сряда, 26 септември 2012 г.

Как да научим детето да губи в игрите?


Когато играем с децата бързо разбираме колко важна е за тях победата. Те не искат да спечелят, те трябва да спечелят, независимо с какви средства. За да си осигурят победата, децата много често мамят по време на игра. Променят правилата или измислят съвсем нови в тяхна полза в хода на самата играта.

Ако загубят се срамуват и се чувстват провалени. Отказват да играят.
Защо малките деца играят по този начин? Може би отговорът е във чувството за победа, необходимостта от физическо и интелектуално господство, да покажат своята сила и умения за да бъдат силни, което е съществено за самочувствието им. Децата трябва да вярват, че могат и ще направят велики неща.

В ранна възраст между 5, 6 години, децата се самоопределят като например: най-бързият бегач, най-добрият художник, най-справящият се в задачите .... и т.н.
Много от децата, както момчета, така и момичета са темпераментни, импулсивни и със силна воля. Ето защо, за тях е трудно да контролират изразяването на чувството за неудовлетвореност и разочарование. Похвалата им предлага временно освобождаване от чувството на провал и завист.

Какво можем да направим? Как можем да научим децата си да приемат поражението грациозно?

Много добронамерени родители смятат, че този основен аспект на емоционална зрялост може да се насади чрез лекции и стриктно изпълнение. Опитът ми обаче показва друго нещо. Способността да приемаме поражението грациозно не се учи от инструкции, а чрез практика и подражание на възрастните.

В хода на играта винаги има моменти на възбуда, тревожност, чувство на неудовлетвореност и разочарование. Когато играете с детето, играйте с достатъчно ентусиазъм и изразявайте собственото си вълнение и разочарование, за да може то също да признае тези чувства. Тези моменти ни дават възможност да наблюдаваме как всъщност то се опитва да се справи с тези чувства на неудовлетвореност, като не пропускайте и да говорите за това. Така ние помагаме на децата да се справят с тревожността, неудовлетвореността и разочарованието, които са неизменна част от всяка игра.

Често ме питат: Трябва ли да го оставя да спечели? С течение на времето съм стигнала до отговора, че нека побеждават, но не всеки път. Нека детето се научи, че не всеки път може да спечели, да се опита да приема разочарованието постепенно и чрез практика.

Преди всичко ,аз лично , се опитвам да играя често и с ентусиазъм с децата си. В тези конкурентни, игриви взаимоотношения и безбройните малки опити за победа и последвало поражение, губенето става поносимо. Победата не е всичко, важно е да се забавляваме заедно.

Децата трябва да се учат от конкуренцията, на ангажираност към другите, на работа в екип и сътрудничество и уважение към опонентите. Но най-важното за тях е да се научат да играят по правилата, както и да знаят, че не винаги могат да спечелят.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova


понеделник, 24 септември 2012 г.

Интроверт срещу екстроверт

За екстроверта, интровертът е странен човек, който може да шофира дълъг период от време без да разговаря с останалите в колата. Всъщност даже предпочита мълчанието. Обича музиката, но не разбира , защо хората си играят постоянно с радиото в колата и търсят различни станции.

Интровертите се хранят с мълчанието, докато екстровертите с думите. Те не са срамежливи, просто не виждат смисъла да обсъждат и работят с идеите на другите, когато могат да се занимават със собствените си мисли. И как могат интровертите да развият богат социален опит, когато говорят по-малко с другите?

Интровертите избягват големи, шумни компании. Те търсят групи само от по няколко човека , присъединяват се към малки клубове и търсят хора с общи интереси. Често интровертите са привлечени от екстровертите, защото те могат да говорят вместо тях, да ги изведат и запознаят със социалния свят, без да бъдат натоварени със словесни очаквания.

Интровертът може да бъде добър приятел. Това , което екстровертите могат на дълго и на широко да обясняват, интровертът може да го каже с една дума. Това, че обичат да прекарват времето си сами , не ги прави самотници. Точно обратното, те обичат да са сами със мислите си. За разлика от екстроверта, който много често се плаши от самотата и това го прави тъжен, интровертът се зарежда от нея.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация Skype: evidelova

вторник, 18 септември 2012 г.

Какво можем да направим когато стресът става поразителен?

Чувстваме се претоварени, неща като например изпити, работни срокове, неприятности във връзката предизвикват безпокойство у нас. За съжаление не всички знаем как да управляваме ефективно своите проблеми и напрежението ни идва в повече.

Без способността да се справяме със стресовите фактори мрачните чувства са още по-подчертани. Ако не успяваме да го регулираме, стресът може да окаже сериозно влияние върху физичното и психичното ни здраве. Всеки път когато се чувстваме смазани, имаме добър шанс да си зададем множество въпроси. Докато не сме в състояние да идентифицираме своите стресори, няма начин да ги преодолеем.

Един от най-ефикасните начини да открием причините за безпокойството ни е да изброим всичко в живота ни, което предизвиква стрес. Разсъждавайки върху възможните обяснения за това, защо се чувстваме толкова претоварени, отговорът може да изскочи сам и да открием промените , които трябва да направим. След като сме идентифицирали стресовите фактори, можем да започнем работа по овладяването им.

Често промените, които искаме да направим включват изправяне пред много стресиращ за нас фактор, но това е неизменна част от трудностите на ежедневието през , които трябва да минем.

Съставянето на план е най-добрият начин да започнем. Номер едно в списъка ни е проблем, който не бихме зачертали лесно. Може да е нещо, което избягваме, или задача, с която е твърде трудна за нас, или пък просто не му е дошло времето. Ако е възможно можем да поискаме подкрепа от семейството и приятелите си. Но ако тяхната помощ не е достатъчна и все още се чувстваме претоварени, свързването със професионален консултант или терапевт е препоръчително.

Животът е непредвидим, трябва да бъдем отворени за преразглеждане на плановете си и преоценка на целите ако е необходимо. Поставянето на реалистични цели, лесно достижими, така че да не се обезсърчаваме ,е част от успешните промени, които правим за себе си. Чувството на удовлетворение повдига самочувствието ни и ни кара да летим.

Няма начин да се отървем напълно от стреса и тревожността в живота ни, но можем да работим върху намирането на начин да направим живота си по-приятен.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултацияSkype: evidelova

понеделник, 17 септември 2012 г.

Преодоляват ли децата злоупотребите с тях?


Някои хора вярват, че деца, с които се злоупотребява или са били невнимателни с тях, стават щастливи и се приспособяват по-добре, след изваждане от тази среда. Това обаче е една голяма заблуда. Не само, че тези деца страдат от физически белези, но психическият и емоционален стрес, на който са били подлагани, ги преследва години наред.

Форма на пост-травматично стресово разстройство при деца преживели малтретиране или изоставяне, може да преживяват тези епизоди години наред, също толкова ярко, както и в момента , в който първоначално са се случили. Децата преживели подобни ужаси могат да развият дългосрочни проблеми с агресията или самоконтрола. Някои от тях могат да имат затруднения със социалните взаимодействия, произтичащи от липсата на доверие.

Най-важното нещо за всяко дете е да има любов и сигурност и тези , които са били малтретирани или пренебрегвани не са изключение. След като са поставени под грижите на роднина, приемно семейство или осиновител, детето продължава да се чувства несигурно, очаквайки всеки момент нещата да се объркат .Процесът на оздравяване изисква много време и търпение. В допълнение, децата трябва да получат адекватна помощ от специалисти психолози и консултанти.

Изключително предизвикателство за всяко дете, да обясни какво е точно чувството. Може да не знае да обясни как се чувства или пък може да не иска да преживява отново травмата. Затова на детето му е трудно да се отвори и да сподели с близките около него хора. Поради тази причина от съществено значение е възможността да разговаря с обучен терапевт. Въпреки , че новото семейство иска да му помогне като обсъжда чувствата на болка и гняв, с това може да засили недоверието в него. Детето трябва да разговаря за тези неща когато е готово, да бъде предразположено, да не се чувства пресирано и това да засили неприятните му чувства .

Винаги има надежда, във всяка ситуация, на тези деца може много да им се даде. Въпреки това преодоляването на изключителното предателство от някой, който е трябвало да ги предпази от увреждане, ще отнеме много време. Премахването от лошата среда е само началото.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултацияSkype: evidelova

петък, 14 септември 2012 г.

Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?



Стресът е навсякъде около нас, причините за появата му могат да бъдат свързани с работата ни, с финансовите ни затруднения, а последващите резултати водят и до други проблеми. Но докато повечето проблеми предизвикани от стрес се смятат за нормална част от забързания ни живот, едно от най-важните неща в живота ни е намаляване на сексуалното влечение. И в повечето случаи, макар и временно , това води до проблеми и влошаване на брака или връзката ни, което от своя страна причинява допълнителен стрес. Попадаме в един порочен кръг, но винаги има излизане от него, можем да направим много неща за да променим положението, в което сме.

Много са начините за справяне със стреса, които ще ни помогнат да възвърнем някои, ако не всички сексуални интереси и енергия, които някога сме имали. Какво правим или избираме да не правим с тялото си , влияе на много аспекти от живота ни. Така, че от решаващо значение е да запазим перфектния баланс. Неща като упражнения, диета, повече сън ни помагат да направим пауза или умствено фокусиране върху физическото си състояние и общата ни продуктивност.

И все пак, стресът е различен за всички, няма универсален размер. Ето защо може да се наложи да опитаме няколко различни техники, преди да усетим съществен напредък. Най-ефективните методи за контролиране на стреса , често включват комбинации между упражнения, диетични корекции, релаксация или медитация, поддържане на редовни модели на съня. Тези техники ,изглеждат на пръв поглед прекалено лесни, но те водят до прекъсване на естествения ритъм на тялото, което обикновено е първоначалният виновник за появата на сексуална дисфункция.

Почти всички анти-стрес техники осигуряват някакво ниво на облекчение. Важното е да не се отдаваме на нездравословен начин на поведение, което може да изглежда на пръв поглед като облекчаващо стреса. Пушенето, пиенето, взимането на наркотици, разгулният нощен живот ефективно завладяват стреса за момент. Тези контрапродуктивни механизми за справяне действително могат да изострят проблема и да доведат допълнително до сексуална дисфункция, вялост, раздразнителност и други нежелани странични ефекти.

Тялото ни е храм , за това трябва да внимаваме как се отнасяме с него. Въпреки, че не винаги можем да контролираме нивото на стрес, можем да контролираме начина , по който реагираме и се възстановяваме от него по възможно най-здравословния за нас начин.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Преустройване на връзката ни



Всеки брак има своите възходи и падения. Независимо от дължината на връзката ни, все още има моменти, когато се чудим , какво съм си мислел в момента, в който казах „Да”. Най-добрият начин да избегнем тези чувства е като видим предупредителните знаци, според които бракът ни има нужда от настройване.

Ето и няколко признака, които ни показват, че взаимоотношенията ни с любимия имат нужда от свеж полъх.

Загубили сме желанието да впечатляваме половинката си. Това е най-опасният от всички предупредителни знаци и бързо трябва да се направи нещо. Всички искаме да бъдем обичани и обожавани от някой друг. Правим неща дори и несъзнателно само и само да впечатлим околните. Когато вече не искаме да получим това внимание от страна на партньора ни, връзката ни е в опасност.

Прекарваме много време без да мислим за партньора си.

Забравили сме как да разговаряме помежду си. Твърде често сме в един коловоз, прибираме се от работа, изпълняваме семейните си задължения и след това сядаме на дивана да гледаме телевизия докато не стане време за спане. Забравяме да разговаряме помежду си и това уврежда брака ни.

Романтиката помежду ни изглежда като една караница. Никога не забравяйте , че искате да прекарате живота си заедно. Не забравяйте и любовните бележки, както и другите признаци на привързаност.

Прекарваме повече време в онлайн връзки, отколкото с партньора си. Не е случайно, че с появата на социалните мрежи се увеличиха разводите. Хората забравят, че имат истински, реален, любещ човек до себе си. Говорете и споделяйте повече с любимия човек, отколкото с Интернет приятелите.

Спрели сме да си казваме „Добро утро”. Когато си казваме „Добро утро” осъществяваме връзка с партньора, която продължава през целия ден. Това е прост начин да покажем, че той е първото нещо в ума ни и остава приятното усещане за през целия ден. Когато не говорим сутрин сме загубили тази връзка.

Вече не се поздравяваме с целувка помежду си. Друг прост предупредителен знак. Когато спрем да се целуваме помежду си, това ще доведе до загуба на привързаност и в други области.

Тези признаци, които сигнализират, че бракът ни има нужда от настройка не са предназначени да покажат, че бракът ни не върви. Всеки човек в даден момент попада в рутина или модел, който не харесва. Номерът е да се види този модел и да се направи нещо положително за него веднага. Всеки брак има шанс да бъде перфектен, ако всеки партньор реши, че си струва усилието.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

вторник, 11 септември 2012 г.

Обсебени от раздялата!



Много хора се чудят как да започнат да се чувстват по-добре след като са претърпели раздяла с любим човек. Не могат да спрат да мислят за нея. Някои дори използват думата „обсебен”, за да опишат начина, по който тя доминира над мислите им.

Различните мисли и чувства създават специфични реакции в мозъка ни и колкото повече тези реакции се случват, толкова мозъкът става подвластен на тях. С други думи, ако сме обсебени от отрицателни мисли и чувства свързани с раздялата , то те буквално могат да заемат огромна част от ежедневието ни.

Как обаче да спрем да мислим и да се чувстваме по този начин?

Ключът е в това да постигнем баланс между активното занимание с тези мисли и отвличане на вниманието.

Първото е необходимо, защото ако не се справим с тази раздяла, тя ще се загнезди трайно в ума ни.

Разсейването пък от своя страна също е от решаващо значение. Положителните мисли имат свои собствени химични реакции, точно както и отрицателните. Това означава, че както мозъкът ни може да бъде настроен да мисли негативно, така може да бъде настроен да мисли и положително.

Ако откриете , че отрицателните мисли, заемат голяма част от ежедневието ви, говорете с приятел, член на семейството , група за подкрепа или най-добре с терапевт. Въпросът е да се направи нещо с тези мисли, а не просто да ги има.

Фокусирайте се върху това, което ви разсейва по позитивен начин. Дали ще е четене на хубава книга или гледане на комедиен филм, среща с приятели, медитация, вечери със семейството, разходки в планината или още хиляди неща, важното е да намерите, това, което вас ви кара да се чувствате добре. Ключът е да направите нещо, което да ви помогне да се почувствате развеселени, спокойни , обичани и тонизирани – всичко, което ще създаде положителни химични реакции в мозъка ви.

Ако все пак на края на деня се окажете отново сами с тези тъжни мисли и чувства(което е вероятно), опитайте се да ги приемете. Напомняйте си , че трябва да бъдете свръх човеци ако не чувствате тъга и мъка след раздяла с любим. Поздравете се за това, че полагате усилия да се справите и да отвлечете вниманието си от тъгата.

Не забравяйте, че утре е нов ден, който крие много изненади.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova



сряда, 5 септември 2012 г.

Токсично приятелство



Приятелите са съществен елемент за емоционалното ни здраве и благополучие. Това са хората около нас, с които можем да споделим тъга, страх, гняв или пък щастлива новина и ще ни накарат да се почувстваме по-добре ако сме тъжни или ще споделят с нас щастието ни. И все пак, много хора имат приятели, които може и по невнимание да си причиняват емоционална вреда, отколкото полза. Токсичният приятел може да предизвика сериозни проблеми и ние често не можем дори да осъзнаем , че коренът на проблема е един човек, който ние смятаме за истински приятел.

Как можем да разберем ако приятелят ни е токсичен?

Както и любовта, така и приятелството понякога ни заслепява. Никой не иска да вярва, че довереният ни приятел всъщност е токсичен. Въпреки това, има множество сигнали, които да ни помогнат да го разпознаем. След като ги открием, можем да се опитаме да работим върху връзката си или да я прекратим, изборът е само наш.

Как се чувстваме преди, по време и след времето прекарано с даден приятел?

Важно е да преценим настроението около този приятел повече от един път, за да определим точно ако тя или той е източник на негативните емоции и чувства. Шансовете са такива, че ако всеки път след среща с него или нея се чувстваме като изцедени или стресирани, следва, че тази връзка може да бъде вредна за нас.

Имаме ли взаимно уважение или равни усилия за приятелство и от двете страни?

Една от най-честите характеристики на токсичното приятелство е липсата на равновесие, на това кой колко взима и колко дава. В отровното приятелство , единият изглежда, че взима всичко, което може, без изобщо да предлага нищо в замяна. Този вид приятели може постоянно да се борят с някоя криза и очакват безусловна подкрепа и помощ от нас. Но при първия сигнал за проблем в собствения ни живот , те стават подозрителни и недостъпни.

Ценят ли те моите чувства?

Основен червен флаг, че приятелството не е здравословно е наличието на постоянен цинизъм. Ако този, който смятаме, за наш приятел постоянно има отрицателни забележки или отговор на всичко, което казваме или правим, то той може би е неподходящ за нас.

Дали е щастлив с мен?

Има хора, които по някаква причина не могат да бъдат щастливи , ако другите са нещастни. Ако е истински приятел, то той ще се радва заедно с нас на хубавите моменти в живота ни и ако сме нещастни ще ни помогне да излезем от тази ситуация. В крайна сметка, приятелят, който бихме искали да имаме е човекът, който ще ни бъде опора в труден момент, ще ни помага да мислим по-позитивно и да излезем от състоянието , в което сме.

Може да изглежда крайно, но ако някоя от тези ситуации описва сегашната ви връзка с някой човек, време е да направите преоценка на приятелството и да определите дали си струва да запазите този човек в живота си или не.

Така или иначе заслужаваме да имаме здрави приятелства с хора, които ни ценят толкова, колкото и ние тях.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova



вторник, 4 септември 2012 г.

Необходимостта от ваканция



Повечето от нас смятат, че бягството през уикенда, може да се счете като ваканция. Все пак изследвания показват, че лица, които не могат да почиват активно поне две седмици от работа всяка година са с повишен риск от сърдечни заболявания и депресия. Много от нас пропускат продължителната ваканция от страх да не загубят работното си място или просто защото смятат, че колегите ни няма да се справят без нас.

Ваканцията заедно със семейството ни увеличава силата на семейните ни отношения. Често се случва, семейството ни да е втора цигулка след професионалния ни живот. Няколко часа прекарани заедно вечерно време , когато всички са се прибрали , не е критерий за щастливо семейство.

Стресът намалява . В общество ни, където сме затрупани със задачи, производителността може напълно да обгърне живота ни, което води до тревожност, повишен стрес и дори депресия. Отстъпете стъпка назад и нека някой друг поеме задачите ви в офиса за известно време. Светът няма да спре да се върти.

Ваканциите навяват и приятни спомени от миналото. Спомнете си за детството си. Това са вероятно някои от най-запомнящите преживявания през миналото ни. Наистина ли искате да лишите децата си и семейството си от тези спомени?

Подобряване на производителността.
Никой работник, колкото и добър да е в сферата , в която работи, не прави услуга на компанията си, когато се превръща в зомби и работи без почивка. Освен повишения стрес, това води и до намаляване на концентрацията, забавяне на рефлексите, въобще цялата картина започва да се замъглява. Ние сме хора, не машини и имаме рано или късно нужда от по-продължителна почивка. След нея се връщаме на работа отпочинали и готови за справяне с предизвикателствата, с подновено чувство на ангажираност и свежи идеи.

Ваканцията подобрява и цялостното ни здраве.
Дали това е напрежението в гърба, раменете и врата, хроничното лошо храносмилане, главоболието, което ни мъчи всеки ден, безсънието, умората или още голям брой други заболявания, има голяма вероятност те да изчезнат или поне да намалеят след продължителна почивка. Ще се изненадате колко по-добре се чувствате след ваканцията.

Безброй са ползите, които почивката може да донесе. Все още активният работен сезон не е започнал и ако не сте почивали това лято има само един въпрос, който трябва да си зададете: Какво чакаме още?


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova