Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здраве. Показване на всички публикации

четвъртък, 17 септември 2020 г.

Защо да го правим?

Консултирането има за цел да запълни празнината между това къде сме сега и къде искаме да бъдем, между това кой си и кой искаш да станеш. 

В живота или в бизнеса - консултацията обхваща цялата ни същност. 

Темите могат да бъдат от личностно израстване, кариера и лидерство, връзки, преходи в живота, здраве, романтика, пари, забавление и отдих и още много други. 

Ако търсите развитие в специфични области от живота си, ще се съсредоточим върху тях и ще работим в подобряването и развитието на темите зададени от Вас.

Консултацията е красиво партньорство на мисълта. 

Това се случва благодарение на използваните разнообразни инструменти и техники, съчетани с уникални умения, опит, интуиция и индивидуалност.

Защо да го правим?

Краткият отговор на въпроса е - за да успеем да живеем живота си с цялото му богатство, като начините за това определяме самите Вие. 

В консултацията винаги клиентът прави избора и има силата. Консултацията помага да обогатите Вашия живот така, както искате. Това е ефективен и целеви ориентиран метод, който ви позволява да растете и променяте, успешно и съзнателно да живеете живота си.

понеделник, 24 февруари 2020 г.

Депресията, тъмната страна на душата



Депресията е придружена, в повечето пъти с болка, страдание, невъзможност, нещастие, страх и още много, много негативни чувства. Колкото повече се задълбочава, става по-болезнена, а ние все по-безсилни срещу нея. Нямаме сили да станем от леглото, да излезнем сред хората, да говорим, да се движим, да усещаме, защото всичко е болка.

От опита, който имам в работата си с хора, често в депресия, а и аз самата я познавам от близо, знам, че най-трудна е крачката. Първата. Отнема доста време за да я направим, но едно от основните неща, които помагата в това състояние е движението.

Започнете бавно. Може би, това е последното нещо, което бихме направили, когато се чувстваме долу. Но упражненията освобождават химикали в мозъка ни, които облекчават симптомите на депресия. Не е нужно да правим твърде много, може само кратка разходка, като за начало. Ако можем да я повторим на другия ден и така няколко поредни дни, след седмица ще има промяна, незначителна, но промяна.

Ходете или бягайте. Не е нужно да бъде бягане като за маратон. Не е нужно дори да бягаме, започмете с ходене, опитайте малко по-бързо, по-бавно, намерете собственото си темпо. Разходките сред природата чудесно повдигат настроението.

Връзка със земята. Докосването на почвата, засилва ключов мозъчен химикал, наречен серотонин, който може да ни помогне да се почувстваме по-добре.

Говоренето, консултацията с психотерапевт. Това действа облекчаващо.

Консултирането не гледа само на обстоятелствата, нашите реакции и начините да се справяме с тях, а си представяме по обширна картина, като дългосрочните цели, гледната ни точка и ценности, за да може да създадем осведоменост и действия от по дълбоко ниво.

Онлайн консултиране
Фините признаци на депресия
Усмихнатата депресия

FB: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Група за личен опит чрез психодрама

Следваща среща 4.05.2019г.


Психодрамата е за всеки, който желае да преживее спонтанността и "магията" на работата с методите на действие. Независимо дали фокусът ви е професионален или лична терапия, ако се интересувате от творческо проучване на себе си, вашите взаимоотношения и живота си, използвайки действия, както и думи, можете да оцените и да усетите наслада от психодраматичния метод и личните освобождения, самоизразяване и прозрения, които тя успява да извлече от всеки един участник. Психодрамата е метод на групова терапия, който ползва и изключително много цени спонтанността и креативността на участниците в процеса на промяна.

Група за личен опит през психодрама е вариант на групова работа, насочена към себепознание с психодраматични методи. Целта на този вид група е изграждане на хармония в себе си, в семейството, в работата, в обществото.
В груповите срещи може да посетим вътрешните си джунгли със скрити чудовища и съкровища, може да пътуваме с машина на времето и да се пренесем в минало, настояще или бъдеще, където да намерим бистри и свещени потоци, от които да почерпим сили, любов, утеха, живот… Всеки, които има желание или необходимост да се срещнеш със самия себе си, ако смяташ, че е време да промениш курса на плаване с Лодката на Живота и се виждаш като странстващ пътник из дебрите на душата, това е твоето място.

За кого е групата по Психодрама?
- За тези, които се стремят към повишаване на психическия комфорт и здраве.
- Подходяща е за всеки, който не спира да търси.

Водещи:
- Галя Атанасова – Психодрама асистент; Психолог, практика с деца, възрастни, Опит с групи.

- Елена Манолова – Психоддрама асистент(предстои завършване на нивото); Онлайн психологическо консултиране; Опит с групи над 10 години. През 2010г. създава блога Живей съзнателно. Има публикувани статии, свързани с междуличностните отношения, чувствата, емоциите ни, психичното ни здраве.

Включването в групата става след провеждане на индивидуално интервю, което е безплатно. Групата ще стартира при записали се минимум 6 човека.

Време на провеждане на групата - веднъж месечно от 9 до 17.30ч..
Продължителност на провеждане - 200 часа
Място на провеждане: Център за изкуства и себепознание "Пълдин АРТ Клуб" гр.Пловдив
Следваща среща 6.04.2019г.

За повече информация и записвания:
Елена Манолова - 0879 855 786
Галя Атанасова – 0878 688 993

вторник, 9 януари 2018 г.

Фините признаци на депресия


Хората, които са депресирани не винаги го показват


Депресията може да изглежда като много неща. Понякога хората, които са депресирани, очевидно страдат. Симптомите включват летаргия, липса на апетит, ниско либидо, социална изолация и намален интерес към ежедневните дейности, безсъние. Това са видими симптоми на депресия, които са неоспорими. Има обаче и хора, имащи депресия или депресивни епизоди, които не са чак толкова очевидни.

Може би се питате "В депресия ли съм?". Работите много, избягвате да виждате приятелите си, потапяте се във видеоигрите или Интернет, за да отклоните болката си. Една от най-големите особености на депресията е, че причинява изключително високи нива на емоционална болка. Като човешки същества Не обичаме да изпитваме болка. Интуитивно ще търсим начини за облекчаването и, независимо дали тези средства за бягство са здрави или не. Крайната цел е да спре да боли.

Строги и изискващи родители, префекционизъм навсякъде, постоянен тормоз, много тинейджъри живеят в такива условия. Голяма част от тях са изключително наранени отвътре, но се усмихват отвън. Когато човек е млад, успява да скрие депресията толкова добре, че никой не може да каже, че го боли и страда. Някои са депресирани, може би даже имат самоубийствени мисли, но никой не подозира за това.

Как можем да разчитаме признаци на депресия, които не са очевидни?

Проповеднически промени - дори фините промени в поведението могат да показват, че нещо е "грешно". Някой, който е изключително трудолюбив, има затруднения да изпълни задачите си или изглежда немотивиран.

Промените в личността - изглежда "изключен". Може би е раздразнителен или има нещо в настроението му, което изглежда "различно" от начина, по който обикновено действа. Това може да е депресия.

Негативна перспектива - непрекъснато говори за това, как не вижда смисъла в нещата или се чувства безполезен или дори, че не се обича, това е знак за депресия.

Лошо самоизображение - дали това е нещо, с което човек непрекъснато се бори , има негативно възприятие за себе си и казва неща като "Аз съм провал", са показателни за депресия.

Депресията не изглежда еднакво за всеки. Точно както една дреха изглежда по-различно на приятеля ви, депресията изглежда съвсем различна за всеки. Ето защо е полезно да се погрижим за промените в поведението на нашите близки. Трябва да сме сигурни, че обръщаме внимание и осъзнаваме какво правят специалните хора в нашия живот, да им помогнем да получат помощ. Понякога човек не знае, че е депресиран и вниманието към неговите симптоми може да бъде полезно за него.

Ако сте се борили с депресията сами имате предимство- опит от първа ръка.

Използвайте своя житейски опит, за да сте наясно с това, през което минават вашите приятели и семейство. Можете да помогнете повече, отколкото си мислите.

Депресията не е само чувството на тъга
Защо самотата ни наранява толкова много?
Усмихнатата депресия

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Щастието



Ех, щастие, това неуловимо състояние. Философи, теолози, психолози, дори и икономисти отдавна се стремят да го дефинират. От 90-те години на миналия век цял клон в психологията, позитивната психология е посветен на това да го закрепи и да го разпространява.

Изследванията показват, че щастието не е резултат на подскачане от една радост към следваща. Постигането на щастие обикновено включва времена на значителен дискомфорт.
Парите са важни за щастието, но само до определена степен. Те купуват свободата, да не се притеснявате за битовизмите в живота, жилище, храна, сметки, дрехи.

Тайната на щастието

Генетика, житейски обстоятелства, постижения, семейно положение, социални взаимоотношения, дори Вашите съседи - всички влияят за това, колко сте щастливи.

Така и индивидуалните начини на мислене, и изразяване на чувства. Изследователите смятат, че голяма част от щастието ни зависи от нас самите, това е личен избор. Редовното отдаване на малки удоволствия (като топли бани!) или срещи с приятели, включването в предизвикателни дейности, поставянето и изпълняването на цели, поддържане на близки социални връзки и намирането на цел извън себе си, са действия, които повишават удовлетворението от живота.

Какво всъщност означава да обичаш себе си?
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.
Скрити в черупката си

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 18 декември 2017 г.

Негативните хора около нас



Възможно ли е да повлияем на хората около нас да бъдат по-позитивни, без те да знаят.

Няма нищо по-досадно някой да се оплаква непрекъснато и винаги да има какво негативно да каже. Ако имате късмет можете да се отдалечите или да намалите контактите с тези хора, но ако отрицателно мислещият е от близкия Ви кръг като колега или член на семейството, трудно можете да избягате. В тези ситуации е полезно да имате инструменти за справяне. Не само за да се предпазите от негативната енергия, но и да превърнете негативното мислене в положителна посока. Един от най-ефективните начини да се повлияе върху мисълта на някой друг е като пренасочите вниманието му към друго нещо.

Това, за което мислим и говорим е акцентът, на който обръщаме внимание. Има само две неща в живота, които ни карат да правим това, нещата, които ни карат да изпитваме емоция.

Неща, които Искаме и неща, които Не искаме. Всичко около нас, за което мислим, че причинява някакъв вид значима емоция, може да бъде сортирано в една от тези две категории. Безпаричие, загуба на работа, предателство, смърт на любим човек – всичко, което не искаме. Семейство, домашни любимци, приятели, рождени дни, пътувания, приключения – всичко, което искаме.

Може би не е изненадващо, че негативно говорещите през цялото време, фокусират вниманието си върху нещата от живота, с които не са доволни и не харесват. Това, което не осъзнават е, че мисленето работи към мястото на където е насочено и това е т.н. модел на активиране/ забраняване. Това означава, че когато обръщате внимание на отрицателните неща, буквално възпрепядствате способността си да виждате положителните неща и обратно. Хората прекарващи много време фокусирани към негативното все по-трудно виждат хубавите неща около себе си.

Това е неприятно за тях, но ако трябва да сте наоколо, започва да влияе и на Вас. Добрата новина е, че вниманието не е фиксирано и положителната мисъл може да си проправи път. Понякога, това от което се нуждаят е малко помощ от Ваша страна, да насочите вниманието към хубавите неща. Да говорите положително и да мислите положително.
Първоначално те няма да могат да мислят за нещо положително или вероятно ще се върнат към отрицателния си поток от мисли. Но не се отказвайте, това изисква време.

Когато насърчавате някой да насочва вниманието си към по-желаните аспекти на живота, забелязвате положителната промяна в изражението на лицето и езика на тялото. Когато хората говорят за положителни събития, които ги карат да се чувстват добре, започват да се усмихват повече, това е почти неволна реакция. Заслужава си усилието!

Какво да правим с негативните си емоции?
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?

Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 31 август 2017 г.

Кога спират родителските ни задължения?



Kултурата и манталитетът ни предполагат да се грижим за децата си до късна възраст, много след като самите те са станали възрастни и имат деца. Нашите родители са се грижели за нас до късна възраст, някои все още го правят. Техните родители са се грижели за тях и така поколения след поколения. Живеят заедно, различни поколения с различни разбирания и това води до чести конфликти.

В днешно време, обаче ние искаме да бъдем различни родители, искаме да бъдем модерни, да бъдем по-добри, имаме Интернет и можем да комуникираме с целия свят.

Посвещаваме се на децата, грижим се за тях, отглеждаме ги и ги възпитаваме, и така цели 18-20 години. След това, обаче тази връзка не приключва, независимо дали е била близка или не. Една от ролите, които родителите играят в много култури, е да помагат на децата си да се грижат за децата си. Всъщност някои дори смятат, че менопаузата се е развила, защото жените стават по-добри баби, ако не продължават да имат свои деца. Във всеки случай, връзката родител-дете не приключва, след като детето е узряло.

Родителите обикновено остават в някаква връзка с техните възрастни деца, всъщност, но какво става с етиката? Ако приемем, че имаме родителски задължения към нашите незрели и зависими деца, имаме ли и такива към нашите възрастни деца?

Например майките и бащите имат ли задължение да плащат за колеж , университет или да изплащат студентски заеми, ипотеки?

Аз самата съм майка на две деца, все още в незряла възраст. Но децата порастват и си мисля за момента, в който ще бъда родител на възрастни деца.
Задълженията към нашите малки деца произтичат от факта, че ги въвеждаме в живота чрез собствените си действия, знаейки, че те идват на света уязвими, изложени на риск от всякакви проблеми, зависими от нас. Ролята ни е изключително важна, отговорността е голяма. И все пак трябва да имаме разумни стандарти за грижа към децата.

Резултатът не е , че трябва да се натрапваме на децата си когато пораснат. Възрастните се нуждаят от автономност, но все по-често виждам родители, които не дават това на порасналите си деца. Те не са просто склонни да помагат, а се чувстват длъжни да го правят.

Последните месеци станах свидетел на доста конфликти породени именно от това, живеят няколко поколения заедно, по-старите дават „акъл” на по-младите, те на своя страна се дразнят, искат автономност и уважение и т.н. и т.н. Това е един омагьосан кръг, няма излизане от него. Всъщност има, просто различни поколения не трябва да живеят заедно. Винаги ще има конфликти и напрежение.

С течение на времето хората порастват и помъдряват и надявам се си дават сметка, че положението, в което са се дължи до голяма степен на собствения избор. Всеки избира сам за себе си дали ще пуши или пие, дали ще прекоси внимателно улицата или не, дали ще живее с родителите си или не. И ако не му харесва, винаги може да промени нещата.

Бащите не са просто интериор
Доверието при децата
Деца и родители


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 29 май 2017 г.

Контролиращите маниаци, няколко признака за това



Много хора, които се свързват с мен с въпроси свързани с депресията, безпокойството, стресът и имат едно общо нещо – прекарват прекалено много време, фокусирайки се върху неща, които не могат да контролират.

Притесняват се за това, какво мислят другите за тях или губят време, опитвайки се да променят партньора си. Заети са, но не се чувстват ефективни.
Това е защото насочват енергията си към грешните места. Вместо да се опитат да контролират емоциите си, те винаги се опитват да контролират околната среда и хората в нея.

Ето и някои от тях:

1. Вие не сте добър отборен играч.

Присъединявайки се към екип, за Вас означава, че трябва да се откажете от контрола. В края на краищата, не можете да организирате всичко, което се случва, когато сте отговорни за 10% от резултата. Именно за това, много хора, обичащи контрола предпочитат да бъдат самотни вълци, вместо отборни играчи. И когато трябва да станат част от екип, бързо се опитват да диктуват поведението на всички.

2. Вярвате, че сте 100% отговорни за успеха си.

Контролиращите вярват, че с достатъчно усилия и умения, могат да постигнат всичко. Не вярват във времето и късмета. Често за тях неуспехът не е опция и са прекалено критични към себе си, когато нещата не вървят по техния план.

3. Инвестират много време в това да променят другите.

Повечето от тях смятат, че знаят какво е най-добро за всеки и се опитват да убедят другите да правят нещата по различен начин. Независимо дали проповядват, манипулират нещата зад кулисите или стават агресивни, целта им е да накарат другите да действат по определен начин.

4. Имате проблем с поддържането на смислени взаимоотношения.

Все нещо не е както на Вас ви харесва. Все искате още и още.......
Отблъсквате партньора с постоянните искания и негодувания.

5. Прекарвате много време за да предотвратите лошите неща да се случат.

Вместо да се подготвят за бурята, контролиращите се опитват да предотвратят бурята да дойде – дори когато не могат. Често губят времето и енергията си, надявайки се лошите неща да не се случат, защото се съмняват в способността си да се справят.

6. Не делегират задачи.

Обичащият контрола, твърдо вярва, че ако иска нещо добро, то по-добре е да си го направи сам. Отказва да делегира задачи, защото са убедени, че в крайна сметка, никой не може да се справи по-добре от тях и , че в крайна сметка ще загуби повече време да поправя грешки, направени от друг. Ако все пак успеят да прехвърлят задача на някой друг, то следят под лупа всяка негова крачка.

7. Липсва състрадание към хората, които правят грешки.

Тъй като контролиращите всичко маниаци вярват, че успехът произтича само от талант и усилие, те нямат състрадание към тези, които се борят, но понякога грешат. За тях грешките са признак на мързел или глупост, смятат , че всички трябва да успеят, независимо от обстоятелствата.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg





петък, 28 октомври 2016 г.

Проблеми във връзката: Домакинство





В много семейства партньорите работят извън дома , често повече от една работа. Наблюдавам как жените изнасят цялата домакинска работа на гърба си, след което са скапани.

Домакинската работа е работа, като всяка останала и тя иска време и енергия за да бъде свършена. Така, че важно е да бъде добре разпределена.

Това, разбира се няма как да стане в самото начало на връзката, има нужда от време. Но може да се започне още в начало с малки правила, които партньорите да спазват. Аз правя това, ти това и всеки знае задълженията си.
Разбира се, без добра комуникация това е невъзможно.

Бъдете отворени към решенията на другия, уважавайте креативността.

С течение на времето отношенията губят блясъка си. Стават сиви, скучни, еднообразни, безинтересни, спират да бъдат наш приоритет.

Това не бива да се случва. Много двойки живеят по този начин дълго време, след което едва събират сили да се разделят и да започнат отначало.

Връзката, с партньора ни, трябва да е приоритет.

Да мислим и да се грижим за нея, за да бъде тя здрава и силна.

Уважавайте се един друг. Казвайте си "Благодаря" и "Оценявам това, което правиш". С това показвате на партньора си, че е от значение.

Показвайте признателност, интерес, правете си комплименти помежду си.

Във всяка връзка има пикове и спадове. Случайните конфликти са част от живота ни. Но ако вие и вашият партньор имате стабилна връзка, те могат да намалеят, а понякога и да изчезнат.

Проблеми във връзката: Доверието
Проблеми във връзката: Комуникацията


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 16 февруари 2016 г.

Всички споделяме общи истории...



„Чувствах се нещастна, знаех, че в хладилника има шоколад , и че трябва да го изям за да се успокоя...“; „Събуждам се с мисълта за закуска и си лягам с мисълта, какво ще ям на другия ден...“, „Храната ми дава спокойствието, от което имам нужда. Още няколко калории няма да навредят“, „Започвам да се храня здравословно от утре, а днес ще изям каквото имам ...“, „Храната е единствения начин да общувам със семейството си...“, „Не мога да се контролирам. Чувствам се нещастна докато не изям цялата купа сладолед...“, „Успявам да избягам от нездравословните храни за няколко дни, после поглъщам 10-торно повече и се чувствам виновна...“; “Колкото по-огромна стана, толкова повече имам шанс да ме забележат…”; „Искам да го изям, искам да го изям, искам да го изям…”

Тези и още много други истории споделяме ние , живеещи в бързото, често стресиращо общество.

Споделяме ги тихо, понякога със срам, само пред най-близките си приятелки. Говорим сами със себе си и си казваме, че трябва да престанем, но на другия ден продължаваме.

Иска ни се някой да ни разбере, да поговорим за това, но понякога бремето е толкова голямо, че нямаме сили за това. А това е нашата голяма тайна, пазили сме я прекалено дълго време и ни тежи.

Това са част от причините да решим да създадем достъпна група за взаимопомощ, в която да можем да разкажем историите си, да си помогнем взаимно, да разберем последиците от продължаването на този начин на живот. Пространство, където да кажем всичко това на глас.

Може да се включите в първата "Група за взаимна подкрепа" на 22 февруари от 19:00 часа в Читалище.то. София


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 20 февруари 2015 г.

Достатъчно добър ли съм?



Всеки иска да е достатъчно добър в нещата, които прави. Това ни дава важност, сигурност, компетентност, възможност да обичаме другите и да бъдем мили. Но наистина ли сме достатъчно добри родители, партньори, приятели или в добро здраве?

За да бъда достатъчно добър родител, партньор или професионалист, трябва да изпълнявам тези роли достатъчно умело, за да се справя с предизвикателствата на една връзка, родителските ангажименти или в работата. За да бъдем достатъчно добри, ние трябва да прилагаме и работим с техники и похвати, които водят до любещи, ориентирани към растеж взаимоотношения. Но се нуждаем и от възможност да се насладим на правенето на всичко това, за да бъдем ефективни.

В същото време , не е нужно да бъдем перфектни в това. Не трябва да сме номер 1 или да спечелим златен медал. Важно е да сме спокойни и сигурни в това, което правим.

Всеки губи баланс понякога. Изкуството да падаме елегантно
Опитът ли е най-добрият ни учител?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 май 2014 г.

Скрити в черупката си



Мислите ли, че ако излезете от черупката си най-вероятно ще бъде във ваша вреда , отколкото в полза?

Светът е благосклонен към някои, животът им тече леко, успешни и харесвани са. Рядко им се е случвало да се „опарят” от живота. Не е изненадващо, че те са по-отворени, търсят повече контакти.

Уви, има и хора, с които светът не е бил толкова мил. Били са наранявани, претърпявали са загуби, животът здраво ги е „парил”. Както казва един мой клиент, „Когато си бил нокаутиран през първите 9 рунда, трудно е да накарате себе си да излезете за 10-ти.”

Не е изненадващо, че много от тези хора се „покриват” , заживяват в един все по-малък и малък свят, виждат се с все по-малко хора, излизат по-малко. Опитват се да изглеждат все по-невидими, носят скучни и безцветни дрехи, шапки, гледат постоянно надолу.
Това се случва с голяма част от по-възрастните хора, които се чувстват по-малко привлекателни и ефективни, отколкото някога са били.

Какви са алтернативите?

Да прегърнат самотата. Социалната норма очерня хората, които предпочитат самотата, но за някои тя може да бъде разумен вариант. Всъщност, било предимство, за да не се налага да правят компромиси. Могат напълно да разполагат с времето си и да правят каквото поискат когато поискат.

Или да изчезнат от черупката. Да, би коствало усилия, но може и да си заслужава. Този път нещата могат да се развият по различен начин. Защото, когато се потрудиш и вложиш енергия и сили в нещо, то рано или късно се случва. И когато се случи няма да има по-щастлив човек на земята от теб.

Знам, че всеки би бил изкушен поне да опита. Защото щастливият човек е и здрав човек.


Епидемия ли е самотата?
Сам или самотен?
Самотни по празниците



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 20 март 2014 г.

Как можем да изглеждаме по-убедителни?


Убедеността се състои от твърдения, които са предназначени да създадат промени в този, който ги използва. Понякога служат за вдъхновение, а могат да бъдат и прости напомняния. Помагат ни да съсредоточим вниманието си върху целите, които имаме за деня. Това само по себе си има потенциал за насърчаване на положителна и устойчива промяна.

Формулата за писане на ефективни убеждения, всъщност е доста проста.

Те винаги са написани в първо лице.

Започнете твърденията си с „Аз съм....”. Този вид мислене превръща утвърждения в изявления на идентичност. Това са мощни мотиватори за самостоятелна промяна. „Аз съм сигурен и уверен в себе си”, „Харесва ми да ям здравословна храна”, „Аз съм един любещ и състрадателен човек”, „ Аз обичам тялото си” са примери за изказвания, които биха били двигател.

Убежденията са написани в положителна посока.

Те винаги работят по-добре, когато са положителни, отколкото отрицателни. Така например, вместо да кажем:”Аз вече не се наслаждавам на вкуса на цигарите”, можем да кажем: ”Аз съм напълно свободен от цигарите” или „Аз съм здрав човек и обичам начина , по който тялото ми се чувства, когато избирам здравословния живот”.

Убежденията винаги имат емоционален заряд.

Вдъхвайте на твърденията си чувство. Използването на емоционални думи в убежденията е важно, защото има дълбока асоциация между емоцията, думите и соматичните преживявания. Така, че вместо да си казваме: „Аз трябва да прекарвам времето си с моите застаряващи родители”, опитайте с „Аз се чувствам щастлива и благодарна прекарвайки време с майка си баща си”.
Убежденията трябва да са написани в сегашно време и за сегашно състояние.

Напишете твърденията си така, както искате да се случат „тук и сега”, а не след време. Това означава „Аз съм щастлив и уверен”, вместо „След два месеца аз ще бъда щастлив и уверен”. Или „Аз съм секси и привлекателна”, за разлика с „Ще бъда секси и привлекателна загубвайки още няколко килограма”.

Това е стъпка, която причинява затруднения при много хора, тъй като се чувстват глупаво да кажат нещо писмено, в което те всъщност все още не могат да повярват, най-малкото на съзнателно ниво. Но не забравяйте, целта стояща зад убежденията ни е да се пренапише собственото ни подсъзнание.


Самочувствието ни
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Защо толкова се нуждаем от одобрение?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 2 декември 2013 г.

Депресията при жените. Зряла възраст

Взаимоотношения, работа и роли.

Стресът като цяло може да допринесе за депресията. Някои поддържат теорията, че по-често срещаната депресия при жените не се дължи на по-голямата уязвимост , а на конкретните напрежения, с които се сблъскват много жени. Тези натоварвания включват отговорностите у дома и на работа, грижите за децата, застаряването на родителите.

Както за жените, така и за мъжете, процентите на хора с тежка депресия са най-високи сред разделените и разведените. Качеството на брака, обаче може да допринесе значително за депресията. Липсата на интимна, доверчива връзка, както и явните семейни спорове са показали, че са свързани с депресията при жените. В действителност, степента на депресия се оказва най-висока при нещастно омъжени жени.

Репродукционните прояви при жените включват менструационния цикъл, бременността, безплодието, менопауза, а понякога и решението да нямат деца. Тези събития водят до колебания в настроението, което за някои жени е част от депресията. Хормоните имат ефект върху химията на мозъка, което контролира емоциите и настроението.


Депресията при жените. Пубертетът
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Симптоми на депресия при мъжете



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 26 ноември 2013 г.

Депресията при жените. Пубертетът



Преди пубертета има много малка разлика в честотата на депресия при момичетата и момчетата. Но на възраст между 11 и 13 години има рязък ръст в депресията при момичетата. До 15 годишна възраст, процентът на жените преживели голям депресивен епизод в живота си се удвоява. След това идва моментът на юношеството, където ролите и очакванията се променят драстично.

Напрежението в този период включва формиране на идентичност, отделяне от родителите, възникваща сексуалност, както и вземане на решения за първи път. Заедно с други физически, интелектуални и хормонални промени.

Това напрежение обикновено е различно при момчетата и момичетата. Много изследвания и прочувания в областта показват, че жените гимназистки имат значително по-високи нива на депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, както и проблеми в адаптацията.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Срамът
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 4 март 2013 г.

Планиране на бъдещето в настоящето


Не пропускайте днес, докато мечтаете за утре.

Задълбоченото планиране на бъдещето ни е от съществено значение за нас. Поставянето на целите в дългосрочен план ни помага да изчистим пътя от бодливите тръни, които има по него. Мислим за бъдещето на децата си , за развитието на бизнеса ни утре, за не достроената ни къща, за местата, които плануваме да посетим. Планове, планове и пак планове. А какво се случва с настоящето ни, докато бленуваме за бъдещето?

Има ли риск да пропуснем важни моменти от живота си , докато кроим планове за бъдещето? Да пропуснем как децата ни порастват, а ние сме затрупани от работа за да им осигурим по-добро образование и по-добро бъдеще. Мечтаейки за това как ще станат лекари или адвокати, изтърваме може би най-важното, да бъдат щастливи.

Колко полезно ще е това за тях? Може ли частният колеж и скъпият университет да заменят самотното и нещастно детство? Съмнявам се.
Плановете са като пътни знаци, които ни помагат да си представим пътя напред, но не трябва да изключваме момента , в който може да се отклоним. Това отклонение може да се окаже причина за нова , по-пълноценна посока. И тук идва ред на гъвкавостта. Тя ни помага да се справяме с новите предизвикателства на живота , с нещата , които не сме предвидили, и които не зависят от нас.

За това наслаждавайте се на живота тук и сега. Правете планове за бъдещето, но знайте, че нещата не винаги зависят от нас.


Къде се намира щастието?
Парите във взаимоотношенията ни
Колко сме щастливи и какво може да ни направи по-щастливи?



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Да бъдем над нещата

Настроени сме за едно събитие, което се случва точно сега, но на различно място. Например , мислим си за отдавна загубен приятел и получаваме имейл от него в този момент. Как да използваме това в романтичните си отношения. Цялото ни тяло, не само мозъкът, действа като интуитивен приемник. Ще дойде при нас под формата на вкус, мирис, снимка или усещане в тялото. Нахвърляме впечатленията си. Колкото повече се настройваме , толкова по-ясно е посланието. Когато двама души се сближават бързо, такива преживявания стават все по-чести, като интуитивен миг за здравето на любимия. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg