Показват се публикациите с етикет връзка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет връзка. Показване на всички публикации

понеделник, 25 януари 2021 г.

Колко е важно да бъдем във връзка?

 

Любовта е една от най-дълбоките емоции, познати на хората. Има различни видове любов, но повечето хора търсят нейния израз в романтична връзка със съвместим партньор. Романтичните връзки са един от най-значимите аспекти в живота ни.

Докато нуждата ни от връзка изглежда вродена, способността за създаване на здрави и любящи взаимоотношения се научава. Някои данни сочат, че способността за формиране на стабилна връзка започва още в ранна детска възраст, когато като деца се грижим за играчки, домашни любимци.

Поддържането на силна връзка изисква постоянни грижи и комуникация, а някои моменти се оказват особено важни за поддържането на здравословни взаимоотношения. Всеки човек за начало трябва да се чувства уверен, че партньорът му е готов да отдели време и внимание на другия. И двамата трябва да се ангажират да приспособят различията си, дори когато те се променят с течение на времето.

През 21-ви век добрите отношения обикновено се отличават с емоционална и физическа справедливост, особено при разпределението на задълженията, необходими за поддържане на домакинството. Партньорите в силни връзки също така се чувстват благодарни един към друг, открито се грижат един за друг и не на последно място, са внимателни един към друг.

Чувството за екипност, споделеност и разбиране прави партньорите още по-сигурни, усещането за присъствие в един и същ екип. Това чувство поддържано в дългосрочен план, помага на двойките да преодолеят предизвикателствата, пред които неизбежно ще се изправят заедно.

Придобиването на умения за постоянно свързване е трудна работа и заплахите могат да възникнат без предизвестие.

Дори да останат заедно в продължение на десетилетия не е гаранция, че една двойка ще остане свързана: процентът на разводите за двойки над 50 се е удвоил от 2000 г. насам.

Краят на една дълга връзка може да предизвика емоционална травма, която продължава с години.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova

Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

 

понеделник, 29 май 2017 г.

Контролиращите маниаци, няколко признака за това



Много хора, които се свързват с мен с въпроси свързани с депресията, безпокойството, стресът и имат едно общо нещо – прекарват прекалено много време, фокусирайки се върху неща, които не могат да контролират.

Притесняват се за това, какво мислят другите за тях или губят време, опитвайки се да променят партньора си. Заети са, но не се чувстват ефективни.
Това е защото насочват енергията си към грешните места. Вместо да се опитат да контролират емоциите си, те винаги се опитват да контролират околната среда и хората в нея.

Ето и някои от тях:

1. Вие не сте добър отборен играч.

Присъединявайки се към екип, за Вас означава, че трябва да се откажете от контрола. В края на краищата, не можете да организирате всичко, което се случва, когато сте отговорни за 10% от резултата. Именно за това, много хора, обичащи контрола предпочитат да бъдат самотни вълци, вместо отборни играчи. И когато трябва да станат част от екип, бързо се опитват да диктуват поведението на всички.

2. Вярвате, че сте 100% отговорни за успеха си.

Контролиращите вярват, че с достатъчно усилия и умения, могат да постигнат всичко. Не вярват във времето и късмета. Често за тях неуспехът не е опция и са прекалено критични към себе си, когато нещата не вървят по техния план.

3. Инвестират много време в това да променят другите.

Повечето от тях смятат, че знаят какво е най-добро за всеки и се опитват да убедят другите да правят нещата по различен начин. Независимо дали проповядват, манипулират нещата зад кулисите или стават агресивни, целта им е да накарат другите да действат по определен начин.

4. Имате проблем с поддържането на смислени взаимоотношения.

Все нещо не е както на Вас ви харесва. Все искате още и още.......
Отблъсквате партньора с постоянните искания и негодувания.

5. Прекарвате много време за да предотвратите лошите неща да се случат.

Вместо да се подготвят за бурята, контролиращите се опитват да предотвратят бурята да дойде – дори когато не могат. Често губят времето и енергията си, надявайки се лошите неща да не се случат, защото се съмняват в способността си да се справят.

6. Не делегират задачи.

Обичащият контрола, твърдо вярва, че ако иска нещо добро, то по-добре е да си го направи сам. Отказва да делегира задачи, защото са убедени, че в крайна сметка, никой не може да се справи по-добре от тях и , че в крайна сметка ще загуби повече време да поправя грешки, направени от друг. Ако все пак успеят да прехвърлят задача на някой друг, то следят под лупа всяка негова крачка.

7. Липсва състрадание към хората, които правят грешки.

Тъй като контролиращите всичко маниаци вярват, че успехът произтича само от талант и усилие, те нямат състрадание към тези, които се борят, но понякога грешат. За тях грешките са признак на мързел или глупост, смятат , че всички трябва да успеят, независимо от обстоятелствата.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg





сряда, 22 март 2017 г.

Защо да използваме консултант по "човешките неща"?




Консултирането има за цел да запълни празнината между това къде сме сега и къде искаме да бъдем, между това кой си и кой искаш да станеш.

Живот или бизнес- консултацията обхваща цялата ни същност. Темите могат да варират от личностно израстване, кариера и лидерство, връзки, преходи в живота, здраве, романтика, пари, забавление и отдих и още много други. Ако търсим развитие в специфични области от живота ни, треньорът ще се съсредоточи върху тях и ще работи в подобряването и развитието на темите зададени от нас.

Консултацията е красиво партньорство на мисълта, чрез тествани и използвани инструменти и техники, съчетани с уникални умения, опит, интуиция и индивидуалност, които треньорът използва във всяка една консултация.

Защо да го ползваме?

Краткият отговор на въпроса е - за да успеем да живеем живота си с цялото му богатство, като начините за това определяме самите ние. В консултацията винаги клиентът прави избора и има силата.

Консултацията помага да обогатите Вашия живот така, както искате. Това е ефективен и целеви ориентиран метод, който ви позволява да растете и променяте, успешно и съзнателно да живеете живота си.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 15 ноември 2016 г.

Създаване на връзка



След определена възраст, създаването на една стабилна връзка, става все по-трудно. Всеки от нас, през годините, натрупва опит, който както казваме ни е като "обеца на ухото". Обеците могат и да се множат, повтаряме едни и същи грешки.

Той е груб към сервитьора или изпи твърде много напитки. Тя постоянно иска да знае къде се намирам, пише ми денонощно. Дали тези неща са просто досадни или са признаци за неприятности в отношенията за напред?

В началото на една връзка всяко нещо има значение, защото изграждането зависи от основите.
Всеки може да има лош ден , така, че не бързайте със заключенията. Но трябва да вярвате в себе си и да задавате въпроси за всички неща, които ви карат да се чувствате неудобно.

Ранните предупредителни знаци:

Закъснява, още на първата среща. Това може да бъде признак за тревожност, проблеми с организацията на времето или неуважение. Нещо, за което спокойно можете да попитате.

Напитките са твърде много. Ако това се случи само в началото, може да е свързано с напрежение и притеснение. Но ако продължава и следващите пъти, говорете. Проблемите с алкохола не са за подценяване!

Не спира да говори за бившия си. Всеки има нужда от време да се откъсне от минала връзка, покажете какво има тук и сега. Вие не сте бившия, вие сте нещо ново, по-добро.

С твърде много самочувствие или не достатъчно. Ако е над, би могла да изглежда надута, а ако е под може да е сигнал за депресия.

Вечно недоволният или специалната, все неможе да им се угоди. Може би никой неможе да го направи, включително и вие.

В първите моменти на романиката, хората изпускат много неща, защото са развълнувани. Но месец след това е време да погледнем нещата по-отблизо.

Може да е признак за проблем, ако вашият партньор:

Не ви е запознал с роднини или приятели. Винаги има някакво извинение, попитайте какво се случва?
Ако не разполага с приятели, може би трябва да помислите защо?

Изолира ви. Иска да прекарвате времето само двамата и трябва да знае, до най-малката подробност часовете, когато не сте заедно. Пълен отчет!

Да правите само това, което той или тя харесва.
Взаимоотношенията са двустранни, ако се интересува само от това, което харесва, ще имате проблем.

Никога не плаща своя дял от сметката. Ако не желае да инвестира пари, би ли инвестирал емоции? Кавалерството е нещо, което жените изключително много уважават, но и двамата може да са изложени на едни и същи трудности, свързани с финансите. Поговорете за това, колкото и деликатна да е темата.

Всички неща, изброени по-горе, са червени лампички за дисбаланс в отношенията. Колкото по-рано говорите за тях, толкова по-спокойни ще бъдете.
Проблеми във връзката: Комуникацията
Проблеми във връзката: Доверието
Проблеми във връзката: Сексът
Проблеми във връзката: Домакинство
Проблеми във връзката: Пари

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 28 октомври 2016 г.

Проблеми във връзката: Домакинство





В много семейства партньорите работят извън дома , често повече от една работа. Наблюдавам как жените изнасят цялата домакинска работа на гърба си, след което са скапани.

Домакинската работа е работа, като всяка останала и тя иска време и енергия за да бъде свършена. Така, че важно е да бъде добре разпределена.

Това, разбира се няма как да стане в самото начало на връзката, има нужда от време. Но може да се започне още в начало с малки правила, които партньорите да спазват. Аз правя това, ти това и всеки знае задълженията си.
Разбира се, без добра комуникация това е невъзможно.

Бъдете отворени към решенията на другия, уважавайте креативността.

С течение на времето отношенията губят блясъка си. Стават сиви, скучни, еднообразни, безинтересни, спират да бъдат наш приоритет.

Това не бива да се случва. Много двойки живеят по този начин дълго време, след което едва събират сили да се разделят и да започнат отначало.

Връзката, с партньора ни, трябва да е приоритет.

Да мислим и да се грижим за нея, за да бъде тя здрава и силна.

Уважавайте се един друг. Казвайте си "Благодаря" и "Оценявам това, което правиш". С това показвате на партньора си, че е от значение.

Показвайте признателност, интерес, правете си комплименти помежду си.

Във всяка връзка има пикове и спадове. Случайните конфликти са част от живота ни. Но ако вие и вашият партньор имате стабилна връзка, те могат да намалеят, а понякога и да изчезнат.

Проблеми във връзката: Доверието
Проблеми във връзката: Комуникацията


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 25 октомври 2016 г.

Проблеми във връзката: Комуникацията



Всички проблеми в отношенията произтичат от лоша комуникация. Няма как да комуникираме по между си, когато гледаме телевизия, стоим пред компютъра, обръщаме повече внимание на спорта и т.н. и т.н.

Голяма част от двойките, с които разговарям, споделят точно това:"Ние не си говорим, забравили сме вече как". Повечето разговори, които водят са свързани с децата, липсата на пари и време и до там.

Комуникацията е изключително важен процес за обмен на информация и когато липсва, отношенията във връзката започват да страдат. Патньорите незнаят кой как се чувства.
Не сверяват заедно "часовника" и в един момент се движат в различен ритъм.

Какво може да се направи за да се промени това?

Започнете да говорите, но не както досега.
Създайте си правила, които да спазвате, например да не се прекъсвате.
Споделяйте как се чувствате и изисквайте такова споделяне.
Постоянство, говорете си всеки ден.
Използайте езика на тялото си, за да покажете, че слушате.
Говорете с мили думи, без етикети и обиди.
Без обвинения и нападки.
И не на последно място, ако имате деца, замислете се за примера, който им давате. Те също комуникират и как ще го правят зависи от това, което виждат вкъщи.


Проблеми във връзката: Доверието
Когато отношенията приключат
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 24 октомври 2016 г.

Проблеми във връзката: Доверието



Любовта често се отклонява по каменист път, как да я върнем обратно на пистата?

Доверието. Това е ключов елемент във всяка една връзка. Имате ли повод да нямате доверие в партньора си? Имате ли нерешени проблеми, които не ви позволяват да се доверите да другите?

Развиването и отглеждането на доверието не е лесно. Ето някои неща, които спомагат за развиването му.
Последователност.
Не лъжете - дори и малките "невинни" лъжи, нито партньора си, нито другите около вас.
Правете това, което казвате, за да не останат само празни приказки.
Бъдете честни, дори и с един аргумент.
Чувствителни към чувствата на другия. Може да не сте съгласни, но добре е да знаете той как се чувства.
Обадете се, когато кажете, че ще го направите.
Никога не казвайте неща, които самите вие неможете да приемете обратно.
Носете отговорност за думите и делата си.
Не разравяйте стари рани.
Уважавайте границите на партньора си.
Бъдете добър слушател.

Няма връзка, без проблеми в даден момент. Партньорите могат да направят така нещата, че да сведът до минимум проблемите и напрежението, ако не и да ги избегнат напълно.

Бъдете реалисти. Мислейки си , че половинката ни, ще разчете мислите ни е холивудска фантазия. Попитайте за това, директно!

И накрая, бъдете готови да работите върху взаимоотношенията си, за да видите наистина какво трябва да се направи. Не мислете, че нещата ще бъдат по-добри с някой друг, ако са по един и същ модел.

Когато отношенията приключат
Как се отдалечаваме от партньора си?
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Няколко причини, поради които е трудно да сложим край на едно приятелство




Лоялността застава на пътя ни.
Има моменти, когато чувстваме несправедливостта в отношенията ни.
По природа, взаимоотношенията между хората са динамични, изменят се, мутират, когато нашите приоритети и идентичност се променят с течение на времето. Идва момент, в който приятелството е поставено под въпрос. Когато връзката вече не си струва инвестицията, необходимо ли е да хабим енергия, за да поддържаме нещо загубено?

Много е трудно да сложим край, колебаем се.
Чувството, че дължим някаква лоялност към приятеля си, независимо от липсата на баланс в отношенията ни. Някои смятат, че след като една връзка е загубила стойност за тях, то по-добре да пропуснат тези взаимоотношения. Други пък мислят, че след като сме инвестирали много в едно приятелство, сме "длъжни" да бъдем лоялни, едва ли не до гроб.

Убеждеието, че можем да променяме другите.
Вярата, че сме в състояние да променим хората, гаджетата, приятелите си, така поддържаме едно токсично приятелство с надеждата, че по някакъв начин той или тя ще се промени. Това рядко е възможно, но понякога минава дълго време преди да го разберем.

Вината, че имаме "провалили се" приятелства.
Когато една връзка се разпадне, то поне единия от двамата, чувства вина за това. Чувстваме се виновни, че не сме "по-добри" приятели. Можем да имаме и колебания за това дали да прекъснем някое приятество, ако чувствме жал, че лицето не разполага с други такива.

Не "заслужавам" по-добър приятел.
Ниското самочувствие и самооценка ни пречи да имаме реална преценка над нещата. Аз не "заслужавам" по-добър приятел, така, че по-добре да се примиря с това.

Срах да не нараня чувствата на някого.
Много жени, признават, че държат в живота си социални взаимоотношения, само за да не обидят някой или да наранят чувствата му.


Драмата между враждуващи приятели рядко прави единият "победител". Някои приятелства са предрешени да продължат цял живот, а други имат своя "срок на годност". С приятелите трябва да се радваме, да се смеем, да плачем, да се чувстваме добре. Когато отношенията са обтегнати и има напрежение, помислете си, дали това си заслужава.

Дължите си това, да бъдете честни, един към друг!

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Балансът между работата и личния живот


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Можем ли да имаме интимност без секс?





И можем ли, да правим секс без интимност?

Сексът с интимност е двигателят, който кара връзката ни да върви. Липсата му означава, че нещо се случва.

Сексът е чудесен начин да се свържем един с друг, да изпитаме екстаз, да се насладим на чувствата си. Интимността е опознаване, истинска близост. Издига секса в нещо духовно.

Когато се намираме в областта на интимността, ние губим контрол. Лицето, с което сме интимни може да бъде източник на огромно щастие, но може да ни донесе и безкрайна болка.

Никой неможе да ни нарани така, както човекът, с когото сме интимни.

Сексът без интимност може да бъде прекрасен. Но когато влезнем в областта на интимността, залозите значително се покачват. Когато сме интимни ние създаваме истории заедно.

Интимността е чуден дар и истинско предизвикателство.

Интимността и сексът често са свързани и това е разбираемо. Но не винаги вървят ръка за ръка, има и моменти на разграничение.

Но когато те са заедно, можем да кажем, че това е любов.


Когато отношенията приключат

Имаме нужда от пространство
Лечебната сила на любовта


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 24 юни 2016 г.

Когато отношенията приключат


Често разговарям с хора, които са осеяни с тревога за това, дали всичко е наред в тяхната романтична връзка. Раздялата с дългогодишен партньор е изключително трудно нещо, за всички.

Ето някои от нещата, които са „светещи червени лампички” за връзката.

Доверете се на емоциите си. Ако се чувствате, в повечето пъти несигурни и тревожни за връзката си, трябва да обърнете внимание на тази „лампичка”.

Не сме прекалено чувствителни, несигурни, нуждаещи се и ирационални през цялото време. Склонни сме да изпадаме в такива емоции, за да избегнем изправянето пред възможността връзката ни да е неустойчива. Вместо да се критикуваме за чувствата си, по-добре да ги вземем на сериозно и да поговорим с партньора си за тях. Ако той обичайно ви отхвърля, това отхвърляне се превръща в показател за това, че връзката просто не може да е приложима. Манипулации чрез обвинения и втълпяване на чувство за вина, отключва признаци на токсичен съюз.

Доверие и надеждност. В основата на здравословната любов и приятелство е вярването, че хората ще направят това, което казват , че ще направят. Много е важно партньорът ни да е надежден. Ако живеем с безпокойството, какво ще се случи утре и дали той няма да ни разочарова, това е основен проблем в отношенията ви. Ако живеете с усещането, че консумирате само корички и трохи от връзката си, то тогава връзката ви, няма достатъчно храна, за да ви направи щастливи.

Доверие в интуицията. Колко често сте и се доверявали и тя ви е лъгала. Предчувствията ни са предупредителни знаци, не всеки път се вслушваме в тях. Казват ми: „Отдавна усещам, че нещо не е наред!”. Понякога игнорираме интуицията си години наред, вместо да се вслушаме в нея и да направим нещо.

Поговорете с партньора си за това свое усещане, попитайте го той какво мисли.

Опитът. Важно е, когато около партньора си се чувствате неудобно, неприятно или сте притеснени, нащрек за спъване и преминаване към борба. За да се развиват добре отношенията ви, трябва да се чувствате в безопасност, сигурно и удобно около семейството и приятелите. Знаете, когато нещата започнат зле, вероятността да се подобрят с времето изисква усилена работа.

Несигурността. Това е известие, за сериозен проблем, ако се чувствате несигурни в по-голяма си част от времето, както и нивото на ангажимент при двамата партньори. Не носите вина ако несигурносттa във вас се надига. Говорете с любовта си за тази несигурност, за вашите чувства, притеснения и вижте как ще се чувствате след този разговор. Може би има неща, върху , които си струва да поработите заедно с партньора си. Трябва да се чувстваме сигурни и спокойни с любовта си, а не да бъдем притеснени в тяхно присъствия.

Лечебната сила на любовта
Любовен кодекс
Имаме нужда от пространство


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 май 2016 г.

Как се отдалечаваме от партньора си?


Даването на по-голямо пространство може да ни направи по-близки.

Чувствате ли се емоционално отдалечени от вашия съпруг или партньор? Повечето разговори са чисто „служебни” – свързани с децата, графика на работа или домакинството. Дали партньорът ни изглежда незаинтересован от нас и прекарва все повече времето си сам? Дали той или тя избягват интимността?

Емоционалното разделение е често срещано явление в отношенията, още повече ако те са дълготрайни. То обикновено се развива бавно, което го прави лесно за пропускане, докато пропастта става значителна. Причините това да се случи са много и зависят и от двамата партньори.

Той жадува да бъде сам.

Много двойки, особено тези с малки деца, получават малко или никакво време за себе си. Слага слушалките и се потапя в Интернет или в някое предаване, или в телефона. Ако подозирате, че партньорът ви има нужда да бъде сам, то поговорете за това. Обсъдете възможностите това да се случи.

Чувствате се депресирани.

Ние често отговаряме на високите нива на стрес като се оттегляме. Стрес в работата или емоционален стрес вкъщи, това е нещо, което влияе изключително много на връзката. Обсъдете възможните опции за намаляването и управляването на този стрес. Семейното консултиране е подходящо в такъв момент.

Партньорът ми все нещо се губи.

Дали вашият партньор не инвестира време и усилия все да прави нещо, да майстори? Дали това не е избягване на интимност ? Или тя все чисти или все нещо подрежда. Дали не сме отдавна емоционално разделени? Ако е така, то е време да седнете и да поговорите. Не го правете в движение.

Основната причина една връзка да се разпадне е липсата на качествена комуникация. Разговори, свързани с това кой как се чувства, какво би искал да промени и как е възможно да се направи това ЗАЕДНО!


Лечебната сила на любовта
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 13 януари 2016 г.

Взаимоотношения




Всяко решение, което взимаме е свързано с прогнози за бъдещето.

Никой от нас няма кристална топка, която да ни позволи да видим напред. Най-доброто, което бихме могли да направим е да поемем бъдещето си, което много прилича на миналото ни. Всъщност целта на паметта ни е да съхрани минали преживявания, които да ни помогнат да предвидим какво следва.

Използвайки миналото си за да предскажем бъдещето, може да бъде много ефективна стратегия, но само толкова, колкото личните ни преживявания са подобни в момента.

Понякога нашите минали преживявания могат да ни съблазнят да си мислим, че държим под контрол настоящето, когато в действителност не е така.

Половин век на изследвания в областта на взимане на решения на човека показва, че ние не сме особено добри в това. Нашите умове често ни заблуждават, че имат необходимата информация за взимане на решението.

Хранене, здраве, секс, отношения, често правим лош избор, не защото не знаем, а се подвеждаме от миналия си опит. Интуицията ни е огромен коз, но и тя ни подхлъзва понякога.

Повтаряме ли, неуспешния си минал опит?

Опарили сме се веднъж, болката е мощен учител, не трябва да изгаряме себе си няколко пъти, за да се научим, опасно е и боли.
Но болката може да разруши нашия живот и личностното ни израстване. Твърде често сме свидетели на един ранен отказ или връщане назад. Ние хората сме сложни , поведението ни варира в зависимост от ситуацията и много други фактори.

Не е лесно да се изправиш срещу гняв и обиди от любим човек.

Но ако се опитате да го управлявате и не отвърнете на това, то различното поведение, рано или късно, ще контрастира. Това е една благоприятна среда, в която избликът на ярост може да се почувства различен.

В името на себе си и на хората, които означават толкова много за вас.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Скрити в черупката си
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 7 май 2015 г.

Защо самотата ни наранява толкова много?



Привързаността е важна за нашето умствено, физическо и духовно здраве.

Чувстваме се самотни от време на време. Забързаният свят, в който живеем, стресът от балансирането в личните и професионални взаимоотношения, може да ни накара да копнеем за повече обич, от всеки друг път.

Ако имаме късмет, самотата е случайно раздразнение и много бързо се разсейва при появата на най-важните хора в живота ни. Когато самотата е всекидневие, обаче, тя носи със себе си широк кръг от негативи.

Отдавна наблюдавам как хората около мен посрещат нуждите си от любов и нежност. Ние сме стаден социален вид и близките, смислени отношения са от съществено значение за благосъстоянието ни. Когато отношенията са разклатени, нашето здраве също страда. Ставаме по-податливи на тревожност, депресия и мъка. Наранени сме. Не спим добре. Разболяваме се по-често и възстановяването ни отнема повече време.

Всеки има различен начин да се справи със самотата. Някои се обръщат към алкохола и наркотиците, за да облекчат бремето от това да се чувстваш нежелан и никому ненужен. Други се отдават на храната или са обсебени от хазарта. Трети пък търсят анонимни сексуални връзки. Каквато и да е стратегията всеки се опитва да запълни празнината, която идва от това, че сме лишени от смислени взаимоотношения.

Вместо тези непродуктивни начини, как хората могат да създадат и поддържат смислена връзка?

Ефективно средство за защита е да консумираме привързаността си. Когато се целуваме, прегръщаме, държим за ръце и казваме на близките си , че ги обичаме, ние укрепваме тези важни за нас връзки. Точно както самотата вреди на здравето ни, привързаността го укрепва. Тя ни помага да се справим със стреса. Искам да подчертая, че дори и кратките прегръдки и целувки, могат да ни помогнат да се успокоим, да си възвърнем перспективата и готовността да се справим с проблемите, които стоят пред нас.

Ако сме щастливи и разполагаме с надеждни и привързани взаимоотношения в живота си, тогава вероятността да бъдем разгневени от стресови събития е по-малка. Където и да ги срещнем.

Не е изненада, че когато сме самотни се чувстваме зле, а когато сме обичани се чувстваме добре. Позитивните отношения предотвратяват самотата. Чрез споделянето на привързаност ние помагаме на себе си и на партньора ни да живеем по-здравословен и по-удовлетворяващ живот.

Самота или усамотение
Скрити в черупката си
Епидемия ли е самотата?

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 16 октомври 2013 г.

Срамът


Много емоционални състояния са варианти на срам или комбинация от срам с други емоционални измерения.

Моралният срам (за разлика от вината) е опит да бъде изложен един морален недостатък на базата на друг. Смущението пък е лек срам. Срамежливостта е изпреварващо срам мотивиране на страните за да бъде избегнат срамът.

Чувството ни на безполезност и несигурност ни кара да се срамуваме, често без мотивирана причина за това.

Помага ли ни това или по-скоро ни пречи?

Често срамът се наблюдава в младите и неопитните, в тези, които все още не са се доказали. Срамът е типичен за децата. Но наблюдавам и възрастни, които не са се освободили от него, въпреки постиженията си и опита , който имат. Изпитвала съм срам на младини, но съм успяла да го трансформирам в нещо, което по-скоро ме предпазва и ме кара да бъда нащрек.

Кои са случаите , в които изпитваме срам?

Това са моментите, в които се запознаваме с някой непознат или кандидатстваме за нова работа. Тогава искаме да се представим добре, да направим добро впечатление и рискът да не се провалим ни кара да се срамуваме.

До тук всичко е в рамките на нормалното и общовалидното.

Но има и друг вид срам, който толкова много пречи, че не позволява на носителя му да излиза от вкъщи на вън, да се среща и комуникира с хора. Например, така наречените „панически разстройства” се състоят в нарастващи цикли на тревожност свързани със срам за излагане на тази тревожност. Комбинацията от срам и тревога е толкова непоносима, че изисква целенасочена работа за да може човек да се справи. Много фобии олицетворяват усилията за избягване на срамното оголване на пластове на тревожността. По същия начин, някои клинични депресии се състоят в ескалиращи и динамични чувства като тъга и мъка, комбинирани със срам.

Терапевтичният подход към паническите разстройства и клиничните депресии води до разхлабване на схватката на срама за излагане на тревожните и депресивни чувства. И второ намиране на комфорт и съвместно съжителство с тези чувства, така, че те да намерят контекста на емоционалното разбиране, в който могат да бъдат разбрани и държани по-добре, а в крайна сметка и интегрирани.

Подобни публикации:
СРАМ
Ние сме същества , а не просто тела
Избягване


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


сряда, 10 април 2013 г.

Самочувствието ни



То се влияе много от успехите ни.

Често, ниското ни самочувствие не е хронично, а по скоро може да бъде разглеждано като колебание. Чувстваме се добре, когато имаме успехи. И ужасно, когато не получаваме от света, това , което желаем или не се справяме по начина, по който ни се иска.
Лично аз никога не съм имала самочувствието, че мога да пиша. Даже в началото съвсем не си вярвах и си мислех, че никой не чете нещата ми. Но след време статиите ми започнаха да стават популярни и блогът ми в момента посещаван от много хора.

Спрях да мисля, че мога по-добре и по-добре. Започнах да се задоволявам с това, което в момента съм написала и гледах на него като по-добро от следното. С времето обаче осъзнах, че не трябва да бъде винаги по-добро от средното. Не можеш да бъдеш добър във всичко, а и няма нужда. Това е рецепта за личностно и социално нещастие.

Ако можем реално да си дадем сметка за нещата, в които не сме добри и спрем да заемаме отбранителна позиция за това, възможността да се справяме с тях нараства.

Няма как всеки да е успешен във всичко , с което се захване. И най-успелите хора на света има неща, с които не са могли да се справят. Нахвърлете си няколко имена на успели според вас хора и поразровете в Интернет за тях. Веднага ще попаднете на неуспехите им, редом с нещата , в които са успели.

Когато се чувстваме не успели и разочаровани, това е моментът, в който се смачкваме и започваме да страдаме. Вместо да сме затворени и да обвиняваме себе си и другите за неуспеха си , опитайте да идентифицирате чувствата си , дайте си пространство за свободно дишане и позволете на емоциите си да се разсеят.

Бъдете мили към себе си. Уважавайте се.

Истината за преходите в живота ни
За по-добро бъдеще!
Какво правим с критиката, приемаме я или я отхвърляме?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Преустройване на връзката ни

Всеки брак има своите възходи и падения. Независимо от дължината на връзката ни, все още има моменти, когато се чудим , какво съм си мислел в момента, в който казах „Да”. Най-добрият начин да избегнем тези чувства е като видим предупредителните знаци, според които бракът ни има нужда от настройване. Ето и няколко признака, които ни показват, че взаимоотношенията ни с любимия имат нужда от свеж полъх. Загубили сме желанието да впечатляваме половинката си. Това е най-опасният от всички предупредителни знаци и бързо трябва да се направи нещо. Всички искаме да бъдем обичани и обожавани от някой друг. Правим неща дори и несъзнателно само и само да впечатлим околните. Когато вече не искаме да получим това внимание от страна на партньора ни, връзката ни е в опасност. Прекарваме много време без да мислим за партньора си. Забравили сме как да разговаряме помежду си. Твърде често сме в един коловоз, прибираме се от работа, изпълняваме семейните си задължения и след това сядаме на дивана да гледаме телевизия докато не стане време за спане. Забравяме да разговаряме помежду си и това уврежда брака ни. Романтиката помежду ни изглежда като една караница. Никога не забравяйте , че искате да прекарате живота си заедно. Не забравяйте и любовните бележки, както и другите признаци на привързаност. Прекарваме повече време в онлайн връзки, отколкото с партньора си. Не е случайно, че с появата на социалните мрежи се увеличиха разводите. Хората забравят, че имат истински, реален, любещ човек до себе си. Говорете и споделяйте повече с любимия човек, отколкото с Интернет приятелите. Спрели сме да си казваме „Добро утро”. Когато си казваме „Добро утро” осъществяваме връзка с партньора, която продължава през целия ден. Това е прост начин да покажем, че той е първото нещо в ума ни и остава приятното усещане за през целия ден. Когато не говорим сутрин сме загубили тази връзка. Вече не се поздравяваме с целувка помежду си. Друг прост предупредителен знак. Когато спрем да се целуваме помежду си, това ще доведе до загуба на привързаност и в други области. Тези признаци, които сигнализират, че бракът ни има нужда от настройка не са предназначени да покажат, че бракът ни не върви. Всеки човек в даден момент попада в рутина или модел, който не харесва. Номерът е да се види този модел и да се направи нещо положително за него веднага. Всеки брак има шанс да бъде перфектен, ако всеки партньор реши, че си струва усилието. 
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 11 септември 2012 г.

Обсебени от раздялата!



Много хора се чудят как да започнат да се чувстват по-добре след като са претърпели раздяла с любим човек. Не могат да спрат да мислят за нея. Някои дори използват думата „обсебен”, за да опишат начина, по който тя доминира над мислите им.

Различните мисли и чувства създават специфични реакции в мозъка ни и колкото повече тези реакции се случват, толкова мозъкът става подвластен на тях. С други думи, ако сме обсебени от отрицателни мисли и чувства свързани с раздялата , то те буквално могат да заемат огромна част от ежедневието ни.

Как обаче да спрем да мислим и да се чувстваме по този начин?

Ключът е в това да постигнем баланс между активното занимание с тези мисли и отвличане на вниманието.

Първото е необходимо, защото ако не се справим с тази раздяла, тя ще се загнезди трайно в ума ни.

Разсейването пък от своя страна също е от решаващо значение. Положителните мисли имат свои собствени химични реакции, точно както и отрицателните. Това означава, че както мозъкът ни може да бъде настроен да мисли негативно, така може да бъде настроен да мисли и положително.

Ако откриете , че отрицателните мисли, заемат голяма част от ежедневието ви, говорете с приятел, член на семейството , група за подкрепа или най-добре с терапевт. Въпросът е да се направи нещо с тези мисли, а не просто да ги има.

Фокусирайте се върху това, което ви разсейва по позитивен начин. Дали ще е четене на хубава книга или гледане на комедиен филм, среща с приятели, медитация, вечери със семейството, разходки в планината или още хиляди неща, важното е да намерите, това, което вас ви кара да се чувствате добре. Ключът е да направите нещо, което да ви помогне да се почувствате развеселени, спокойни , обичани и тонизирани – всичко, което ще създаде положителни химични реакции в мозъка ви.

Ако все пак на края на деня се окажете отново сами с тези тъжни мисли и чувства(което е вероятно), опитайте се да ги приемете. Напомняйте си , че трябва да бъдете свръх човеци ако не чувствате тъга и мъка след раздяла с любим. Поздравете се за това, че полагате усилия да се справите и да отвлечете вниманието си от тъгата.

Не забравяйте, че утре е нов ден, който крие много изненади.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 21 август 2012 г.

Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?



Безброй са факторите, които могат да повлияят отрицателно на състоянието на връзката: изневяра, болест, зависимост, депресия, липса на комуникация. За съжаление, дори двете страни да са отворени да работят върху връзката си , нито единият, нито другият може да имат някаква идея как и от къде да започнат. Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Консултирането помага на двойките да подобрят комуникацията чрез признаване на въпроси и решаване на разногласия. В много случаи единия от партньорите може да не разбера гледната точка на другия, което от своя страна може да доведе до негодувание, гняв и наранени чувства. Някои хора напълно се абонират за идеята, че не допускат решаването на проблеми. Въпреки това, самото именуване на проблема е началото на процеса на изцеление. Като безпристрастен посредник, консултантът изслушва и двете страни и осигурява безопасно пространство за обсъждане и договаряне между страните. Тази намеса често води до компромис, така че и двете страни да се чувстват комфортно.

Работата на фамилния консултант е свързана с това да помогне на двойката да определи причините, които са довели до това състояние на конфликт и невъзможност да се стигне до решение за спасяване на отношенията. Работи се за подпомагане на двойките да засилят връзката помежду си.

За постигането на обща основа, консултантът не избира страна или не казва на двойката кое е правилно или грешно. Вместо това той им предлага да общуват по-ефективно. Освен това той може да предостави техники и инструменти за разрешаване на вече съществуващите конфликти, както и на такива, които могат да възникнат в бъдеще.

Консултацията, ако се използва правилно, може да помогне за подобряване на общото състояние на връзката. Ефективната комуникация изгражда по-силна връзка в рамките на отношенията, което позволява по-добро разбиране на чувствата и мислите на партньора, приемането на различното мнение или гледна точка. Чрез консултиране двойките могат да се научат взаимно да приемат своите различия, да разрешават по-ефективно проблемите си и дори да се карат по по-здравословен начин.

Консултирането е цялостен процес, който не работи само през деня. Няма кратък курс. Размерът на времето , прекарано в консултации зависи от индивидуалния напредък , както и от степента на разрушения във връзката. Няма универсално консултиране, както няма и универсално решение. Докато някои двойки имат нужда само от няколко консултации, за да се сработят в рамките на някоя конкретна криза, то на други двойки им се налага да се ангажират с по-интензивни и продължителни консултации в течение на няколко месеца.

Все пак ако и двете страни са готови, заредени с необходимото търпение и дисциплина, връзката по между им може да стане по-здрава от всякога. След като каналите за комуникация са отворени и партньорите имат по-добро разбиране на чувствата по между си, възможностите за почти безкрайни.





Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 2 август 2012 г.

Гневът във връзката ни?


Гневът е емоция, която се характеризира с враждебност към някого или към нещо. Ядосваме се на някого или на някоя конкретна ситуация.

Той може да бъде нещо добро. Начин да изразим отрицателните си чувства или да ни мотивира да намерим решение на проблема.

Прекомерният гняв обаче може да ни създаде проблеми. По време на ярост трудно можем да мислим трезво, така и преценката ни за нещата се изкривява, да не говорим , че се повишава кръвното ни налягане и настъпват физически промени в нас.

Какво можем да направим ?
Да се опитаме да контролираме гнева , преди той да контролира нас.

Той е нормална , обикновено здрава емоция. Но когато е извън контрол е възможно да предизвика проблеми у дома и на работното ни място .
Ако партньорът ни е ядосан това влияе на цялостния климат на брака ни . Още повече ако е ядосан , има вероятност да пропуснем факта, че той може би се чувства тъжен.

Ние най-често изразяваме гнева си не в моментите, когато сме ядосани, а в ситуации, в които и двамата партньори се чувстват ядосани. Това ще рече, че ако една двойка попада в атмосферата на гняв, те са склонни да продължават да изразяват гняв, независимо от начина по който се чувстват. Попадат в един капан, от който не могат да избягат.
Домакинска работа, грижа за децата, сметки, пари, привързаност и времето прекарано пред компютъра са капаните, в които много лесно падаме.

Когато изразяваме гнева си, ние често се чувстваме тъжни. Но колко често партньорите разпознават тази тъга? Ако открият тази тъга по време на конфликт, има възможност двойката да намери решение заедно. Това е идеалният вариант.

Другият е , когато години наред трупат този гняв помежду си. Това се отразява на всичко около тях, деца, близки, колеги, приятели, всички страдат. Важното е в един момент да си дадат сметка, че гневът се е превърнал в проблем.

Нуждата от професионално консултиране в такъв момент е належаща. Защото този натрупан гняв може да доведе до пълното разпадане на една връзка. А много често нещата могат да бъдат спасени. Може да се даде възможност на двойката да се измъкне от климата на гняв.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova