понеделник, 29 октомври 2012 г.

Опитът ли е най-добрият ни учител?



Здравият разум казва, че да, опитът ни е най добрият учител. Всъщност, уроците от опита ни са мощни, колкото по-болезнен, толкова по-силен е урокът. Болезнените последици от лошите решения ни учат да се адаптираме бързо и да променяме поведението си . Изгаряме се веднъж на горещ тиган и знаем, че от тук нататък трябва да използваме ръкавици и да бъдем по-внимателни. Асоциацията на болката с горещия тиган , стои здраво и трайно в съзнанието ни.

Но някои неща се случват рядко. Ако ние сме изправени пред някой риск веднъж в живота си, няма как да имаме вариант за справяне и вероятността да останем невредими е малка. Опитът ни не ни е научил, някои неща се случват само веднъж в живота.
Какво да правим в такъв случай? Как да излезем от конкретната ситуация невредими? Едно от основните неща е да запазим самообладание и да погледнем трезво и реално на нещата. Да помислим, ако трябва да помолим някой за помощ.

Подобни неочаквани ситуации са природните бедствия ,земетресения, наводнения, стихии. Нямаме власт над тях, а много често не знаем как да реагираме.

Хората, които са получили предупреждение, не винаги са склонни да се евакуират. Склонни са да си мислят, че всичко е наред и , че ще отмине, освен ако не видят кризата със собствените си очи. Но по това време вече може да бъде твърде късно.
Има някои решения за зависимостта ни от опита. Когато видим, че приятелите ни и съседите ни се евакуират, ние може да направим същото. Ние сме социални същества, така, че ставаме много по-мотивирани да предприемем действия ако те се възприемат като социална норма.

Неспособността ни да се справяме понякога с редките рискове не се ограничава само до природните бедствия. Подценяваме редките рискове като финансови сривове, запалени нефтени кладенци до спукана гума. Трудно предвиждаме рискове , които никога не сме виждали.


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova





Няма коментари:

Публикуване на коментар