четвъртък, 8 септември 2016 г.

Можем ли да имаме интимност без секс?





И можем ли, да правим секс без интимност?

Сексът с интимност е двигателят, който кара връзката ни да върви. Липсата му означава, че нещо се случва.

Сексът е чудесен начин да се свържем един с друг, да изпитаме екстаз, да се насладим на чувствата си. Интимността е опознаване, истинска близост. Издига секса в нещо духовно.

Когато се намираме в областта на интимността, ние губим контрол. Лицето, с което сме интимни може да бъде източник на огромно щастие, но може да ни донесе и безкрайна болка.

Никой неможе да ни нарани така, както човекът, с когото сме интимни.

Сексът без интимност може да бъде прекрасен. Но когато влезнем в областта на интимността, залозите значително се покачват. Когато сме интимни ние създаваме истории заедно.

Интимността е чуден дар и истинско предизвикателство.

Интимността и сексът често са свързани и това е разбираемо. Но не винаги вървят ръка за ръка, има и моменти на разграничение.

Но когато те са заедно, можем да кажем, че това е любов.


Когато отношенията приключат

Имаме нужда от пространство
Лечебната сила на любовта

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 24 юни 2016 г.

Когато отношенията приключат


Често разговарям с хора, които са осеяни с тревога за това, дали всичко е наред в тяхната романтична връзка. Раздялата с дългогодишен партньор е изключително трудно нещо, за всички.

Ето някои от нещата, които са „светещи червени лампички” за връзката.

Доверете се на емоциите си. Ако се чувствате, в повечето пъти несигурни и тревожни за връзката си, трябва да обърнете внимание на тази „лампичка”.

Не сме прекалено чувствителни, несигурни, нуждаещи се и ирационални през цялото време. Склонни сме да изпадаме в такива емоции, за да избегнем изправянето пред възможността връзката ни да е неустойчива. Вместо да се критикуваме за чувствата си, по-добре да ги вземем на сериозно и да поговорим с партньора си за тях. Ако той обичайно ви отхвърля, това отхвърляне се превръща в показател за това, че връзката просто не може да е приложима. Манипулации чрез обвинения и втълпяване на чувство за вина, отключва признаци на токсичен съюз.

Доверие и надеждност. В основата на здравословната любов и приятелство е вярването, че хората ще направят това, което казват , че ще направят. Много е важно партньорът ни да е надежден. Ако живеем с безпокойството, какво ще се случи утре и дали той няма да ни разочарова, това е основен проблем в отношенията ви. Ако живеете с усещането, че консумирате само корички и трохи от връзката си, то тогава връзката ви, няма достатъчно храна, за да ви направи щастливи.

Доверие в интуицията. Колко често сте и се доверявали и тя ви е лъгала. Предчувствията ни са предупредителни знаци, не всеки път се вслушваме в тях. Казват ми: „Отдавна усещам, че нещо не е наред!”. Понякога игнорираме интуицията си години наред, вместо да се вслушаме в нея и да направим нещо.

Поговорете с партньора си за това свое усещане, попитайте го той какво мисли.

Опитът. Важно е, когато около партньора си се чувствате неудобно, неприятно или сте притеснени, нащрек за спъване и преминаване към борба. За да се развиват добре отношенията ви, трябва да се чувствате в безопасност, сигурно и удобно около семейството и приятелите. Знаете, когато нещата започнат зле, вероятността да се подобрят с времето изисква усилена работа.

Несигурността. Това е известие, за сериозен проблем, ако се чувствате несигурни в по-голяма си част от времето, както и нивото на ангажимент при двамата партньори. Не носите вина ако несигурносттa във вас се надига. Говорете с любовта си за тази несигурност, за вашите чувства, притеснения и вижте как ще се чувствате след този разговор. Може би има неща, върху , които си струва да поработите заедно с партньора си. Трябва да се чувстваме сигурни и спокойни с любовта си, а не да бъдем притеснени в тяхно присъствия.

Лечебната сила на любовта
Любовен кодекс
Имаме нужда от пространство

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 16 май 2016 г.

Как се отдалечаваме от партньора си?


Даването на по-голямо пространство може да ни направи по-близки.

Чувствате ли се емоционално отдалечени от вашия съпруг или партньор? Повечето разговори са чисто „служебни” – свързани с децата, графика на работа или домакинството. Дали партньорът ни изглежда незаинтересован от нас и прекарва все повече времето си сам? Дали той или тя избягват интимността?

Емоционалното разделение е често срещано явление в отношенията, още повече ако те са дълготрайни. То обикновено се развива бавно, което го прави лесно за пропускане, докато пропастта става значителна. Причините това да се случи са много и зависят и от двамата партньори.

Той жадува да бъде сам.

Много двойки, особено тези с малки деца, получават малко или никакво време за себе си. Слага слушалките и се потапя в Интернет или в някое предаване, или в телефона. Ако подозирате, че партньорът ви има нужда да бъде сам, то поговорете за това. Обсъдете възможностите това да се случи.

Чувствате се депресирани.

Ние често отговаряме на високите нива на стрес като се оттегляме. Стрес в работата или емоционален стрес вкъщи, това е нещо, което влияе изключително много на връзката. Обсъдете възможните опции за намаляването и управляването на този стрес. Семейното консултиране е подходящо в такъв момент.

Партньорът ми все нещо се губи.

Дали вашият партньор не инвестира време и усилия все да прави нещо, да майстори? Дали това не е избягване на интимност ? Или тя все чисти или все нещо подрежда. Дали не сме отдавна емоционално разделени? Ако е така, то е време да седнете и да поговорите. Не го правете в движение.

Основната причина една връзка да се разпадне е липсата на качествена комуникация. Разговори, свързани с това кой как се чувства, какво би искал да промени и как е възможно да се направи това ЗАЕДНО!


Лечебната сила на любовта
Имаме нужда от пространство
Любовен кодекс

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 29 март 2016 г.

Какво да правим с негативните си емоции?



Стресът, ядът, срамът, цинизмът, гневът, вината, мъката и страхът имат нещо общо – карат ни да се чувстваме зле. Мои клиенти често ме питат, какво да правя, когато тези отрицателни емоции се покажат.

Първият ми отговор е:” Не се опитвайте да се почувствате по-добре.”. Всички наши емоции, включително и това, което наричаме отрицателни емоции, имат за цел да ни кажат нещо. Най-лошото, което можете да направите е да игнорирате нещата.

За момент нека емоциите просто ги има. Тогава,

Издишайте.

Преди на направите каквото и да било.

Приемете дискомфорта като знак, че сте истински жив. Вашето съществуване включва цялото ви, не на части. Несигурността, мизерията, страхът от отхвърляне, идват за да ни научат на нещо ново. Ако пренебрегнем емоциите си в такива моменти, те ще се отразят на нашето щастие, така или иначе. Трябва да присъстваме на това, което преживяваме сега, за да извлечем мъдростта, която ще ни даде.

Не бихме се почувствали доволни от това, което имаме и това, което сме, ако не можем да оценим текущото си състояние, без значение с какво сме се сблъскали. Когато затворим или игнорираме част от съществуването си, затваряме част от себе си.

Повечето емоции са реакции на това, което сме си представяли, че в този момент трябва да бъде. Те представляват или незадоволени очаквания или страхове, че няма да получим това, което искаме. Бъдете любопитни за това, което ви липсва.

Любопитството е най-недооценената емоция. Тя не се преподава като положително емоционално състояние. Интересувайте се от това, което се случва в мозъка и тялото ви, вместо да мъдрите кой е прав и кой крив.

Вглеждайки се в себе си, имаме възможност да дадем думи на емоциите си. „Аз съм тъжен, защото…” или „Аз скърбя, защото …, аз съм разочарован, наранен, обиден ….” Разбирането на механизма, задействащ тези емоции ще ни даде идеи, за това какво да се направи по-нататък. Болезнената енергия ще се разсее.

Да обърнем внимание на света около нас.

Къде се намираме, какво имаме, тава, което обичаме и това, което е добро за нас. Нека тази реализация застане срещу другите ви емоции, като част от хармоничното взаимодействие на живота. Балансирайте благодарност с тъга и страх от неизвестното, състрадание с чувството на неудовлетвореност и разочарование, страст с гняв, вяра със загуба, надежда с негодувание. Ние хората имаме чудесна способност да чувстваме повече от едно нещо в даден момент.

Не можем да чувстваме най-големите радости в живота, без да чувстваме и нещата, които ни дърпат надолу. Мозъкът ни има ключ за включване и изключване. Не можем да изключим някои емоции, без способността ни да чувстваме страст и любов да отслабне.

Да приемем, че както има светлина, така има и сянка, за да не пропуснем момента на ценното си съществуване. Всяка емоция предлага малко мъдрост, която можем да вземем със себе си, по пътя на пътуването.

Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?
Животът е несправедлив или ние просто трябва да се справим с него?

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

вторник, 16 февруари 2016 г.

Всички споделяме общи истории...



„Чувствах се нещастна, знаех, че в хладилника има шоколад , и че трябва да го изям за да се успокоя...“; „Събуждам се с мисълта за закуска и си лягам с мисълта, какво ще ям на другия ден...“, „Храната ми дава спокойствието, от което имам нужда. Още няколко калории няма да навредят“, „Започвам да се храня здравословно от утре, а днес ще изям каквото имам ...“, „Храната е единствения начин да общувам със семейството си...“, „Не мога да се контролирам. Чувствам се нещастна докато не изям цялата купа сладолед...“, „Успявам да избягам от нездравословните храни за няколко дни, после поглъщам 10-торно повече и се чувствам виновна...“; “Колкото по-огромна стана, толкова повече имам шанс да ме забележат…”; „Искам да го изям, искам да го изям, искам да го изям…”

Тези и още много други истории споделяме ние , живеещи в бързото, често стресиращо общество.

Споделяме ги тихо, понякога със срам, само пред най-близките си приятелки. Говорим сами със себе си и си казваме, че трябва да престанем, но на другия ден продължаваме.

Иска ни се някой да ни разбере, да поговорим за това, но понякога бремето е толкова голямо, че нямаме сили за това. А това е нашата голяма тайна, пазили сме я прекалено дълго време и ни тежи.

Това са част от причините да решим да създадем достъпна група за взаимопомощ, в която да можем да разкажем историите си, да си помогнем взаимно, да разберем последиците от продължаването на този начин на живот. Пространство, където да кажем всичко това на глас.

Може да се включите в първата "Група за взаимна подкрепа" на 22 февруари от 19:00 часа в Читалище.то. София

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

петък, 22 януари 2016 г.

Какво е психодрамата?


Психодрамата е замислена като метод на групова терапия, който ползва и изключително цени спонтанността и креативността на участниците в процеса на промяна.

Създаден е от Джейкъб Морено в началото на ХХ век.

Според него „ Психодрамата може да се дефинира като наука, която изследва „истината” посредством драматични методи. Тя се занимава с междуличностните отношения и личния живот на хората ”.

„Психодрамата се занимава с реални житейски ситуации, .. не разчита на интервюта, въпросници и доклади. Хората всъщност се изследват ... докато се движат и говорят или действат в определена ситуация” („Основи на психодрамата”, Морено).

В своя реплика към Фройд, направена през 1912г. Морено казва: „И така д-р Фройд, аз започвам от там, където Вие спирате...Вие анализирате сънищата (на вашите пациенти), аз се опитвам да им вдъхна куража да продължат да мечтаят”” (от „Да говорим, играейки” на П. Дьоларош).

Автор: Елена Евстатиева




сряда, 13 януари 2016 г.

Взаимоотношения




Всяко решение, което взимаме е свързано с прогнози за бъдещето.

Никой от нас няма кристална топка, която да ни позволи да видим напред. Най-доброто, което бихме могли да направим е да поемем бъдещето си, което много прилича на миналото ни. Всъщност целта на паметта ни е да съхрани минали преживявания, които да ни помогнат да предвидим какво следва.

Използвайки миналото си за да предскажем бъдещето, може да бъде много ефективна стратегия, но само толкова, колкото личните ни преживявания са подобни в момента.

Понякога нашите минали преживявания могат да ни съблазнят да си мислим, че държим под контрол настоящето, когато в действителност не е така.

Половин век на изследвания в областта на взимане на решения на човека показва, че ние не сме особено добри в това. Нашите умове често ни заблуждават, че имат необходимата информация за взимане на решението.

Хранене, здраве, секс, отношения, често правим лош избор, не защото не знаем, а се подвеждаме от миналия си опит. Интуицията ни е огромен коз, но и тя ни подхлъзва понякога.

Повтаряме ли, неуспешния си минал опит?

Опарили сме се веднъж, болката е мощен учител, не трябва да изгаряме себе си няколко пъти, за да се научим, опасно е и боли.
Но болката може да разруши нашия живот и личностното ни израстване. Твърде често сме свидетели на един ранен отказ или връщане назад. Ние хората сме сложни , поведението ни варира в зависимост от ситуацията и много други фактори.

Не е лесно да се изправиш срещу гняв и обиди от любим човек.

Но ако се опитате да го управлявате и не отвърнете на това, то различното поведение, рано или късно, ще контрастира. Това е една благоприятна среда, в която избликът на ярост може да се почувства различен.

В името на себе си и на хората, които означават толкова много за вас.

Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Скрити в черупката си
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg