Показват се публикациите с етикет отегчен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет отегчен. Показване на всички публикации

сряда, 4 декември 2013 г.

Видове депресия


Депресивните разстройства биват много различни видове и всеки вид има свои собствени уникални симптоми и лечение.

Най-често срещаният тип депресия се характеризира с комбинация от симптоми( виж списъка със симптоми), които влияят на способността ни да работим, да учим, да ядем , да спим, въобще да се наслаждаваме на всички приятни неща от живота.

Понякога депресията може да включва дългосрочни хронични симптоми, не се чувстваме добре или имаме продължително безсъние.
Друг вид депресия е биполярното разстройство, също наречено маниакално депресивно заболяване. То се характеризира с резки промени на настроението.Тежки върхове ( мания) и дъно (депресия). Превключванията в настроението понякога са драматични и бързи, но често могат да бъдат и постепенно.

Когато човек влезне в цикъла на депресията може да има няколко или всички симптоми на депресивното разстройство. Свръх активност, обсебващо говорене, прекалена енергичност, както и обратните състояния на отпадналост и асоциално поведение.

Още:
Депресията при жените. Зряла възраст
Депресията при жените. Пубертетът
Симптоми на депресия при мъжете


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 5 октомври 2012 г.

Изневярата в интернет


Какво се търси?



Неотдавна, попаднах на експеримент направен с цел да се проучи изневярата в Интернет. Направен е сайт, насочен към женените хора, които търсят сексуални партньори извън брака си. Голям брой от тях отговарят на въпроси , свързани с използването на Интернет и по-точно със сексуалното си поведение в мрежата. Интересни са аспектите на сексуалността, онлайн изневярата и изневярата в реалния живот.

Изследването открива широка гама от резултати, свързани с изневярата. Така например, става ясно , че жените са по-склонни от мъжете да се впуснат в онлайн любовна авантюра, докато реално имат сериозна връзка. Особено интересен е и фактът, че повечето хора са по-заинтересовани в търсенето и намирането на реални партньори, както за запознанство, така и за сексуални авантюри, отколкото само онлайн партньори.

Колкото и да се увеличава броят и популярността на социалните сайтове, нуждата ни от физически контакт не е намаляла. Продължаваме да бъдем по-заинтересовани за реални партньори, отколкото само онлайн такива. Всяка онлайн връзка в един момент се нуждае от физическото лице в лице.

И именно тук идва и необходимостта да сме по-внимателни със запознанствата в мрежата. Всеки може да се представи за всеки и за всичко. И както вече стана ясно най-уязвими са жените, защото са по-наивни и по-склонни да се доверяват.



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg





вторник, 10 юли 2012 г.

Как мъжете скърбят?

Мъжете скърбят, но го правят по начин, който не прилича на траур. Когато не го изразяват със сълзи, намират други начини да изкарат тази енергия. Мъжете тъгуват, но те обикновено го правят по различни начини. Докато жените тъгуват повече, плачат и говорят за мъката си, мъжете скърбят чрез мислене и действие. Проучвания установяват, че повечето мъже предпочитат да тъгуват за смъртта на баща си чрез действия, като например продължат хобито му. Тази тежка загуба е по-плавна и по-бавна, но тя не е ефективно решение на скръбта. Жените дават израз на болката и мъката си, говорят за нея , споделят, а когато им е трудно да се справят с нея са по-склонни да потърсят помощ от специалист. При мъжете нещата са по-различни. Помощта от специалист идва на много по-късен етап. Мъжете винаги предпочитат да се справят сами със сполетялата ги загуба или нещастие, затварят се в себе си, не разговарят с никой, не дават израз на чувствата и емоциите си в този труден за тях момент. Мъката става все повече и повече, трупа се и рано или късно намира канал , през който да излезе. Изходът от ситуацията не винаги е благоприятен. Голям брой физически болести са резултат от натрупаната емоционална болка. За това говорете, споделяйте, търсете начини за справяне. Затварянето в себе си не е вариант. Психическото ни и емоционално състояние е от изключителна важност за нашето физическо оцеляване. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 4 май 2012 г.

Тайната на щастието



Как да живеем един емоционален и духовен живот?

„Мисля, следователно съществувам.”
В академичния свят има философи, които са се опитвали и се опитват да намерят смисъла на човешкия живот, чрез нашата способност да мислим и чувстваме. Използват максими, в които се твърди, че чувствата и мислите ни отличават човека от другите същества. Чрез чувствата си, ние всички се научаваме да обичаме и мразим, изпитваме болка и удоволствие, биваме щастливи или депресирани. Чрез нашето мислене, ние разбираме, обясняваме и дори рационализираме чувствата и поведението си , опитваме се да дадем смисъл на живота.

В личния си живот, в нашия малък свят, всички ние се опитваме да разработваме лични философии на живота. Тези философии са склонни да произтичат от опита ни да се справим с нещастията в живота ни. Например голяма част от нас не вярват в постоянните приятели, а само в трайните интереси, или, че бракът е изкуствена институция, или, че родителството и творчеството са взаимно изключващи се, или , че успехът понякога изисква да жертваш всичко. Тези песимистични схващания за живота генерират цинизъм, отчаяние и безнадеждност.

Обратно на това, оптимистичните възгледи за живота са полезни, но те са ограничени във времето и ситуацията. Може да се смята, че трябва да се научиш да обичаш, или, че кръгът от приятели е алтернативно семейство, или, че бракът и майчинството са отговорност, или, че каквото си посееш , това ще пожънеш и , че болестите и загубите са част от живота. Както сме се родили , така и ще умрем. Но мислейки постоянно за това, изтърваме хубавите неща, щастливите моменти, това, за което всъщност живеем.

Отдайте се на живота, приемете го такъв, какъвто е. Ако не ни харесва, тогава да направим нещо в тази посока. Книги за взаимопомощ, йога, медитация, консултиране с психолог, са все методи, които ни водят към по-щастливо бъдеще.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 17 февруари 2012 г.

Може ли работата да бъде забавна?

Едно от първите неща, които учим още като деца е, че работата и забавлението са две противоположности. Работата е това , което трябва да правим, а играта е това, което искаме да правим. Работата е тромава, играта е забавна. Работата е от съществено значение, играта е лекомислена. Когато напуснем училище и отидем в „реалния свят” , поне някои от нас са щастливци да открият, че работата не е противоположна на играта. Всъщност работата може да бъде игра или поне може да има нюанси на игра. Работата ни носи удовлетвореност, тя е хуманна. Тя обединява най-добрите ни качества и ни кара да се чувстваме добре. Важни, значими, полезни, изпълнени сме с енергия. Когато просто работим и това не ни носи нищо(освен заплатата) както играта, тя може да бъде опустошителна. Ние ставаме впрегнати животни, поели тежестта на собствените си мускули и умове. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 1 февруари 2012 г.

Корените на нещастието днес



Липсата ни на социални връзки е в основата на нещастието ни.

Това, което всеки един от нас иска през живота си е непрекъснато и истинско щастие. Възможно е да има и хора, които искат да са нещастни, но ще се съгласите с мен , че има нещо нередно с тях. Може би имат погрешна представа за това , какво е животът или може би страдат от психическо разстройство.

Традицията на класическата гръцка философия гласи, че човешкият разцвет (щастието) е целта на живота ни, от хилядолетия хората се опитват да разберат какво е щастие и търсят най-добрите начини да го постигнат.

Модерната концепция за щастие почива на философски и психологически теории за върховенството на индивида. Егоцентризмът и индивидуализмът, които следват тези теории обаче подкопават възможността за постигане на щастие при всички.

Нашият свят е ирационален, повечето действат в противоречие с човешките си нужди . Когато не сме сами , а сме с други хора, когато даваме и взимаме един от друг в благодарствена реципрочност , можем да започнем да усещаме какво е трайно щастие.

На първо място, ние сме социални същества, а не самостоятелни звена. Модерната философия, която поставя човека над социалните връзки е в основата на съвременното нещастие.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 януари 2012 г.

Женската идентичност в рамките на семейството



Голяма част от нас жените имат фобия и се чувстват виновни, правят жертви, оплакват се от избора, който са направили, но не предприемат нищо за да бъдат по-щастливи. Най-обидната дума за много жени е егоист. Защо тази дума предизвиква бурни реакции при жените? Не може ли да се грижим и за себе си и за семейството си?

Ключът е в това да имаме куража да заявим това, което искаме, дори и да знаем, че някои от семейството може би иска нещо друго. Да сме готови да посрещнем несъгласието. Нещата не винаги стават така както искаме, но поне няма да забравим кои сме и какво искаме.

Друг начин да открием отново себе си е да си намерим занимания , които са само за нас. Прекарваме повече време с приятели, посвещаваме се на някое хоби или работа, като от особена важност е да сме далеч от семейството си за да можем да чуем собствения си глас. Това ще ни освежи и ще ни даде нови сили. Ще видим нещата от различна перспектива, тя може да бъде много по-енергизираща за нас.

Много от нас жените се притесняват излишно когато са далеч от семейството. Страхуваме се , ще възникнат проблеми и ние се чувстваме виновни , че сме прекалено далеч да се справим с тях. Но дори и в почивен ден или на разходка уикенда това помага да презаредим батериите. Освен това , когато сме далеч , нашето семейство ще се научи да бъде по-независимо , връзката между мъжа и децата ще стане по-силна.

Почивайте си и се зареждайте по-често ! Така сме по-успешни, по-жизнени и по-справящи се.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Време за почистване на къщата

Да си представим отношенията ни с партньора като къща. Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва. Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова. Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно. Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка). Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика. Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това. Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави. Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 5 октомври 2011 г.

ОБЩУВАНЕ

Всеки ден ние общуваме с хора, които имат различни от нашите мнения, ценности, вярвания и нужди. Способността ни да обменяме идеи, да разбираме гледната точка на другите, да решаваме проблеми успешно, зависи до голяма степен от това, колко ефективно комуникираме с останалите. Актът на комуникация включва словесни, невербални и паравербални компоненти. Словесната или вербална комуникация се отнася до съдържанието на нашето послание, избор и подреждане на думите ни. Невербалният компонент е посланието, което изпращаме чрез езика на тялото ни. Паравербалният компонент се отнася до това , как ние казваме това, което казваме – тонът, темпото и обемът на нашия глас. Тези три компонента използваме за да: 1. Изпратим изчистени кратки съобщения 2. Получим и правилно да разберем, съобщенията изпратени към нас Изпращането на ефективни послания изисква, ние да заявяваме гледната си точка кратко и ясно. Слушането на дълги словоизлияния и обиколни обяснения обърква слушателя и съобщението губи своята конкретност, актуалност и въздействие. Изберете вашите думи с намерението съобщението ви да бъде възможно най-ясно, като избягвате жаргони и излишна информация. Не трябва да подценяваме и силата на невербалната комуникация. Съобщенията, които изпращаме чрез поза, жестове, изражение на лицето е повече от половината ни общуване. Изключително важно е ние да показваме с тялото си това, което казваме и с уста. Чрез езика на тялото си ние общуваме независимо дали искаме или не! Ние мислим, че комуникацията е по-лесна, от колкото е. Погрешно е да се смята, че ако някой може да говори, то той може и да комуникира. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 29 септември 2011 г.

МЕЧТАЯ

Всеки има мечта! Тя е много лична и интимна. Рядко споделяме за нея, тя е в главата ни. За някои от нас сбъдването на мечтата ни би променило живота ни, за някои тя е материална, за други е абстрактна , за трети е химера. Истина ли е , че мечтите се сбъдват? Аз вярвам , че това е възможно, но то зависи изцяло от нас. Преди да започнем да мечтаем, трябва добре да си помислим дали точно това желаем да ни се случи. Ние сами я създаваме и тя започва да расте. Това не е обаче достатъчно , да се превърне в реалност. Необходима е вяра, мотивация и кураж. Другото важно нещо , за да се превърне мечтата ни в реалност е да си начертаем стъпките, които ще извървим до нея. И не на последно място е важно добре да помислим, какво би ни донесло сбъдването и. И така, мечтата расте, страховете избледняват, расте и куражът, пречките отшумяват. Вие сте готови да реализирате мечтата си! 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Отрицателни и положителни емоции

Емоцията е енергия в движение. Това е начинът , по който изразявам себе си, качеството на реализация в живота ми. Емоциите , могат да бъдат разделени в две категории. Можем да ги разглеждаме като два срещуположни полюса или можем да кажем, че има разделителна линия , където един вид емоция преминава в друг вид емоция. Можем да наречем емоциите положителни и отрицателни. Негативните емоции изразяват опит или намерение да се изключим. Засилване на позицията ни за сметка на другите, унищожавайки всичко, което се приемаме за заплаха. Негативните емоции са подхранвани от страха ни от неизвестното, страхът от действията на другите. Трябва да ги контролираме или да се опитаме да ги спрем за да избегнем увреждания. Положителните емоции изразяват опит или намерение за включеност. Работа върху това да разбираш повече гледни точки, да взаимодействаш с другите, да правиш нещата по-добри , ни носи удовлетвореност. Положителните емоции са подхранвани от скритото желание за удоволствие и единство. Негативни емоции са например: апатия, мъка, страх, омраза, срам, вина, съжаление, негодувание, гняв, враждебност. Положителни емоции са например: интерес, ентусиазъм, смях, емпатия, действие, любопитство. Има богата гама от различни емоции във всяка категория. Бихме могли да кажем, че някои са по-положителни или отрицателни, отколкото други. Някои емоции са маскирани като положителни или отрицателни, но всъщност са точно обратното на това, за което претендират. Някои хора имат вид, че са загрижени за другите, но това е по-скоро комфорт, че някой друг е по-зле от мен. Отрицателните емоции са полезни като мотивация за да ни отдалечават от това, което не искаме да правим. Положителните емоции са полезни като мотивация за да се движим към това, което наистина искаме. Колкото по-положително мислим, толкова повече нещата ни ще се получават и обратното. Трудно е обаче, човек да контролира емоциите си. Много по-лесно е да се мисли негативно, отколкото положително. Необходима е ежедневно трениране на ума, за да започнем да мислим само положително или поне положителните емоции да са с превес пред отрицателните. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg