четвъртък, 29 декември 2011 г.

Какво искаме от 2012?

Много от нас правят ревизия на това как сме се променили през годините. Искаме да бъдем по-продуктивни, по-здрави, по-добре физически, отговорни и т.н. Все пак има неща, които са трудно измерими, но е добре да преследваме целите си или да подредим списъка за следващата година. Да сложим предимно хора в плановете си. Да бъдем активни участници в живота, а не само пасивни наблюдатели. Купете си по-малко от това, от което искате да си купите. Прочетете книга , вместо да играете на игри или да стоите пред компютъра. Говорете на живо с приятелите си, а не чрез чатове, ако е възможно. Съсредоточете се върху характера си , отколкото върху желанието за добра репутация. Обичайте се, обичайте хората около вас. Бих ви насърчила да помислите няколко минути за това какво бихте искали да ви се случи през новата година, какво можете да направите за да го приложите в ежедневието си. Промяната е бавна и трудна, но си заслужава. Дори самото усилие може да бъде удовлетворяващо. Има дълга традиция на философска и религиозна тематика, които казват, че най-истинско и най-дълбоко щастие изпитваме, когато израстваме и раздаваме добро на околните. Ако тази традиция бъде спазена, то на първо място в нашия списък за следващата година би трябвало да бъде правенето на добро и положителното отношение към хората около нас. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 23 декември 2011 г.

Интуитивна съпричастност

Без видима причина внезапно усещаме чувството на дълбока самота или враждебност от човека, който ни се усмихва. Как да използваме това в романтичните си отношения. Чувствителността към природата на другите е ценно умение, но носи и опасност. Ако се чувстваме изцедени след срещата си с някой по време на парти, например, да обърнем внимание на това и да помислим преди да му дадем телефонния си номер. Научавайки се да „четем” чувствата на другите, ние ще подобрим романтичните си взаимоотношения. Например , когато усетим, че партньорът ни е имал лош ден или е напрегнат след разговор по телефона може да го успокоим или просто да го оставим да му мине. Тази съпричастност в комуникацията се задълбочава и увеличава в любовните партньорства.  

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Да бъдем над нещата

Настроени сме за едно събитие, което се случва точно сега, но на различно място. Например , мислим си за отдавна загубен приятел и получаваме имейл от него в този момент. Как да използваме това в романтичните си отношения. Цялото ни тяло, не само мозъкът, действа като интуитивен приемник. Ще дойде при нас под формата на вкус, мирис, снимка или усещане в тялото. Нахвърляме впечатленията си. Колкото повече се настройваме , толкова по-ясно е посланието. Когато двама души се сближават бързо, такива преживявания стават все по-чести, като интуитивен миг за здравето на любимия. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 21 декември 2011 г.

Синхрон

Опит за перфектно наместване на графика. Мисля си за някоя песен и я чувам по радиото, или си мисля за някой човек и той се появява. Как да използваме това в романтичните си отношения. Да сме наясно и да търсим синхрон навсякъде. Такива моменти ни карат да се чувстваме сигурни, че сме на точното място, в точното време. Можем ли да открием скритите послания и сигнали? Чувам песен и се сещаме за стара любов и това , че ми е разбил сърцето, и че не трябва да допускам това пак да ми се случи. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 20 декември 2011 г.

Дежа-вю

Чувстваме така, сякаш сме имали точно този разговор, преди време с някого, дори това да е човек, с когото току що сме се запознали. Или сме били на това място преди и знаем какво има зад ъгъла, дори това да е невъзможно. Как да използваме това в романтичните си отношения. Вместо да мислим , колко е странно, нека да опитаме да не го отбелязваме. Обсъдете го с доверен приятел или с професионалист. Дежа-вюто, когато се случва в контекста на отношенията, ги тонизира, придава им значимост, позволява ни да разберем какво се опитва да ни каже или да ни води. Когато става дума за любовни отношения, дежа-вюто може да бъде мощно утвърждаване, че правим точно това, което трябва да се направи в момента. Или обратното, може да бъде начин , който да ни накара да си дадем пауза, да помислим, да се ориентираме къде се намираме в момента, преди да продължим напред, волю-неволю в една връзка, за която ще съжаляваме. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 19 декември 2011 г.

Емоционална свобода

Как да се освободим от негативните емоции и да създадем положителен живот. Когато ние търсим любовта или нейното опияняващо въздействие, често пропускаме знаци, и послания, които се появяват в ежедневието ни, за да ни дадат сигнал дали сме на прав път или не. Въпреки това, ако можем да забавим достатъчно , за да се вслушаме в нашата интуиция или интелигентност, тя може да ни разкрие истината, да ни предпази от опасност или да ни помогне да разберем отношенията с хората и ситуациите по нов начин. Сигнали на тялото. Тялото ни има много начини, които да ни подскаже къде да внимаваме. Настръхваме или усещаме тръпки по гърба, това се все сигнали, които не трябва да пренебрегваме. Как да използваме това в романтичните си отношения. Най-често цитираната реакция „свиване на стомаха” , реакция на тялото ни към света около нас, често е миг, отколкото осъзната реакция. Следващият път когато усетите , че тялото ви се опитва да ви предупреди за нещо, доверете му се. Раменете са напрегнати, има възел в стомаха, или се чувстваме енергични и развълнувани. Когато се научим да четем сигналите на тялото си, един нов тип информация ще бъде достъпна за нас. Нещо повече, може да имаме възможност да избегнем проблем , да се предпазим от неприятности. Тялото ни се опитва да ни предупреди. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 16 декември 2011 г.

Личност срещу характер

Каква е разликата? Личността е лесна за разгадаване, всички ние сме експерти в това. Съдим хората като смешни, екстроверти, енергични, уверени, както и прекалено сериозни, мързеливи, отрицателни, срамежливи. Характерът от друга страна отнема повече време за да го разгадаем. Включва черти , които се разкриват само в специфични и често необичайни ситуации, черти като честност, добродетелност и любезност. По ирония на съдбата, личностните характеристики се определят до голяма степен от наследствеността и са неизменни. По-важните черти на характера, от друга страна може да се моделират, макар, че трябва да отбележим не без особени усилия. Чертите на характера, за разлика от личностните черти се основават на вярвания, макар и тези вярвания да могат да бъдат променени , това е доста по-трудно отколкото повечето осъзнават. Защо това има значение? Проблемът ,при формирането на мнение за един човек , който играе важна роля в живота ни (служител, приятел, любовник, съпруг), е че ние имаме едно тайнствено предпочитание към атрактивните черти на личността и положителните страни на характера. Това е така, защото вярванията , които ни карат да кажем истината или да излъжем се намират в нас по всяко време. Те могат да останат „спящи” до момента, в който обстоятелства ги възбуждат по такъв начин, че те мотивират действия, но рядко са скрити умишлено. Което повдига въпроса: има ли начин да надзърнем във вярванията, без да чакаме обстоятелства да ни ги поставят като на пълноцветен дисплей? С една дума – да. Не изисква много да говорим директно с хората, чиито характер се опитваме да разгадаем. Макар, че също е важно да знаем какво мислят близките и приятелите му. Предизвикателството да решим да се омъжим или да заживеем с някой, когото познаваме отскоро например е ,че няма как да знаем за някои важни черти на характера му, добри или лоши. Можем обаче , а и трябва, да обърнем внимание на данните, които близките им споделят. Хората обикновено им е трудно да крият истинските си чувства за другите с течение на времето, така, че ако чуем общи теми от хора, близки до човек, от чиито характер сме заинтересовани, да обърнем внимание. Почти със сигурност чуваме истината. Когато взимаме решение за това, кой да пуснем в личния си живот , не трябва да пренебрегваме нищо.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Време за почистване на къщата

Да си представим отношенията ни с партньора като къща. Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва. Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова. Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно. Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка). Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика. Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това. Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави. Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 декември 2011 г.

Гибелта предизвикана от стреса



Как да се възстановим от него?

Празниците са си заслужили репутацията на стресиращ период. Ангажирани сме със социални събития, семейни събирани, намирането на перфектния подарък, пътувания, и всичко това е извън нашите редовни ежедневни задължения. В това време на годината капацитетът ни от ресурси се изчерпва и чувстваме товар, дори и задачите да са забавни и приятни, могат да бъдат твърде много за да ги понесем.

Всеки реагира по различен начин на среса. Някои от нас са по-спокойни , отколкото други. И това не е от факта, че знаят за стреса, а от начина по който се чувстват.
Стресът ни дърпа надолу. Негативните настроения като тревожност, вина и тъга, са склонни да се увеличават в момент на стрес. Дори и много балансираните, щастливци и късметлии го получават когато се срещнат с нещо стресиращо като задръстване или катастрофа.

По-вълнуващо е да се проследят различията във възстановяване от тези негативни настроения след стрес. Положителното настроение може да помогне за „връщане” на негативните последици от стреса.

Положителните емоции имат по-променливи връзки със стреса, отколкото отрицателните. Тоест, нашите позитивни настроения не винаги рязко намаляват стреса, поне не при всички. Като се има в предвид, че позитивните настроения са до известна степен начин да се „освободим” от ефекта на стреса, те могат да бъдат ресурс за помощ.

Така, че да се отпуснем , да си починем и да се насладим на очарованието на празниците. На тишината и даровете на този прекрасен сезон.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 13 декември 2011 г.

Коледна депресия

Коледа трябва да бъде най-щастливото време в годината за всички християни, една възможност да бъдем радостни и благодарни със семейството, приятелите и близките. Въпреки това, Коледа е време през годината, когато много хора имат усещане за депресия. Болници и полиция съобщават всяка година за чести самоубийства и опити за самоубийство. Отчитат се значително увеличение на клиенти , оплакващи се от депресия. Защо депресиите са в пълна сила в този сезон? Дали защото тъмнината на зимата увеличава честотата на сезонните разстройства? Разбира се причините мога да бъдат различни. Някои от нас се депресират по време на Коледа и се ядосват от прекомерната комерсиализация на Коледата, с фокус върху даренията, както и акцентът върху „свършени” социални дейности. Други пък се тревожат по Коледа, понеже се налага да се похарчат пари за подаръци и трудно се справят с нарастващия дълг. Други съобщават, че се страхуват от семейните събирания , и по-скоро биха прекарали времето си сами. И накрая , много хора се чувстват самотни по Коледа, защото са претърпели загуба на близък, или няма с кой да празнуват, или се налага да останат на работните си места. Какво трябва да направим ако сме сред тези, които получават депресия по Коледа? Първо, ако депресията е сериозна и трудно се владеете потърсете помощ от специалист. Задайте си граници на парите, които ще похарчите за подаръци и социални събития. Участвайте в благотворителни събития или мероприятия, не е задължително всеки път с пари. Бъдете благодарни за това, което имате в живота си, вместо да се концентрирате върху това , което нямате. Правете интересни и забавни за вас неща. Ако сте религиозни участвайте във църковни дейности, които се фокусират върху голямото значение на Коледа. Концентрирайте се върху добрите и положителни неща по време на Коледа – любов, щедрост, благодарност. Сезонът на Коледа се превърна в много труден момент за много хора в нашето общество. Тези от нас, които нямат трудности в този период от годината, това е възможност да достигнат до тези, които се депресират. Тези, които се депресират, това е възможност да предприемат действия, за да мислят , чувстват и действат по начин, който ги освобождава от миналото. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 12 декември 2011 г.

Ваканцията, подарък за мен

Празничният сезон е страхотно време, но също така може да се превърне в бъркотия и ужасен хаос. С малко внимание и умствени усилия, ние можем да внесем в семействата си мир и спокойствие. Можем да започнем с това, какво правим за себе си следващите няколко седмици. Започваме с малко сън, много храна, твърде малко слънчева светлина, алкохол, изчерпан бюджет, ходене по магазините и купуване на подаръци, пътувания, понякога в екстремни метеорологични условия. Това е стресиращо дори и да пишеш за него. Ваканцията трябва да донесе на всички заедно щастие, но много хора постигат точно обратното. Така, че какъв е смисълът? Какво можем да направим вместо това? Налице е друга опция. Вместо да оставим всичко това просто да се случи, можем да си припомним най-важното и това, което искаме децата ни да научат. Да покажем най-простичката страна на празника , това което е Коледа за нас. Светъл семеен празник, когато всички се събират около елхата в топлия и уютен дом. В дните около Коледа сънят ни намалява, което води до усилване на стреса. Намерете веселата част, забавлявайте се, смейте се в тази сезонна лудост, която обхваща всички ни. Избягвайте перфекционизма. Понякога се усилва емоционалното въздействие при купуването на подаръци, организирането на партита, като несъзнателно искаме да поддържаме невъзможни стандарти, които сами сме наложили в умовете си. Каним приятели, близки, семейството си, искаме домът ни да е перфектен, масата прекрасно подредена и ако може и децата да са като ангелчета. Да се отпуснем и да се забавляваме. Да кажем на хората около нас колко много ги обичаме. Да намерим възможност да празнуваме, да се свържем емоционално с приятелите си и със семейството си, на направим празника светъл , топъл , спокоен и релаксиращ. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Как се справяме с негативните събития?

Възможно ли е да минимизираме влиянието им? Както се казва в живота ни поне веднъж ни вали дъжд. Не можем да минем през него без да се намокрим. Ако се замислим буквално над това, и ако сме имали планове за навън, то тогава истинската дъждовна буря е негативно събитие за нас. Разбира се имаме възможност за избор, когато се сблъскаме с дъжда, за това как да се предпазим от това да се чувстваме зле. По принцип има два начина да се справим с това негативна събитие. Едната възможност е да преосмислим събитието и да намерим същността му. Да превърнем отрицателното в положително, да помислим , колко е полезен всъщност дъждът за растенията, за околната среда. Втората възможност е да се освободим от ситуацията. Чрез фокусиране на вниманието другаде. Ако обаче бурята прекъсва важно събитие в живота ни, тогава може да имаме трудности с това да мислим положително. Да се опитаме просто да игнорираме негативното събитие. Използваме и двете възможности , в зависимост от ситуацията. Ако едно събитие е не чак толкова отрицателно , има по-голяма вероятност за преосмисляне на ситуацията, отколкото да се освободим от него. И обратно , когато е силно негативно вероятността за ре фокус е по-голяма, отколкото преоценката. Всяко едно нещо обаче ,което се случва в нашия живот, ни учи на нещо. Така, че ако сме в ситуация, в която трябва да помним неприятното събитие и да се поучим от него, тогава може би е по-добре да се съсредоточим върху него, а не да мислим за неговото освобождаване. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 7 декември 2011 г.

Страх от летене

Както положителните, така и отрицателните събития в живота ни могат да създадат стрес. Като психолог знам, че мисленето има огромно влияние върху чувствата ни. В действителност това е и в основата на една от най-широко използваните форми на терапия за тревожността: когнитивната терапия. Преустройването на отрицателните мисли в положителни е вратата към промяната. Тревожността е страхът от начина, по който мислим за нещо. Няма значение колко се страхувам от нещо, вероятно някой друг пък го обича. Лично аз не съм привърженик на бънджи скоковете, но пък имам приятели, на които това им носи невероятно удоволствие. Едно от най-опасните неща, които ежедневно правя е шофирането. Има хора , които се страхуват повече от самолетите, от колкото от шофирането, въпреки, че шофирането е далеч по-опасно от летенето. Но защо се страхуват повече от летенето? Първо при шофирането имаме повече контрол, повече неща зависят от самите нас, отколкото при летенето. Второ, когато чуем за самолетна катастрофа, оцелелите обикновено са много малко, отколкото в автомобилна катастрофа. И накрая даже и да не сме шофьори имаме илюзията, че можем да направим нещо, което да спре инцидента, а това не може да се каже за самолета. Така, че ние шофираме, a се страхуваме да летим , въпреки, че е по-безопасно. Ето защо, основна грижа на тревожността не е това, от което ни е страх, а начина по който разбираме от какво ни е страх. Тревогата не е страх от нещо, а страх от начина, по който мислим за това нещо.  

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 5 декември 2011 г.

Различия в сексуалното желание

Когато сме влюбени първоначално не можем да държим ръцете си на разстояние един от друг. Но минават няколко месеца , година и горещите страсти и сексуалната честота намалява. Това не е проблем, когато е взаимно. Спада в либидото е и при двамата. Но обикновено единият иска секс по-често от другия и различията в желанията стават проблемна точка в много отношения. Когато се появи различие в желанията, кой иска повече секс? Мъжът? Или жената? Има биологична причина, защо мъжете искат повече секс , отколкото жените. Мъжките полови хормони са гориво за либидото и при двата пола, но при мъжете нивото е по-високо. Биологичната цел на живота е да се възпроизвежда живот, за да изпрати гените си в следващите поколения. Различията в желанията за секс водят до пропукване на взаимоотношенията между партньорите. Защото той я гони, тя не иска, измисля си хиляди причини, а той от своя страна се чувства отблъснат и нежелан. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 2 декември 2011 г.

Какво прави семейството , семейство?





Начинът им на живот, комуникацията между партньорите, децата, сексът, опитът и още много фини неща, които изграждат една връзка. Много наясно обаче трябва да сме какво точно искаме . И двамата и аз и той. Отношенията са много динамични. На скорост трябва да правим неща и да взимаме решения, за които обикновено са ни нужни седмици размисъл. Тази динамика и помага и пречи, но с опита , който трупате заедно, идва момент, в който точно тя държи двойката. Важно е да я има. Динамика в комуникацията, динамика в секса, зареждат с положителна енергия и двамата партньори.

Липсата на динамична комуникация води до неразбиране и неяснота.

„Какво точно се случва с нея или него?”

Връзката започва да куца, либидото пада, неизяснените неща се натрупват и идва момент в който лавината тръгва, и пада пласт след пласт. И понякога помита всичко. Дълги години , в които и двамата са мислели, че това е семейство.

Ами сега? Сега идва моментът на разчистването, събиране на остатъците от лавината и......

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg