Показват се публикациите с етикет депресия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет депресия. Показване на всички публикации

сряда, 4 ноември 2020 г.

Сезонното афективно разстройство (САР)

 

Сезоните се сменят, а с тях и настроенията ни.

Температурите падат, листата се променят, дните стават все по-кратки - всички тези промени от лятото до есента означават, че зимата е точно зад ъгъла. Много хора я очакват с нетърпение заради празниците и красотата на снега. За други, идването на  есента може да предизвика промяна в настроенията и депресия. 


Какво е САР?

Сезонното афективно разстройство (САР) или сезонната депресия е вид депресия, която идва със сезоните. Сезонното афективно разстройство е най-често през зимните месеци, но колкото и да е странно, то се появява и през лятото, просто не толкова широко разпространено. Според изследванията, малък дял от хората със САР показват обратния модел, като са чувствителни към по-дългите дни на лятото. Самото съществуване на противоположни зимно-летни модели предполага на изследователите, че това разстройство на настроението произтича от проблем при адаптирането към физическата среда .

Кой е изложен на риск от развитие на САР?

Изследвания показват, че типичният вид на САР през зимата има закономерност с по-ниското излагане на светлина.

В повечето случаи сезонните симптоми на афективно разстройство се появяват през късната есен или началото на зимата и изчезват през по-слънчевите дни на пролетта и лятото. По-рядко хората с обратен модел имат симптоми, които започват през пролетта или лятото. И в двата случая симптомите могат да започнат леко и да станат по-тежки с напредването на сезона.

Признаците и симптомите на САР могат да включват:

чувствате се депресирани през по-голямата част от деня, почти всеки ден

загуба на интерес към дейности, на които някога сте се радвали

нямате енергия за нищо

имате проблеми със съня

изпитвате промени в апетита или теглото си

чувство на мудност или възбуда

имате затруднения с концентрацията

чувство за безнадеждност, безполезност или вина

Какво да направите?

Всеки един от нас иима моменти, в които изпитва неразположение, но ако се чувствате отпаднали дни наред и трудно се справяте с ежедневните си задължения, консултирайте се с психолог.

Онлайн психолог

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 18 май 2020 г.

Безпокойство, паника и притеснение



Какво е тревожност?

Тревожността обхваща чувства на притеснение, нервност или ужас. Макар и неприятни, пристъпите на тревожност са естествени, а понякога дори и продуктивни. Подавайки сигнал, че нещо не е наред, тревожността може да помогне на хората да избегнат опасността и да направят важни и смислени промени.

Но постоянната, всеобхватна тревожност, която нарушава ежедневието ни, независимо дали в училище, на работа или с приятели, може да бъде белег на тревожно разстройство.

Тревожните разстройства се проявяват по различни начини и са диагностично разграничени. Генерализираното тревожно разстройство е хронично състояние на силна тревога и напрежение, често без провокации. Паническото разстройство се отнася до внезапни и повтарящи се панически атаки - епизоди на силен страх и дискомфорт, които достигат пик в рамките на няколко минути. Натрапчиво-компулсивното разстройство е белязано от натрапчиви мисли или принуда за извършване на специфични поведения, като например миене на ръцете. Посттравматичното стресово разстройство може да се развие след преживяване или свидетелство на травматично събитие.

Тревожността често е придружена от депресия.

Преживявания в ранна детска възраст като ранна травма или свръхзащита на родителите могат да играят важна роля за формирането на тревожно разположение. При хора с тревожни разстройства мозъчната верига, която контролира реакцията на заплаха, изглежда се заблуждава. Амигдалата, структура, която открива опасност, може да стане свръхактивна, предизвиквайки заплаха там, където всъщност няма такава.
Бадемовидно тяло или амигдала (на латински: corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си.

Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Тя най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие в отрицателен смисъл, т.е. на агресия.

Състояния като гняв, отбягване и определени защити се активират благодарение на нея. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожност, депресия, посттравматичен стрес, фобии.

Тревожността често се лекува успешно, като се използва терапия. Разговорите с психолог действат облекчаващо, клиенти споделят, че след сесия се чувстват по-спокойни и тревожността им е в пъти по-ниска.

Онлайн психолог

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 11 март 2020 г.

Промените в живота ни




Промяната не е толкова страшна, ако си вярваме повече.

Промяната е една константа в живота ни. И все пак ние често се изненадваме, когато става дума за нея. Родителите ни ни възнаграждават за усвоените практики на хигиена и самодисциплина. С напредване на възрастта , ние измерваме нашите печалби, не загубите, нашата стабилност, а не уязвимостта ни.

Това е така, защото много хора са опустошени, светът около тях се е разклатил от безработица, разводи, болести, смърт и други подобни катаклизми. Ние вярваме в промяната, докато колелото на късмета се завърта в наша полза. Когато промяната се поддава на нашите очаквания с неприятни резултати, разгръщаме тъмните страни на въображението си.

Всеки преход започва с един край и завършва с началото. Между края и началото има едно объркване на къде да тръгнем, една неутрална зона. Повечето хора биха предпочели да я избегнат, но тя е от изключителна важност за личностното ни израстване.

За да преминем успешно към следващия етап, е необходимо да овладеем няколко неща. Те са: неангажираност (отделяне от познатото), демонтаж ( разделяне с това, което не ни е необходимо), разочарование ( откриваме, че някои неща вече са загубили смисъл), преосмисляне ( преоценка на идентичността) и дезориентация ( чувството на загуба на реалността).

Повечето от нас биха предпочели да пропуснат този етап. Въпреки това, когато се опитваме да прескочим неутралната зона, рискуваме да пропуснем важни прозрения, като се излагаме на риск от взимане на лошо за нас решение в бъдеще.

Освободени от страховете за бъдещето , ние можем да танцуваме смело с неизвестното, да учим важни уроци за живота от всяка малка стъпка.

Онлайн психолог

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 5 март 2020 г.

Онлайн психолог




Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, Вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво.

Чрез разговори, взаимно сътрудничество и динамични отношения между нас, изграждаме заедно пространството на сигурност и доверие  по между ни.

В това пространство ВИЕ сте на фокус, а не временното състояние на нещата.

За да подобрите живота си, за да бъдете по-успешни в работата си, да имате здрава и стабилна връзка с партньора си!

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 24 февруари 2020 г.

Депресията, тъмната страна на душата



Депресията е придружена, в повечето пъти с болка, страдание, невъзможност, нещастие, страх и още много, много негативни чувства. Колкото повече се задълбочава, става по-болезнена, а ние все по-безсилни срещу нея. Нямаме сили да станем от леглото, да излезнем сред хората, да говорим, да се движим, да усещаме, защото всичко е болка.

От опита, който имам в работата си с хора, често в депресия, а и аз самата я познавам от близо, знам, че най-трудна е крачката. Първата. Отнема доста време за да я направим, но едно от основните неща, които помагата в това състояние е движението.

Започнете бавно. Може би, това е последното нещо, което бихме направили, когато се чувстваме долу. Но упражненията освобождават химикали в мозъка ни, които облекчават симптомите на депресия. Не е нужно да правим твърде много, може само кратка разходка, като за начало. Ако можем да я повторим на другия ден и така няколко поредни дни, след седмица ще има промяна, незначителна, но промяна.

Ходете или бягайте. Не е нужно да бъде бягане като за маратон. Не е нужно дори да бягаме, започмете с ходене, опитайте малко по-бързо, по-бавно, намерете собственото си темпо. Разходките сред природата чудесно повдигат настроението.

Връзка със земята. Докосването на почвата, засилва ключов мозъчен химикал, наречен серотонин, който може да ни помогне да се почувстваме по-добре.

Говоренето, консултацията с психотерапевт. Това действа облекчаващо.

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, гледната ни точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво.

Онлайн консултиране
Фините признаци на депресия
Усмихнатата депресия

FB: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 8 май 2019 г.

Нежеланите очаквания от една връзка


Как да се освободим от тях?

Мълчаливите споразумения, неизказаните правила.
Най-ранните ни взаимоотношения оказват огромно влияние върху поведението ни, решенията, които взимаме, нашите съзнателни и несъзнателни мотиви. Те нарастват от предположения, очаквания, убеждения, за които не говорите, но сте отговорни за тях.
Негласните споразумения звучат по следния начин:“Неговата майка коментира моите готварски умения, но аз премълчавам това“ или „ Поела съм всички домакински задължения, не ми харесва, но го правя“.

Такива „споразумения‘‘ могат да продължът безкрайно, често без разговори, защото има страх, вина, задължение и още много чувства.
Тъй като не споделяте тези неща на глас, те водят до усложнения във връзката, мислим си, че партньорът ни разбира или чакаме да се сети и да направи нещо.

Защо стоим в тях?

Страх. Някои мълчаливи споразумения се ръководят от страха ни, че ако проговорим, ще се разголим и другите ще ни опознаят. Защо нямаме смелостта да изразим истинските си чувства пред любимите хора? Защо неможем да говорим за амбициите си на работното място? Отговорите са прости: Страхуваме се, че ще ни наранят, ще престанат да ни харесват и обичат, може би дори ще ни напуснат. Също така, се страхуваме да признаем това, което наистина искаме. Но премълчаването на желанията и нуждите ни, не ги карат да си отидат. Това просто намалява вероятността да получим точно това, от което имаме нужда.

Многопластови. Тихите споразумения обикновено са свързани с множество убеждения, чувства и очаквания. Опитите да се справим с всички слоеве на мълчанието, могат да бъдат страшни и трудни. Опитайте да започнете като за начало с най-горния слой. Какво има там? Как се чувствате? Може да се окаже трудно да разкриете всички слоеве, да останете неразбрани, един или двама от вас могат да се претоварят, би било болезнено до известна степен. И все пак, след като повдигнете завесата на чувствата и желанията си, те могат да ви осигурят по-стабилна основа за истинска и автентична връзка.

Промяна и трансформация. Негласните споразуменя се случват плавно. Точно както отношенията между хората минават през етапи, така и те се променят. Премълчавайки нещата, обаче вие също се променяте, без да го усещате. Бавно и мъчаливо, плавно, без дори да се усетите, се превръщате в един постоянно недоволен човек. Не чувствате нещата около вас, не чувствате хората около вас, не чувствате живота, може би сте спрели да живеете, но можем ли да сложим живота си на пауза и ако можем, колко дълго бихме стояли там. Хората сме издръжливи, някои от нас могат да изкарат дълго време, но рано ли късно, колкото и да успявате да премълчите, нещата просто излизат. Понякога болезнено, може би ще преминете през катарзис, но магията на живота докосва и вас.
Всичко е въпрос на време, най-хубавото предстои!

Щастието
Какво всъщност означава да обичаш себе си?
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


вторник, 9 януари 2018 г.

Фините признаци на депресия


Хората, които са депресирани не винаги го показват


Депресията може да изглежда като много неща. Понякога хората, които са депресирани, очевидно страдат. Симптомите включват летаргия, липса на апетит, ниско либидо, социална изолация и намален интерес към ежедневните дейности, безсъние. Това са видими симптоми на депресия, които са неоспорими. Има обаче и хора, имащи депресия или депресивни епизоди, които не са чак толкова очевидни.

Може би се питате "В депресия ли съм?". Работите много, избягвате да виждате приятелите си, потапяте се във видеоигрите или Интернет, за да отклоните болката си. Една от най-големите особености на депресията е, че причинява изключително високи нива на емоционална болка. Като човешки същества Не обичаме да изпитваме болка. Интуитивно ще търсим начини за облекчаването и, независимо дали тези средства за бягство са здрави или не. Крайната цел е да спре да боли.

Строги и изискващи родители, префекционизъм навсякъде, постоянен тормоз, много тинейджъри живеят в такива условия. Голяма част от тях са изключително наранени отвътре, но се усмихват отвън. Когато човек е млад, успява да скрие депресията толкова добре, че никой не може да каже, че го боли и страда. Някои са депресирани, може би даже имат самоубийствени мисли, но никой не подозира за това.

Как можем да разчитаме признаци на депресия, които не са очевидни?

Проповеднически промени - дори фините промени в поведението могат да показват, че нещо е "грешно". Някой, който е изключително трудолюбив, има затруднения да изпълни задачите си или изглежда немотивиран.

Промените в личността - изглежда "изключен". Може би е раздразнителен или има нещо в настроението му, което изглежда "различно" от начина, по който обикновено действа. Това може да е депресия.

Негативна перспектива - непрекъснато говори за това, как не вижда смисъла в нещата или се чувства безполезен или дори, че не се обича, това е знак за депресия.

Лошо самоизображение - дали това е нещо, с което човек непрекъснато се бори , има негативно възприятие за себе си и казва неща като "Аз съм провал", са показателни за депресия.

Депресията не изглежда еднакво за всеки. Точно както една дреха изглежда по-различно на приятеля ви, депресията изглежда съвсем различна за всеки. Ето защо е полезно да се погрижим за промените в поведението на нашите близки. Трябва да сме сигурни, че обръщаме внимание и осъзнаваме какво правят специалните хора в нашия живот, да им помогнем да получат помощ. Понякога човек не знае, че е депресиран и вниманието към неговите симптоми може да бъде полезно за него.

Ако сте се борили с депресията сами имате предимство- опит от първа ръка.

Използвайте своя житейски опит, за да сте наясно с това, през което минават вашите приятели и семейство. Можете да помогнете повече, отколкото си мислите.

Депресията не е само чувството на тъга
Защо самотата ни наранява толкова много?
Усмихнатата депресия

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 18 декември 2017 г.

Негативните хора около нас



Възможно ли е да повлияем на хората около нас да бъдат по-позитивни, без те да знаят.

Няма нищо по-досадно някой да се оплаква непрекъснато и винаги да има какво негативно да каже. Ако имате късмет можете да се отдалечите или да намалите контактите с тези хора, но ако отрицателно мислещият е от близкия Ви кръг като колега или член на семейството, трудно можете да избягате. В тези ситуации е полезно да имате инструменти за справяне. Не само за да се предпазите от негативната енергия, но и да превърнете негативното мислене в положителна посока. Един от най-ефективните начини да се повлияе върху мисълта на някой друг е като пренасочите вниманието му към друго нещо.

Това, за което мислим и говорим е акцентът, на който обръщаме внимание. Има само две неща в живота, които ни карат да правим това, нещата, които ни карат да изпитваме емоция.

Неща, които Искаме и неща, които Не искаме. Всичко около нас, за което мислим, че причинява някакъв вид значима емоция, може да бъде сортирано в една от тези две категории. Безпаричие, загуба на работа, предателство, смърт на любим човек – всичко, което не искаме. Семейство, домашни любимци, приятели, рождени дни, пътувания, приключения – всичко, което искаме.

Може би не е изненадващо, че негативно говорещите през цялото време, фокусират вниманието си върху нещата от живота, с които не са доволни и не харесват. Това, което не осъзнават е, че мисленето работи към мястото на където е насочено и това е т.н. модел на активиране/ забраняване. Това означава, че когато обръщате внимание на отрицателните неща, буквално възпрепядствате способността си да виждате положителните неща и обратно. Хората прекарващи много време фокусирани към негативното все по-трудно виждат хубавите неща около себе си.

Това е неприятно за тях, но ако трябва да сте наоколо, започва да влияе и на Вас. Добрата новина е, че вниманието не е фиксирано и положителната мисъл може да си проправи път. Понякога, това от което се нуждаят е малко помощ от Ваша страна, да насочите вниманието към хубавите неща. Да говорите положително и да мислите положително.
Първоначално те няма да могат да мислят за нещо положително или вероятно ще се върнат към отрицателния си поток от мисли. Но не се отказвайте, това изисква време.

Когато насърчавате някой да насочва вниманието си към по-желаните аспекти на живота, забелязвате положителната промяна в изражението на лицето и езика на тялото. Когато хората говорят за положителни събития, които ги карат да се чувстват добре, започват да се усмихват повече, това е почти неволна реакция. Заслужава си усилието!

Какво да правим с негативните си емоции?
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Ние ли сме си най-големия враг?





Как да победим самокритиката?

Живеете с негативни мисли, често се критикувате, не се грижите за себе си, постоянно се сравнявате с други хора, които смятате, че са съвършени. Когато сгрешите, мислите, че само Вие грешите и това е ужас, недостатък, който имате. Да бъдеш най-големия си враг е изключително изтощително. Отнема голяма част от силите Ви, сякаш Вашите грешки са най-лошите, Вие сте най-некадърния.

Депресията и безпокойството често се дължат на самокритичния глас, който Ви побеждава, преди да започне да Ви ограбва. Страхувате се, отвращавате се от съжалението, което ще последва.
За да се чувствате по-добре, бъдете истински човек.

Определете негативните си мисли.
Те може толкова да са се автоматизирали, че дори да не ги забелязвате. Опитайте се да ги хванете, ако трябва напишете ги, за може да видите дали не следвате някой модел.
„Аз съм провал”; „Скучна съм”; „Не мога нищо да направя като хората”; „Виновен съм”; „Нищо не върша”. Това са стрели насочени срещу Вас.

Определете общите условия
Сега, когато виждате стрелите, които насочвате към себе си, нека да видим дали можете да дефинирате термините, които използвате. Например „неуспех” – Какво е за Вас? Някой, който не е успял в нещо. Кое е обратното? Може би ще видите, че да успеете или не успеете в различни неща, в различно време, има различна стойност.

Какви са доказателствата за и против Вашата самокритика?
Какви са доказателствата в полза на етикета „неуспех”? Може би не сте се справили добре на изпита или интервюто, но днес не Ви е ден. Може би утре ще е по-добре. Също така, кое е и „успех” за Вас. Имате добри приятели, справяте се на работа, опитвате се да бъдете добър човек. Претеглете доказателствата за и против.

Каква е предимството да критикувате себе си?
Някои хора смятат, че трябва да критикуват себе си, за да се мотивират. Ако имате куче, тогава осъзнавате, че викането и крясъците няма да Ви доведат до никъде. Ако самокритиката работи тогава хората, които правят нещата, ще се мразят. Дали Вашата самокритика наистина Ви помага да постигнете целите си? Или Ви побеждава?

Заменете самокритиката със самонадеяност.
Опитайте това в продължение на една седмица. Вместо да се съсредоточите върху това, което не правите перфектно, опитайте се да се похвалите за пет неща всеки ден. Това може да включва прости неща, като например работа, любезно говорене на някого, хранене със здравословна храна или полагане на усилия да се почувствате по-добре. Ако полагате усилия в работата или упражнението си, опитайте се да си спечелите похвала - дори и само за това. Колкото повече се възнаграждавате, толкова по-вероятно е да продължите напред.

Наистина ли трябва да се оценявате?
Не Ви ли е хрумнало, че всъщност не трябва да се оценявате? Ами ако премахнем тази самокритична, оценяваща част от мозъка Ви за един ден? Да предположим, че вместо да се оценявате, решавате да се съсредоточите върху конкретните си цели - като упражнения, работа и правене на добри неща за други хора, включително за себе си. Можете да постигнете целта си, без да критикувате себе си. Опитайте.

Заменете оценката с наблюдението и приемането.
Вместо да измервате, сравнявате и оценявате себе си, просто помислете само за себе си, а после и за себе си. Вземете например правенето на упражнения. Нека си представим, че Вашето упражнение за деня е да се разхождате 40 минути. Вместо да се измервате и критикувате, наблюдавайте се какво правите. За мен може да се окаже, че ходя по магазините, слушам докато ходя за да науча испански, денят е слънчев и днес ще работя по-малко. Няма оценки.

Опитайте да се приемете такива, каквито сте, докато продължавате да се движите към целта си. Приемането на себе си означава, че се виждате реалистично в настоящия момент, без осъждане. Можете да се освободите от самокритиката, като приемете кои сте и казвате: "Знам, че не съм съвършен, точно както всички, които познавам, но мога да го приема. Мога да приема грешките си; Мога да приема моето безсилие и мога да приема, че имам незавършена работа. Имам цели. Приемам това. "

Освобождаването от самокритиката Ви позволява да се отдръпнете от депресията и безпокойство, да се освободите от бремето, което сте наложили върху себе си.
Не е нужно да си най-лошият си враг.
Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?
Симптоми на депресия
Депресията при жените. Зряла възраст


Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 4 септември 2017 г.

Травмата, доверие и време




Когато травмата подкопава доверието е трудно да се види по-светлото бъдеще.
Голямата и дълбока травма има дълбок и дълготраен ефект върху онези, които са я претърпели. Променя начина, по който гледат на себе си и на другите. Изследвания в областта сочат, че травмата оставя различни белези при различни обстоятелства. Последиците зависят от това какъв е човекът, какво е преживял, независимо дали е умишлено причинена или не.

Много са щастливците, които могат да избягат от голяма травма в живота си, но ако някой за когото ви е грижави сподели, че е имал ужасно преживяване, как може да се отрази това? Не е изненадващо, че хората, които са били умишлено наранявани, могат да бъдат дълбоко повредени в способността си да се доверяват. Доверието е фундаментално, дори за най-обикновените ни взаимодействия с другите, така, че вредите в тази област имат далечни последствия.

Повечето от нас очакваме с нетърпение конкретни събития, малки или големи, имаме надежда за по-ярко утре и усещане за открити възможности, въобще живеем с идеята, че най-доброто предстои. Но травмата понякога „скъсява бъдещето”, хората вече не виждат смисъл в него, историята свършва, дори физическият живот да продължи.

Безнадеждното бъдеще до голяма степен е свързано с разкъсване на доверието. Липсата на доверие не включва само активно недоверие към други хора. Това е общо отношение към света като цяло, липса на доверие в себе си, както и в другите, неспособност да бъдем отворени към това, което бъдещето може да ни поднесе.

Липсата на доверие променя цвета и формата на нашите мисли за бъдещето, не само засяга нашите прогнози, но и влияе върху това как се чувстваме.

Уверения стил на очакване отстъпва място на всепроникващата и не локализирана несигурност, където съмненията и чувството за опасност преобладават.

Как най-добре професионалисти и приятели могат да помогнат?

Няма лесен начин на възстановяване. Но с малки стъпки, с помощта на специалист и подкрепата на близките, степента на доверие може да се покачи. Човек трябва бавно да възвърне чувството си за сигурност в света около него. Възстановявайки доверието, самото бъдеще може да бъде възстановено също.

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?
Как нашите реакции се променят по време на травма?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 31 август 2017 г.

Кога спират родителските ни задължения?



Kултурата и манталитетът ни предполагат да се грижим за децата си до късна възраст, много след като самите те са станали възрастни и имат деца. Нашите родители са се грижели за нас до късна възраст, някои все още го правят. Техните родители са се грижели за тях и така поколения след поколения. Живеят заедно, различни поколения с различни разбирания и това води до чести конфликти.

В днешно време, обаче ние искаме да бъдем различни родители, искаме да бъдем модерни, да бъдем по-добри, имаме Интернет и можем да комуникираме с целия свят.

Посвещаваме се на децата, грижим се за тях, отглеждаме ги и ги възпитаваме, и така цели 18-20 години. След това, обаче тази връзка не приключва, независимо дали е била близка или не. Една от ролите, които родителите играят в много култури, е да помагат на децата си да се грижат за децата си. Всъщност някои дори смятат, че менопаузата се е развила, защото жените стават по-добри баби, ако не продължават да имат свои деца. Във всеки случай, връзката родител-дете не приключва, след като детето е узряло.

Родителите обикновено остават в някаква връзка с техните възрастни деца, всъщност, но какво става с етиката? Ако приемем, че имаме родителски задължения към нашите незрели и зависими деца, имаме ли и такива към нашите възрастни деца?

Например майките и бащите имат ли задължение да плащат за колеж , университет или да изплащат студентски заеми, ипотеки?

Аз самата съм майка на две деца, все още в незряла възраст. Но децата порастват и си мисля за момента, в който ще бъда родител на възрастни деца.
Задълженията към нашите малки деца произтичат от факта, че ги въвеждаме в живота чрез собствените си действия, знаейки, че те идват на света уязвими, изложени на риск от всякакви проблеми, зависими от нас. Ролята ни е изключително важна, отговорността е голяма. И все пак трябва да имаме разумни стандарти за грижа към децата.

Резултатът не е , че трябва да се натрапваме на децата си когато пораснат. Възрастните се нуждаят от автономност, но все по-често виждам родители, които не дават това на порасналите си деца. Те не са просто склонни да помагат, а се чувстват длъжни да го правят.

Последните месеци станах свидетел на доста конфликти породени именно от това, живеят няколко поколения заедно, по-старите дават „акъл” на по-младите, те на своя страна се дразнят, искат автономност и уважение и т.н. и т.н. Това е един омагьосан кръг, няма излизане от него. Всъщност има, просто различни поколения не трябва да живеят заедно. Винаги ще има конфликти и напрежение.

С течение на времето хората порастват и помъдряват и надявам се си дават сметка, че положението, в което са се дължи до голяма степен на собствения избор. Всеки избира сам за себе си дали ще пуши или пие, дали ще прекоси внимателно улицата или не, дали ще живее с родителите си или не. И ако не му харесва, винаги може да промени нещата.

Бащите не са просто интериор
Доверието при децата
Деца и родители


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 29 май 2017 г.

Контролиращите маниаци, няколко признака за това



Много хора, които се свързват с мен с въпроси свързани с депресията, безпокойството, стресът и имат едно общо нещо – прекарват прекалено много време, фокусирайки се върху неща, които не могат да контролират.

Притесняват се за това, какво мислят другите за тях или губят време, опитвайки се да променят партньора си. Заети са, но не се чувстват ефективни.
Това е защото насочват енергията си към грешните места. Вместо да се опитат да контролират емоциите си, те винаги се опитват да контролират околната среда и хората в нея.

Ето и някои от тях:

1. Вие не сте добър отборен играч.

Присъединявайки се към екип, за Вас означава, че трябва да се откажете от контрола. В края на краищата, не можете да организирате всичко, което се случва, когато сте отговорни за 10% от резултата. Именно за това, много хора, обичащи контрола предпочитат да бъдат самотни вълци, вместо отборни играчи. И когато трябва да станат част от екип, бързо се опитват да диктуват поведението на всички.

2. Вярвате, че сте 100% отговорни за успеха си.

Контролиращите вярват, че с достатъчно усилия и умения, могат да постигнат всичко. Не вярват във времето и късмета. Често за тях неуспехът не е опция и са прекалено критични към себе си, когато нещата не вървят по техния план.

3. Инвестират много време в това да променят другите.

Повечето от тях смятат, че знаят какво е най-добро за всеки и се опитват да убедят другите да правят нещата по различен начин. Независимо дали проповядват, манипулират нещата зад кулисите или стават агресивни, целта им е да накарат другите да действат по определен начин.

4. Имате проблем с поддържането на смислени взаимоотношения.

Все нещо не е както на Вас ви харесва. Все искате още и още.......
Отблъсквате партньора с постоянните искания и негодувания.

5. Прекарвате много време за да предотвратите лошите неща да се случат.

Вместо да се подготвят за бурята, контролиращите се опитват да предотвратят бурята да дойде – дори когато не могат. Често губят времето и енергията си, надявайки се лошите неща да не се случат, защото се съмняват в способността си да се справят.

6. Не делегират задачи.

Обичащият контрола, твърдо вярва, че ако иска нещо добро, то по-добре е да си го направи сам. Отказва да делегира задачи, защото са убедени, че в крайна сметка, никой не може да се справи по-добре от тях и , че в крайна сметка ще загуби повече време да поправя грешки, направени от друг. Ако все пак успеят да прехвърлят задача на някой друг, то следят под лупа всяка негова крачка.

7. Липсва състрадание към хората, които правят грешки.

Тъй като контролиращите всичко маниаци вярват, че успехът произтича само от талант и усилие, те нямат състрадание към тези, които се борят, но понякога грешат. За тях грешките са признак на мързел или глупост, смятат , че всички трябва да успеят, независимо от обстоятелствата.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg





понеделник, 3 октомври 2016 г.

Няколко причини, поради които е трудно да сложим край на едно приятелство




Лоялността застава на пътя ни.
Има моменти, когато чувстваме несправедливостта в отношенията ни.
По природа, взаимоотношенията между хората са динамични, изменят се, мутират, когато нашите приоритети и идентичност се променят с течение на времето. Идва момент, в който приятелството е поставено под въпрос. Когато връзката вече не си струва инвестицията, необходимо ли е да хабим енергия, за да поддържаме нещо загубено?

Много е трудно да сложим край, колебаем се.
Чувството, че дължим някаква лоялност към приятеля си, независимо от липсата на баланс в отношенията ни. Някои смятат, че след като една връзка е загубила стойност за тях, то по-добре да пропуснат тези взаимоотношения. Други пък мислят, че след като сме инвестирали много в едно приятелство, сме "длъжни" да бъдем лоялни, едва ли не до гроб.

Убеждеието, че можем да променяме другите.
Вярата, че сме в състояние да променим хората, гаджетата, приятелите си, така поддържаме едно токсично приятелство с надеждата, че по някакъв начин той или тя ще се промени. Това рядко е възможно, но понякога минава дълго време преди да го разберем.

Вината, че имаме "провалили се" приятелства.
Когато една връзка се разпадне, то поне единия от двамата, чувства вина за това. Чувстваме се виновни, че не сме "по-добри" приятели. Можем да имаме и колебания за това дали да прекъснем някое приятество, ако чувствме жал, че лицето не разполага с други такива.

Не "заслужавам" по-добър приятел.
Ниското самочувствие и самооценка ни пречи да имаме реална преценка над нещата. Аз не "заслужавам" по-добър приятел, така, че по-добре да се примиря с това.

Срах да не нараня чувствата на някого.
Много жени, признават, че държат в живота си социални взаимоотношения, само за да не обидят някой или да наранят чувствата му.


Драмата между враждуващи приятели рядко прави единият "победител". Някои приятелства са предрешени да продължат цял живот, а други имат своя "срок на годност". С приятелите трябва да се радваме, да се смеем, да плачем, да се чувстваме добре. Когато отношенията са обтегнати и има напрежение, помислете си, дали това си заслужава.

Дължите си това, да бъдете честни, един към друг!

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Балансът между работата и личния живот


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Можем ли да имаме интимност без секс?





И можем ли, да правим секс без интимност?

Сексът с интимност е двигателят, който кара връзката ни да върви. Липсата му означава, че нещо се случва.

Сексът е чудесен начин да се свържем един с друг, да изпитаме екстаз, да се насладим на чувствата си. Интимността е опознаване, истинска близост. Издига секса в нещо духовно.

Когато се намираме в областта на интимността, ние губим контрол. Лицето, с което сме интимни може да бъде източник на огромно щастие, но може да ни донесе и безкрайна болка.

Никой неможе да ни нарани така, както човекът, с когото сме интимни.

Сексът без интимност може да бъде прекрасен. Но когато влезнем в областта на интимността, залозите значително се покачват. Когато сме интимни ние създаваме истории заедно.

Интимността е чуден дар и истинско предизвикателство.

Интимността и сексът често са свързани и това е разбираемо. Но не винаги вървят ръка за ръка, има и моменти на разграничение.

Но когато те са заедно, можем да кажем, че това е любов.


Когато отношенията приключат

Имаме нужда от пространство
Лечебната сила на любовта


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 май 2016 г.

Как се отдалечаваме от партньора си?


Даването на по-голямо пространство може да ни направи по-близки.

Чувствате ли се емоционално отдалечени от вашия съпруг или партньор? Повечето разговори са чисто „служебни” – свързани с децата, графика на работа или домакинството. Дали партньорът ни изглежда незаинтересован от нас и прекарва все повече времето си сам? Дали той или тя избягват интимността?

Емоционалното разделение е често срещано явление в отношенията, още повече ако те са дълготрайни. То обикновено се развива бавно, което го прави лесно за пропускане, докато пропастта става значителна. Причините това да се случи са много и зависят и от двамата партньори.

Той жадува да бъде сам.

Много двойки, особено тези с малки деца, получават малко или никакво време за себе си. Слага слушалките и се потапя в Интернет или в някое предаване, или в телефона. Ако подозирате, че партньорът ви има нужда да бъде сам, то поговорете за това. Обсъдете възможностите това да се случи.

Чувствате се депресирани.

Ние често отговаряме на високите нива на стрес като се оттегляме. Стрес в работата или емоционален стрес вкъщи, това е нещо, което влияе изключително много на връзката. Обсъдете възможните опции за намаляването и управляването на този стрес. Семейното консултиране е подходящо в такъв момент.

Партньорът ми все нещо се губи.

Дали вашият партньор не инвестира време и усилия все да прави нещо, да майстори? Дали това не е избягване на интимност ? Или тя все чисти или все нещо подрежда. Дали не сме отдавна емоционално разделени? Ако е така, то е време да седнете и да поговорите. Не го правете в движение.

Основната причина една връзка да се разпадне е липсата на качествена комуникация. Разговори, свързани с това кой как се чувства, какво би искал да промени и как е възможно да се направи това ЗАЕДНО!


Лечебната сила на любовта
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 29 март 2016 г.

Какво да правим с негативните си емоции?



Стресът, ядът, срамът, цинизмът, гневът, вината, мъката и страхът имат нещо общо – карат ни да се чувстваме зле. Мои клиенти често ме питат, какво да правя, когато тези отрицателни емоции се покажат.

Първият ми отговор е:” Не се опитвайте да се почувствате по-добре.”. Всички наши емоции, включително и това, което наричаме отрицателни емоции, имат за цел да ни кажат нещо. Най-лошото, което можете да направите е да игнорирате нещата.

За момент нека емоциите просто ги има. Тогава,

Издишайте.

Преди на направите каквото и да било.

Приемете дискомфорта като знак, че сте истински жив. Вашето съществуване включва цялото ви, не на части. Несигурността, мизерията, страхът от отхвърляне, идват за да ни научат на нещо ново. Ако пренебрегнем емоциите си в такива моменти, те ще се отразят на нашето щастие, така или иначе. Трябва да присъстваме на това, което преживяваме сега, за да извлечем мъдростта, която ще ни даде.

Не бихме се почувствали доволни от това, което имаме и това, което сме, ако не можем да оценим текущото си състояние, без значение с какво сме се сблъскали. Когато затворим или игнорираме част от съществуването си, затваряме част от себе си.

Повечето емоции са реакции на това, което сме си представяли, че в този момент трябва да бъде. Те представляват или незадоволени очаквания или страхове, че няма да получим това, което искаме. Бъдете любопитни за това, което ви липсва.

Любопитството е най-недооценената емоция. Тя не се преподава като положително емоционално състояние. Интересувайте се от това, което се случва в мозъка и тялото ви, вместо да мъдрите кой е прав и кой крив.

Вглеждайки се в себе си, имаме възможност да дадем думи на емоциите си. „Аз съм тъжен, защото…” или „Аз скърбя, защото …, аз съм разочарован, наранен, обиден ….” Разбирането на механизма, задействащ тези емоции ще ни даде идеи, за това какво да се направи по-нататък. Болезнената енергия ще се разсее.

Да обърнем внимание на света около нас.

Къде се намираме, какво имаме, тава, което обичаме и това, което е добро за нас. Нека тази реализация застане срещу другите ви емоции, като част от хармоничното взаимодействие на живота. Балансирайте благодарност с тъга и страх от неизвестното, състрадание с чувството на неудовлетвореност и разочарование, страст с гняв, вяра със загуба, надежда с негодувание. Ние хората имаме чудесна способност да чувстваме повече от едно нещо в даден момент.

Не можем да чувстваме най-големите радости в живота, без да чувстваме и нещата, които ни дърпат надолу. Мозъкът ни има ключ за включване и изключване. Не можем да изключим някои емоции, без способността ни да чувстваме страст и любов да отслабне.

Да приемем, че както има светлина, така има и сянка, за да не пропуснем момента на ценното си съществуване. Всяка емоция предлага малко мъдрост, която можем да вземем със себе си, по пътя на пътуването.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 4 ноември 2015 г.

Какво всъщност означава да обичаш себе си?



Знаем, че е важно да се обичаме, но какво всъщност означава да се грижиш за себе си?

За някои, любовта към себе си означава взимането на топла вана, да се поглезят с масаж или маникюр. И все пак, любовта към себе си изисква нещо по-дълбоко от всичко, което можем да „направим „ за себе си.

Да се обичаш означава да си в мир със себе си – да се чувстваш комфортно в собствените си дълбини. Винаги можем да намерим отсрочка, за да направим нещо за себе си. Но по-дълбокият вътрешен мир изисква култивиране на определен начин на съществуване.

Да бъдеш мил със себе си.

Често сме по-мили и любезни към другите, отколкото към самите нас. Осъдителните гласове от миналото са оставили скрит остатък от срам, който често ни блокира или дори не забелязваме това, което наистина чувстваме.

Да бъдеш нежен със себе си означава да си добър и приветлив към чувствата, които възникват в теб. Човешко е да се чувстваш тъжен, унил и да се страхуваш понякога. Признак на сила, а не на слабост е, ако можеш да признаеш тези чувства и позволиш на някой да ти помогне.

Нежното отношение към това, което чувстваме ни дава възможност за повече простор. Ние можем да „бъдем” с чувствата си, а не да сме „залети” от тях.

Чувствата ни са подаръци и трябва да бъдат приветствани.Да намерим начин да бъдем с тях, така, че да станат наш съюзник, а не враг. Емоциите, като мъката, ни позволяват да се освободим от болката за да можем да вървим напред.

Чувствата често съдържат мъдри послания и ако можем да разчетем това, което се опитват да ни кажат , ще научим изключително много за себе си. Ако имаме топло и приятелско отношение към тях, те са склонни да бъдат наш съюзник в житейското ни пътуване.

Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.
Скрити в черупката си
Защо толкова се нуждаем от одобрение?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Депресията не е само чувството на тъга




Леките признаци на депресия, които не трябва да пренебрегваме.

Много хора дори не подозират, че са в това състояние.
Симптомите могат да варират от леки до тежки и преминават от един към друг. Признаците на депресия, често се приписват на умора, стрес или процес на стареене.
Ето някои симптоми, които често игнорираме.

Раздразнителност

Повечето от нас смятат, че депресията води до огромна тъга. Но понякога хора с депресия биват гневни и раздразнителни, а не безнадеждно апатични.
Ако се забелязали повишената си раздразнителност или хората около вас ви държат на тръни, не го пренебрегвайте. Не приписвайте нетърпението си и гнева на високия стрес или повишената натовареност. Отделете малко време да помислите върху възможността, че нещо може да се случва с вас.

Проблеми със съня

Докато една или две безсънни нощи не е задължително да са причина за тревога, то системните трудности със съня могат да бъдат вдигнат червен флаг. Безсънието може да е симптом на депресия. Много хора с депресия се борят да заспят или да останат заспали, въпреки изтощението си.
Други пък спят прекалено много. Те се борят да се събудят сутрин и нямат търпение да отидат в леглото вечерта, а и често дремват през деня.
Ако вашите навици за сън са се променили, важно е да обърнете внимание за евентуалните причини.

Болежки
Има невероятна връзка между тялото и ума. Когато се борим с психично-здравни проблеми, често изпитваме и физически такива.
Много хора се изкушават да отхвърлят необяснимите болки, които са част от нормалния процес на стареене. Но болките в гърба, кръста, честото главоболие могат да бъдат симптоми на нещо друго.

Липсата на енергия

Депресията може от енергични да ни направи да се чувстваме сънливи и уморени през по-голяма част от времето. Много хора казват на това изчерпване: "Е, аз не съм си доспал напоследък" или "Много съм натоварен и от там идва умората".
Помислете как нивото ни на енергия може да се измести във времето. Ако малки задачи ви изморяват повече от преди, помислете за причината.

Чувството на вина

Ненужното себе обвиняване за нещата от живота не е здравословно. Ако се чувствате виновни за едно или друго, помислете за реалната причина.
Много хора с депресия също се чувстват безполезни. Обърнете внимание на вътрешния си монолог и ако той е прекалено рязък и критичен, това може да е признак.

Безразсъдно поведение

Хората, които приличат на постоянни купонджии от вън, често страдат вътрешно. Хазарта, рисковото сексуално поведение и злоупотребата с алкохол и наркотици, е опит да се замаскират неприятните емоции.
Ако сте започнали да се държите безразсъдно в последно време, може да бъде знак, че се опивате да се справите с вътрешния си смут. За съжаление, тези видове нездравословни умения за справяне, предоставят само моментно облекчение. Те могат и да задълбочат нещата.

Проблем с концентрацията

Ако се борите да останете концентриран и се чувствате сякаш сте в мъгла, това може да е знак за нещо случващо се с вас. Хората с депресия често забравят и губят предмети от ежедневието си.
Въпреки, че последно време всички хора са като, че ли малко разсеяни, проблемите с фокусирането, може да произтичат от разстройства на настроението. Ако сте забелязали спад в производителността си или имате затруднения, с някоя лека преди за вас задача, разгледайте причините за това.

Как да си помогнете?
Ако мислите, че може да има и малка вероятност да бъдете подтиснат, консултирайте се със специалист. Депресията е нещо, което е лечимо.

Усмихнатата депресия
Тревожност
Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 7 май 2015 г.

Защо самотата ни наранява толкова много?



Привързаността е важна за нашето умствено, физическо и духовно здраве.

Чувстваме се самотни от време на време. Забързаният свят, в който живеем, стресът от балансирането в личните и професионални взаимоотношения, може да ни накара да копнеем за повече обич, от всеки друг път.

Ако имаме късмет, самотата е случайно раздразнение и много бързо се разсейва при появата на най-важните хора в живота ни. Когато самотата е всекидневие, обаче, тя носи със себе си широк кръг от негативи.

Отдавна наблюдавам как хората около мен посрещат нуждите си от любов и нежност. Ние сме стаден социален вид и близките, смислени отношения са от съществено значение за благосъстоянието ни. Когато отношенията са разклатени, нашето здраве също страда. Ставаме по-податливи на тревожност, депресия и мъка. Наранени сме. Не спим добре. Разболяваме се по-често и възстановяването ни отнема повече време.

Всеки има различен начин да се справи със самотата. Някои се обръщат към алкохола и наркотиците, за да облекчат бремето от това да се чувстваш нежелан и никому ненужен. Други се отдават на храната или са обсебени от хазарта. Трети пък търсят анонимни сексуални връзки. Каквато и да е стратегията всеки се опитва да запълни празнината, която идва от това, че сме лишени от смислени взаимоотношения.

Вместо тези непродуктивни начини, как хората могат да създадат и поддържат смислена връзка?

Ефективно средство за защита е да консумираме привързаността си. Когато се целуваме, прегръщаме, държим за ръце и казваме на близките си , че ги обичаме, ние укрепваме тези важни за нас връзки. Точно както самотата вреди на здравето ни, привързаността го укрепва. Тя ни помага да се справим със стреса. Искам да подчертая, че дори и кратките прегръдки и целувки, могат да ни помогнат да се успокоим, да си възвърнем перспективата и готовността да се справим с проблемите, които стоят пред нас.

Ако сме щастливи и разполагаме с надеждни и привързани взаимоотношения в живота си, тогава вероятността да бъдем разгневени от стресови събития е по-малка. Където и да ги срещнем.

Не е изненада, че когато сме самотни се чувстваме зле, а когато сме обичани се чувстваме добре. Позитивните отношения предотвратяват самотата. Чрез споделянето на привързаност ние помагаме на себе си и на партньора ни да живеем по-здравословен и по-удовлетворяващ живот.

Самота или усамотение
Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg