Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комуникация. Показване на всички публикации

сряда, 27 септември 2017 г.

Компромисите, които не трябва да правим





Всички дългосрочни отношения включват компромис. Сливане на два живота в едно, разрешаването на големи проблеми и справянето с по-малки такива. Къде да отидете на почивка, коя паста за зъби да използвате, кой филм да гледате, и т.н. и т.н.

За някои от нас въпросът дали се разбираме или се компрометираме твърде много е от изключително значение още в началото. За други, това може да дойде по-късно, след като блажената любов запoчне да избледнява и грешките или недостатъците на партньора започнат да стават по-очевидни.

Да можете да разговаряте и да намерите компромис, често е знак за здравословна връзка. Някои компромиси, обаче са толкова значими, че не трябва да се правят с лека ръка.

Скриване на ключови аспекти от нашата същност. Тревожим се, че партньорът ни ще се почувства заплашен, объркан или раздразнен от значими аспекти на нашата личност, стремежи, вярвания, дейности, приятели. Обаче, като направим това, ние прекъсваме части от нашето „аз”. Докато можем да се справим с това в краткосрочен план, с течение на времето, вероятността да платим висока цена, залагайки психическото си здраве и неудовлетвореността в отношенията ни или и двете.

Какво можем да направим: Постепенно въвеждайте тези аспекти, като провеждате разговори с партньора си за това, защото те са ценни за Вас и как най-добре връзката Ви може да ги усвои.

Неуважението. Един от най-големите пророци на неудовлетворението или дълголетието на отношенията е , ако партньорът ни гледа на нас с презрение(или Вие) по време на спорове или несъгласия. Неуважението, враждебността и липсата на съпричастност във важните моменти, представляват съществена слабост в отношенията, която ще увреди способността на всяка двойка да управлява продуктивно стреса и конфликтите.

Какво можем да направим: Обсъдете заедно как да установите основни правила за конфликти, да подобрите уменията си за разрешаване на конфликти и да полагате усилия да разберете взаимно гледната си точка, за да увеличите съпричастността си.

Значителна сексуална несъвместимост: Когато скриваме важни и утвърдени аспекти на сексуалността си, като конкретни желания, фетиши, предпочитания, сексуални действия или убеждения и практики, свързани с моногамията, ние се подлагаме на потенциално разочарование и недоволство по-късно във взаимоотношенията. За да бъде ясно, много взаимоотношения оцеляват и дори се развиват с незадоволителен сексуален живот, поради което загрижеността когато се задава проблем, зависи от важността, която поставяме на добрия секс с партньора си.

Какво можете да направите: Поддържането на добър сексуален живот изисква работа в дългосрочен план в почти всички отношения. Помислете дали да имате честна дискусия и дали сте честни за нещата, които са били удовлетворяващи или вълнуващи за Вас в миналото. Вероятността партньорът Ви, да не ви е казал всичко за собствените си предпочитания, дори ако тяхната история е по-малко "цветна" е голяма.

Компромис или сътрудничество?
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 25 октомври 2016 г.

Проблеми във връзката: Комуникацията



Всички проблеми в отношенията произтичат от лоша комуникация. Няма как да комуникираме по между си, когато гледаме телевизия, стоим пред компютъра, обръщаме повече внимание на спорта и т.н. и т.н.

Голяма част от двойките, с които разговарям, споделят точно това:"Ние не си говорим, забравили сме вече как". Повечето разговори, които водят са свързани с децата, липсата на пари и време и до там.

Комуникацията е изключително важен процес за обмен на информация и когато липсва, отношенията във връзката започват да страдат. Патньорите незнаят кой как се чувства.
Не сверяват заедно "часовника" и в един момент се движат в различен ритъм.

Какво може да се направи за да се промени това?

Започнете да говорите, но не както досега.
Създайте си правила, които да спазвате, например да не се прекъсвате.
Споделяйте как се чувствате и изисквайте такова споделяне.
Постоянство, говорете си всеки ден.
Използайте езика на тялото си, за да покажете, че слушате.
Говорете с мили думи, без етикети и обиди.
Без обвинения и нападки.
И не на последно място, ако имате деца, замислете се за примера, който им давате. Те също комуникират и как ще го правят зависи от това, което виждат вкъщи.


Проблеми във връзката: Доверието
Когато отношенията приключат
Любовен кодекс


Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 23 март 2015 г.

Как предположенията могат да променят нещата?

Ако знаем предварително , че процедурата „настина ще боли”, или че тестът е „много труден, или, че според шефа е „невъзможно да се справите”, след това сценариите се разиграват точно както сме предвидили.

Оказва се , че ранните предположения всъщност оформят реалността.

Причината се дължи на нещо, наречено „ предварителни очаквания”. Това означава, че в зависимост от това какво ние очакваме, влияем реално върху резултата. С други думи, след като очакваш нещо да се случи, поведението ти, реакциите ти и действията ти допринасят за развоя на събитията.

Ако мислите, че ще се справите страхотно на интервюто за работа, то вие сте склонни да се представите добре.
Ако мислите, че ще спечелите състезанието , то вие се обучавате и подготвяте по начин, който ви дава по-голям шанс да го спечелите.

Използването на очакванията по този начин може да бъде мощен инструмент в постигането на целите ви. Но голяма част от нас са се хванали за другата страна, мислейки само за ограниченията. Силата на внушението работи добре и в двете посоки и е възможно да саботираме успеха си.

Така, че по-добре да го ползваме за да поемем контрола на собствения си живот и създадем положителните преживяванията, които желаем.
Самочувствието ни
Планиране на бъдещето в настоящето
Време за промяна

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 22 април 2013 г.

Кои са съществените емоционални умения, които търсим в партньора си?


Намирането на добър и качествен партньор в днешно време се оказва изключително тежка и трудна задача. Колкото повече се улеснява комуникацията, посредством социални мрежи и чатове, толкова по-трудно се оказва намирането на партньор в живота, с когото да създадем продължителна и ползотворна връзка.

Когато си избираме партньор, за нас са важни няколко неща, за които не си даваме сметка съзнателно.

Би ли бил той или тя добър родител? Как би се справял в тази роля? Все пак ние сме стадни същества и възпроизводство ни винаги стои на преден план, колкото и понякога да отричаме това.

Другото важно нещо, което също често отричаме са парите. Как харчи парите си, може ли да си прави сметка, има ли необмислени разходи? Важни теми, които са от изключителна важност за една стабилна връзка. Представете си само ситуацията, особено в сегашните трудни времена на криза, когато вие се чудите какво да сложите на масата, а партньорът ви си купува последен модел телевизор. С плосък екран, 3D и всичките му там придружаващи екстри. Колко напрежение и колко излишни негативни емоции ще доведе това?

Как обсъждаме тези трудни теми? С готовност или е склонен да протака. Добрата комуникация в една връзка е ключът към успеха и. Можем ли да споделим всичко, да обсъдим и да вземем решение заедно, е признак за дълго партньорство. Можем ли да признаем грешките си , да търсим заедно решение?

Можем ли да говорим за чувствата и емоциите си? За моментите , когато сме тъжни, тревожни или когато сме изпълнени с щастие. Когато някой не е в състояние да идентифицира собствените си специфични емоции, то той има трудности и в общуването и споделянето им.
До каква степен е погълнат от себе си и колко е склонен да пренасочи вниманието си към нас? Има хора, които толкова много се вълнуват от собствените си преживявания и емоции, че трудно намират време за някой друг. Това е нещо, което би попречило на една връзка.

И всъщност какво искаме от човека до себе си ?

Да можем свободно да разговаряме на всяка една тема, да можем заедно да взимаме решения, да бъде наша опора и подкрепа. И най-важното е нещата да са взаимни. Когато всичко това е на лице, останало са ”бели грижи".


Какво прави една връзка успешна?
Изкуството на аргумента
Имаме нужда от пространство


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg




четвъртък, 10 януари 2013 г.

Изкуството на аргумента



Несъгласията, караниците и нападките, променят или разрушават връзката ни.

Една от най-големите заплахи за връзката ни е непреодолимата нужда да сме прави, когато не сме съгласни. Тази вродена характеристика, може да повреди или унищожи отношенията ни , особено с тези, които са най-близо до нас.

Споровете са редовен спътник в едни отношения, особено в началото, когато и двамата не се познават добре. Нужно е време колелата да зацепят и да заработят заедно.
Често наблюдавам двойки, които даже след години съвместно съжителство продължават да спорят ожесточено за неща, които отстрани погледнато, са безсмислени.

Изкуство е да умееш да се спреш и изслушаш партньора си и неговата позиция и чак тогава да представиш своите аргументи по дадения въпрос. И заедно да вземете решение, удовлетворяващо и двамата.

Опитът ми показва, че това е висш пилотаж в брачните отношения. Повечето двойки предпочитат чрез викове и крясъци да изразят своите аргументи и така никой не чува другия и няма как да се стигне до общо решение. За съжаление свидетели на това, винаги са децата, които нямат друг избор.

Конфронтацията е от ключово значение за здрави взаимоотношения.

Начинът , по който се държим аз и той е модел на поведение за децата ни. Колкото повече любов, хармония и сигурност виждат между ни, толкова по-сигурни се чувстват и те. И някой ден като възрастни, ще търсят точно тази любов и хармония в своите интимни взаимоотношения или пък викове и крясъци, зависи какво сме им показали.

Подобни статии:
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим
Тайната на щастието
Комуникацията в отношенията ни


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

събота, 29 декември 2012 г.

Най-четеното през 2012г.



Статиите, които са били най-четени през изминалата година са свързани с начина, по който комуникираме, взаимоотношенията и проблемите с брачния партньор.

Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Все повече хора имат смущения в хранителния режим. Начинът, по който изглеждаме, продължава да бъде силен стимул и много жени и мъже попадат в ръцете на анорексията и булимията.

Продължителните необичайни хранителни навици са още по-дълбоко вкоренени и изкореняване то им става все по-трудно.

Хранителните разстройства сериозно нарушават нормалното функциониране и здраве на хората. Но перспективите за дългосрочно възстановяване са добри за повечето хора, пожелали промяна.

Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи? е въпрос, който си задаваме все по-често.

Още:

Преустройване на връзката ни


Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?

Тайната на щастието


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 21 август 2012 г.

Как фамилното консултиране може да помогне на комуникацията в семейството?



Безброй са факторите, които могат да повлияят отрицателно на състоянието на връзката: изневяра, болест, зависимост, депресия, липса на комуникация. За съжаление, дори двете страни да са отворени да работят върху връзката си , нито единият, нито другият може да имат някаква идея как и от къде да започнат. Независимо от дълголетието и естеството на връзката, понякога един въпрос може да бъде твърде сложен, деликатен или болезнен, за да бъде решен, без двойката да потърси помощ отвън.

Консултирането помага на двойките да подобрят комуникацията чрез признаване на въпроси и решаване на разногласия. В много случаи единия от партньорите може да не разбера гледната точка на другия, което от своя страна може да доведе до негодувание, гняв и наранени чувства. Някои хора напълно се абонират за идеята, че не допускат решаването на проблеми. Въпреки това, самото именуване на проблема е началото на процеса на изцеление. Като безпристрастен посредник, консултантът изслушва и двете страни и осигурява безопасно пространство за обсъждане и договаряне между страните. Тази намеса често води до компромис, така че и двете страни да се чувстват комфортно.

Работата на фамилния консултант е свързана с това да помогне на двойката да определи причините, които са довели до това състояние на конфликт и невъзможност да се стигне до решение за спасяване на отношенията. Работи се за подпомагане на двойките да засилят връзката помежду си.

За постигането на обща основа, консултантът не избира страна или не казва на двойката кое е правилно или грешно. Вместо това той им предлага да общуват по-ефективно. Освен това той може да предостави техники и инструменти за разрешаване на вече съществуващите конфликти, както и на такива, които могат да възникнат в бъдеще.

Консултацията, ако се използва правилно, може да помогне за подобряване на общото състояние на връзката. Ефективната комуникация изгражда по-силна връзка в рамките на отношенията, което позволява по-добро разбиране на чувствата и мислите на партньора, приемането на различното мнение или гледна точка. Чрез консултиране двойките могат да се научат взаимно да приемат своите различия, да разрешават по-ефективно проблемите си и дори да се карат по по-здравословен начин.

Консултирането е цялостен процес, който не работи само през деня. Няма кратък курс. Размерът на времето , прекарано в консултации зависи от индивидуалния напредък , както и от степента на разрушения във връзката. Няма универсално консултиране, както няма и универсално решение. Докато някои двойки имат нужда само от няколко консултации, за да се сработят в рамките на някоя конкретна криза, то на други двойки им се налага да се ангажират с по-интензивни и продължителни консултации в течение на няколко месеца.

Все пак ако и двете страни са готови, заредени с необходимото търпение и дисциплина, връзката по между им може да стане по-здрава от всякога. След като каналите за комуникация са отворени и партньорите имат по-добро разбиране на чувствата по между си, възможностите за почти безкрайни.





Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 22 юни 2012 г.

Можем ли наистина да четем езика на тялото?



Ето няколко основни грешки, които правим, опитвайки се да прочетем невербалните знаци.

Общо погрешно схващане е , че езикът на тялото или невербалната комуникация е истински „език” и , че някои невербални сигнали имат специфични значения и дефиниции. Но е по-сложно , отколкото си мислим.

Когато усмивката не е усмивка. Хората и по-специално жените, покриват дискомфорта с усмивка. Проблемът е, че голяма част от мъжете тълкуват това положително, като съблазнителна покана.

Ключът е в очите, където при истинските усмивки са присвити и в ъгълчетата образуват т.н. „пачи крак”.

Считаме, че можем да различим истината от лъжата. Много малко хора могат да разчетат сложната невербална комуникация и лъжите обикновено са сложни взаимодействия. Често има неправилен прочит на знаци и стереотипи за това как изглежда измамата.

Голяма част от лъжците знаят за стереотипа, че когато лъжем ние избягваме контакт с очите и правят точно обратното.

Докосването не всеки път означава привързаност. Въпреки, че вярваме , че докосването на другите е признак за привързаност, то може да комуникира много други неща. Някои мъже докосват жените като знак на господстващо положение. Правени са интересни изследвания , при които се установява, че когато сервитьорите докосват клиента леко при връчването на сметката, клиентът остава по-голям бакшиш.

Има индивидуални различия в допира, някои държат ръката ни за да задържат вниманието ни, но не е задължително да имат положителни чувства към нас.

Грешки в речта, които ни навеждат на мисълта за нервност. Но по-дългите паузи по време на реч не означават задължително нервност или забравяне, могат да бъдат добър начин за подобряване на потока на комуникация. Както и честото „ъъъ” по време на говорене също е свързано с по-положителни оценки на говорителите, вероятно защото запълва празнините между думите и фразите и така речта изглежда по-непрекъсната.

Вярно е , че можем да станем по-добри читатели или декодери на невербалното общуване, но това отнема много време и практика. Добра стратегия е да разчитаме на здравия разум и просто да правим предположения за това какво всъщност означава езика на тялото. Но не забравяйте , че винаги трябва да го тълкуваме в контекста на разговора, да имаме в предвид в какви отношения сме с този човек и емоционалното състояние, както нашето така и неговото.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 20 юни 2012 г.

Онлайн запознанства



Времената, в които живеем , поне веднъж сме се запознавали с някой онлайн. Изследвания показват, че мъжете преувеличават представяйки се за богати, по-високи, а жените от друга страна се представят за руси и с богати деколтета. В действителност мъжете и жените искат да се представят по начин, който да задоволи отсрещния.

А ние комуникираме все повече и повече онлайн. В интернет пространството всеки може да се представи за такъв, какъвто той си мечтае или за такъв какъвто би искал да изглежда.

Ако при една реална среща са ни нужни от няколко минути до час да опознаем поне по външни фактори човека отсреща, то при онлайн общуването са необходими дни, може би и месеци , а защо не и години. Можем много лесно да бъдем излъгани.

Внимавайте дами! Мъжете, които очаквате да срещнете, заявяват, че са приятни, емоционално стабилни и привлекателни. Но дали наистина е така?

За това не се доверявайте, изчакайте известно време, бъдете внимателни и не се съгласявайте на случайни срещи.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 2 май 2012 г.

Доброто в другите

Колко често отделяме няколко секунди, за да усетим какво мислят другите около нас? По време на работа, у дома, по телефона, чрез електронната поща, ние някак скачаме един на друг, а не обменяме информация, не се усмихваме. Колко често ние обръщаме внимание на това, какво мисли и чувства човекът насреща, какви са неговите добри качества? Забелязваме лошите качества, които ни дразнят и ни правят критични. А добрите? За съжаление, ако се чувстваме заобиколени от лоши или в най-добрия случай неутрални качества у другите, тогава естествено по-малко ги подкрепяме, по-малко склонни сме да бъдем щедри или да преследваме мечтите си. Колкото повече виждаме лошите неща в околните, толкова по-малко време отделяме за да видим, че всъщност има и нещо добро.Виждайки доброто в другите, ние се чувстваме по-щастливи и по-уверени, ставаме по-любящи и по-продуктивни. Как? Намалете темпото. Не става въпрос да гледаме през розови очила, а просто да си отворим очите и да видим наистина какви са фактите.Да видим положителните намерения. Всеки копнее да бъде щастлив. Някои от нас обаче са били толкова дълго време нещастни, че не знаят как да бъдат щастливи. Можем да им помогнем като им покажем, като ги научим, да уважават първо себе си, а след това и околните. Не е толкова трудно, а и чувството за удовлетвореност, което след това ще ни изпълни е незаменимо. Всеки един от нас има уникални способности. Просто трябва да ги открием и да ги признаем. А това да накараш някой да се почувства важен и значим, прави самия теб важен и значим. Добрите черти на характера. Лично аз вярвам, че всеки носи в себе си доброта, щедрост, смелост, честност, състрадание, справедливост, търпение. Някои може и да не предполагат за съществуването им, но те са някъде дълбоко вътре в тях. Просто се иска време и желание и те малко по малко се отключват. И не на последно място да си признаем, че доброто, което виждаме в другите го има и в нас. Ние също имаме положителни намерения, реални способности и добро сърце. Тези качества са факт и не се нуждаем от ореол, за да бъдем един наистина добър човек.
 
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 25 април 2012 г.

Комуникацията в отношенията ни


Комуникацията в отношенията ни можем да разглеждаме като информационен поток. Споделяме информация от миналото и настоящето и това дава възможност на двама души в една връзка да се чувстват свързани и да функционират като един екип.
Всъщност за информацията на мислите и чувствата между двамата може да говорим като водните течения в един поток. Гладката повърхност в потока е добра, докато нервните турбуленции предизвикват проблемите.

Ето и няколко примера за спокоен поток, турбуленция , както и блокажи.

Бурен или турбулентен поток

Мария и Иван са женени от 5 години. Емоционалните сътресения в разговорите им стават все по-зле. Изглежда, че за каквото и да говорят, Иван реагира отрицателно , чувства се наранен от нещо. Мария заема защитна позиция. Иван се разстройва все повече, докато не избухне. Резултатът е , че за каквото и да говорят се превръща в битка, а не в решения. Вместо информационен поток и дискусии, те натрупват емоционални гейзери.

Турбуленцията в диалога се случва, когато стане твърде наситено с отрицателни емоции. Високата интензивност на негативните чувства като гняв, груби думи, ярост, водят опитите на двойката да проведе спокоен разговор до неуспешни.

Блокажи

Христо, първоначално има голямо привличане към Ирина, която среща преди месец. Тя е зашеметяващо красива. В същото време, когато говорят, когато отидат на ресторант на любовна спокойна вечеря, той се чувства разочарован. Каквото и да каже , тя не е съгласна. Той така и не може да стигне до нея. Нещо блокира способността му да се свърже с нея. Колкото и красива да е тя обаче, той се оттегля и в крайна сметка слага край на отношенията им.

Блокаж в областта на информацията , често се появява, когато единия от партньорите е концентриран в това как нещо не е наред, вместо да изслуша другия и да намерят заедно нов изход.

Колебаещи, отрицателно настроени, блокирани, емоционално бурния информационен поток води до разочарование един от друг. Те не могат да вземат решение заедно. Не могат да изяснят неяснотите по между си. Разликите, били те малки или големи, като това какво да вечеряме или как да възпитаваме децата, водят до неприятни бури и отдалечаване на партньорите един от друг.

Има обаче и добра новина

Информационният поток не е като цвета на очите ни. Той не е даденост. Това са умения, на които ние се учим, може би цял един живот. По-горе описаните двойки биха се справили по-добре, ако осъвременят своите умения за потока на информация.

Ако след разговорите с вашия партньор се чувствате разоравани, потърсете помощ. Има много начини, методи, техники, онлайн консултации , за хора, които искат да подобрят комуникацията си и са готови да работят в тази посока.

Иска се желание и практика, практика, и пак практика за да се стигне до спокоен, гладък и удовлетворяващ разговор без усилие.

А наградата?

Убедителни, спокойни и любящи взаимоотношения.


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 6 март 2012 г.

Как да кажем „не” и да запазим добрите отношения?

Възможно ли е да задаваме граници без да се чувстваме виновни? Имала съм проблеми да кажа „Не!”. Много жени и мъже традиционно са се научили да не казват „не”, особено когато са изправени пред авторитетни фигури. Повечето от нас са израснали с това, че „не” не се казва на родители, роднини, учители, шефове. Възможно ли е това да е заради културата ни, пола ни, социалната или религиозна принадлежност, да се съобразяваме и да се молим. Често сме водени от страха от отхвърляне, да избегнем конфронтация или пък чувството за вина, да не нараним чувствата на другите. Разбира се, от изключителна важност за нас е да можем да кажем „не”, особено когато е необходимо да защитим границите си и да се придържаме към приоритетите си. Как обаче да кажем „Не!”. Например , ако мой приятел ми иска колата, неудобно ми е да му откажа, да бъда директна и да му кажа „не” или да му откажа дипломатично. За да бъда дипломатична , трябва да съм уверена в начина си на изразяване, за да тегля чертата. „ Предпочитам само аз да шофирам колата си.” „Важно е за мен , колата ми винаги да ми е под ръка.” „Не съм съгласна да дам колата си на някой друг .” „Обещах си ,че няма да позволя някой друг да кара колата ми.” Трудно ще му е да оспори някое от тези изявления. Задръжте докато човека отсреща осъзнае това, което искаме да му кажем. Може би , въобще не е очаквал да чуе „не” и ще му трябва време да асимилира казаното. В допълнение можем да използваме и „сандвич” метода за комуникация. Този метод започва с едно положително становище, посочва дипломатичното „не” по средата и завършва с друго положително становище. Например: „Разбирам, че имаш нужда от колата ми този уикенд. За съжаление , обаче предпочитам само аз са я шофирам. Надявам се, че може да се намери друго решение.” Изключително важно е за нас да сме самоуверени и със самочувствие.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 6 януари 2012 г.

Комуникацията е пулсът на една връзка



Ако комуникацията е наистина сърцето на една връзка, не е чудно, че повечето отношения са с коронарни заболявания. За пореден път ние сме изправени пред един абсурд, нашата култура ни лишава от елементарно образование , което да ни помогне да успеем във взаимоотношенията си. Тънкостите и нюансите на смислената и ефективна комуникация са крайъгълните камъни на успешните връзки.

В ефективната комуникация, която между другото е много рядко събитие, ние трябва първо да създадем общо значение около думи и идеи, след което да обсъждаме смисъла на последователния поток на диалога. Такъв набор от умения дава възможност на взаимоотношенията да процъфтяват.

Споделеното значение
Приемаме за даденост , че думите ни въплъщават точно това, което възнамеряваме да кажем. Дали думата „интимност” означава за него същото ,което и за мен. Аз си мисля за емоционална интимност , а той за сексуална.
Как можем да говорим и да обсъждаме нещо, когато ние говорим на различни езици? Когато се стремим да научим нов език, трябва първо да разберем какво означават думите , преведени на родния ни език.

Съгласувано общуване
Езикът е мисли, вярвания, опит и не трябва да го приемаме като буквална и обективна реалност. Думите не означават едно и също нещо за всички нас. В действителност те предизвикват различно значение въз основа на опита ни. Само си помислете объркването около думата „любов”. Единият казва на другия „Аз те обичам.” Каква любов е всъщност това? Говорим за любов един към друг като партньори или като приятели.

В гръцкия език има много думи за любов. Гърците ясно оценяват безбройните нюанси на думата. Трябва да отделим време да помислим и да оценим, какво всъщност означава за нас тази дума. Какъв смисъл има да се спори за това дали сме интимни или любещи, ако говорим за две различни неща. Да погледнем отвъд думата, етикета и да намерим общия смисъл в комуникацията ни.

Когато се питаме един друг какво означава за нас някоя дума или понятие, в действителност това е интимен и уважаващ акт. Споделянето на смисъла е предшественик на интимен обмен и отваря вратата към истински диалог.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 2 декември 2011 г.

Какво прави семейството , семейство?





Начинът им на живот, комуникацията между партньорите, децата, сексът, опитът и още много фини неща, които изграждат една връзка. Много наясно обаче трябва да сме какво точно искаме . И двамата и аз и той. Отношенията са много динамични. На скорост трябва да правим неща и да взимаме решения, за които обикновено са ни нужни седмици размисъл. Тази динамика и помага и пречи, но с опита , който трупате заедно, идва момент, в който точно тя държи двойката. Важно е да я има. Динамика в комуникацията, динамика в секса, зареждат с положителна енергия и двамата партньори.

Липсата на динамична комуникация води до неразбиране и неяснота.

„Какво точно се случва с нея или него?”

Връзката започва да куца, либидото пада, неизяснените неща се натрупват и идва момент в който лавината тръгва, и пада пласт след пласт. И понякога помита всичко. Дълги години , в които и двамата са мислели, че това е семейство.

Ами сега? Сега идва моментът на разчистването, събиране на остатъците от лавината и......

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 15 ноември 2011 г.

Компромис или сътрудничество?

Компромисът в рамките на отношенията в една връзка е обезпокоителен, защото това предполага, че някой нещо дава. Сътрудничеството от друга страна, засилва основната на запознанството чрез балансиран обмен, открита комуникация и взаимно разбиране. Първото нещо , което ние носим във взаимоотношенията си , това е нашето его. С егото ни в игра, сме склонни да защитим интересите си, често изпреварвайки тези на партньора си. Един от ключовете на развиващи се отношения на сътрудничество е комуникацията. Разказваме истории въз основа на нашите преживявания, предположения , очаквания и идеи за начина, по който работи света. Тези предположения, очаквания и идеи са моделът ни за света. Този модел оформя собствената ни, уникална гледна точка. Тя задушава способността ни да виждаме нещата от гледна точка на друг човек. Осъществявайки ясни и автентични отчети за това как се чувстваме , какво мислим в момента, или това което смятаме, че сме чули някой друг да казва, могат да ни помогнат да получим по-ясна картина на нещата. Същото може да се каже и за задаването на ясни и автентични въпроси. По-лесно ще избегнем създаването на хаос в отношенията. Прозрачност – ако сме готови да казваме истинските неща и да задаваме въпроси, трябва да бъдем подготвени и да отговаряме на такива. Сътрудничеството отговаря на равни условия, което ще рече да няма скрит дневен ред, никакви измами или пропуски. Яснотата е от решаващо значение, защото и най-фината промяна може да превърне равнопоставеността в бойно поле. Поглед към другата гледна точка. В центъра са конкурентни отношения, предизвикани от компромисите и насърчавани от липсата на сътрудничество. Допустими отклонения или толерантност. Друг елемент свързан с компромис със слабостите и нестабилността на партньорите ни. Важно е да стане ясно какво можем да приемем и какво не. Най-добрият ни партньор в живота е най-добрият ни приятел. И това приятелство трябва да бъде „най-доброто „ ни приятелство. Осъществявайки споразумение да си сътрудничим , а не да правим компромиси или да се конкурираме, може да ни доведе до изцяло ново ниво на взаимоотношения. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Социални мрежи: Какво Маслоу пропуска?

Нито една от потребностите на Маслоу не може без социална връзка. Моделът на Маслоу за потребностите ни, разработен през 1948г. , комуникира с всички сфери на живота ни от бизнеса, технологиите, образованието, психологията. 
Пирамидата на Маслоу донесе чувство за ред в хаоса на човешкото поведение. За разлика от моркова за Бихевиористите и пръчката , двете много широко използвани дисциплини, йерархията на Маслоу е хубава и разумна структура.
Някак си интуитивно я усещаме. С използването обаче на социални технологии , в съчетание с познанията ни, показват, че нашето разбиране за модела пропуска много основно нещо.
Тя не залага достатъчно на ролята на социалната връзка. Родители, педагози, психолози, търговци се опитват да разберат какво влияе на поведението ни за дълго време. Толкова ли са лесни нещата в един живот.
 Моделът на Маслоу
Мозъкът ни се задвижва от първичния инстинкт за оцеляване. Биологични и физиологични нужда като храна, подслон, топлина и секс са в основата на модела. Второ ниво се състои от нуждата за безопасност, защита, сигурност, ред, граници, стабилност и предсказуемост. Трето ниво е там където е нуждата за принадлежност, семейство, любов, взаимоотношения, работни групи, общество. Четвърто ниво е това, което е свързано с его- центричните ни нужди като постижения, взаимоотношения, отговорности и репутация. И накрая на върха е желанието за личностно израстване и реализация.
 Нито една нужда от тези , като се започне с основното ни оцеляване и нагоре, не е възможна без социална връзка и сътрудничество. Ние, нуждите ни, както и повечето неща в природата са в интерактивна и динамична среда и за да бъдем сигурни ние се нуждаем от социални връзки.

 Преглеждаме така модела на Маслоу, че да съответства на мозъка ни. Принадлежността е движеща сила в поведението ни, а не на трето ниво. Потребностите ни от дъното до върха подслон, безопасност, секс, лидерство, общност, компетентност и доверие, зависят от способността ни да се свързваме с другите. Принадлежността към една общност ни дава чувството за сигурност, прави ни щастливи и ни кара да се чувстваме в безопасност. В социалните мрежи като Face book поведението ни се адаптира към околната среда, с цел поддържане на най-основните човешки потребности. Стремим се да го постигнем в рамките на технологичните ограничения на заобикалящия ни свят. Социалното поведение е важно за оцеляването ни. Социалните мрежи ни позволяват да се видим както никога преди, взаимносвързани. Възникват нови сложни модели на междуличностни отношения и сътрудничество.
 Нуждата ни за оцеляване, чрез свързване прави всяка социална технология успешна. Сътрудничеството и екипната работа ни позволяват контрол върху околната среда. Отношенията и доверието създават ефективно сътрудничество. Социалното сравнение създава организационна структура. Одобрението и социалната идентичност поддържат емоционална ангажираност , водят до привързаност към нашите приятели и нашите групи. 
Компетентността допринася за оцеляването на нашата група и чувстваме се сигурни и в безопасност. Хората не са се променили. Face book не може да ни донесе уюта и песните около лагерния огън, но функцията му е същата. Технологиите са инструмент и нищо повече. Те са посредник на целите ни. Социалните технологии отварят нови врати и ни мотивират да постигаме целите си. Това не променя крайната ни цел, но както с кола можем да стигнем там много по-бързо. Не би трябвало да се изненадваме, това захранва един от основните ни инстинкти за оцеляване : връзките ни. 

Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 8 ноември 2011 г.

Емоционални Вампири - всеки понякога влиза в това

От опита , който имам ,
съм изградила огромно уважение към изкуството на взаимоотношенията, какво ги кара да работят и какво не. 
Във всички успешни взаимоотношения, независимо дали са със семейството, приятели или колеги, изключително важно е всеки честно да разгледа поведението си и да е готов да го обсъди и промени. 
В този дух е полезно редовно да си даваме сметка как сме свързани с другите, особено ако нашето поведение е обсебващо.
Хронично бъбрив, нарцисист или кралицата на драмата, тези видове хора , наричаме емоционални вампири. Неизбежно е , всеки един от нас е вампир в себе си, особено когато е под стрес. Така, че да си дадем почивка. Да си признаем, „може би натоварих повече отколкото е необходимо , човека отсреща”. 
Не можем да започнем промени в живота си, ако не бъдем честни. Да се откажа от собственото си его, да призная недостатъците си и всичко това в услуга на изпълнено с любов общуване.

Нарцисистът 
Мотото му е „Първо аз”. Всичко е за тях, грандиозно чувство за собствена значимост, внимание и жажда за възхищение. Опасни са , защото им липсва съпричастност. За да се предпазим от тях, трябва да имаме реалистични очаквания. Това са емоционално ограничени хора. За да комуникират успешно първо трябва да видят ползата за себе си. 

Жертвата 
Те са с нагласата, „горката аз”.Светът винаги е срещу тях, причината за тяхното нещастие. Когато им предложат решение на техния проблем, те винаги казват „Да, но...” За да се предпазим от тях, трябва да им поставим ясни граници. „ Аз те обичам, но мога да те слушам само за няколко минути”, освен ако не искаме да обсъдим решенията. 

Контролиращият 
Те маниакално се опитват да ни контролират и да диктуват начина, по който би трябвало да се чувстваме. Имат мнение за всичко. Започват с изречението ”Знаеш ли от какво имате нужда, аз сега ще ви кажа?” Тайната на успеха е никога да не се опитваме да контролираме контролиращ. Да бъдем здравословно настоятелни, но не и да им казваме какво да правят.

Постоянният оратор 
Те не се интересуват от чувствата си. Не реагират на невербалните знаци. Слушаме известно време, след което учтиво казваме „Извинете, че ви прекъсвам, но трябва да говоря с тези хора”. Ако кажем това неутрално, можем да бъдем по-добре чути. 

Драма кралицата или краля
Те имат усет към преувеличаването на дребни инциденти в драми. Останете спокойни, дръжте се хладнокръвно. Кажете например „ Ти трябва да си тук на време, за да запазиш работата си. Съжалявам за всичките ти премеждия, но работата е важна.” 

За да подобрим взаимоотношенията си добре е да направим опис на хората около нас, които смучат от енергията ни или такива, които ни зареждат. Да се опитаме да прекарваме повече време с любящи и грижовни хора. Това ще повиши качеството ни на живот. 

Facebook: Елена Виделова
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 2 ноември 2011 г.

Ако променим езика, ще променим ли себе си?

Какво изгражда нашата индивидуалност? Начинът, по който изглеждаме, по който се държим, по който реагираме, по който комуникираме с думи или с тялото си. През годините всеки от нас изработва своя език на изразяване, свое поведение. Близки и приятели, тези с които комуникираме ежедневно, познават езика ни. Познават реакциите ни. Замисляли ли сте се, какво би се случило, ако промените част от езика си или може би целия? Какво би се случило? Става дума за онази част, която не харесваме, която ни пречи, която ни прави различни хора. Всеки е попадал в ситуация, която, като анализира след това, си казва ,”не трябваше да реагирам така” или „трябваше да бъда по-мек/ а”. Склонни сме да бъдем груби с най-близките си, хората, които най-много обичаме. И обратно - мили и добри сме с непознати. И ето този път няма да реагирам както обикновено, ще направя нещо различно. Ще пробвам, може пък да имам повече успех. Рискът си заслужава. Партньорът ми е изненадан. Така решихме по-бързо онова, което на всяка двойка й се налага ежедневно да решава. Няма нужда да променяме света, трябва просто да променим себе си! 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Езикът на тялото Как да прочетем какво чувства партньорът ни?

В досегашните си статии съм писала колко тъжни можем да бъдем в любовта, как се борим с партньора си , и провалена или успешна е връзката ни. За да бъдем ефективни във връзката си , добре е да можем да прочетем партньора си, да получим обратна връзка как той/ тя се чувства за да намерим подхода ,който е необходим. Чувствителността, обратната връзка и адаптацията са от съществено значение за междуличностните влияния , дори за любовта. В крайна сметка , идеята е да се види дали сме имали емоционален ефект върху партньора. Дали ни харесва? Дали ни обича? Дали ще ми предложи брак или ще ни заведе на почивка през уикенда? Един от най-добрите начини да разберем как се чувства партньорът ни е като прочетем езика на тялото му. Като цяло невербалната комуникация обикновено е честно показване на чувства, много повече , отколкото с думи. Зелена светлина или червен сигнал, това, което тялото ни издава, говори много за състоянието ( не само физическото) , в което сме. Усмивка, продължителен контакт с очи, ръце отворени, докосване на бижута или коса, това са сигнали, които аз наричам зелена светлина. Зелена светлина , защото те харесвам, интересен си и искам да комуникирам теб. Строго кръстосани крака, кръстосани ръце, длани надолу, почти никакъв зрителен контакт, това е червената светлина. Напълно обратното на зелената. Незаинтересованост, безинтересно, скучно. Когато се опитвате да разберете какво партньор ви чувства към вас или към подхода ви, потърсете комбинации от по-горните поведения. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

събота, 22 октомври 2011 г.

Борбата с партньора ни

Винаги съм се чудила , защо ние се борим във взаимоотношенията си? От опита , който имам ,съм научила, че невредимите и неоспорени взаимоотношения са едно забележително изключение. неуспехът и борбата се превръщат в постоянни аспекти на нашето партньорство. Това, което започва като една любяща и партнираща връзка, като едно разцъфнало дърво, с течение на времето изсъхва и листата му окапват. Отношенията с партньора са предизвикателство за всеки от нас. Да се замислим защо е така? За съжаление тенденциите са да обвиняваме партньора и или себе си, което ни води до неудовлетвореност и чувство на разочарование. Статистиката на разводите постоянно расте, а това е само върхът на айсберга. Още по-шокиращо е , като се замислим колко непокътнати бракове са фундаментално нещастни. В най-добрия случай можем да заключим , че по-голяма част от взаимоотношенията не успяват. И все пак, би било нелогично да персонализираме тези борби. Малко хора говорят за прекрасните модели на връзката, която са получили от родителите си. Ние със сигурност не сме получили образование в отношенията. Никъде другаде в живота не очакваме да се справим без образование или подготовка. Ние сме добре образовани по история, математика, физика, език и науката за целите на напредък в нашия живот и умения. Тези теми изискват определена степен на грамотност, така че бихме могли да просперираме в живота. Има обаче вътрешно присъщи умения, които учебната програма пропуска, а именно взаимоотношенията ни с партньора. И защо ние се борим един с друг и се разочароваме взаимно ? Как може да очакваме да градим отношенията си , като сме неграмотни в тази най-важна в живота ни област? Можем поне да започнем с премахването на фактора вина от нашите взаимоотношения. Виним себе си или партньора ни, това е една разрушителна или непродуктивна енергия. Да се освободим от вината, това е едно чудесно начало. Да разберем тънкостите и нюансите, които са свързани, за да не губим енергията на любовта. Във всяка една връзка и двамата партньори са напълно отговорни за това, което им се случва. Когато един човек започне пътя на лична еволюция , това неизбежно предизвиква нови възможности за партньора му. Това естествено не гарантира щастлив край, но поне ни позволява да излезем от коловозите, в които сме били. Има много пътища, които водят до дългото, щастливо съвместно партньорство. Това е изкуство , на което всеки от нас е способен. Ние не трябва да търсим ремонт или спасяване, а радост и удовлетворение. Започнете да четете, участвайте в семинари, правете индивидуални или семейни консултации. Най-здравословната гледна точка би била да сте взаимно ангажирани и мотивирани. Голямата крачка е направена, останалото зависи от вас. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg