сряда, 16 януари 2013 г.

Да простя или да не простя, това е въпросът?



Много хора вярват, че прошката е необходима ако искаме да оставим миналото зад гърба си и да продължим напред. Религии, философии и учебни програми ни учат как прошката е единственият, справедлив и състрадателен акт, който трябва да правим, защото сме хора и всеки е съгрешавал по един или друг начин. Много колеги смятат, че прошката е необходима за да се „излекуваме”.

Прощаването е равносилно на даване на разрешение, да ни наранят отново. Това е изключително сложен и труден процес, свързан с много размисли и съмнения.

Възможно ли е обаче, винаги да прощаваме? Понякога имаме нужда да задържим нещата, които ни пречат да простим. Гневът може да бъде мощен мотиватор. Той може да ни помогне да се издигнем над това да бъдем жертва и да се справим с болката.

За всяка прошка е необходимо време. Нужно е тя да узрее, да дойде нейният точен момент. Тогава, когато нямаме нужда повече от гнева си. Когато това се случи, погледнете на прошката като жизненоважна опция. Но за всеки този момент трябва да настъпи, а не да прощаваме, защото така трябва да се направи. Това е ключът към бъдещето ни. Подаръкът, който си правим, освободени от гнева и болката. Когато решим да простим, ние избираме да живеем в настоящето , а не в миналото. Това, не означава, че трябва да забравим, а да се освободим и да продължим.

Прощавайки не винаги означава да възобновим отношенията с човека , който ние наранил. Няма нужда за закърпваме вече счупена връзка, тя никога няма да бъде в първоначалния си вид.

Още по темата:
Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?
Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?
ДОВЕРИЕ

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786

Няма коментари:

Публикуване на коментар