Показват се публикациите с етикет чувства. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чувства. Показване на всички публикации

петък, 17 януари 2014 г.

Митове за стреса


Стресът е част от живота ни и играе изключително важна роля в него. Причина за много физически заболявания. Възможно е да има опустошителни психически последствия ако не му обърнем внимание и не работим съзнателно за намаляването му. Това може да ни накара не само да се чувстваме добре, да бъдем здрави, но и също така и да живеем по-дълго.

Много са митовете свързани със стреса, ето и някои от най-често срещаните.

Стресът е един и същ за всички.

Не, той не е еднакъв за всички и всеки го усеща по различен начин. Различен е за всеки един от нас. Това, което е стресиращо за мен, може да не бъде така за теб. За някои напрежението на работа е основен източник на стрес, докато други могат да виреят в такава среда.

Стресът винаги е лош за нас.

Според тази гледна точка, липсата на стрес ни прави щастливи и здрави. Но това схващане е погрешно, защото ние имаме нужда от него, особено в малки количества, той е като подправка в живота ни. Най-важното е да разберем как да го управляваме и кое количество е благоприятно за нас. Доброто управление на стреса ни прави продуктивни и щастливи, докато лошото управление може да ни накара да се провалим или да станем още по-стресирани.

Стресът е навсякъде , така, че не можем да направим нищо по въпроса.

Това също е мит, защото планирането на нашия живот зависи само от нас. Както и от нас зависи да не позволим стресът да ни затрупа. Ефективното планиране включва определяне на приоритетите, раздробяване на нещата на по-прости проблеми и решаването им едно по едно.

Много хора подвластни на стреса трудно определят приоритетите си, всички проблеми изглеждат нерешими и стресът е навсякъде.

Най-популярните техники за намаляване на стреса са най-добрите.

Не съществуват универсално ефективни техники за намаляване на стреса.
Ние всички сме различни, нашите ситуации са различни, реакциите ни са различни. Книги за взаимопомощ, индивидуални техники, всичко това може и да проработи, ако все пак имаме желание нещата да се подобрят. Консултирането със специалист е изключително полезно за изработване на индивидуален план за неговото управление.

Няма симптоми, няма стрес.

Липсата на симптоми не означава липса на стрес. В действителност за воалиране на симптомите с лекарства може да влоши положението. Много от нас не проявяват физически симптоми, въпреки че стресът е един психологически ефект. Усещане на безпокойство, недостиг на въздух или просто чувството, че всичко е наопаки през цялото време, могат да бъдат физически признаци за наличието на стрес. Чувстваме се претоварени, дезориентирани, имаме затруднения с концентрацията, това са само част от симптомите на стреса. Понякога изпитваме някои от тях, понякога е букет от емоции и чувства.

Само основните симптоми на стрес изискват внимание.

Този мит приема за „незначителни” симптоми като главоболие или стомашни киселини и ги игнорира. Незначителните симптоми на стрес са ранните предупреждения, че трябва да направим нещо.
Ако изчакаме, докато не започнем да чувстваме „големите”симптоми на стрес (като например инфаркт), може да е твърде късно. Трябва да се вслушаме в тези ранни предупредителни знаци. Промяната в начина на живот може да спаси живота ни, без да си даваме сметка за това.

Въздействието на стреса върху нас
Какво можем да направим когато стресът става поразителен?
Какъв е ефектът от стреса върху сексуалния ни живот?


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 8 януари 2013 г.

Да реализираме мечтите си през новата година!



Началото на новата година е идеалното време, в което да си направим равносметка на живота ни до момента. Изключително полезно е да отразим постиженията си през изминалата година, личностното си израстване, изпълнените цели и преразглеждането им за новата година.

След празниците в началото на годината имаме нужда от мотивация и вдъхновение за старт. Вдъхновението е творческата сила, която ни изпълва със страст и решимост да постигнем определена цел. То е водеща сила, която ни позволява да се движим в бурните морета на живота.

Нашето пътуване започва с една мечта, съдържанието на които са толкова разнообразни, колкото хора има на планетата. Всеки от нас има уникални качества , умения и опит, които го различават от останалите. Дори когато опитът е свързан със страдание, може да ни научи на решимост да правим нещата различни. Ние трябва да развиваме мъдростта си, да бъдем отворени към уроците, да имаме смелостта да говорим за себе си и да дадем глас на нашите чувства, желания и мечти.

Вдъхновението и увереността са основните неща по пътя към успеха.

"Всяка велика мечта започва с един мечтател. Винаги помнете, че имате вътре в себе си силата, търпението и страстта да достигнете звездите и да промените света."

Започнете да мечтаете!


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 5 септември 2012 г.

Токсично приятелство

Приятелите са съществен елемент за емоционалното ни здраве и благополучие. Това са хората около нас, с които можем да споделим тъга, страх, гняв или пък щастлива новина и ще ни накарат да се почувстваме по-добре ако сме тъжни или ще споделят с нас щастието ни. И все пак, много хора имат приятели, които може и по невнимание да си причиняват емоционална вреда, отколкото полза. Токсичният приятел може да предизвика сериозни проблеми и ние често не можем дори да осъзнаем , че коренът на проблема е един човек, който ние смятаме за истински приятел. Как можем да разберем ако приятелят ни е токсичен? Както и любовта, така и приятелството понякога ни заслепява. Никой не иска да вярва, че довереният ни приятел всъщност е токсичен. Въпреки това, има множество сигнали, които да ни помогнат да го разпознаем. След като ги открием, можем да се опитаме да работим върху връзката си или да я прекратим, изборът е само наш. Как се чувстваме преди, по време и след времето прекарано с даден приятел? Важно е да преценим настроението около този приятел повече от един път, за да определим точно ако тя или той е източник на негативните емоции и чувства. Шансовете са такива, че ако всеки път след среща с него или нея се чувстваме като изцедени или стресирани, следва, че тази връзка може да бъде вредна за нас. Имаме ли взаимно уважение или равни усилия за приятелство и от двете страни? Една от най-честите характеристики на токсичното приятелство е липсата на равновесие, на това кой колко взима и колко дава. В отровното приятелство , единият изглежда, че взима всичко, което може, без изобщо да предлага нищо в замяна. Този вид приятели може постоянно да се борят с някоя криза и очакват безусловна подкрепа и помощ от нас. Но при първия сигнал за проблем в собствения ни живот , те стават подозрителни и недостъпни. Ценят ли те моите чувства? Основен червен флаг, че приятелството не е здравословно е наличието на постоянен цинизъм. Ако този, който смятаме, за наш приятел постоянно има отрицателни забележки или отговор на всичко, което казваме или правим, то той може би е неподходящ за нас. Дали е щастлив с мен? Има хора, които по някаква причина не могат да бъдат щастливи , ако другите са нещастни. Ако е истински приятел, то той ще се радва заедно с нас на хубавите моменти в живота ни и ако сме нещастни ще ни помогне да излезем от тази ситуация. В крайна сметка, приятелят, който бихме искали да имаме е човекът, който ще ни бъде опора в труден момент, ще ни помага да мислим по-позитивно и да излезем от състоянието , в което сме. Може да изглежда крайно, но ако някоя от тези ситуации описва сегашната ви връзка с някой човек, време е да направите преоценка на приятелството и да определите дали си струва да запазите този човек в живота си или не. Така или иначе заслужаваме да имаме здрави приятелства с хора, които ни ценят толкова, колкото и ние тях. 


Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 6 март 2012 г.

Как да кажем „не” и да запазим добрите отношения?

Възможно ли е да задаваме граници без да се чувстваме виновни? Имала съм проблеми да кажа „Не!”. Много жени и мъже традиционно са се научили да не казват „не”, особено когато са изправени пред авторитетни фигури. Повечето от нас са израснали с това, че „не” не се казва на родители, роднини, учители, шефове. Възможно ли е това да е заради културата ни, пола ни, социалната или религиозна принадлежност, да се съобразяваме и да се молим. Често сме водени от страха от отхвърляне, да избегнем конфронтация или пък чувството за вина, да не нараним чувствата на другите. Разбира се, от изключителна важност за нас е да можем да кажем „не”, особено когато е необходимо да защитим границите си и да се придържаме към приоритетите си. Как обаче да кажем „Не!”. Например , ако мой приятел ми иска колата, неудобно ми е да му откажа, да бъда директна и да му кажа „не” или да му откажа дипломатично. За да бъда дипломатична , трябва да съм уверена в начина си на изразяване, за да тегля чертата. „ Предпочитам само аз да шофирам колата си.” „Важно е за мен , колата ми винаги да ми е под ръка.” „Не съм съгласна да дам колата си на някой друг .” „Обещах си ,че няма да позволя някой друг да кара колата ми.” Трудно ще му е да оспори някое от тези изявления. Задръжте докато човека отсреща осъзнае това, което искаме да му кажем. Може би , въобще не е очаквал да чуе „не” и ще му трябва време да асимилира казаното. В допълнение можем да използваме и „сандвич” метода за комуникация. Този метод започва с едно положително становище, посочва дипломатичното „не” по средата и завършва с друго положително становище. Например: „Разбирам, че имаш нужда от колата ми този уикенд. За съжаление , обаче предпочитам само аз са я шофирам. Надявам се, че може да се намери друго решение.” Изключително важно е за нас да сме самоуверени и със самочувствие.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 23 декември 2011 г.

Интуитивна съпричастност

Без видима причина внезапно усещаме чувството на дълбока самота или враждебност от човека, който ни се усмихва. Как да използваме това в романтичните си отношения. Чувствителността към природата на другите е ценно умение, но носи и опасност. Ако се чувстваме изцедени след срещата си с някой по време на парти, например, да обърнем внимание на това и да помислим преди да му дадем телефонния си номер. Научавайки се да „четем” чувствата на другите, ние ще подобрим романтичните си взаимоотношения. Например , когато усетим, че партньорът ни е имал лош ден или е напрегнат след разговор по телефона може да го успокоим или просто да го оставим да му мине. Тази съпричастност в комуникацията се задълбочава и увеличава в любовните партньорства.  

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 декември 2011 г.

Гибелта предизвикана от стреса



Как да се възстановим от него?

Празниците са си заслужили репутацията на стресиращ период. Ангажирани сме със социални събития, семейни събирани, намирането на перфектния подарък, пътувания, и всичко това е извън нашите редовни ежедневни задължения. В това време на годината капацитетът ни от ресурси се изчерпва и чувстваме товар, дори и задачите да са забавни и приятни, могат да бъдат твърде много за да ги понесем.

Всеки реагира по различен начин на среса. Някои от нас са по-спокойни , отколкото други. И това не е от факта, че знаят за стреса, а от начина по който се чувстват.
Стресът ни дърпа надолу. Негативните настроения като тревожност, вина и тъга, са склонни да се увеличават в момент на стрес. Дори и много балансираните, щастливци и късметлии го получават когато се срещнат с нещо стресиращо като задръстване или катастрофа.

По-вълнуващо е да се проследят различията във възстановяване от тези негативни настроения след стрес. Положителното настроение може да помогне за „връщане” на негативните последици от стреса.

Положителните емоции имат по-променливи връзки със стреса, отколкото отрицателните. Тоест, нашите позитивни настроения не винаги рязко намаляват стреса, поне не при всички. Като се има в предвид, че позитивните настроения са до известна степен начин да се „освободим” от ефекта на стреса, те могат да бъдат ресурс за помощ.

Така, че да се отпуснем , да си починем и да се насладим на очарованието на празниците. На тишината и даровете на този прекрасен сезон.

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Социалният опит, този, които ни кара да се чувстваме по-стари

Събития и преходи, които влияят на възрастта ни Много от нас се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото действително сме. Възрастта улавя субективната страна на живота ни, това е начинът, по който се ме. Редица социални преживявания ускоряват промяната във възрастовата ни идентичност с годините. Промяната, която настъпва е така нареченото субективно стареене. Това е динамичен процес, който зависи от условията и начинът ни на живот. Когато сме по-млади се чувстваме по-възрастни от действителната ни възраст, а на средна възраст сме склонни да се чувстваме по-млади. Все пак има определени групи от преживявания, които ускоряват процеса на субективното стареене. Това са много важни неща в живота ни, ролите ни през годините, стресът, здравето ни и, както разбира се щастието ни. Преходите, през които минаваме и ролите ни е тях Събития като смъртта на родител в детството, се случват твърде рано за някои от нас, това ускорява процеса на субективното стареене. Децата, които са загубили близък, преди да достигнат зряла възраст се чувстват значително по-стари от връстниците си, които имат живи и здрави родители. Стресът и несгодите Постоянният стрес влияе на физическото и психическото ни здраве. Вихрушките в живота ни, включително и финансовите проблеми свързани с работата ни също имат силен ефект върху това да доживеем старини. Стресът и несгодите ни карат да се чувстваме по-стари, карат ни да мислим негативно. Тийнейджъри, които се чувстват в опасност в квартала си и са свидетели на насилие, се чувстват по-стари от връстниците си, които живеят в по-сигурни квартали. Здраве, благоденствие и благополучие Появата на сериозно заболяване, напомня за собствената смърт и ускорява процеса на субективно стареене. В допълнение към физическите здравословни проблеми, степента на психическото здраве има мощно влияние, върху това как се чувстваме. Когато сме щастливи, около нас има положителни емоции, спокойни сме, с много по-склонни да се чувстваме по-млади. От другата страна , когато в по-млада възраст идентичността е свързана с отрицателен ефект, чувстваме се нервни, уплашени и нещастни. Когато в зряла възраст сме удовлетворени от живота си и сме положително настроени, се чувстваме значително по-млади от истинската си възраст. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Езикът на тялото. Зелена и червена светлина

В предната статия писах, за това колко много говорим чрез тялото си. В едно добро партньорство разчитането на това, какво ми казва той/ тя се превръща в един барометър за това, на къде отива връзката и какво се случва с нея. Лично аз когато видя зелена светлина на езика на тялото на партньора ми , продължавам с това, което правя. Продължавам , защото знам, че чувствата са положителни към мен и поведението ми. Въпреки това, когато видя червена светлина, аз се спирам и се опитвам да променя поведението си, докато не видя пак зелени светлини. Този процес на зелени и червени светлини гарантира, че лесно може да разчитате тялото на партньора си и на това, което ви казва. Това тренира също усет към чувствата на партньора, дори когато той /тя не ги предава с думи. Помага за осъзнаване на чувствителността, ставаме по-емпатични във всяка една ситуация. Убедени и щастливи сме , когато знаем исканията и желанията на човека до себе си. Обръщайки повече внимание на групи от прости знаци на езика на тялото можем да извървим един дълъг път във връзката си. Използвайте ги, за да знаете какво партньорът ви чувства. Ще бъдете по-привлекателни, по-убедителни и по-съпричастни. 

Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 14 септември 2011 г.

ТРЕВОЖНОСТ

Тревожността е част от нашия живот, нормална реакция на стрес. Това е емоция, при която сме напрегнати и притеснени. Чувстваме се тревожни преди изпит, преди среща, преди важна сделка или когато вървим по тъмна улица. Този вид тревожност е полезна, тя ни прави по-бдителни и внимателни. Обикновено приключва в момента, в който ситуацията, която я е предизвикала, приключи. За много хора обаче, тревожността не отминава, а по-скоро се влошава с течение на времето. Имат болки в гърдите или кошмари, страхуват се да напуснат дома си. Хората, страдащи от тревожно разстройство са предмет на интензивни, продължителни чувства на страх и страдание, без очевидна причина. Състоянието превръща живота им в непрекъснато безпокойство и страх, може да се намеси във взаимоотношенията им със семейството, приятели и колеги. Консултирането е ефективно за намаляване на симптомите при тревожните разстройства. Използваните техники могат да ни помогнат да преструктурираме своите тревожни мисли, тълкувания и прогнози в по рационални и по-малко тревожни. Тревожните разстройства са голяма тежест за засегнатите лица, както и за техните семейства и приятели.

 Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg