сряда, 30 ноември 2011 г.

Мълчанието е злато



Да се опитаме да постоим в тишината и да видим какво ни липсва.

В обществото ни като, че ли винаги се налага да се забавляваме, да слушане нещо, mp3 плеъри, телевизия като фон, има дори телевизори в супермаркетите и в бензиностанциите. Имаме все по-малко и по-малко тишина в живота си, а в отношенията ни все по-малко мир и спокойствие.

Колко често оставаме сами със себе си в тишината?

Да помислим какво искаме да правим с живота си или как да решим изникнал проблем в работата ни, или да помислим над всички важни решения, които ни предстоят да вземем.

Мълчанието е злато. То ни помага да излезем от матрицата на забързания и шумен свят и да погледнем в себе си. Да се опитаме да се разгледаме от всички страни. Да помислим, да анализираме, да погледнем всички възможни варианти за справяне и чак тогава да вземем решение. Няма как да намерим щастието с някой друг, докато не измислим как да бъдем щастливи със себе си.

Така, че отидете в парка или в гората, не взимайте със себе си нищо, нито телефон, нито лаптоп, нито mp3 плеър. Седнете на една пейка и в продължение на 10 минути не правете нищо. Просто помълчете. Направете си този подарък, заслужавате го.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 29 ноември 2011 г.

Благодарност


Изразяването на благодарност е важна част от всяка духовна практика. Тя отваря сърцето и активира положителни емоции в мозъка. Редовното изразяване на благодарност може да промени начина, по който мислим, мозъкът ни автоматично ще отговаря на по-положителни модели. Положителните емоции, които предизвикваме могат да потулят бушуващия огън, могат да ни предпазят от беди, разширяват мисленето ни и така ние разработваме по –сдържани възгледи за живота.

Благодарността е емоция на свързаност, която ни напомня, че сме част от една по-голяма вселена с всички живи същества.

На кого сме благодарни?

На семейството, на приятелите, на близките хора около нас. Благодарността би трябвало да намери трайно място в живота ни.

Да помислим за всички неща в живота ни, които ни помагат или ни носят удоволствие. Празниците са идеално време за изразяване на благодарност към близки, приятели и семейството.

Благодарността може да доведе до чувството на любов, признателност, щедрост и състрадание, които допълнително ще отворят сърцата ни и ще помогнат да тръгнем по един по-положителен път.

Всеки намира своя начин да изрази благодарността си. Писане на картички, обмен на мисли, лични подаръци, това са само част от начините. Но понякога и една дума е достатъчна. Обичам те!


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Социалният опит, този, които ни кара да се чувстваме по-стари



Събития и преходи, които влияят на възрастта ни

Много от нас се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото действително сме. Възрастта улавя субективната страна на живота ни, това е начинът, по който се ме.

Редица социални преживявания ускоряват промяната във възрастовата ни идентичност с годините. Промяната, която настъпва е така нареченото субективно стареене. Това е динамичен процес, който зависи от условията и начинът ни на живот. Когато сме по-млади се чувстваме по-възрастни от действителната ни възраст, а на средна възраст сме склонни да се чувстваме по-млади. Все пак има определени групи от преживявания, които ускоряват процеса на субективното стареене. Това са много важни неща в живота ни, ролите ни през годините, стресът, здравето ни и, както разбира се щастието ни.

Преходите, през които минаваме и ролите ни е тях

Събития като смъртта на родител в детството, се случват твърде рано за някои от нас, това ускорява процеса на субективното стареене. Децата, които са загубили близък, преди да достигнат зряла възраст се чувстват значително по-стари от връстниците си, които имат живи и здрави родители.

Стресът и несгодите

Постоянният стрес влияе на физическото и психическото ни здраве. Вихрушките в живота ни, включително и финансовите проблеми свързани с работата ни също имат силен ефект върху това да доживеем старини. Стресът и несгодите ни карат да се чувстваме по-стари, карат ни да мислим негативно. Тийнейджъри, които се чувстват в опасност в квартала си и са свидетели на насилие, се чувстват по-стари от връстниците си, които живеят в по-сигурни квартали.

Здраве, благоденствие и благополучие

Появата на сериозно заболяване, напомня за собствената смърт и ускорява процеса на субективно стареене. В допълнение към физическите здравословни проблеми, степента на психическото здраве има мощно влияние, върху това как се чувстваме. Когато сме щастливи, около нас има положителни емоции, спокойни сме, с много по-склонни да се чувстваме по-млади. От другата страна , когато в по-млада възраст идентичността е свързана с отрицателен ефект, чувстваме се нервни, уплашени и нещастни.

Когато в зряла възраст сме удовлетворени от живота си и сме положително настроени, се чувстваме значително по-млади от истинската си възраст.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Колко често се съмняваме?


Съмнението е полезно, дори необходимо понякога.

Движим се по коридорите на сградата , в която работим и когато се разминаваме с група колеги, те спират разговора си: говорят за мен?
В един момент всеки един от нас изпитва вид на несигурност, която може да доведе до подозрителни мисли.

Параноята е когнитивно изкривяване, последователно и не основано, че другите искат да ни наранят по някакъв начин.

Това , което отличава клиничната от не клиничната параноя е , колко силни са мислите, които ни минават, колко често , колко изтощителни са те, и до каква степен пречат на ежедневието ни.

Ежедневието ни обаче е залято с негативни и отрицателни новини, които ни показват колко хора са загинали на пътя, колко майки са загубили децата си. Безкрайните повторения на страшни и ужасни новини пораждат параноя при по-чувствителните.

По дефиниция, параноя е не адаптивно или нереалистично подозрение. Вярно е, че невинаги е лесно да се каже дали притесненията ни са оправдани. Но е възможно да се идентифицират, когато са се плъзнали в блатото на параноята. Без нея не можем да забележим предупредителните знаци. Реалистична ли е тя обаче? Имаме ли безспорни доказателства? Важно е да се знае, че параноята не се определя само от съдържанието на мислите, но далите са преувеличени и неоснователни.

Възможно е да не само да идентифицираме параноични мисли, но и да се научим да ги контролираме. Чрез разбиране на основните причини за параноята, какво се крие зад тревогите, параноикът е склонен да намали честотата и интензивността на съмнителните мисли.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

сряда, 23 ноември 2011 г.

Съжаляваме ли за това, което не сме направили или казали?



„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“ Хариет Бичър Стоу – авторката на „Чичо Томовата колиба”

Времето лекува всички рани, но пък лекува ли съжаление? Животът без съжаление е почти невъзможен, така че трябва да се надяваме.

Можем да разгледаме съжалението в два вида. Грешки при възложена работа се получават, когато ние съжаляваме за нещо, което сме направили. Грешки на бездействието се появяват, когато ние не правим нищо, което искаме, а би трябвало. Грешка при възложена работа е да бъдем жестоки към колега или приятел. Оказва се , че изразяваме съжаление за неща, които не сме направили. Пропуските избледняват по-малко с времето, отколкото грешките от нещата, които сме извършили. С течение на времето ние съжаляваме повече за нещата, които не сме извършили, отколкото за това, което сме направили.

В краткосрочен план обаче нещата са точно обратно. В краткосрочен план по-вероятно е да съжалим за това, което сме направили, отколкото за това, което не сме.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 22 ноември 2011 г.

Самотни по празниците


Към края на ноември изкушенията изобилстват. Атмосферата и настроението са страхотни. Наближаващите празници са наситени с много емоции, семейни събирания , храна и алкохол.

За други от нас обаче, тези празници са един от най-мъчителния период в годината. Те са сами, няма с кой да празнуват, няма с кой да споделят празничното настроение.
Някои предпочитат самотата и когато са в голяма компания се чувстват некомфортно. Когато са сами , те се чувстват добре, спокойни са и са себе си. Но ние живеем в един претъпкан и интензивен общителен свят, пълен с общества, семейства, кланове, на които им се е налагало през вековете да бъдат заедно за да оцелеят. Въпреки, че са минали много години и света се е променил, самотникът все още се смята за нещо странно, нещо неестествено.

По време на празници , хората, които са сами, се чувстват тревожни и разстроени. Депресирани са , защото са сами, а не искат. Огромно мнозинство от хора не са самотници, а са отчаяни от перспективата да прекарат празниците сами, защото живеят далеч от близките си. Но други са сами по свой собствен избор. А трети са сами, съвсем сами, защото така се е стекъл животът им. Те копнеят да бъдат с някой, особено по време на празниците.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

петък, 18 ноември 2011 г.

Да не позволяваме на стреса да ни развали идващия празничен сезон



За хората, склонни към тревожност, празничният сезон може да бъде много стресиращ, както и вълнуващ. Субективните чувства на стрес може да повлияят психически, така, че да не можем да се насладим на социалните контакти, хубавата храна и празненствата.

Има много причини за почивка от стреса, свързани с работата, финансите, семейството, самотата, пътуванията и забавленията. Чувстваме се теглени в различни посоки или не сме в състояние да свършим всичко , което се очаква от нас. Може би не сме го планирали предварително, но изпадаме в паника, когато не сме готови на време.

Твърде много изисквания.
Ноември означава, че краят на годината чука на вратата ни. Това може да предизвика безпокойство, защото може да не сме изпълнили целите, които сме си поставили. Работата се е натрупала, прекалено много време сме отлагали. Планираме празненства, купуваме в последната минута подаръци, изпращаме картички и всичко това ни разсейва от работата ни.

Финанси
В тези трудни икономически времена , много от нас са разпънати финансово. Да подредим приоритетите си и като имаме предвид ценностите на семейството ни да вземем под внимание реалността на нашата финансова ситуация. Най-важното е да се насладим на момента, на компанията на роднини и приятели. Смеейки се на лудориите на децата умишлено се съсредоточаваме върху радостта им.

Тълпи от хора, задръствания и закъснения
За съжаление , не можем да направим нищо за тези източници на стрес, с изключение на планирането за по-ранно пазаруване или по-ранна резервация за полет. Това е неизменна част от всички празници. Да бъдем спокойни и да мислим , за мястото , за което пътуваме. За положителните емоции, които са част от всички семейни събирания. Нека тази мисъл бъде водеща за нас.

За да се справим с този стрес , нека да си кажем, „Какво е най-лошото, което може да се случи?” Повечето пъти последствията са поносими и не идва края на света. Въпреки, че не това е желаният резултат, това ще намали тревожността ни и няма да повлияе на концентрацията ни.

Добро планиране на времето, като се възползваме от 20-30 минутни почивки между задачите, така, че нещата да не се натрупват.

И да не забравяме, че празниците са за това за да се празнуват, да отдадем своята благодарност на това , което имаме.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Печеля –Печелиш, добра стратегия за нашите взаимоотношения!



Всеки един от нас има различия с партньора си , но няма нужда разликите ни да водят до борба или до отказване от това, което искаме. Умението да намираме печеливши решения за различията, дават възможност да излезем от разногласията. Договореният план за действие е толкова добър, или по-добър, отколкото от това , което сме мислили първоначално.

Каква е тайната на това да намираме печеливши решения?
Зависи от отзивчивостта на всички, от загрижеността ни , от това да не настояваме още от самото начало първоначалното си решение или предлагания план за действие.

Да започнем, когато забележим, че всеки от нас дърпа към себе си предпочитаните от него решения. Да включим веднага аргументи в полза или срещу конкретните планове за действие, проучваме скритите притеснения. След като всеки един от двамата е успял да сподели притесненията си и аргументите си , взимането на взаимно решение може да бъде много забавно.

Кръгът се върти и идва момент, в който всички опасения са отговорили на плана ни на действие.

Печеля- Печелиш е стратегия, план на действие, който удовлетворява и двете страни. Никой от двамата партньори не е „намерил пътя”, с оглед на първоначалните си решения и идеи, и двамата обаче са успели да получат това, което са искали.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

сряда, 16 ноември 2011 г.

Тревоги и Притеснение



Тревогите в своята същност ни пречат да се грижим за други неща. Може да се притесняваме за кариерата си , взаимоотношенията си, децата си или за още много неща. Във всеки случай тревожността включва повтарящи се мисли, водовъртеж нахлува в съзнанието ни. Обикновено притесненията не са приятни, защото те водят негативни мисли за неща , които биха могли да се случат. Като например възможността нещо да се случи. Въпреки , че знаем за проблема, правим опити за подготовка, но тревожността нахлува и в най-добрия случай ни кара да се чувстваме несигурни.

Мислите за бъдещето, често са съпроводени с чувство за несигурност. Такива мисли са удобна мишена за настаняването на тревожността, тъй като притесненията са за бъдещето, а контролът над бъдещето е много крехък.

Тревожността е подготовка за бъдеща заплаха. Дори и така , абстрактното качество на притеснението не се поддава на ефективна подготовка.

Основната роля на притеснението е повтарящи се мисли. Когато едно събитие ни разстройва , повтарящите се мисли, може да са начин да се справим с него, да го интегрираме във вярванията и предположенията ни за света. Стресът също може да ни накара да се чувстваме притеснени.

Като всички емоции, тревожността и нейното проявление, притеснението може да надделява в съзнанието ни. Притесненията могат да бъдат полезни, ако те ни предупреждават да обърнем внимание на поведението си и това на околните, което може да засегне бъдещето ни. Да присъства в ситуации, които изискват съсредоточеност и концентрация, да ни информира за това, какво бихме могли да направим за момента за смекчаване на бъдещи бедствия.
Така, че да се притесняваме, но само ако можем да използваме това притеснение по-конструктивно.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 15 ноември 2011 г.

Компромис или сътрудничество?



Компромисът в рамките на отношенията в една връзка е обезпокоителен, защото това предполага, че някой нещо дава. Сътрудничеството от друга страна, засилва основната на запознанството чрез балансиран обмен, открита комуникация и взаимно разбиране.

Първото нещо , което ние носим във взаимоотношенията си , това е нашето его. С егото ни в игра, сме склонни да защитим интересите си, често изпреварвайки тези на партньора си.

Един от ключовете на развиващи се отношения на сътрудничество е комуникацията. Разказваме истории въз основа на нашите преживявания, предположения , очаквания и идеи за начина, по който работи света. Тези предположения, очаквания и идеи са моделът ни за света. Този модел оформя собствената ни, уникална гледна точка. Тя задушава способността ни да виждаме нещата от гледна точка на друг човек.

Осъществявайки ясни и автентични отчети за това как се чувстваме , какво мислим в момента, или това което смятаме, че сме чули някой друг да казва, могат да ни помогнат да получим по-ясна картина на нещата. Същото може да се каже и за задаването на ясни и автентични въпроси. По-лесно ще избегнем създаването на хаос в отношенията.

Прозрачност – ако сме готови да казваме истинските неща и да задаваме въпроси, трябва да бъдем подготвени и да отговаряме на такива. Сътрудничеството отговаря на равни условия, което ще рече да няма скрит дневен ред, никакви измами или пропуски. Яснотата е от решаващо значение, защото и най-фината промяна може да превърне равнопоставеността в бойно поле.

Поглед към другата гледна точка. В центъра са конкурентни отношения, предизвикани от компромисите и насърчавани от липсата на сътрудничество.

Допустими отклонения или толерантност. Друг елемент свързан с компромис със слабостите и нестабилността на партньорите ни. Важно е да стане ясно какво можем да приемем и какво не.

Най-добрият ни партньор в живота е най-добрият ни приятел. И това приятелство трябва да бъде „най-доброто „ ни приятелство.

Осъществявайки споразумение да си сътрудничим , а не да правим компромиси или да се конкурираме, може да ни доведе до изцяло ново ниво на взаимоотношения.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Негативната страна на личния напредък




Когато личният напредък пречи на партньора.

В дълбоките структури на една връзка, елементи като модели на поведение и споразумения, установени роли, очертават контекста и траекторията на отношенията. Много често, когато има значителна промяна в тези елементи, връзката се дестабилизира и понякога е на точка от разпадане.

Взаимоотношенията са определени от даване и получаване. Някои са доста твърди, други системи са динамични и гъвкави. А повечето са някъде по средата. Какъвто и да е случаят обаче, има установени правила, които определят профила на отношенията и начина, по който партньорите участват в него. Всяка връзка има правила , граници ,отношения, модел. Когато единият от партньорите променя правилата на взаимоотношенията, следствие на личното му израстване, може да бъде разрушителен.
Правилата и границите в една връзка ни карат да се чувстваме спокойни и сигурни. Ние сме подписали споразумението на партньорските си взаимоотношения.

Какво се случва обаче, когато единият от партньорите развива себе си и се движи по-бързо в еволюционния процес?

Тогава неминуемо започват да се променят и правилата във връзката. Другия партньор много често се вкопчва във връзката вместо да осъзнае потенциалния растеж и за себе си и отношенията им. Нещата продължават да се движат , само, че много бавно, тази връзка вече тежи и на двамата партньори. Единият , развива собствения си потенциал и израства, докато другия стои на същото положение, така минават дълги години. Или друг момент, в който единият просто физически се изважда от връзката.

Промяната е неизбежна във всяка сфера на живота ни, това не по –малко важи и за взаимоотношенията ни .Личната еволюция е не само неизбежна, тя е и наложителна.

Ако искаме наистина да инвестираме в себе си , промените предизвикани от личното ни израстване , трябва да бъдем готови да приемем последствията от тези промени.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Социални мрежи: Какво Маслоу пропуска?




Нито една от потребностите на Маслоу не може без социална връзка.

Моделът на Маслоу за потребностите ни, разработен през 1948г. , комуникира с всички сфери на живота ни от бизнеса, технологиите, образованието, психологията. Пирамидата на Маслоу донесе чувство за ред в хаоса на човешкото поведение. За разлика от моркова за Бихевиористите и пръчката , двете много широко използвани дисциплини, йерархията на Маслоу е хубава и разумна структура. Някак си интуитивно я усещаме. С използването обаче на социални технологии , в съчетание с познанията ни, показват, че нашето разбиране за модела пропуска много основно нещо. Тя не залага достатъчно на ролята на социалната връзка.

Родители, педагози, психолози, търговци се опитват да разберат какво влияе на поведението ни за дълго време. Толкова ли са лесни нещата в един живот.

Моделът на Маслоу
Мозъкът ни се задвижва от първичния инстинкт за оцеляване. Биологични и физиологични нужда като храна, подслон, топлина и секс са в основата на модела. Второ ниво се състои от нуждата за безопасност, защита, сигурност, ред, граници, стабилност и предсказуемост. Трето ниво е там където е нуждата за принадлежност, семейство, любов, взаимоотношения, работни групи, общество. Четвърто ниво е това, което е свързано с его- центричните ни нужди като постижения, взаимоотношения, отговорности и репутация. И накрая на върха е желанието за личностно израстване и реализация.

Нито една нужда от тези , като се започне с основното ни оцеляване и нагоре, не е възможна без социална връзка и сътрудничество.

Ние, нуждите ни, както и повечето неща в природата са в интерактивна и динамична среда и за да бъдем сигурни ние се нуждаем от социални връзки.

Преглеждаме така модела на Маслоу, че да съответства на мозъка ни. Принадлежността е движеща сила в поведението ни, а не на трето ниво. Потребностите ни от дъното до върха подслон, безопасност, секс, лидерство, общност, компетентност и доверие, зависят от способността ни да се свързваме с другите. Принадлежността към една общност ни дава чувството за сигурност, прави ни щастливи и ни кара да се чувстваме в безопасност.

В социалните мрежи като Face book поведението ни се адаптира към околната среда, с цел поддържане на най-основните човешки потребности. Стремим се да го постигнем в рамките на технологичните ограничения на заобикалящия ни свят.

Социалното поведение е важно за оцеляването ни. Социалните мрежи ни позволяват да се видим както никога преди, взаимносвързани. Възникват нови сложни модели на междуличностни отношения и сътрудничество. Нуждата ни за оцеляване, чрез свързване прави всяка социална технология успешна.

Сътрудничеството и екипната работа ни позволяват контрол върху околната среда.
Отношенията и доверието създават ефективно сътрудничество.
Социалното сравнение създава организационна структура.
Одобрението и социалната идентичност поддържат емоционална ангажираност , водят до привързаност към нашите приятели и нашите групи.
Компетентността допринася за оцеляването на нашата група и чувстваме се сигурни и в безопасност.

Хората не са се променили. Face book не може да ни донесе уюта и песните около лагерния огън, но функцията му е същата.

Технологиите са инструмент и нищо повече. Те са посредник на целите ни. Социалните технологии отварят нови врати и ни мотивират да постигаме целите си. Това не променя крайната ни цел, но както с кола можем да стигнем там много по-бързо. Не би трябвало да се изненадваме, това захранва един от основните ни инстинкти за оцеляване : връзките ни.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

вторник, 8 ноември 2011 г.

Емоционални Вампири


От опита , който имам , съм изградила огромно уважение към изкуството на взаимоотношенията, какво ги кара да работят и какво не. Във всички успешни взаимоотношения, независимо дали са със семейството, приятели или колеги, изключително важно е всеки честно да разгледа поведението си и да е готов да го обсъди и промени.

В този дух е полезно редовно да си даваме сметка как сме свързани с другите, особено ако нашето поведение е обсебващо. Хронично бъбрив, нарцисист или кралицата на драмата, тези видове хора , наричаме емоционални вампири. Неизбежно е , всеки един от нас е вампир в себе си, особено когато е под стрес. Така, че да си дадем почивка. Да си признаем, „може би натоварих повече отколкото е необходимо , човека отсреща”. Не можем да започнем промени в живота си, ако не бъдем честни. Да се откажа от собственото си его, да призная недостатъците си и всичко това в услуга на изпълнено с любов общуване.

Нарцисистът

Мотото му е „Първо аз”. Всичко е за тях, грандиозно чувство за собствена значимост, внимание и жажда за възхищение. Опасни са , защото им липсва съпричастност.
За да се предпазим от тях, трябва да имаме реалистични очаквания. Това са емоционално ограничени хора. За да комуникират успешно първо трябва да видят ползата за себе си.

Жертвата
Те са с нагласата, „горката аз”.Светът винаги е срещу тях, причината за тяхното нещастие. Когато им предложат решение на техния проблем, те винаги казват „Да, но...”
За да се предпазим от тях, трябва да им поставим ясни граници. „ Аз те обичам, но мога да те слушам само за няколко минути”, освен ако не искаме да обсъдим решенията.

Контролиращият

Те маниакално се опитват да ни контролират и да диктуват начина, по който би трябвало да се чувстваме. Имат мнение за всичко.
Започват с изречението ”Знаеш ли от какво имате нужда, аз сега ще ви кажа?”
Тайната на успеха е никога да не се опитваме да контролираме контролиращ. Да бъдем здравословно настоятелни, но не и да им казваме какво да правят.

Постоянният оратор
Те не се интересуват от чувствата си. Не реагират на невербалните знаци. Слушаме известно време, след което учтиво казваме „Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да говоря с тези хора”. Ако кажем това неутрално, можем да бъдем по-добре чути.

Драма кралицата или краля

Те имат усет към преувеличаването на дребни инциденти в драми. Останете спокойни, дръжте се хладнокръвно. Кажете например „ Ти трябва да си тук на време, за да запазиш работата си. Съжалявам за всичките ти премеждия, но работата е важна.”

За да подобрим взаимоотношенията си добре е да направим опис на хората около нас, които смучат от енергията ни или такива, които ни зареждат. Да се опитаме да прекарваме повече време с любящи и грижовни хора. Това ще повиши качеството ни на живот.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Силата на прошката: Защо отмъщението не върши работа?



Прошката е изключително важна, тя ни прави по-зрели, по-мъдри и по-добри, защото отмъщението не работи. Тя е акт на състрадание, освобождаване от желанието да накажем някой или себе си. Това е състояние на благодат. Има много бърз достъп до нея. Но първо трябва да почувстваме гняв, преди да можем да започнем да прощаваме.

Отмъщението е стремеж, някой да си го получи, дори понякога и погрешно. Съвсем естествено е да се чувстваме ядосани. Отмъщението ни поставя на същото ниво с онези злобни хора, то вади лошото от нас. Увеличава стреса. Разбира се, когато някой ни удари имаме импулс да му отвърнем. За да просперираме като личности, ние трябва да устоим на тази предвидима страст за отмъщение. Да потърсим правото си по-позитивно. Това не ни прави слаби противници, просто отказваме да действаме по разрушителен начин, действаме противоположно и все повече намираме мира.

Най-доброто отмъщение е нашият успех, триумфът, че не сме позволили отмъстителните хора и мисли да господстват над спокойствието ни.

Прошката се отнася не до актьора , а до акта. Наранени и засегнати сме. Желанието да трансформираме гнева е призоваване към мир. Да бъдем по-големи от гнева.
Добър наш приятел е бил невнимателен и неделикатен, когато сме имали лош ден. Никой не е перфектен.

Колега краде ваши идеи. Направете контрол на „щетите”, дали да го споменете пред шефа, или просто да не му се доверявате повече. Опитайте се да му простите алчността, дайте си сметка колко несигурен и подъл е, щом трябва да се наведе толкова ниско, че да открадне от вас.

Прошката е смяна на парадигмата, решение за трансформиране на гнева. Тя ни освобождава от капана на безкрайните отмъщения, така можем да изпитаме повече радост. Тя е повече от нас, тя ни освобождава от негативи и ни позволява да се движим напред. Опрощаващият не може да разтвори напълно гнева, но има свободата и знанието, колко е израснал.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

събота, 5 ноември 2011 г.

Привликателни, по-лесно е от колкото си мислим!


Когато сме млади, често сме обсебени от това как изглеждаме . Това се случва с повечето от нас. Понякога сме недоволни от части на нашето тяло, външният ни вид, ниво ни на привлекателност.

Външният вид обаче не е единственият аспект от привлекателността ни. Личността може да повлияе на начина, по който другите гледат на нас. Увереността ни, социалните ни умения могат да бъдат много по-привлекателни за другите и за партньора ни.

Противно на общоприетото схващане , че симетричният нос, перфектно пропорционалната фигура, класически черти на лицето не са толкова важни , колкото аспекти от нас, които правят нашата личност. Малките неща, които са под наш контрол са най-привлекателните характеристики от персоналността ни.

Да бъдеш привлекателен е по-лесно отколкото си мислим. Просто трябва да направим няколко малки стъпки и резултатът е на лице.

Отделете малко време и се погрижете за себе си. Душ, оформяне на косата, бръснене или подстригване. Чисти, спретнати и добре миришещи. Козметиката може да ни направи по-привлекателни . Това, което е необходимо е малко време и усилия.

Облеклото също е важно и сравнително лесно можем да направим корекции в стила си. За да сме привлекателни е необходимо да сме чисти и добре спретнати. Също така дрехите трябва да ни стоят добре и да подчертават формите ни.

Позата на тялото ни. Изправени, раменете назад, вдигната глава. Добрата стойка е секси.

Отношение – да не забравяме усмивката. Приятното, позитивното и приятелското отношение може да засенчи други физически проблеми, които си мислим, че имаме.


Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Семеен модел



Добрите взаимоотношения и доброто партньорство започва с добри модели за подражание. За съжаление много от нас нямат добри модели на взаимоотношения. Малтретиране и хаос са само примери за това , което сме виждали в детството си.

Как да създадем стабилна и здрава връзка, ако никога не сме виждали и не знаем как работи тя?

Да не допускаме лошо поведение в отношенията. Това може да изглежда нормално , ако лошото поведение е всичко , което сме виждали, но не е нужно да го толерираме.

Обсъждайте идеите си и идеите на партньора си. Говорейки за това, отваряме врата за нови, може би по-добри варианти.

Не можем да променим никого , освен себе си.

Доверието е всичко.

Няма нужда да бъдем с някого само заради това да имаме връзка.

Голяма част от нашите родители следват модела на своите родители без дори да се замислят успешен ли е той или не.

Но колко успешен е моделът им? Доволни ли са те от партньорството си?
Какво са предали на децата си?

За едно дете е важно да вижда любов и сигурност в семейството. Едно добро партньорство , уважение и доверие. Това му дава опора, това му дава самочувствие и стабилност. Колкото повече липсват тези чувства и емоции в семейството, толкова повече детето страда. Родителите може и да не предполагат, че то усеща и разбира. Те си мислят, „не се караме пред него и то не знае”. Обаче грешат, децата знаят всичко , което се случва в семейството, или по-скоро усещат всичко. Трудно може да се скрие нещо от тях, да не кажем почти невъзможно. Както е трудно някоя нещастна жена да може да изиграе ролята на мила и любяща съпруга. Надали този тип родители си дават сметка, за модела, който показват на децата си. Често те не се разделят заради самите деца и така правят положението още по-тежко и тягостно.

Може би ако всеки се спре за момент и се замисли „Това ли искам да покажа на детето си?, Такъв живот ли искам то да има? , ще промени нещо, или ще потърси начини да промени модела.


Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

сряда, 2 ноември 2011 г.

Ако променим езика, ще променим ли себе си?




Какво изгражда нашата индивидуалност? Начинът, по който изглеждаме, по който се държим, по който реагираме, по който комуникираме с думи или с тялото си.

През годините всеки от нас изработва своя език на изразяване, свое поведение. Близки и приятели, тези с които комуникираме ежедневно, познават езика ни. Познават реакциите ни. Замисляли ли сте се, какво би се случило, ако промените част от езика си или може би целия? Какво би се случило?

Става дума за онази част, която не харесваме, която ни пречи, която ни прави различни хора. Всеки е попадал в ситуация, която, като анализира след това, си казва ,”не трябваше да реагирам така” или „трябваше да бъда по-мек/ а”.

Склонни сме да бъдем груби с най-близките си, хората, които най-много обичаме. И обратно - мили и добри сме с непознати.

И ето този път няма да реагирам както обикновено, ще направя нещо различно. Ще пробвам, може пък да имам повече успех. Рискът си заслужава. Партньорът ми е изненадан. Така решихме по-бързо онова, което на всяка двойка й се налага ежедневно да решава.


Няма нужда да променяме света, трябва просто да променим себе си!

Моля, свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova