Сезонното афективно разстройство (САР)

 

Сезоните се сменят, а с тях и настроенията ни.

Температурите падат, листата се променят, дните стават все по-кратки - всички тези промени от лятото до есента означават, че зимата е точно зад ъгъла. Много хора я очакват с нетърпение заради празниците и красотата на снега. За други, идването на  есента може да предизвика промяна в настроенията и депресия. 

Какво е САР?

Сезонното афективно разстройство (САР) или сезонната депресия е вид депресия, която идва със сезоните. Сезонното афективно разстройство е най-често през зимните месеци, но колкото и да е странно, то се появява и през лятото, просто не толкова широко разпространено. Според изследванията, малък дял от хората със САР показват обратния модел, като са чувствителни към по-дългите дни на лятото. Самото съществуване на противоположни зимно-летни модели предполага на изследователите, че това разстройство на настроението произтича от проблем при адаптирането към физическата среда .

Кой е изложен на риск от развитие на САР?

Изследвания показват, че типичният вид на САР през зимата има закономерност с по-ниското излагане на светлина.

В повечето случаи сезонните симптоми на афективно разстройство се появяват през късната есен или началото на зимата и изчезват през по-слънчевите дни на пролетта и лятото. По-рядко хората с обратен модел имат симптоми, които започват през пролетта или лятото. И в двата случая симптомите могат да започнат леко и да станат по-тежки с напредването на сезона.

Признаците и симптомите на САР могат да включват:

чувствате се депресирани през по-голямата част от деня, почти всеки ден

загуба на интерес към дейности, на които някога сте се радвали

нямате енергия за нищо

имате проблеми със съня

изпитвате промени в апетита или теглото си

чувство на мудност или възбуда

имате затруднения с концентрацията

чувство за безнадеждност, безполезност или вина

Какво да направите?

Всеки един от нас иима моменти, в които изпитва неразположение, но ако се чувствате отпаднали дни наред и трудно се справяте с ежедневните си задължения, консултирайте се с психолог.

Онлайн психолог

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Самотата ни разболява

Привързаността е важна за нашето умствено, физическо и духовно здраве.

Чувстваме се самотни понякога. Забързаният свят, в който живеем, стресът от балансирането в личните и професионални взаимоотношения, може да ни накара да копнеем за повече обич, от всеки друг път.

Ако имаме късмет, самотата е случайно раздразнение и много бързо се разсейва при появата на най-важните хора в живота ни. Когато самотата е всекидневие, обаче, тя носи със себе си широк кръг от негативи.

Наблюдавам как хората около мен, а и аз самата, посрещаме нуждите си от любов и нежност. Ние сме стаден социален вид и близките, смислени отношения са от съществено значение за благосъстоянието ни. Когато отношенията са разклатени, нашето здраве също страда. Ставаме по-податливи на тревожност, депресия и мъка. Наранени сме. Не спим добре. Разболяваме се по-често и възстановяването ни отнема повече време.

Всеки има различен начин да се справи със самотата. Някои се обръщат към алкохола и наркотиците, за да облекчат бремето от това да се чувстваш нежелан и никому ненужен. Други се отдават на храната или са обсебени от хазарта. Трети пък търсят анонимни сексуални връзки. Каквато и да е стратегията всеки се опитва да запълни празнината, която идва от това, че сме лишени от смислени взаимоотношения.

Вместо тези непродуктивни начини, как хората могат да създадат и поддържат смислена връзка?

Ефективно средство за защита е да консумираме привързаността си. Когато се целуваме, прегръщаме, държим за ръце и казваме на близките си , че ги обичаме, ние укрепваме тези важни за нас връзки. Точно както самотата вреди на здравето ни, привързаността го укрепва. Тя ни помага да се справим със стреса. Искам да подчертая, че дори и кратките прегръдки и целувки, могат да ни помогнат да се успокоим, да си възвърнем перспективата и готовността да се справяме с проблемите, които стоят пред нас. Докосването е важно за нас.

Ако сме щастливи и разполагаме с надеждни и привързани взаимоотношения в живота си, тогава вероятността да бъдем разгневени от стресови събития е по-малка. Където и да ги срещнем.

Не е изненада, че когато сме самотни се чувстваме зле, а когато сме обичани се чувстваме добре. Позитивните отношения предотвратяват самотата. Чрез споделянето на привързаност ние помагаме на себе си и на партньора ни да живеем по-здравословен и по-удовлетворяващ живот.

Онлайн психолог

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Онлайн психолог

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, Вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво.

Чрез разговори, взаимно сътрудничество и динамични отношения между нас, изграждаме заедно пространството на сигурност и доверие  по между ни.

В това пространство ВИЕ сте на фокус, а не временното състояние на нещата.

За да подобрите живота си, за да бъдете по-успешни в работата си, да имате здрава и стабилна връзка с партньора си!

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Група за личен опит чрез психодрама

Следваща среща 4.05.2019г.


Психодрамата е за всеки, който желае да преживее спонтанността и "магията" на работата с методите на действие. Независимо дали фокусът ви е професионален или лична терапия, ако се интересувате от творческо проучване на себе си, вашите взаимоотношения и живота си, използвайки действия, както и думи, можете да оцените и да усетите наслада от психодраматичния метод и личните освобождения, самоизразяване и прозрения, които тя успява да извлече от всеки един участник. Психодрамата е метод на групова терапия, който ползва и изключително много цени спонтанността и креативността на участниците в процеса на промяна.

Група за личен опит през психодрама е вариант на групова работа, насочена към себепознание с психодраматични методи. Целта на този вид група е изграждане на хармония в себе си, в семейството, в работата, в обществото.
В груповите срещи може да посетим вътрешните си джунгли със скрити чудовища и съкровища, може да пътуваме с машина на времето и да се пренесем в минало, настояще или бъдеще, където да намерим бистри и свещени потоци, от които да почерпим сили, любов, утеха, живот… Всеки, които има желание или необходимост да се срещнеш със самия себе си, ако смяташ, че е време да промениш курса на плаване с Лодката на Живота и се виждаш като странстващ пътник из дебрите на душата, това е твоето място.

За кого е групата по Психодрама?
- За тези, които се стремят към повишаване на психическия комфорт и здраве.
- Подходяща е за всеки, който не спира да търси.

Водещи:
- Галя Атанасова – Психодрама асистент; Психолог, практика с деца, възрастни, Опит с групи.

- Елена Манолова – Психоддрама асистент(предстои завършване на нивото); Онлайн психологическо консултиране; Опит с групи над 10 години. През 2010г. създава блога Живей съзнателно. Има публикувани статии, свързани с междуличностните отношения, чувствата, емоциите ни, психичното ни здраве.

Включването в групата става след провеждане на индивидуално интервю, което е безплатно. Групата ще стартира при записали се минимум 6 човека.

Време на провеждане на групата - веднъж месечно от 9 до 17.30ч..
Продължителност на провеждане - 200 часа
Място на провеждане: Център за изкуства и себепознание "Пълдин АРТ Клуб" гр.Пловдив
Следваща среща 6.04.2019г.

За повече информация и записвания:
Елена Манолова - 0879 855 786
Галя Атанасова – 0878 688 993

Травмата, доверие и време

Когато травмата подкопава доверието е трудно да се види по-светлото бъдеще.
Голямата и дълбока травма има дълбок и дълготраен ефект върху онези, които са я претърпели. Променя начина, по който гледат на себе си и на другите. Изследвания в областта сочат, че травмата оставя различни белези при различни обстоятелства. Последиците зависят от това какъв е човекът, какво е преживял, независимо дали е умишлено причинена или не.

Много са щастливците, които могат да избягат от голяма травма в живота си, но ако някой за когото ви е грижави сподели, че е имал ужасно преживяване, как може да се отрази това? Не е изненадващо, че хората, които са били умишлено наранявани, могат да бъдат дълбоко повредени в способността си да се доверяват. Доверието е фундаментално, дори за най-обикновените ни взаимодействия с другите, така, че вредите в тази област имат далечни последствия.

Повечето от нас очакваме с нетърпение конкретни събития, малки или големи, имаме надежда за по-ярко утре и усещане за открити възможности, въобще живеем с идеята, че най-доброто предстои. Но травмата понякога „скъсява бъдещето”, хората вече не виждат смисъл в него, историята свършва, дори физическият живот да продължи.

Безнадеждното бъдеще до голяма степен е свързано с разкъсване на доверието. Липсата на доверие не включва само активно недоверие към други хора. Това е общо отношение към света като цяло, липса на доверие в себе си, както и в другите, неспособност да бъдем отворени към това, което бъдещето може да ни поднесе.

Липсата на доверие променя цвета и формата на нашите мисли за бъдещето, не само засяга нашите прогнози, но и влияе върху това как се чувстваме.

Уверения стил на очакване отстъпва място на всепроникващата и не локализирана несигурност, където съмненията и чувството за опасност преобладават.

Как най-добре професионалисти и приятели могат да помогнат?

Няма лесен начин на възстановяване. Но с малки стъпки, с помощта на специалист и подкрепата на близките, степента на доверие може да се покачи. Човек трябва бавно да възвърне чувството си за сигурност в света около него. Възстановявайки доверието, самото бъдеще може да бъде възстановено също.

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?
Как нашите реакции се променят по време на травма?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо да използваме консултант по "човешките неща"?

Консултирането има за цел да запълни празнината между това къде сме сега и къде искаме да бъдем, между това кой си и кой искаш да станеш.

Живот или бизнес- консултацията обхваща цялата ни същност. Темите могат да варират от личностно израстване, кариера и лидерство, връзки, преходи в живота, здраве, романтика, пари, забавление и отдих и още много други. Ако търсим развитие в специфични области от живота ни, треньорът ще се съсредоточи върху тях и ще работи в подобряването и развитието на темите зададени от нас.

Консултацията е красиво партньорство на мисълта, чрез тествани и използвани инструменти и техники, съчетани с уникални умения, опит, интуиция и индивидуалност, които треньорът използва във всяка една консултация.

Защо да го ползваме?

Краткият отговор на въпроса е - за да успеем да живеем живота си с цялото му богатство, като начините за това определяме самите ние. В консултацията винаги клиентът прави избора и има силата.

Консултацията помага да обогатите Вашия живот така, както искате. Това е ефективен и целеви ориентиран метод, който ви позволява да растете и променяте, успешно и съзнателно да живеете живота си.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Защо обвързването ни плаши?

Любовта сваля маски и ние, често се страхуваме как бихме изглеждали без тях.

Преследването на любовта е една от основните цели на всеки човек. Тя е универсална, нещо, към което всеки се стреми и нещо, което дава смисъл на живота ни. Растем с идеята за топли и хармонични взаимоотношения.

Много хора са амбивалентни към взаимоотношенията си. Живеят с огромен страх от интимност и в същото време са ужасени от това, че са сами. Този страх ги предизвиква да се противопоставят на близостта. Други пък искат някой до момента, в който той е с тях, след това искат самотата си обратно. Трети пък ги е страх да влязат въобще във връзка, притесняват се непрекъснато от загубата на партньора или от това да не бъдат отхвърлени.

Нашите борби с интимността, често са резултат от подсъзнателните ни страхове и семейни модели. Именно за това, намирането на любовта е толкова трудно и още по-трудно става нейното задържане във времето.

Ранните ни взаимодействия с родители те ни се превръщат в модел, за това, което очакваме или често без да съзнаваме се стремим в бъдещите си взаимоотношения. Това е така, защото ние се учим от миналия си опит и обикновено действаме на база на този опит. И когато опитът ни показва едни трудни взаимоотношения, вероятността и следващите да бъдат такива е много голяма.

Осъзнаването на нашите модели ни дава яснота за страховете, които имаме към любовта и близостта, и ни позволява да изграждаме взаимоотношенията си по нов начин. Когато започнем да разбираме защо се чувстваме по начина по , който се чувстваме и признаем това, което ни плаши в една връзка, можем да започнем да различаваме нашата гледна точка за любовта и да решим как да я преследваме в живота си.

Проблеми във връзката: Комуникацията
Проблеми във връзката: Доверието
Проблеми във връзката: Сексът


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Проблеми във връзката: Сексът

Много двойки, с които разговарям поставят секса на задно място в отношенията си. Той, обаче е изключително важен за всяка романтична връзка. Когато има секс има комуникация, интимност, доверие, сигурост. Липсата му, води до липса на много неща.

Той ни сближава, отделя хормони, които помагат на тялото ни да се чувства добре, както физичеки , така и психически. Държи химията между нас, здравословен е за връзката ни.

След дълъг съвместен живот, деца, натоварено ежедневие, той става все по-голяма рядкост за партньорите. Има ли възможност това да се промени?

Започнете от там, че не е задължително той да бъде само вечерно време, когато сме най-уморени. Може да се приберем по-рано от работа или да отидем по-късно сутрин или обедната почивка.

Когато той присъства в камендара ни, това увеличава нашето очакване. Промяната на нещата могат да го направят по-забавен.


Проблеми във връзката: Комуникацията
Проблеми във връзката: Домакинство
Проблеми във връзката: Доверието

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Какво да правим с негативните си емоции?

Стресът, ядът, срамът, цинизмът, гневът, вината, мъката и страхът имат нещо общо – карат ни да се чувстваме зле. Мои клиенти често ме питат, какво да правя, когато тези отрицателни емоции се покажат.

Първият ми отговор е:” Не се опитвайте да се почувствате по-добре.”. Всички наши емоции, включително и това, което наричаме отрицателни емоции, имат за цел да ни кажат нещо. Най-лошото, което можете да направите е да игнорирате нещата.

За момент нека емоциите просто ги има. Тогава,

Издишайте.

Преди на направите каквото и да било.

Приемете дискомфорта като знак, че сте истински жив. Вашето съществуване включва цялото ви, не на части. Несигурността, мизерията, страхът от отхвърляне, идват за да ни научат на нещо ново. Ако пренебрегнем емоциите си в такива моменти, те ще се отразят на нашето щастие, така или иначе. Трябва да присъстваме на това, което преживяваме сега, за да извлечем мъдростта, която ще ни даде.

Не бихме се почувствали доволни от това, което имаме и това, което сме, ако не можем да оценим текущото си състояние, без значение с какво сме се сблъскали. Когато затворим или игнорираме част от съществуването си, затваряме част от себе си.

Повечето емоции са реакции на това, което сме си представяли, че в този момент трябва да бъде. Те представляват или незадоволени очаквания или страхове, че няма да получим това, което искаме. Бъдете любопитни за това, което ви липсва.

Любопитството е най-недооценената емоция. Тя не се преподава като положително емоционално състояние. Интересувайте се от това, което се случва в мозъка и тялото ви, вместо да мъдрите кой е прав и кой крив.

Вглеждайки се в себе си, имаме възможност да дадем думи на емоциите си. „Аз съм тъжен, защото…” или „Аз скърбя, защото …, аз съм разочарован, наранен, обиден ….” Разбирането на механизма, задействащ тези емоции ще ни даде идеи, за това какво да се направи по-нататък. Болезнената енергия ще се разсее.

Да обърнем внимание на света около нас.

Къде се намираме, какво имаме, тава, което обичаме и това, което е добро за нас. Нека тази реализация застане срещу другите ви емоции, като част от хармоничното взаимодействие на живота. Балансирайте благодарност с тъга и страх от неизвестното, състрадание с чувството на неудовлетвореност и разочарование, страст с гняв, вяра със загуба, надежда с негодувание. Ние хората имаме чудесна способност да чувстваме повече от едно нещо в даден момент.

Не можем да чувстваме най-големите радости в живота, без да чувстваме и нещата, които ни дърпат надолу. Мозъкът ни има ключ за включване и изключване. Не можем да изключим някои емоции, без способността ни да чувстваме страст и любов да отслабне.

Да приемем, че както има светлина, така има и сянка, за да не пропуснем момента на ценното си съществуване. Всяка емоция предлага малко мъдрост, която можем да вземем със себе си, по пътя на пътуването.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Бащите не са просто интериор

Все повече майки отглеждат децата си сами. В усилията си да бъдем в тяхна подкрепа, като че ли остава усещането, че бащите са заменими. Но те не са. Децата, които имат достатъчно късмет да имат ангажирани бащи, усещат това, което само един баща може да даде на детето си.

Много пъти съм писала, че най-добрият подарък за едно дете е положителната и стабилна връзка на родителите. Любещият и грижовен баща, дава страхотен пример на своите момчета, че те са достойни за уважение от страна на хората, които ги обичат. Дават добър пример на децата си за едни взаимно подкрепящи се отношения, едно добро партньорство.

Наблюдавам семейства, в които бащата насърчава децата за някакви игри, често физически. Това възпитава в децата една увереност във физическите им възможности. Научаването на децата как да се справят с телата си, както и с емоциите си, им дава една компетентност и увереност.

Децата, растящи в семейства с еднакво участващи родители, са склонни да развиват по-добри вербални и логическо умения. Бащите са по-склонни да подчертаят значението на постигането на резултата, както и предварителното проучване. Докато майките са по-фокусирани върху подкрепата и безопасността. В резултат на това, децата виждат един цялостен, завършен кръг, което всъщност представлява партньорството.

Момичета, които имат положителна връзка с бащите си, имат по-малка вероятност да забременеят като тинейджъри. Статистиката е изумителна. Момичетата без такава връзка са два пъти повече. Момичетата, които имат добри взаимоотношения с бащите си, са по-малко нуждаещи се от мъжката любов и подкрепа, не са преждевременно сексуално активни.

За момчетата също е от изключителна важност присъствието на татко. Проучвания сочат, че момчетата, които са имали стойностна и висококачествена връзка с бащите си, имат по-малка вероятност за проблеми със закона. Бащите са по-склонни от майките, да се справят с лошото поведение. Майките обикновено се опитват да разберат и да подкрепят децата си. Бащите, обикновено, са твърдата дума.

И накрая, деца отглеждани и от двамата родители, имат възможност животът им да бъде по-подреден и по-щастлив.

Проблеми в семейството
Деца и родители
Семеен модел

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Смехът

Защо сърдечността ни кара да се чувстваме толкова щастливи?

За да оцелеем, трябва да играем. Твърде опасно и трудно е да излезеш в реалния свят, без да си практикувал уменията си в една безопасна среда, преди време. Играта често е свързана със смеха. А основната цел на смеха е социална, свързва хората по между им.
Това, което ни отличава от маймуните не е смехът, а причината поради , която се смеем. От идеята за физическото гъделичкане до вербалната игра и хуморът е еволюционната стъпна, която сме направили. Ние и само ние хората сме способни да се смеем на шегите и безумието.

Животът може да се разглежда като една гигантска, безкрайна пиеса, в която всичко се случва тук и сега. Вместо да приемем нещастието твърде сериозно и да останем в него дълго време, например можем да го видим като къс епизод, възможност да научим нещо и да обърнем развоя на мача. Когато се огледаме и видим , че ние сме един от многото играчи, можем да опитаме да си сътрудничим с другите и да спрем да приемаме себе си твърде сериозно.

Когато животът е пиеса, става ясно, че нашата работа е да я правим приятна за всички играчи. В действителност нашето щастие зависи от способността ни да запазим светлината и да поканим другите да се смеят заедно с нас, защото всички сме свързани . Взаимодействието по между ни , ни прави по-добри играчи и ни помага да се забавляваме.

Следователно за да насърчим собствената си добросърдечност и да поканим щастието в живота си, опитайте да се отнасяте към живота като към една игра. Понякога тази игра може да бъде много сериозна. Тя изисква от нас да сме отговорни, смели, готови да участваме, но без да мислим себе си за твърде важни. Друг път пиесата на живота е гъдел. Бъдете гъвкави! Това е единствения начин да играем и да бъдем щастливи в същото време.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Как можем да изглеждаме по-убедителни?

Убедеността се състои от твърдения, които са предназначени да създадат промени в този, който ги използва. Понякога служат за вдъхновение, а могат да бъдат и прости напомняния. Помагат ни да съсредоточим вниманието си върху целите, които имаме за деня. Това само по себе си има потенциал за насърчаване на положителна и устойчива промяна.

Формулата за писане на ефективни убеждения, всъщност е доста проста.

Те винаги са написани в първо лице.

Започнете твърденията си с „Аз съм....”. Този вид мислене превръща утвърждения в изявления на идентичност. Това са мощни мотиватори за самостоятелна промяна. „Аз съм сигурен и уверен в себе си”, „Харесва ми да ям здравословна храна”, „Аз съм един любещ и състрадателен човек”, „ Аз обичам тялото си” са примери за изказвания, които биха били двигател.

Убежденията са написани в положителна посока.

Те винаги работят по-добре, когато са положителни, отколкото отрицателни. Така например, вместо да кажем:”Аз вече не се наслаждавам на вкуса на цигарите”, можем да кажем: ”Аз съм напълно свободен от цигарите” или „Аз съм здрав човек и обичам начина , по който тялото ми се чувства, когато избирам здравословния живот”.

Убежденията винаги имат емоционален заряд.

Вдъхвайте на твърденията си чувство. Използването на емоционални думи в убежденията е важно, защото има дълбока асоциация между емоцията, думите и соматичните преживявания. Така, че вместо да си казваме: „Аз трябва да прекарвам времето си с моите застаряващи родители”, опитайте с „Аз се чувствам щастлива и благодарна прекарвайки време с майка си баща си”.
Убежденията трябва да са написани в сегашно време и за сегашно състояние.

Напишете твърденията си така, както искате да се случат „тук и сега”, а не след време. Това означава „Аз съм щастлив и уверен”, вместо „След два месеца аз ще бъда щастлив и уверен”. Или „Аз съм секси и привлекателна”, за разлика с „Ще бъда секси и привлекателна загубвайки още няколко килограма”.

Това е стъпка, която причинява затруднения при много хора, тъй като се чувстват глупаво да кажат нещо писмено, в което те всъщност все още не могат да повярват, най-малкото на съзнателно ниво. Но не забравяйте, целта стояща зад убежденията ни е да се пренапише собственото ни подсъзнание.


Самочувствието ни
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Защо толкова се нуждаем от одобрение?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Емоционално недостъпен

Ако някога сте били в отношения с някой емоционално недостъпен, знаете, че болката не е в състояние да те доближи до този, който обичаш. Те са уклончиви, чувстват се неудобно и нелепо, когато се заговори за чувства. Някои използват гняв, критика или постоянно мърморене за да създадат дистанция. В крайна сметка се чувстват сами, депресирани, маловажни и отхвърлени.

Обикновено жените се оплакват от емоционално недостъпни мъже. Въпреки това, много жени са наясно, че са емоционално недостъпни също.

Съществува няколко вида на недостъпност, както временна , така и хронична. Някои хора винаги са били недостъпни поради психично заболяване или проблемно детство. Други временно правят нещо с по-висок приоритет, като задълженията в семейството, образование, проект или здравен проблем. Наскоро разведените или овдовели, често имат нужда от време за да се ангажират с някой нов. В средата са тези, които твърде много се страхуват от риска да се влюбят, защото са били наранявани в предни връзки или са виждали как родителите им са се наранявали.

Ако търсите близък и сериозна връзка с човек , който живее в друга държава, или все още е влюбен в бившата си половинка, няма големи шансове за вас. По същия начин и хора със зависимост, включително и работохолици, също не са за предпочитане, защото зависимостта им е приоритет и тя ги контролира.

И все пак , има и смели, които говорят свободно за чувствата и миналото си. Ти не осъзнаваш, докато вече сте във връзка, че те са в състояние наистина да се свържат емоционално и да бъдат ангажирани.

Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?
Проблеми в семейството
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Сигналите в сънищата ни

Тялото ни говори доста често. Казва ни когато сме уморени или гладни, когато сме прекалили с работата и трябва да си вземем почивка. Също така ни дава и специфични предупредителни признаци, че нещо с нас не е наред. Предупреждава ни за неща като инсулт, инфаркт или рак. Мозъкът ни говори с нас. Предупреждава ни чрез интуиция или чувство. Много изследователи са на мнение, че подсъзнанието ни говори чрез сънищата.

Психоаналитиците отдавна смятат, че сънищата са прозорец към подсъзнанието. Много колеги ползват сънищата като част от терапията, тъй като нещата , които сънуваме разкриват най-дълбоките ни притеснения, страховете ни и това, което наистина искаме от живота. Докато спим мозъкът ни е ангажиран със спомените и преживяванията ни. Емоциите , които изживяваме в сънищата си, често са паралелни с тези в реалния живот. Има някои общи черти в сънищата, като например да сънуваш , че си в затворено място, този човек се чувства в капан или е ограничаван в живота. За по-голяма част обаче, значението на един сън е уникално и трябва да се тълкува поотделно.

Когато някоя част от тялото ни не се чувства добре, сънят ни може да бъде предупреждение за това. Проучвания установяват, че хора живеещи със симптом на инфаркт сънуват често , че са намушквани в гърдите. Има много доклади за сънища, разкриващи конкретни заболявания.

Дали тези неща се случват, защото мозъкът ни знае за заболяването и ни дава сигнал чрез сънищата? Или сънят отразява собствените ни опасения от начина ни на живот и опасностите от заболявания? Често ние пренебрегваме здравните рискове в подсъзнанието си и ги игнорираме , особено ако са свързани с необходимост от промяна в начина ни на живот.

Независимо от механизма на съня, мозъкът ни се опитва да ни каже нещо чрез него. Когато сънуваме нещо, което предполага здравен проблем, обърнете внимание. Ако не игнорираме това предупреждение, можем да направим превантивни стъпки, за да променим проблемното поведение преди да се е превърнало в значим здравен проблем. Доброто здраве е състояние на ума. Вслушвайте се внимателно в това, което ви казват сънищата. Така ще бъдете в състояние да се съсредоточите върху това, което е важно за вас в живота.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Живеем ли живота, който сме си представяли?

Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?

Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.

Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?

Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Трудно контролирате храненето си?

„Не мога да контролирам какво ям”, това е често изричана фраза от клиент, който има проблеми с храненето. „Аз просто не мога да спра, срамувам се често от себе си”.

Чувала съм тази история много пъти. Аз самата съм изпадала в такива състояния, в които съм си мислела, че храната е единственото ми спасение. Борбата с храната изисква много воля, желание за справяне и борба.

Аз открих, че до голяма степен е възможно да се помогне на хората, които имат проблеми с храненето, за да възстановят чувството си на радост и усещането за контрол върху нещата.
Ето и няколко основни неща, които трябва да променим в хранителния си режим, за да бъде той по-здравословен.

1.Какво ядем на закуска?
Повечето жени, с които аз работя имат „проблем” с храненето през нощта. Стават посред нощ и изяждат значителни количества сладолед, шоколад или каквото намерят в хладилника. На другия ден се чувстват изключително виновни. Вместо да носите тази вина се опитайте да помислите дали се храните правилно през целия ден. Повечето, предполагам не и най-вече почти никоя от тях не закусва.

Солидна закуска, богата на мазнини, протеини и въглехидрати ( но не и предимно въглехидрати) , естествено ще ограничава храненето през целия ден.
Също така ще ви даде емоционален и умствен тласък, издръжливост за справяне с работата и стреса. В резултат на това , вероятността да си купувате нездравословни закуски, защото сте гладни или стресирани ( или и двете) ще е по-малка.

2. Какво обядваме?
Обядът също е изключително важен за изграждане на правили навици на хранене. Повечето от нас, обядват нещо на бързо, като полуфабрикат или сандвич на крак. Но правилното гориво за тялото ни зависи от това с какво се храним и на обяд. И отново протеини , мазнини и въглехидрати , които ще поддържат кръвната ни захар. Така вероятността да изядем шоколадов десерт в 3ч. е доста по-малка.

3. Мазнините са наш приятел, не се страхувайте от тях.
Жените, които са постоянно на диета, през по-голяма част от живота си имат почти фобиен страх към мазнините. Но когато губят контрол, те се нахвърлят върху чипс, пържени картофки, бонбони и сладолед. Не е чудно, че те жадуват точно за този вид храни.

4. Доверете се на тялото си и се научете да слушате здравните сигнали, които то ви дава.
Яжте, когато сте гладни, а не когато ви е скучно. Организмът ни е така устроен, че винаги ни подава сигнал, кога има нужда от гориво. За това доверете му се.

5. Винаги яжте храни, които ви харесват.
Храната е толкова важна за качеството ни на живот. Ако решите да започнете да се храните на закуска, направете си нещо, което обичате. Същото се отнася и за останалите хранения през деня. А вечерно време си сгответе вкусна вечеря, която да ви е достатъчна за през цялата нощ и да не се налага да ровите в хладилника посред нощ.

Към храната трябва да се отнасяме с уважение, както и към тялото си. Тя обаче, не може да запълни онези емоции, които ни липсват. Потърсете ги на друго място, а не в хладилника.

Още за хранителните разстройства Хранителни разстройства. Кой страда от тях?
Хранителни разстройства
Хранителни разстройства. Лечение за тях


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Да намерим щастието си чрез живей на мига

Слава Богу, че е петък или не?

Много хора живеят ден за ден и чакат с нетърпение да дойдат почивните дни. Говорим за сряда като „гърбица”, средата на седмицата и само на два дни от петък. Уикендът идва и седмичната робия е почти приключила. За съжаление манталитетът „слава Богу, че е петък” може да се обърне срещу нас. Същите хора, които очакват с нетърпение уикенда, сега се притесняват, че той ще свърши скоро и ще бъдат изправени пред понеделник.

Изминалите делнични дни са само прелюдия към вълнението на уикенда.
Ако разглеждаме 5/7 от последните седмици на годината като несъстоятелни или скучни, това ще бъде 5/7 от живота ни, който сме загубили.

Подобен проблем може да се случи, докато правим нещо , на което се наслаждаваме истински. Минават ни натрапчиви мисли, че то ще свърши. Колкото повече мислим за неизбежния край на добре прекараното ни време, толкова по-вероятно е да имаме по-малко от него.

Най-добрия начин да се насладим на момента, в който сме в момента, е да се съсредоточи вниманието върху това, какво всъщност се случва. Дори и да е „гърбавата” сряда, да видим какво можем да направим за да увеличим положителните си преживявания. Да, това е изключително трудно ако работата ни често ни разочарова и ядосва. В рамките на тези ограничения, обаче , малките неща могат да ни мотивират и да ни държат ангажирани. Колкото повече си мислим, че контролираме обстоятелствата на работата си, толкова по-щастливи и по-продуктивни ще бъдем.

Наслаждавайте се истински на почивните дни, ваканциите и приятните вечери извън града. Искаме да забавим времето колкото е възможно повече. Мислите за края на събитието или ваканцията ще направят така, че те да отминат много по-бързо, без да сме имали време да им се насладим. Забравете часовника, отървете се от телефона , да се концентрираме върху хората и забавленията, които ни носят наслада.
Наслаждавайте се истински на това, което правим сами за себе си, независимо дали слушаме музика, танцуваме или просто водим приятен разговор.

Ключът е в това да не чакаме да дойде уикендът или ваканцията. Времето се движи , а ние трябва да се движим с него.

За да живеем в момента, означава да следваме няколко прости стратегии:

Не губете ценно време , като постоянно очаквате с нетърпение уикенда.

Фокусирайте се върху това, което се случва в момента, особено ако е нещо приятно.

Пазете се от натрапчиви мисли за края на приятното събитие, страхът може да ви обсеби.

Използвайте амбициите си за бъдещето като мотиватори, но не позволявайте тези бъдещи мисли да ви попречат да се забавлявате тук и сега.

Насладете се на миналите успехи и се поучете от миналите грешки, но не позволявайте миналото да доминира в настоящия ви живот.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Колко голям проблем е тревожността?

Всеки от нас се е тревожел поне веднъж в живота си, че е и повече. Вероятно сме имали две , три тревожни разстройства, вероятно и депресия. Най-чести тревожни разстройства са паническите, социалното тревожно разстройство, пост травматично стресово тревожно разстройство и още много специфични разстройства и фобии, депресии, злоупотреба с алкохол и наркотици.


Тревожните разстройства имат ефект върху здравето ни. Изложени ни сме на риск от сърдечни заболявания, диабет, язва и още много заболявания на тялото ни , причинени от нашите страхове и тревоги.



Тревожността се увеличава. Още от училище децата ни се тревожат. Някои от причините са свързани с все повече намаляване на социалната свързаност – склонни сме все повече да се местим, да сменяме работата си , место живеенето си , участваме все по-малко в граждански организации. Все по-късно сключваме брак или се решаваме на сериозна връзка, много от нас предпочитат да живеят сами. Всички тези фактори допринасят за това да се притесняваме, да сме несигурни , тревожни или депресирани.



Очакванията ни са се променили през последните години. Очакваме да имаме по-висок стандарт на живот, да сме по-богати, движени сме от нереалистични идеи, взаимоотношения и външен вид. Очакванията ни около пенсионирането ни карат да се чувстваме тревожни. Трябва да разчитаме на собствените си спестявания, а не на пенсионното осигуряване за да можем да оцелеем след пенсиониране.



Тревожността е подпомогната от факта, че по телевизията постоянно се излъчват лоши новини. Който и новинарски канал да пуснем и веднага ще видим последните новини около някоя катастрофа. Лошите новини ни напомнят, че всеки може да бъде в опасност.

Въпреки, че живеем в по-дълго, имаме по-добри здравни грижи, пътуваме по-безопасно, по-богати сме, имаме по-безопасни автомобили , мислим , че ще ни застигне катастрофа на хоризонта. Защото постоянно сме бомбардирани от лоши новини, мислим , че сме в голяма опасност. Може и да не сме в толкова голяма опасност, но това което мислим се отразява на начина, по който се чувстваме.

Не е чудно, че сме кълба от нерви.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Социалният опит, този, които ни кара да се чувстваме по-стари

Събития и преходи, които влияят на възрастта ни Много от нас се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото действително сме. Възрастта улавя субективната страна на живота ни, това е начинът, по който се ме. Редица социални преживявания ускоряват промяната във възрастовата ни идентичност с годините. Промяната, която настъпва е така нареченото субективно стареене. Това е динамичен процес, който зависи от условията и начинът ни на живот. Когато сме по-млади се чувстваме по-възрастни от действителната ни възраст, а на средна възраст сме склонни да се чувстваме по-млади. Все пак има определени групи от преживявания, които ускоряват процеса на субективното стареене. Това са много важни неща в живота ни, ролите ни през годините, стресът, здравето ни и, както разбира се щастието ни. Преходите, през които минаваме и ролите ни е тях Събития като смъртта на родител в детството, се случват твърде рано за някои от нас, това ускорява процеса на субективното стареене. Децата, които са загубили близък, преди да достигнат зряла възраст се чувстват значително по-стари от връстниците си, които имат живи и здрави родители. Стресът и несгодите Постоянният стрес влияе на физическото и психическото ни здраве. Вихрушките в живота ни, включително и финансовите проблеми свързани с работата ни също имат силен ефект върху това да доживеем старини. Стресът и несгодите ни карат да се чувстваме по-стари, карат ни да мислим негативно. Тийнейджъри, които се чувстват в опасност в квартала си и са свидетели на насилие, се чувстват по-стари от връстниците си, които живеят в по-сигурни квартали. Здраве, благоденствие и благополучие Появата на сериозно заболяване, напомня за собствената смърт и ускорява процеса на субективно стареене. В допълнение към физическите здравословни проблеми, степента на психическото здраве има мощно влияние, върху това как се чувстваме. Когато сме щастливи, около нас има положителни емоции, спокойни сме, с много по-склонни да се чувстваме по-млади. От другата страна , когато в по-млада възраст идентичността е свързана с отрицателен ефект, чувстваме се нервни, уплашени и нещастни. Когато в зряла възраст сме удовлетворени от живота си и сме положително настроени, се чувстваме значително по-млади от истинската си възраст. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Онлайн психолог

Онлайн консултациите с психолог дават възможност за бързо и лесно свързване със специалист.

Не напускате Вашето комфортно място.

Необходимо е само предварително да си запишете удобен за Вас час.

Възможност за гъвкаво работно време.

Защо да го правим?

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, Вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво.

Чрез разговори, взаимно сътрудничество и динамични отношения, изграждаме заедно пространство на сигурност и доверие по между ни.

В това пространство ВИЕ сте на фокус, а не временното състояние на нещата.

Ползите за Вас!

Да бъдете здрави.

Да подобрите живота си.

Да направите по-добра кариера,

Да имате здрава и стабилна връзка с партньора си!

Може да се свържете с мен!

Facebook: Елена Виделова

Телефон/ Viber: 0879 855 786

jiveisaznatelno@abv.bg