вторник, 28 август 2012 г.

Доверието при децата



Скоро моя позната сподели, че детето и е неуверено и много срамежливо. Така, че започнах да мисля, какво е доверието? Какви са първопричините за него? Как можем да го подхранваме?

Доверието е с латински корени и може да бъде обяснено като „с доверие” или „с вяра”. Самоувереното дете показва вяра в собствените си възможности. Тази вяра е разработена с течение на годините, така, че как родителите да поддържат такива качества в детето си?

Безкрайни насърчения. Това изглежда много просто, но е предизвикателство за много родители. Детето на мои познати иска да се занимава с музика, но и двамата родители не подкрепят желанието на дъщеря си да преследва музиката като кариера. Тук родителите играят изключително важна роля и тяхното насърчаване би накарало детето да се чувства изключително щастливо и да вярва в мечтите си. А нейните мечти с течение на времето може да се променят и от музиката тя да се насочи към медицината например, но никога няма да забрави начина, по който сте я насърчавали и сте я карали да се чувства.

Отговорност и доверие. Децата винаги усещат какво чувстваш и мислиш за тях. Когато разширяваме отговорностите и доверието към детето си, то започва да я разширява и за себе си. Например ако искаме предната част от къщата ни да изглежда добре, даваме работа на дъщеря си, като и обясняваме, че тя има свободата така да засади цветята, както на нея и харесва, така, че да изглежда красиво. Но винаги и казваме, че ако има нужда от помощ ние сме на разположение.

Показвайте им и ги учете на собствения си опит. Децата трябва да видят собствените ви умения и да чувстват, че и те могат да го направят.

Всяко дете може да се чувства уверено. За съжаление твърде много деца са преживели травми, насилие или малтретиране. Ако това е така, то детето се нуждае от малко повече работа за да се чувства добре и да развива увереността в себе си.

Доверие и вяра. Те се ускоряват, когато родителите или възрастните работят целенасочено в тази посока. Стъпка по стъпка, ден след ден децата ни развиват собствената си самоувереност. А самоувереността ни е изключително важна за развитието ни и за нашия успех.

След като вярваме в себе си , можем да рискуваме да бъдем любопитни, спонтанни , да се развиваме и да експериментираме. Да бъдем щастливи и да живеем един пълноценен живот.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

Деца и родители



Децата развиват сложно взаимодействие между вътрешната и външната среда. Родителите играят огромна роля в света на детето.

Децата са огледало на това, което се случва в семейството. Те отразяват както положителните, така и отрицателните взаимодействия между родителите. Наблюдавам деца, които са оставени без контрол от родителите си и им се позволява всичко. Тези деца не смятат родителите си за авторитети и рано или късно това ще се обърне като бумеранг срещу самите родители. Няма как детето да наказва родителите си и да налага правила. Такова дете се чувства несигурно, защото няма ясно установени граници или те са прекалено много размити. То не знае до къде може да стигне и постоянно експериментира. Всеки ден все повече и повече си позволява, докато дойде моментът , в който то е абсолютно неконтролируемо.

Ето тук е ролята на родителя, той е възрастният, който налага правилата и ограниченията. Много родители си мислят, че когато кажат „не” на детето си , стават лоши и то може да не ги обича вече. Точно обратното, така детето знае до къде може да стигне и до къде не може, знае ясно и точно къде е границата на позволените неща и къде пристъпва границата на непозволените. И точно в тази рамка, то се чувства сигурно. Има самочувствие, уверено е, защото и неговите родители са сигурни и уверени. Има им доверие.

Нашите деца са много интуитивни и интелигентни. Трудно можем да ги заблудим. Те усещат кога мама и татко знаят какво правят. И още повече усещат ,когато са несигурни, позволяват всичко, няма ясни граници кой е детето и кой е възрастният, кой определя и налага правилата. Усетят ли и за секунда несигурността в родителите използват я до дупка.

А когато става дума за децата ни, ние като родители би трябвало да бъдем много коректни и отговорни. Това е основата, която им даваме, за да бъдат някой ден сигурни, със самочувствие, уверени и най-вече щастливи.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

понеделник, 27 август 2012 г.

Имаме нужда от пространство




Понякога най-доброто нещо за една връзка е малко място за дишане.

Битълс изпяха, че „Всичко е любов, любов и пак любов. Това е всичко, от което се нуждаем.”

Аз винаги съм смятала, че любовта е намирането на сродна душа, да се радваме един на друг и да се обичаме безусловно. Вярвах на мита, че ако намеря правилната половинка, тогава любовта просто ще дойде. Това ще стане толкова лесно, ще се чувстваме толкова прекрасно и хубаво. Вярвах и в теорията на Платон, че ние сме половин човек в търсене на изгубената друга половина. Когато открием другата половина, най-накрая ще се почувстваме едно цяло.

Не знам за вас, но аз трябваше да науча по трудния начин, че това очакване води до много мъка и разочарования. В началото , почти всички романтични взаимоотношения изглеждат всякак си намерил онази половинка, която те прави цялостен. Харесваме едни и същи неща, имаме едни и същи възгледи, мислим по един и същ начин. Няма дистанция, няма пространство.

Урок, който ние неизбежно учим, че този вид любов, много често е мимолетна. Истинската любов или това, което можем да наречем зряла любов , идва често от различията между нас. Зрялата любов е вид любов, при която и двамата работят всеки ден за построяването на силна и здрава връзка.

Много отношения и връзки се провалят обаче, заради липсата на пространство между тях. Те са се слели или оплели. Единият се губи в другия. Задушават се заедно. И това, вместо да внесе сигурност във връзката, този вид „оплетени „ партньори се чувстват несигурни, единият не може да живее без другия.

В отношенията, които са здрави и твърди има въздух между партньорите. Имат други приятели, други интереси, други мисли, чувства и мнения. Всеки може да остане сам, да има лично пространство, да има време единствено и само за себе си. Когато две отделни личности се обединят, има възможност за споделяне и взаимно обогатяване. Това също така изгражда и една истинска сигурност, че ние двамата заедно сме силни и се обичаме, знаейки и за силните и слабите си черти.

Така, че нека да има място и въздух между нас. Така можем да постигнем една любов, от която да се чувстваме истински удовлетворени.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova


четвъртък, 23 август 2012 г.

Преодоляване на загуба



Независимо от възрастта или здравето ни, загубата на любим човек е унищожително болезнен опит. В зависимост от това колко скоро се е случила самата загуба, процесът на траур може да отнеме много време. Всеки скърби по свой собствен начин. Има обаче идентифицирани няколко етапа на скръбта, които дават възможност на близките членове на семейството да разберат по-добре мислите, чувствата и действията на човека, който е в траур.

Отказ
Първоначално се опитваме да се убедим, че обичаният от нас човек, всъщност не си е отишъл. Това е механизъм, който започва когато болката от реалността е твърде силна за да се справим с нея. По време на етапа отричане постепенно започваме да приемаме реалността на загубата.

Гняв
Това е моментът, в който търсим вината. Трябва да има някой виновен, случило се е нещо толкова непоносимо, трябва да има някаква причина. Някои даже обвиняват починалия , как можа да ни изостави, той ме обичаше толкова много? Но когато стане ясно, че гневът и вината няма към кой да бъдат насочени и са неоправдани, следва преходът към третата фаза.

Договаряне
Моментът, в който започваме да се молим на Бог, да си мислим, че това е просто един лош сън. Ще посветим остатъка от дните си в служба на Бога, ще нахраним гладните или ще дадем за благотворителност голяма сума пари. В опитите си да върнем нещата както са били, ние сме склонни да преговаряме или да търсим начини за справяне. Въпреки това, тези опити са безсмислени, а само един тъмен облак, който се издига над нас.

Депресия
След усилията и надеждите ни това да е само един лош сън, дълбоката тъга започва да блика от всяка наша фибра. Вече не се опитваме да обвиняваме или да преговаряме, просто заживяваме с празнотата и се оттегляме от всичко и от всички. Без човека, който е бил толкова важен за нас , продължаването на живота ни изглежда толкова безсмислен. И все пак , с течение на времето става все по-лесно да функционираме. Всеки ден битката е по-малка. Докато идва денят , в който изглежда, че можем да приемем нещата, такива каквито са.

Приемане
Това не означава, че сме забравили човека, който си е отишъл или пък, че той не означава нищо за нас, или че нещо не е наред със загубата. Това означава, че най-накрая приемаме това , което се е случило и можем да излезем от това състояние. Това е кръстопътя, когато осъзнаваме, че любимият човек ни е напуснал от този свят и никога няма да се върне. В този момент признаваме ситуацията и започваме да се приспособяваме към новата реалност. Най-накрая вината може да ни напусне и да разберем, че не изневеряваме на любимия си човек. А той би искал ние да продължим пълноценно живота си с близките , приятелите ни и семейството, да живеем и да бъдем щастливи. Следователно , живеейки пълноценен живот след загубата, може да послужи като почит към този , който си е отишъл.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

вторник, 21 август 2012 г.

Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?



Безброй са факторите, които могат да повлияят отрицателно на състоянието на връзката: изневяра, болест, зависимост, депресия, липса на комуникация. За съжаление, дори двете страни да са отворени да работят върху връзката си , нито единият, нито другият може да имат някаква идея как и от къде да започнат. Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Консултирането помага на двойките да подобрят комуникацията чрез признаване на въпроси и решаване на разногласия. В много случаи единия от партньорите може да не разбера гледната точка на другия, което от своя страна може да доведе до негодувание, гняв и наранени чувства. Някои хора напълно се абонират за идеята, че не допускат решаването на проблеми. Въпреки това, самото именуване на проблема е началото на процеса на изцеление. Като безпристрастен посредник, консултантът изслушва и двете страни и осигурява безопасно пространство за обсъждане и договаряне между страните. Тази намеса често води до компромис, така че и двете страни да се чувстват комфортно.

Работата на фамилния консултант е свързана с това да помогне на двойката да определи причините, които са довели до това състояние на конфликт и невъзможност да се стигне до решение за спасяване на отношенията. Работи се за подпомагане на двойките да засилят връзката помежду си.

За постигането на обща основа, консултантът не избира страна или не казва на двойката кое е правилно или грешно. Вместо това той им предлага да общуват по-ефективно. Освен това той може да предостави техники и инструменти за разрешаване на вече съществуващите конфликти, както и на такива, които могат да възникнат в бъдеще.

Консултацията, ако се използва правилно, може да помогне за подобряване на общото състояние на връзката. Ефективната комуникация изгражда по-силна връзка в рамките на отношенията, което позволява по-добро разбиране на чувствата и мислите на партньора, приемането на различното мнение или гледна точка. Чрез консултиране двойките могат да се научат взаимно да приемат своите различия, да разрешават по-ефективно проблемите си и дори да се карат по по-здравословен начин.

Консултирането е цялостен процес, който не работи само през деня. Няма кратък курс. Размерът на времето , прекарано в консултации зависи от индивидуалния напредък , както и от степента на разрушения във връзката. Няма универсално консултиране, както няма и универсално решение. Докато някои двойки имат нужда само от няколко консултации, за да се сработят в рамките на някоя конкретна криза, то на други двойки им се налага да се ангажират с по-интензивни и продължителни консултации в течение на няколко месеца.

Все пак ако и двете страни са готови, заредени с необходимото търпение и дисциплина, връзката по между им може да стане по-здрава от всякога. След като каналите за комуникация са отворени и партньорите имат по-добро разбиране на чувствата по между си, възможностите за почти безкрайни.




Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova


петък, 17 август 2012 г.

Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?



Всеки един от нас чувства някакво ниво на тревожност в даден момент. Дали презентацията пред голяма група хора или интервю за нова работа, нервността и дискомфорта в краткосрочен план са неизбежни. Въпреки това за човека, който страда от тревожно разстройство тези чувства са толкова тежки и непреодолими, че те напълно го пленяват и превръщат ежедневието му в една непрестанна борба.

Много хора предполагат, че тези, които страдат от тревожно разстройство, преувеличават симптомите и отказват да признаят изцяло разстройството. Тази нагласа произтича от факта, че не всеки разбира това, което отличава общата тревожност от тревожното разстройство. Помага ни да вършим нещата. Тревожността ни принуждава да учим за предстоящ изпит, така, че да не се провалим, да сме добре подготвени преди презентация , така, че да оставим добро мнение след себе си.

Обратното, когато тревожността се развива в разстройство, тя може да предизвика повече вреда, отколкото полза. Пречи ни да функционираме добре или да бъдем продуктивни, тревожното разстройство губи предназначението на тревожността. Когато тревожността ни пречи да функционираме нормално, тя е причина за безпокойство.

Тревожността пресича прага на нормалното и се превръща в разстройство, когато вместо да мотивира, ни потиска. Нещо не е на ред в този процес. В идеалния случай се тревожим преди събитие, като произнасянето на реч. Притесненията и опасенията ни ще ни мотивират да работим по-усилено и да подготвим по-добре материалите си, да се уверим , че звучим добре и , че ще сме ясни на аудиторията.

Ако имаме тревожно разстройство ще сме толкова заети с отрицателните възможности , че не бихме били в състояние да се съсредоточим. Може даже да се наблюдава гадене, безсъние и невъзможност да се концентрираме. Когато денят за нашата реч дойде, ние ще сме зле подготвени за събитието и ще измислим хиляди оправдания за да не се налага да излагаме своята презентация. Има голяма вероятност даже да предизвикаме внезапно заболяване, което да отмени нашето участие.

За някои това може да звучи като краен случай, но това е реалността за хората, живеещи с тревожно разстройство. Това е заболяване с много симптоми. Въпреки това не е безнадеждно и неизлечимо. Има много възможности за хората страдащи от тревожно разстройство.

Семейното консултиране може да бъде една много успешна възможност за тези, които изпитват затруднения във взаимоотношенията, като резултат на тревожно разстройство или за тези, които изпитват безпокойство от интимност и партньорско ангажиране.

Различните видове терапия могат да помогнат на хората да управляват своето безпокойство. Като се научим да се борим и в крайна сметка да променяме негативните мисли и чувства, можем да си върнем контрола над живота си. Чрез открита дискусия с терапевт, може да се открие огнището на тревожността, да се помогне да нейното разбиране и причините за появата и.

Независимо от вида и начина на терапия, най-добър шанс за преодоляване на тревожното разстройство е когато се вземат мерки още в най-ранните етапи на появяването му.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

Кое е перфектното ниво на стрес?



Малкото стрес може да ни помогне да вземем добро решение, но многото ще направи избора ни неразумен.

Тревожността не е същото като стреса сама по себе си, но ако тялото ни е в стресово състояние и не се чувстваме щастливи от това, има голяма вероятност да сме и неспокойни.

При определени ситуации тревожните хора са по-чувствителни при откриването на потенциално лоши резултати, свързани с избора им.

Но тези, които са твърде чувствителни към заплахи в тяхната среда, ще взимат решения с повишено внимание. Силно тревожните хора могат да решат да не правят едно или друго нещо, защото се чувстват изключително неприятно. С течение на времето те започват да избягват и взаимодействията с околните, изолират се, страдат от самота и това ги наранява.

Тревожните хора реагират по-емоционално на събития, а способността им да разсъждават и интелектуално да интерпретират нещата е по-слаба. Постоянното безпокойство им пречи да погледнат реално на нещата, замъглява преценката , а така и изходът от ситуацията много често не ги удовлетворява.

И тъй като малкото стрес е полезен за нас , а многото може да доведе до безпокойство, трябва много добре да знаем в коя зона точно сме. В зависимост от това в какво състояние сме, ние реагираме по различен начин.

Физиологичното ни състояние също може да ни помогне в това да се усетим къде точно се намираме, какво е нивото ни на стрес в момента, дали то би ни помогнало или би ни попречило.

А понякога е нужно просто да се отпуснем и да разчитаме на собствената си интуиция.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

четвъртък, 16 август 2012 г.

Добър и лош стрес



Има ли ниво на стреса, което би ни повлияло положително?

Ние хората сме като автомобили, функционираме най-добре когато се сблъскваме с умерени предизвикателства.

Умерените предизвикателства ни държат будни и поддържат добрата ни форма. Обратното на това, когато няма нещо, което да ми мотивира и води, ние се отпускаме, не обръщаме внимание на нещата около нас и така пропускаме възможностите , които живота ни поднася.

За всеки един от нас умерено предизвикателство означава нещо различно. Имаме различни нива на възприятие и ако за мен скачането с парашут може да се приеме за нещо умерено, то за теб това може да се отчете като върхова точка на стрес.

Двойките също функционират най-добре, когато са изправени пред споделено умерено стресиращо предизвикателство. Така те се обединяват и се чувстват благодарни един към друг. Спортуват заедно или са изправени пред евентуално преодолими финансови затруднения, или имат взаимно желание да увеличат потомството си, всичко това са стресови ситуации, които ги обединяват. Естествено разглеждаме тези ситуации като обединяващи само и единствено ако двойката е склонна да споделя, обсъжда и търси заедно изход на проблемите , пред които е изправена. Ако всеки един от партньорите търси самостоятелно решение, то резултатът не би бил удовлетворителен и за двамата.

Прекомерният стрес има предимно негативно въздействие. Може да ни дойде в повече , да не можем да се справим с предизвикателствата пред нас, което би ни донесло неприятни междуличностни отношения. Хапката е прекалено голяма, не ни достигат умения за ефективно разрешаване на проблемите и това създава високи нива на стрес.

Тези прекалено стресови ситуации могат да доведат и до сериозни здравословни проблеми. Произвеждат негативни емоции като раздразнение, чувство на неудовлетвореност, тревожност и депресия.

Прекомерният стрес очевидно оказва влияние върху здравето и щастието ни.

Но и твърде малките предизвикателства също предизвикват негативни емоции, неприятни усещания като скука, разсеяност, тревожност и неудовлетвореност.

За това мярката е много индивидуална, добре е обаче всеки да я има и да знае, кога и как се чувства добре и удовлетворен.




Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

вторник, 14 август 2012 г.

Можем ли да бъдем приятели с изгубената си любов?




Често мои познати , приятели и клиенти ме питат, можем ли да прекратим любовната си афера и да останем приятели?

С много малки изключения съм установила, че отговорът е не.

Ако двама са имали сексуална афера и са решили при раздялата си да останат приятели, това е изключително сложен процес. В един момент са били интимни и са споделяли може би най-съкровените си неща, а в следващия момент вече трябва тази физическа интимност да премине в платоническа. И двамата са били емоционално ангажирани. Тази ангажираност, поне за единия от двамата, остава и след това. Той или тя ще искат повече от едно платонично приятелство. Прекалено сложно е.

Колкото повече контакти имат като „просто приятели”, толкова вероятността от разочарование и грозни сцени е по-голяма.

Определено добрата романтика е също и добро приятелство , но не за това става дума. Когато хората ме питат дали могат да останат приятели след връзката си , те имат в предвид дали е възможно платонично приятелство. Моят отговор винаги е , не , те не могат. Сексуалното привличане е твърде силно, по-силно от приятелството. Те просто не искат да напуснат тази романтична връзка и искат да я трансформират в приятелство. Спирането на сексуалния контакт не може да запази връзката им. Просто прави нещата по-зле за единия или много често и за двамата.

Да, имало е няколко романтични афери и изгубена любов, в които партньорите са се отказали успешно от реална и удовлетворяваща дружба. Но лично аз познавам много малко от тях.

Животът ни е разнообразен и много интересен, но не винаги получаваме всичко , което желаем.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova

четвъртък, 2 август 2012 г.

Гневът във връзката ни?


Гневът е емоция, която се характеризира с враждебност към някого или към нещо. Ядосваме се на някого или на някоя конкретна ситуация.

Той може да бъде нещо добро. Начин да изразим отрицателните си чувства или да ни мотивира да намерим решение на проблема.

Прекомерният гняв обаче може да ни създаде проблеми. По време на ярост трудно можем да мислим трезво, така и преценката ни за нещата се изкривява, да не говорим , че се повишава кръвното ни налягане и настъпват физически промени в нас.

Какво можем да направим ?
Да се опитаме да контролираме гнева , преди той да контролира нас.

Той е нормална , обикновено здрава емоция. Но когато е извън контрол е възможно да предизвика проблеми у дома и на работното ни място .
Ако партньорът ни е ядосан това влияе на цялостния климат на брака ни . Още повече ако е ядосан , има вероятност да пропуснем факта, че той може би се чувства тъжен.

Ние най-често изразяваме гнева си не в моментите, когато сме ядосани, а в ситуации, в които и двамата партньори се чувстват ядосани. Това ще рече, че ако една двойка попада в атмосферата на гняв, те са склонни да продължават да изразяват гняв, независимо от начина по който се чувстват. Попадат в един капан, от който не могат да избягат.
Домакинска работа, грижа за децата, сметки, пари, привързаност и времето прекарано пред компютъра са капаните, в които много лесно падаме.

Когато изразяваме гнева си, ние често се чувстваме тъжни. Но колко често партньорите разпознават тази тъга? Ако открият тази тъга по време на конфликт, има възможност двойката да намери решение заедно. Това е идеалният вариант.

Другият е , когато години наред трупат този гняв помежду си. Това се отразява на всичко около тях, деца, близки, колеги, приятели, всички страдат. Важното е в един момент да си дадат сметка, че гневът се е превърнал в проблем.

Нуждата от професионално консултиране в такъв момент е належаща. Защото този натрупан гняв може да доведе до пълното разпадане на една връзка. А много често нещата могат да бъдат спасени. Може да се даде възможност на двойката да се измъкне от климата на гняв.



Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация
Skype: evidelova