Една от основните причини, поради която ние имаме толкова много проблеми с постигането на щастие е, че дори не знаем какво е то. Щастието е неизменно свързано с разширяването на собствената ни гледна точка. Ние имаме особена връзка с щастието, считаме го за наше право и сме жадни за него, правим всичко по силите си за да се опитаме да го притежаваме, най-вече в материална форма.
От друга страна, ние сме склонни да омаловажим търсенето на щастие, като го задоволим с нещо повърхностно, нещо материално, но щастието не е хоби.
Материалистичните удобства, сами по себе си, не са довели до трайно щастие. С материалните придобивки се чувстваме защитени и сигурни , продължаваме да пожелаваме щастието, което сме заслужили, но то все още недостъпно.
Опита, който имам като терапевт ми е дал гледната точка, че нашият проблем е , че ние не знаем какво е щастието. Ние го бъркаме с живот изчистен от тревожност, гняв, съмнение и тъга. Но щастието е съвсем различно нещо. Това е възможността да се чувстваме добре, без да ни е неприятно и без да осъждаме.
Често пътя и начините, по които вървим, търсейки щастието, блокират самото му намиране. Опитите ни да унищожим всички източници на недоволство и търсенето на постоянно благополучие , за много от нас се превръщат във фантазия, приличаща на продължителен еротичен блян.
Този подход към щастието е инстинктивен, произтичащ от нашите най-ранни преживявания. Когато интензивните емоционални състояния на удоволствие и удовлетворение неизбежно са прекъснати. Чувството на неудовлетвореност напомня за еднакво напрегнати състояния на ярост или тревожност.
Дори като възрастни, ние рядко се примиряваме с факта, че доброто и лошото са две страни на една и съща монета. Че тези, които ни носят удоволствия , също са източник и на нашето страдание. Ние продължаваме да се захващаме с неща или обекти, които преди това са ни разочаровали.
В нашето общество, с разширената структура на семейството и яростното упражняване на индивидуализма, хората често се обръщат за подкрепа при справянето с тези чувства. вторник, 27 септември 2011 г.
ЩАСТИЕТО
Една от основните причини, поради която ние имаме толкова много проблеми с постигането на щастие е, че дори не знаем какво е то. Щастието е неизменно свързано с разширяването на собствената ни гледна точка. Ние имаме особена връзка с щастието, считаме го за наше право и сме жадни за него, правим всичко по силите си за да се опитаме да го притежаваме, най-вече в материална форма.
От друга страна, ние сме склонни да омаловажим търсенето на щастие, като го задоволим с нещо повърхностно, нещо материално, но щастието не е хоби.
Материалистичните удобства, сами по себе си, не са довели до трайно щастие. С материалните придобивки се чувстваме защитени и сигурни , продължаваме да пожелаваме щастието, което сме заслужили, но то все още недостъпно.
Опита, който имам като терапевт ми е дал гледната точка, че нашият проблем е , че ние не знаем какво е щастието. Ние го бъркаме с живот изчистен от тревожност, гняв, съмнение и тъга. Но щастието е съвсем различно нещо. Това е възможността да се чувстваме добре, без да ни е неприятно и без да осъждаме.
Често пътя и начините, по които вървим, търсейки щастието, блокират самото му намиране. Опитите ни да унищожим всички източници на недоволство и търсенето на постоянно благополучие , за много от нас се превръщат във фантазия, приличаща на продължителен еротичен блян.
Този подход към щастието е инстинктивен, произтичащ от нашите най-ранни преживявания. Когато интензивните емоционални състояния на удоволствие и удовлетворение неизбежно са прекъснати. Чувството на неудовлетвореност напомня за еднакво напрегнати състояния на ярост или тревожност.
Дори като възрастни, ние рядко се примиряваме с факта, че доброто и лошото са две страни на една и съща монета. Че тези, които ни носят удоволствия , също са източник и на нашето страдание. Ние продължаваме да се захващаме с неща или обекти, които преди това са ни разочаровали.
В нашето общество, с разширената структура на семейството и яростното упражняване на индивидуализма, хората често се обръщат за подкрепа при справянето с тези чувства. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар