понеделник, 23 март 2015 г.

Как предположенията могат да променят нещата?

Ако знаем предварително , че процедурата „настина ще боли”, или че тестът е „много труден, или, че според шефа е „невъзможно да се справите”, след това сценариите се разиграват точно както сме предвидили.

Оказва се , че ранните предположения всъщност оформят реалността.

Причината се дължи на нещо, наречено „ предварителни очаквания”. Това означава, че в зависимост от това какво ние очакваме, влияем реално върху резултата. С други думи, след като очакваш нещо да се случи, поведението ти, реакциите ти и действията ти допринасят за развоя на събитията.

Ако мислите, че ще се справите страхотно на интервюто за работа, то вие сте склонни да се представите добре.
Ако мислите, че ще спечелите състезанието , то вие се обучавате и подготвяте по начин, който ви дава по-голям шанс да го спечелите.

Използването на очакванията по този начин може да бъде мощен инструмент в постигането на целите ви. Но голяма част от нас са се хванали за другата страна, мислейки само за ограниченията. Силата на внушението работи добре и в двете посоки и е възможно да саботираме успеха си.

Така, че по-добре да го ползваме за да поемем контрола на собствения си живот и създадем положителните преживяванията, които желаем.
Самочувствието ни
Планиране на бъдещето в настоящето
Време за промяна



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 март 2015 г.

Защо прошката е толкова трудна?


Всеки изпуска гнева си понякога. Ядосани сме на колега или приятел и дори години след това продължаваме да изпитваме гняв. Много е трудно да простиш на някой, на когото все още си ядосан. Това важи дори ако причината да сме ядосани не се дължи на разочарование, след което сме загубили контрол, а на възмущение от несправедливост извършена срещу нас.

Искаме да задоволим чувството си за справедливост. Дори и да не сме ядосани, ако вярваме, че има някаква несправедливост, избягваме да толерираме това.

Чувстваме прошката, все едно нарушителят да се измъкне безнаказано.

Често искаме да навредим, след като срещу нас е било посегнато. Око за око, както се казва, и това интуитивно ни удовлетворява.

Не ми се извини. Силата на извинението, за да се отвори път към прошката, не може да се надценява.

Намирането на сили да простиш започва от там, че трябва да повярваме в това, всички хора искат да бъдат щастливи. Задържайки гнева в себе си ние се отклоняваме от тази идея. Търсейки разплата, чакайки извинение, преследването на собственото ни щастие отива на заден план. Без значение колко сложно изглежда, всеки може да се освободи от това.

Тук естествено изниква въпросът за отвратителните неща, които някои хора са извършили , и които не заслужават прошка? Родители, който не са се грижели за децата си? Съпрузи, които са ни изоставяли? Приятели, които са ни предали? Любими хора, които са ни ощетявали? Можем ли да намерим достатъчно състрадание за да простим? Това зависи от желанието ни да бъдем щастливи отново. Докато носим тежкия кръст на прошката, щастливият живот ще е една илюзия за нас.

Да простя или да не простя, това е въпросът?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg