Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тъга. Показване на всички публикации

вторник, 14 май 2013 г.

Временно разделени


Понякога почивката един от друг е най-доброто нещо, което можем да направим.

Ангажираността и чувството за реалност са лепилото , което държи двама души заедно. Разбира се всяка връзка изисква голяма доза толерантност, търпение и желание да се „оправим”, когато нещата загрубеят.

Но имам моменти, когато разделянето може да бъде най-доброто нещо, което трябва да направим. Причините, по надолу са взаимно свързани и зависят строго една от друга.

Емоционално или физическо насилие. Милиони партньори понасят високи нива на насилие в продължение на години. Причините да остават заедно често са практически, няма къде да отидат, страхът от това дали ще се справят сами е огромен. Тревогата , че децата ще израснат с един родител е една от основните причини партньорите да не се разделят, въпреки постоянните конфликти и тормоз.

Обидени , ние сме склонни да обвиняваме другите за собственото си нещастие. Ако той ли тя признават ,че нещо се случва и има проблем, то това е добър знак, първата крачка към търсенето на решение. Но ако те не са склонни да поемат отговорност за действията си, излизането от това положение е трудно. Не стойте в капан и не бъдете жертви.

Срещала съм много двойки, които постоянно стоят на „ръба” по отношение на връзката си. И двамата признават, че това е отвратително, но не полагат никакви усилия да променят нещата в действителност.

Проблемът не е толкова във връзката им, колкото в противоречивите им действия. Възможностите са да работят усилено , за да направят конкретни промени в поведението си, докато са заедно , или отделно , така, че да могат да усетят как наистина се чувстват.

Оставането сам дава възможност да се съсредоточиш и да откриеш източниците на собствените си емоции и мисли. Раздялата може да работи като изолатор. Ще разберете доста бързо дали сте пропуснали нещо.

Опитът да си сам. Много от нас винаги са били с някого, серийни взаимоотношения с малко или никакво време между тях, дългогодишни бракове с не повече от 2-3 дена командировки. А разделянето може да даде възможност да погледнеш нещата отстрани. Можете да видите и себе си по различен начин, да откриете, че сте по-силни отколкото сте си мислели, че можете да взимате добри решения по своему. Имате възможност да спрете автопилота и да „покарате” самостоятелно. Да правите не само това, което трябва, а и това, което искате. Подобно на духовното уединение, времето прекарано сам със себе си може да доведе до неочаквани прозрения , не само за отношенията , но и за целия околен свят.

Дайте си време. Ако някоя от тези причини ви се е сторила достатъчно силна и ако решите, че една раздяла има смисъл, не забравяйте да си дадете достатъчно време. Един уикенд може да донесе облекчение, но няма да постигне повече от това.
Очаквайте прилив на много емоции. При една раздяла винаги единия е по-ентусиазиран от идеята , а другия гледа на това с неохота.

Единият от партньорите винаги ще се чувства изоставен, самотен и тъжен. Но дайте си достатъчно време нещата да преминат.

Имаме нужда от пространство
Какво прави една връзка успешна?
Проблеми в семейството


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 28 ноември 2012 г.

Какво всъщност е депресията при мъжете?



Депресия при жените и мъжете води до тъга и загуба на интерес към нещата, които сме обичали да правим. Но тя се проявява по различен начин при всеки.

Какви са признаците на депресия при мъжете ?

Умора

Хората, които са депресирани са подложени на поредица от физически и емоционални промени. Чести симптоми са умората, умствено или физическо забавяне. Изследвания сочат, че мъжете са по-склонни да се чувстват уморени при депресия.

Сънят – твърде много или твърде малко.

Чест симптом са проблемите със съня, безсънието, събуждането много рано сутринта или прекомерното спане.

Здравословни проблеми

Стомашни болки, болки в гърба, главоболие, са често явление при хора ,които са депресирани. Мъжете, често не осъзнават, че хроничната болка и храносмилателните разстройства вървят ръка за ръка с депресията. Депресираният човек наистина се чувства зле физически.

Още за депресията при мъжете Симптоми на депресия при мъжете
Депресията при мъжете
Проблеми при наличието на депресия

Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Епидемия ли е самотата?



Факторите, които допринасят най-много за нашето щастие са свързани с връзките ни със семейството, приятелите, интимността, социалната ни принадлежност над богатството или славата , дори и над физическото ни здраве.

Това не е толкова изненадващо, все пак ние сме социални животни, произлезли от общ прародител. Необходимостта да изпращаме и да получаваме, интерпретираме и предаваме все по-сложни социални знаци е тласнало развитието ни на нивото , до което сме в момента. В края на краищата , това е способността да мислим, да преследваме дългосрочни цели, да работим колективно.

Въпреки искреното желание да се обвързваме, милиони хора са предразположени да подкопават връзките си. И все пак те са не по-малко атрактивни от всеки друг и техният проблем не е липсата на социални умения.

Всички ние знаем колко важно е за нас да имаме връзка и да сме обвързани, но за съжаление самотата се превръща в епидемия. Все повече хора са самотни и прекарват старините си сами.

Самотата е много повече от социално нещастие, това е важен проблем за нашето здраве и щастие.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 23 август 2012 г.

Преодоляване на загуба



Независимо от възрастта или здравето ни, загубата на любим човек е унищожително болезнен опит. В зависимост от това колко скоро се е случила самата загуба, процесът на траур може да отнеме много време. Всеки скърби по свой собствен начин. Има обаче идентифицирани няколко етапа на скръбта, които дават възможност на близките членове на семейството да разберат по-добре мислите, чувствата и действията на човека, който е в траур.

Отказ
Първоначално се опитваме да се убедим, че обичаният от нас човек, всъщност не си е отишъл. Това е механизъм, който започва когато болката от реалността е твърде силна за да се справим с нея. По време на етапа отричане постепенно започваме да приемаме реалността на загубата.

Гняв
Това е моментът, в който търсим вината. Трябва да има някой виновен, случило се е нещо толкова непоносимо, трябва да има някаква причина. Някои даже обвиняват починалия , как можа да ни изостави, той ме обичаше толкова много? Но когато стане ясно, че гневът и вината няма към кой да бъдат насочени и са неоправдани, следва преходът към третата фаза.

Договаряне
Моментът, в който започваме да се молим на Бог, да си мислим, че това е просто един лош сън. Ще посветим остатъка от дните си в служба на Бога, ще нахраним гладните или ще дадем за благотворителност голяма сума пари. В опитите си да върнем нещата както са били, ние сме склонни да преговаряме или да търсим начини за справяне. Въпреки това, тези опити са безсмислени, а само един тъмен облак, който се издига над нас.

Депресия
След усилията и надеждите ни това да е само един лош сън, дълбоката тъга започва да блика от всяка наша фибра. Вече не се опитваме да обвиняваме или да преговаряме, просто заживяваме с празнотата и се оттегляме от всичко и от всички. Без човека, който е бил толкова важен за нас , продължаването на живота ни изглежда толкова безсмислен. И все пак , с течение на времето става все по-лесно да функционираме. Всеки ден битката е по-малка. Докато идва денят , в който изглежда, че можем да приемем нещата, такива каквито са.

Приемане
Това не означава, че сме забравили човека, който си е отишъл или пък, че той не означава нищо за нас, или че нещо не е наред със загубата. Това означава, че най-накрая приемаме това , което се е случило и можем да излезем от това състояние. Това е кръстопътя, когато осъзнаваме, че любимият човек ни е напуснал от този свят и никога няма да се върне. В този момент признаваме ситуацията и започваме да се приспособяваме към новата реалност. Най-накрая вината може да ни напусне и да разберем, че не изневеряваме на любимия си човек. А той би искал ние да продължим пълноценно живота си с близките , приятелите ни и семейството, да живеем и да бъдем щастливи. Следователно , живеейки пълноценен живот след загубата, може да послужи като почит към този , който си е отишъл.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 декември 2011 г.

Гибелта предизвикана от стреса



Как да се възстановим от него?

Празниците са си заслужили репутацията на стресиращ период. Ангажирани сме със социални събития, семейни събирани, намирането на перфектния подарък, пътувания, и всичко това е извън нашите редовни ежедневни задължения. В това време на годината капацитетът ни от ресурси се изчерпва и чувстваме товар, дори и задачите да са забавни и приятни, могат да бъдат твърде много за да ги понесем.

Всеки реагира по различен начин на среса. Някои от нас са по-спокойни , отколкото други. И това не е от факта, че знаят за стреса, а от начина по който се чувстват.
Стресът ни дърпа надолу. Негативните настроения като тревожност, вина и тъга, са склонни да се увеличават в момент на стрес. Дори и много балансираните, щастливци и късметлии го получават когато се срещнат с нещо стресиращо като задръстване или катастрофа.

По-вълнуващо е да се проследят различията във възстановяване от тези негативни настроения след стрес. Положителното настроение може да помогне за „връщане” на негативните последици от стреса.

Положителните емоции имат по-променливи връзки със стреса, отколкото отрицателните. Тоест, нашите позитивни настроения не винаги рязко намаляват стреса, поне не при всички. Като се има в предвид, че позитивните настроения са до известна степен начин да се „освободим” от ефекта на стреса, те могат да бъдат ресурс за помощ.

Така, че да се отпуснем , да си починем и да се насладим на очарованието на празниците. На тишината и даровете на този прекрасен сезон.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 25 октомври 2011 г.

Можем ли да смятаме неуспешната си връзка за провал?

Какво точно означава една връзка да се провали? В известен смисъл, всяка приключила връзка, или с други думи всяка връзка овен текущата ни , можем да считаме за провал. Но оцеляването на връзката , стандарт за успех ли е? Не е ли възможно да мислим , че и предишната ни връзка е била успешна, макар и да не е траяла дълго? Ако аз и моят бивш партньор сме били щастливи и сме прекарали заедно макар и малка част от време, такава връзка може да се счита за успешна, въпреки, че е приключила. Може би по-добрият начин да мислим за него е дали съжаляваме за това , което си е отишло. Всяка връзка има своите възходи и падения. Всеки греши, но трябва да се учим предимно от най-лошите си взаимоотношения. Понякога чувстваме разпадналата се връзка като личен провал.” Аз просто не съм достатъчно добър”. Но има и моменти , в които нещата са извън наш контрол. Във всяка връзка има двама човека и в този момент бившият партньор е пожелал да сложи край. Чувството за неуспех може да се засили, а не да намалее след края на връзката. Може да сме щастливи, че бившият ни е намерил друг партньор, някой по-добър за него или нея. Но в същото време това може да служи само за да ни напомни за неуспеха ни, за това, че не сме се справили . В най-лошия случай, това може дори да ни накара да се колебаем дали да влезем в една нова връзка, да се страхуваме, че нещата неизбежно пак ще се провалят. Трябва да знаем, че всеки един от нас има уникални нужди и желания и това , което не отговаря на един, може да бъде посрещнато от друг. Ако един човек смята, че говорим твърде много , то някой друг може да обича точно това у нас. Всичко се свежда до това да бъдем себе си и да намерим някой, който ни харесва точно такива , каквито сме. Всеки един от нас заслужава някой , който да го оцени и ако партньорът ни не е този човек, не трябва да чувстваме това като неуспех. За да погледнем от друг ъгъл, провалът има смисъл по отношение на стандарта за успех, ако този стандарт обаче е невъзможен за изпълнение, няма нужда да носим тежестта на неуспеха. За да бъдем романтични партньори трябва да срещнем от другата страна романтично и топло отношение. Така, че да не приемаме провалените връзки като неуспех, а по-скоро да се учим от тях. Същите неща, които са разочаровали един човек , могат да бъдат тръпка и да впечатлят друг. Единствения начин да се провалим е ако не опитаме отново. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 21 октомври 2011 г.

Тъжна любов

Любовта не винаги са онези щастливи моменти, които можем да запазим през целия си живот. Тя понякога причинява мъка и болка. Тъжната любов е отражението на тази мъка и болка. Тъжна любов. Концепция, която на пръв поглед изглежда неизразима, но сме усещали моменти, в които се чувстваме тъжни в любовта си. Тъгата се усеща като тежка празнота, която може да бъде съчетана с копнежа да имаме това, което е недостижимо или да върнем това, което е загубено. Тъгата е като призрак на останалите добри неща от една връзка, която е приключила или е на път да приключи. Красивите спомени, а не грозните , ни карат да тъгуваме за отминалата любов. Тъжната любов ни напомня допълнително какво е било в рязък контраст с настоящето. В паметта ни емоцията на тъга в любовта се държи здраво на това , което е било изгубено или отшумяло. Тъгата е болезнена емоция на изключване на някой или нещо, което има стойност за нас. Дълбоката тъга, що се отнася за любовта, може да се задейства от наблюдение, събитие, спомен, че любовта ни е несподелена, или потвърждение, че обектът на нашата привързаност е недостъпен. Тъгата ни помага да помним , а не да забравяме. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 17 октомври 2011 г.

ЛЮБОВ И ПРЕГОВОРИ

Горещ въпрос в междуличностните взаимоотношения е как да накараме партньора си да направи така , както ние желаем. През хилядолетията, ние хората сме развили няколко трика, които обаче не са много приложими в сложните съвременни отношения. Техники за получаване на промяна в поведението: 1. Принуда (ще изгубим одобрение или статус, или ще страдаме по някакъв начин, ако другите не правят това, което искам ) 2. Манипулация ( наистина искам това, което искам, така ,че аз ще направя трик) 3. Стимул / бартер (ако направиш това за мен, аз ще направя това за теб) 4. Убеждаването (ето защо трябва да правя каквото си искам , ти знаеш, че съм прав.) 5. Преговори (нека намерим вариант на действие, в който можем да се чувстваме по-добре) Всеки от 1 до 4 може да бъде успешно в някои отношения, но те водят до смекчено бедствие в любовта. Принудата може да приеме формата на критика, искания (сплашване), девалвиране на поведението или в по-прикрити варианти, удържани от източника, привързаност, сътрудничество и добра воля. Ясно послание е, че ще загубиш нещо или ще страдаш по някакъв начин, ако не правя каквото си искам. Целта на принудителното поведение е да създадем заблуда на добронамереност. Тези , които използват принудителното поведение автоматично предизвикват негативни реакции в партньорите си, независимо от „фактите” за това поведение. Неизбежен резултат е борбата за власт , възмущение, огорчение и в крайна сметка презрение, въпреки че и двете страни могат да мислят, че те просто се опитват да задоволят нуждите си. Манипулацията изисква определен момент на измама, който подкопава честността, откритостта и доверието, които са необходими в дългосрочен план за здравето на интимните отношения. Тези, които са манипулирани в любовта, много често изпитват унижение, чувстват се предадени от желанието на близките си да ги манипулират. Манипулацията и принудата често вървят ръка за ръка, връзката страда от дисбаланс. Едната от страните контролира ресурсите на двойката и по-голяма част от избора и. Манипулацията е неизбежна, когато властта не се споделя. Бартерът се случва до известна степен в най-добрите взаимоотношения, но той носи и висок риск. Той често води до негодуващ резултат и задънена улица:” Ако ме обичаш, ти ще направиш това” контрирано от „Ако ме обичаш, ти не би ме помолил да го направя”. Бартерът не би бил успешен в дългосрочен план, ако няма баланс в любовта. Убеждението може да бъде постигнато чрез мотиви, съблазняване или молби. С повторението му обаче, би имало отрицателни ефекти. Преговорите успяват, защото са изградени от отношенията между двамата партньори. Целта им е сътрудничество. Духът на сътрудничеството е необходим за оцеляването на връзката. Сътрудничеството има определена стойност. Когато хората се чувстват ценени, те са склонни да си сътрудничат. Когато не се чувстват ценени, те се съпротивляват на това. Ако искате да имате сътрудничество във връзката си , много важно е да покажете на партньора си , че го цените. Но внимавайте, че около показването на това ,колко стойностен е за нас партньорът ни може да замирише на манипулация. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 5 октомври 2011 г.

ОБЩУВАНЕ

Всеки ден ние общуваме с хора, които имат различни от нашите мнения, ценности, вярвания и нужди. Способността ни да обменяме идеи, да разбираме гледната точка на другите, да решаваме проблеми успешно, зависи до голяма степен от това, колко ефективно комуникираме с останалите. Актът на комуникация включва словесни, невербални и паравербални компоненти. Словесната или вербална комуникация се отнася до съдържанието на нашето послание, избор и подреждане на думите ни. Невербалният компонент е посланието, което изпращаме чрез езика на тялото ни. Паравербалният компонент се отнася до това , как ние казваме това, което казваме – тонът, темпото и обемът на нашия глас. Тези три компонента използваме за да: 1. Изпратим изчистени кратки съобщения 2. Получим и правилно да разберем, съобщенията изпратени към нас Изпращането на ефективни послания изисква, ние да заявяваме гледната си точка кратко и ясно. Слушането на дълги словоизлияния и обиколни обяснения обърква слушателя и съобщението губи своята конкретност, актуалност и въздействие. Изберете вашите думи с намерението съобщението ви да бъде възможно най-ясно, като избягвате жаргони и излишна информация. Не трябва да подценяваме и силата на невербалната комуникация. Съобщенията, които изпращаме чрез поза, жестове, изражение на лицето е повече от половината ни общуване. Изключително важно е ние да показваме с тялото си това, което казваме и с уста. Чрез езика на тялото си ние общуваме независимо дали искаме или не! Ние мислим, че комуникацията е по-лесна, от колкото е. Погрешно е да се смята, че ако някой може да говори, то той може и да комуникира. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 15 септември 2011 г.

ЛИЧНОСТНО КОНСУЛТИРАНЕ

Личностното консултиране обхваща целият ви живот и целите, които искате да постигнете в него, балансът и осъществяването им във всеки един аспект. Чрез осъзнаване и съзнателно избиране на смислени действия ние определяме вашите цели/ виждания, създаваме силни стъпки напред и развиваме вашият успех и цялостното задоволство. В личностното консултиране, вие избирате какво искате за себе си. Основните теми са: баланс работа-живот, преходи в живота, кариера, професионално израстване, здраве, поставяне и осъществяване на цели, откриване на баланс, намаляване на стреса, създаване на по здрави взаимоотношения, да станете по внимателни, личностно израстване и много много други. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Подходът

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, вашата гледна точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво, за да ви заведем в една смислена за вас дестинация. Както при всяка друга структура, ако рамката и основата не са разработени и укрепени, всичко, което се гради от горе лесно ще се руши и ще падне.Точно за това ВИЕ трябва да бъдете на фокус, а не временното състояние на нещата. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 септември 2011 г.

ТРЕВОЖНОСТ

Тревожността е част от нашия живот, нормална реакция на стрес. Това е емоция, при която сме напрегнати и притеснени. Чувстваме се тревожни преди изпит, преди среща, преди важна сделка или когато вървим по тъмна улица. Този вид тревожност е полезна, тя ни прави по-бдителни и внимателни. Обикновено приключва в момента, в който ситуацията, която я е предизвикала, приключи. За много хора обаче, тревожността не отминава, а по-скоро се влошава с течение на времето. Имат болки в гърдите или кошмари, страхуват се да напуснат дома си. Хората, страдащи от тревожно разстройство са предмет на интензивни, продължителни чувства на страх и страдание, без очевидна причина. Състоянието превръща живота им в непрекъснато безпокойство и страх, може да се намеси във взаимоотношенията им със семейството, приятели и колеги. Консултирането е ефективно за намаляване на симптомите при тревожните разстройства. Използваните техники могат да ни помогнат да преструктурираме своите тревожни мисли, тълкувания и прогнози в по рационални и по-малко тревожни. Тревожните разстройства са голяма тежест за засегнатите лица, както и за техните семейства и приятели.

 Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 12 септември 2011 г.

СРАМ

Срамът е самосъзнание, което ни информира за вътрешното ни състояние на неадекватност, липса на достойнство, безчестие или съжаление, за които чувства околните може и въобще да не подозират. Друг човек, обстоятелство или ситуация може да предизвика срам в нас. Срамът може да ни доведе до там, че да се чувстваме лоши и дефектни и да ни накара да искаме да се оттеглим или да се скрием. Срамът често се бърка с вина – емоция, която бихме могли да усетим като резултат на неправомерни действия, за които можем да изпитаме разкаяние и желание да изкупим вината си. Ситуации, реални или въображаеми, могат да предизвикат срама, когато имаме ниска самооценка , която искаме да прикрием. Ниското самочувствие може да е породено от много различни фактори като интелект, външен вид или сексуална активност. Обвиняването и очернянето на другите ни служи за отричане на срама в нас. За да намалим ефекта на срама, ние опетняваме другите или изразяваме презрение към тях. По този начин се опитваме да укрепим собствената си гледна точка, намирайки недостатъците на околните. Срамът е емоция, която е много добре се укрива в нас, особено ако сме жертви на агресия, злоупотреба или тормоз. Всяка ситуация , в която се обезценяваме или срамуваме, може да предизвика гняв или дори ярост. Това включва ситуации, които подбуждат завист, предизвикват сравнение, страх от изоставяне, или възбуждат фантазии за относително щастие, наред с много други неща. Гневът, когато сме засрамени е като всепоглъщаща отрова, която заема голяма част от съзнанието ни. Това е моментът, в който срамът се превръща в опасна за нас емоция и отключва депресия, емоционално сривове, меланхолия. Като всички емоции и срамът изисква да се погледне от гледна точка на контекста и текущите проблеми. Отрицателните междуличностни отношения , които остават у нас усещането за ревност, завист, гняв или ярост ни предупреждават за възможна зараза от срам. Ние трябва да бъдем внимателни към склонността да се скрием , когато се задейства емоцията срам. Скриването често придружава поведение, което само по себе си е спусък за по нататъшен срам , като зависимости, тежка самокритика или самостоятелно очерняне. Не трябва да се страхуваме да поемаме отговорност за собствените си действия, които са допринесли за това да изпитваме срам. Само тогава можем да си простим. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 2 март 2010 г.

КАКВО Е ТРЕНИНГ ЗА ЛИЧЕН ОПИТ ?

Тренингът за личен опит е вариант на групова работа, насочена към себепознание. Целта на този вид тренинг е изграждане на хармонични отношения в семейството, в работата, в обществото като цяло. По време на груповата работа всеки има възможност да разбере наистина какви са неговите цели и как да се движи към постигането им. Ще придобие вътрешна стабилност и способност за творческа адаптация.

Тренингът за личен опит е създаден за тези, които се стремят към повишаване на психическия комфорт и здраве.

Участниците имат възможност:

• да осъзнаят себе си и своя уникален свят
• да повишат чувствителността си за възприемане на света
• да овлядеят опита си и да формират навика майсторски да го използват
• да осъзнаят собствените си нужди и потребности и да разработят пътища за тяхното удовлетворение
• да повишат собствените си комуникативни компетенции