понеделник, 12 септември 2011 г.

СРАМ


Срамът е самосъзнание, което ни информира за вътрешното ни състояние на неадекватност, липса на достойнство, безчестие или съжаление, за които чувства околните може и въобще да не подозират. Друг човек, обстоятелство или ситуация може да предизвика срам в нас. Срамът може да ни доведе до там, че да се чувстваме лоши и дефектни и да ни накара да искаме да се оттеглим или да се скрием.

Срамът често се бърка с вина – емоция, която бихме могли да усетим като резултат на неправомерни действия, за които можем да изпитаме разкаяние и желание да изкупим вината си.

Ситуации, реални или въображаеми, могат да предизвикат срама, когато имаме ниска самооценка , която искаме да прикрием. Ниското самочувствие може да е породено от много различни фактори като интелект, външен вид или сексуална активност.

Обвиняването и очернянето на другите ни служи за отричане на срама в нас. За да намалим ефекта на срама, ние опетняваме другите или изразяваме презрение към тях. По този начин се опитваме да укрепим собствената си гледна точка, намирайки недостатъците на околните.

Срамът е емоция, която е много добре се укрива в нас, особено ако сме жертви на агресия, злоупотреба или тормоз.

Всяка ситуация , в която се обезценяваме или срамуваме, може да предизвика гняв или дори ярост. Това включва ситуации, които подбуждат завист, предизвикват сравнение, страх от изоставяне, или възбуждат фантазии за относително щастие, наред с много други неща. Гневът, когато сме засрамени е като всепоглъщаща отрова, която заема голяма част от съзнанието ни. Това е моментът, в който срамът се превръща в опасна за нас емоция и отключва депресия, емоционално сривове, меланхолия.

Като всички емоции и срамът изисква да се погледне от гледна точка на контекста и текущите проблеми. Отрицателните междуличностни отношения , които остават у нас усещането за ревност, завист, гняв или ярост ни предупреждават за възможна зараза от срам. Ние трябва да бъдем внимателни към склонността да се скрием , когато се задейства емоцията срам. Скриването често придружава поведение, което само по себе си е спусък за по нататъшен срам , като зависимости, тежка самокритика или самостоятелно очерняне.

Не трябва да се страхуваме да поемаме отговорност за собствените си действия, които са допринесли за това да изпитваме срам. Само тогава можем да си простим.

За вашата първа безплатна сесия свържете се с мен.
Skype: evidelova

Няма коментари:

Публикуване на коментар