувстваме несигурни, придържаме се към старото си поведение, въпреки новите ни намерения.

Склонни сме да саботираме всичко ново, за това трябва постоянство. Никой не е казал, че трябва да пробягаме още първия ден километри. Започваме с малки стъпки към промяната, колкото по-опростен е процесът, толкова по-лесно ще е за нас. Да си дадем време да свикнем с всичко ново.

Практика, практика и пак практика. Тя води до съвършенство. Използваме всяка възможност да ангажирате новото си поведение.

Целта ни са малките успехи. Големите успехи, често водят до големи провали. Важното е да се чувстваме удобно и в кожата си. В крайна сметка правим всичко това за себе си, не за някой друг.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

петък, 2 март 2012 г.

Смущаващите моменти в отношенията





Хуморът в отношенията: добър, лош, неудобен.

Били ли сте някога сред приятели и партньорът ви да направи шега, от която да се почувствате неудобно, да ви иде да потънете в земята?
Мисля, че всеки е имал такива неприятни моменти, в които му е идвало да каже: „Скъпа или скъпи, замълчи!”.

Хуморът наистина е добър за взаимоотношенията ни, но това е така , когато споделяме едно и също чувство за хумор. Допринася за повече щастие в една връзка. Да бъдеш в състояние да споделяш чувството за хумор на партньора си, да създавате смешни и игриви моменти заедно, е признак за една спокойна и любяща среда, в която хората са склонни да процъфтяват.

Но какво да кажем за неприятните моменти, когато опитът за хумор, става социален срам? Агресивният хумор ( насочен към другите) и самоунищожителният хумор ( насочен към собствените грешки и слаби страни) в ситуации пред други хора, може да бъде неудобен за партньора.

По време на парти, когато сме сред познати, има момент , в който се чувстваме отговорни не само за себе си , но и за това как се представя партньорът ни, как изглежда връзката ни. Партньорите са склонни да се чувстват отговорни за поведението един към друг.

Ако споделяме едно и също чувство за хумор, това би ни помогнало за съвместимостта.

Самоиронията е смешна и интересна понякога, но ако кара човека до вас да се чувства зле, по-добре да я спестим.

И да не забравяме, че в публични и социални ситуации ако се направим на глупаци, партньорът ни може също да се почувства като глупак.




Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 1 март 2012 г.

Неудовлетворени и фрустрирани



Това е неприятен парадокс, но хората най-близо до нас, често ни осуетяват. Аз мисля, че всеки има определено ниво на толерантност към чувството за неудовлетвореност. Разочароващото за мен , за теб може да не е. Но всеки е бил разочарован и неудовлетворен. Най-близките членове на семейството ни , които споделят с нас най-интимните области на живота ни, често ограничават способността на личния ни живот да намери убежище, в което да си почине и да се чувства комфортно.

Лошото управление на разочарованието е токсично за взаимоотношенията ни. Причинява натрупване на негодувание и може да смаже всяко желание да се отнасяме положително към нещата. Никой не обича да живее в едно вечно състояние на раздразнение и гняв.

Чувството за неудовлетвореност често поема по свой собствен път в отношенията.
Опитвайки се да го скрием или игнорираме , изглежда само за да стане по-лошо, увеличаваме оплакванията срещу този, който ни разочарова. С един замах губим поглед от всичко добро. От тази гледна точка , рискът от болезнени думи и предприемане на драматични действия, за които по-късно горчиво съжаляваме, е огромен.

От нас зависи дали можем да избегнем това. Въпрос на воля, желание за справяне, много комуникация и още много деликатни неща.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova