сряда, 29 май 2019 г.

Психодрама Ателие Wake up 2019





В рамките на Wake up 2019г.

Какво е Психодрама?


Психодрамата е за всеки, който желае да преживее спонтанността и магията на работата с методите на действие.
Психодрамата е метод на терапия, който използва и изключително много цени спонтанността и креативността на участниците. Създателят на Психодрамата е д-р Джейкъб Леви Морено.

В основата на този метод седи схващането, за човека като изпълнител на роли. Всеки един от нас има определен набор от роли, които определят поведението му. Използва се като групов или индивидуален терапевтичен метод за работа с деца, подрастващи и възрастни в цял свят.

Може да пътувате с машина на времето, да посетите вътрешните си джунгли със скрити съкровища, да се пренесете в миналото, настоящето или да погледнете в бъдещето,където да намерите бистри потоци, от които да почерпим сили, любов, утеха, живот ...... За всекиго има по нещо!

сряда, 8 май 2019 г.

Нежеланите очаквания от една връзка


Как да се освободим от тях?

Мълчаливите споразумения, неизказаните правила.
Най-ранните ни взаимоотношения оказват огромно влияние върху поведението ни, решенията, които взимаме, нашите съзнателни и несъзнателни мотиви. Те нарастват от предположения, очаквания, убеждения, за които не говорите, но сте отговорни за тях.
Негласните споразумения звучат по следния начин:“Неговата майка коментира моите готварски умения, но аз премълчавам това“ или „ Поела съм всички домакински задължения, не ми харесва, но го правя“.

Такива „споразумения‘‘ могат да продължът безкрайно, често без разговори, защото има страх, вина, задължение и още много чувства.
Тъй като не споделяте тези неща на глас, те водят до усложнения във връзката, мислим си, че партньорът ни разбира или чакаме да се сети и да направи нещо.

Защо стоим в тях?

Страх. Някои мълчаливи споразумения се ръководят от страха ни, че ако проговорим, ще се разголим и другите ще ни опознаят. Защо нямаме смелостта да изразим истинските си чувства пред любимите хора? Защо неможем да говорим за амбициите си на работното място? Отговорите са прости: Страхуваме се, че ще ни наранят, ще престанат да ни харесват и обичат, може би дори ще ни напуснат. Също така, се страхуваме да признаем това, което наистина искаме. Но премълчаването на желанията и нуждите ни, не ги карат да си отидат. Това просто намалява вероятността да получим точно това, от което имаме нужда.

Многопластови. Тихите споразумения обикновено са свързани с множество убеждения, чувства и очаквания. Опитите да се справим с всички слоеве на мълчанието, могат да бъдат страшни и трудни. Опитайте да започнете като за начало с най-горния слой. Какво има там? Как се чувствате? Може да се окаже трудно да разкриете всички слоеве, да останете неразбрани, един или двама от вас могат да се претоварят, би било болезнено до известна степен. И все пак, след като повдигнете завесата на чувствата и желанията си, те могат да ви осигурят по-стабилна основа за истинска и автентична връзка.

Промяна и трансформация. Негласните споразуменя се случват плавно. Точно както отношенията между хората минават през етапи, така и те се променят. Премълчавайки нещата, обаче вие също се променяте, без да го усещате. Бавно и мъчаливо, плавно, без дори да се усетите, се превръщате в един постоянно недоволен човек. Не чувствате нещата около вас, не чувствате хората около вас, не чувствате живота, може би сте спрели да живеете, но можем ли да сложим живота си на пауза и ако можем, колко дълго бихме стояли там. Хората сме издръжливи, някои от нас могат да изкарат дълго време, но рано ли късно, колкото и да успявате да премълчите, нещата просто излизат. Понякога болезнено, може би ще преминете през катарзис, но магията на живота докосва и вас.
Всичко е въпрос на време, най-хубавото предстои!

Щастието
Какво всъщност означава да обичаш себе си?
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg


четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Група за личен опит чрез психодрама

Следваща среща 4.05.2019г.


Психодрамата е за всеки, който желае да преживее спонтанността и "магията" на работата с методите на действие. Независимо дали фокусът ви е професионален или лична терапия, ако се интересувате от творческо проучване на себе си, вашите взаимоотношения и живота си, използвайки действия, както и думи, можете да оцените и да усетите наслада от психодраматичния метод и личните освобождения, самоизразяване и прозрения, които тя успява да извлече от всеки един участник. Психодрамата е метод на групова терапия, който ползва и изключително много цени спонтанността и креативността на участниците в процеса на промяна.

Група за личен опит през психодрама е вариант на групова работа, насочена към себепознание с психодраматични методи. Целта на този вид група е изграждане на хармония в себе си, в семейството, в работата, в обществото.
В груповите срещи може да посетим вътрешните си джунгли със скрити чудовища и съкровища, може да пътуваме с машина на времето и да се пренесем в минало, настояще или бъдеще, където да намерим бистри и свещени потоци, от които да почерпим сили, любов, утеха, живот… Всеки, които има желание или необходимост да се срещнеш със самия себе си, ако смяташ, че е време да промениш курса на плаване с Лодката на Живота и се виждаш като странстващ пътник из дебрите на душата, това е твоето място.

За кого е групата по Психодрама?
- За тези, които се стремят към повишаване на психическия комфорт и здраве.
- Подходяща е за всеки, който не спира да търси.

Водещи:
- Галя Атанасова – Психодрама асистент; Психолог, практика с деца, възрастни, Опит с групи.

- Елена Манолова – Психоддрама асистент(предстои завършване на нивото); Онлайн психологическо консултиране; Опит с групи над 10 години. През 2010г. създава блога Живей съзнателно. Има публикувани статии, свързани с междуличностните отношения, чувствата, емоциите ни, психичното ни здраве.

Включването в групата става след провеждане на индивидуално интервю, което е безплатно. Групата ще стартира при записали се минимум 6 човека.

Време на провеждане на групата - веднъж месечно от 9 до 17.30ч..
Продължителност на провеждане - 200 часа
Място на провеждане: Център за изкуства и себепознание "Пълдин АРТ Клуб" гр.Пловдив
Следваща среща 6.04.2019г.

За повече информация и записвания:
Елена Манолова - 0879 855 786
Галя Атанасова – 0878 688 993

вторник, 9 януари 2018 г.

Фините признаци на депресия


Хората, които са депресирани не винаги го показват


Депресията може да изглежда като много неща. Понякога хората, които са депресирани, очевидно страдат. Симптомите включват летаргия, липса на апетит, ниско либидо, социална изолация и намален интерес към ежедневните дейности, безсъние. Това са видими симптоми на депресия, които са неоспорими. Има обаче и хора, имащи депресия или депресивни епизоди, които не са чак толкова очевидни.

Може би се питате "В депресия ли съм?". Работите много, избягвате да виждате приятелите си, потапяте се във видеоигрите или Интернет, за да отклоните болката си. Една от най-големите особености на депресията е, че причинява изключително високи нива на емоционална болка. Като човешки същества Не обичаме да изпитваме болка. Интуитивно ще търсим начини за облекчаването и, независимо дали тези средства за бягство са здрави или не. Крайната цел е да спре да боли.

Строги и изискващи родители, префекционизъм навсякъде, постоянен тормоз, много тинейджъри живеят в такива условия. Голяма част от тях са изключително наранени отвътре, но се усмихват отвън. Когато човек е млад, успява да скрие депресията толкова добре, че никой не може да каже, че го боли и страда. Някои са депресирани, може би даже имат самоубийствени мисли, но никой не подозира за това.

Как можем да разчитаме признаци на депресия, които не са очевидни?

Проповеднически промени - дори фините промени в поведението могат да показват, че нещо е "грешно". Някой, който е изключително трудолюбив, има затруднения да изпълни задачите си или изглежда немотивиран.

Промените в личността - изглежда "изключен". Може би е раздразнителен или има нещо в настроението му, което изглежда "различно" от начина, по който обикновено действа. Това може да е депресия.

Негативна перспектива - непрекъснато говори за това, как не вижда смисъла в нещата или се чувства безполезен или дори, че не се обича, това е знак за депресия.

Лошо самоизображение - дали това е нещо, с което човек непрекъснато се бори , има негативно възприятие за себе си и казва неща като "Аз съм провал", са показателни за депресия.

Депресията не изглежда еднакво за всеки. Точно както една дреха изглежда по-различно на приятеля ви, депресията изглежда съвсем различна за всеки. Ето защо е полезно да се погрижим за промените в поведението на нашите близки. Трябва да сме сигурни, че обръщаме внимание и осъзнаваме какво правят специалните хора в нашия живот, да им помогнем да получат помощ. Понякога човек не знае, че е депресиран и вниманието към неговите симптоми може да бъде полезно за него.

Ако сте се борили с депресията сами имате предимство- опит от първа ръка.

Използвайте своя житейски опит, за да сте наясно с това, през което минават вашите приятели и семейство. Можете да помогнете повече, отколкото си мислите.

Депресията не е само чувството на тъга
Защо самотата ни наранява толкова много?
Усмихнатата депресия


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Щастието



Ех, щастие, това неуловимо състояние. Философи, теолози, психолози, дори и икономисти отдавна се стремят да го дефинират. От 90-те години на миналия век цял клон в психологията, позитивната психология е посветен на това да го закрепи и да го разпространява.

Изследванията показват, че щастието не е резултат на подскачане от една радост към следваща. Постигането на щастие обикновено включва времена на значителен дискомфорт.
Парите са важни за щастието, но само до определена степен. Те купуват свободата, да не се притеснявате за битовизмите в живота, жилище, храна, сметки, дрехи.

Тайната на щастието

Генетика, житейски обстоятелства, постижения, семейно положение, социални взаимоотношения, дори Вашите съседи - всички влияят за това, колко сте щастливи.

Така и индивидуалните начини на мислене, и изразяване на чувства. Изследователите смятат, че голяма част от щастието ни зависи от нас самите, това е личен избор. Редовното отдаване на малки удоволствия (като топли бани!) или срещи с приятели, включването в предизвикателни дейности, поставянето и изпълняването на цели, поддържане на близки социални връзки и намирането на цел извън себе си, са действия, които повишават удовлетворението от живота.

Какво всъщност означава да обичаш себе си?
Само ако ...... тогава ще бъда щастлив.
Скрити в черупката си


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

понеделник, 18 декември 2017 г.

Негативните хора около нас



Възможно ли е да повлияем на хората около нас да бъдат по-позитивни, без те да знаят.

Няма нищо по-досадно някой да се оплаква непрекъснато и винаги да има какво негативно да каже. Ако имате късмет можете да се отдалечите или да намалите контактите с тези хора, но ако отрицателно мислещият е от близкия Ви кръг като колега или член на семейството, трудно можете да избягате. В тези ситуации е полезно да имате инструменти за справяне. Не само за да се предпазите от негативната енергия, но и да превърнете негативното мислене в положителна посока. Един от най-ефективните начини да се повлияе върху мисълта на някой друг е като пренасочите вниманието му към друго нещо.

Това, за което мислим и говорим е акцентът, на който обръщаме внимание. Има само две неща в живота, които ни карат да правим това, нещата, които ни карат да изпитваме емоция.

Неща, които Искаме и неща, които Не искаме. Всичко около нас, за което мислим, че причинява някакъв вид значима емоция, може да бъде сортирано в една от тези две категории. Безпаричие, загуба на работа, предателство, смърт на любим човек – всичко, което не искаме. Семейство, домашни любимци, приятели, рождени дни, пътувания, приключения – всичко, което искаме.

Може би не е изненадващо, че негативно говорещите през цялото време, фокусират вниманието си върху нещата от живота, с които не са доволни и не харесват. Това, което не осъзнават е, че мисленето работи към мястото на където е насочено и това е т.н. модел на активиране/ забраняване. Това означава, че когато обръщате внимание на отрицателните неща, буквално възпрепядствате способността си да виждате положителните неща и обратно. Хората прекарващи много време фокусирани към негативното все по-трудно виждат хубавите неща около себе си.

Това е неприятно за тях, но ако трябва да сте наоколо, започва да влияе и на Вас. Добрата новина е, че вниманието не е фиксирано и положителната мисъл може да си проправи път. Понякога, това от което се нуждаят е малко помощ от Ваша страна, да насочите вниманието към хубавите неща. Да говорите положително и да мислите положително.
Първоначално те няма да могат да мислят за нещо положително или вероятно ще се върнат към отрицателния си поток от мисли. Но не се отказвайте, това изисква време.

Когато насърчавате някой да насочва вниманието си към по-желаните аспекти на живота, забелязвате положителната промяна в изражението на лицето и езика на тялото. Когато хората говорят за положителни събития, които ги карат да се чувстват добре, започват да се усмихват повече, това е почти неволна реакция. Заслужава си усилието!

Какво да правим с негативните си емоции?
Не сме доволни. Как можем да променим нещата?
Самокритиката – колко полезна е тя за нас?


Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Ние ли сме си най-големия враг?





Как да победим самокритиката?

Живеете с негативни мисли, често се критикувате, не се грижите за себе си, постоянно се сравнявате с други хора, които смятате, че са съвършени. Когато сгрешите, мислите, че само Вие грешите и това е ужас, недостатък, който имате. Да бъдеш най-големия си враг е изключително изтощително. Отнема голяма част от силите Ви, сякаш Вашите грешки са най-лошите, Вие сте най-некадърния.

Депресията и безпокойството често се дължат на самокритичния глас, който Ви побеждава, преди да започне да Ви ограбва. Страхувате се, отвращавате се от съжалението, което ще последва.
За да се чувствате по-добре, бъдете истински човек.

Определете негативните си мисли.
Те може толкова да са се автоматизирали, че дори да не ги забелязвате. Опитайте се да ги хванете, ако трябва напишете ги, за може да видите дали не следвате някой модел.
„Аз съм провал”; „Скучна съм”; „Не мога нищо да направя като хората”; „Виновен съм”; „Нищо не върша”. Това са стрели насочени срещу Вас.

Определете общите условия
Сега, когато виждате стрелите, които насочвате към себе си, нека да видим дали можете да дефинирате термините, които използвате. Например „неуспех” – Какво е за Вас? Някой, който не е успял в нещо. Кое е обратното? Може би ще видите, че да успеете или не успеете в различни неща, в различно време, има различна стойност.

Какви са доказателствата за и против Вашата самокритика?
Какви са доказателствата в полза на етикета „неуспех”? Може би не сте се справили добре на изпита или интервюто, но днес не Ви е ден. Може би утре ще е по-добре. Също така, кое е и „успех” за Вас. Имате добри приятели, справяте се на работа, опитвате се да бъдете добър човек. Претеглете доказателствата за и против.

Каква е предимството да критикувате себе си?
Някои хора смятат, че трябва да критикуват себе си, за да се мотивират. Ако имате куче, тогава осъзнавате, че викането и крясъците няма да Ви доведат до никъде. Ако самокритиката работи тогава хората, които правят нещата, ще се мразят. Дали Вашата самокритика наистина Ви помага да постигнете целите си? Или Ви побеждава?

Заменете самокритиката със самонадеяност.
Опитайте това в продължение на една седмица. Вместо да се съсредоточите върху това, което не правите перфектно, опитайте се да се похвалите за пет неща всеки ден. Това може да включва прости неща, като например работа, любезно говорене на някого, хранене със здравословна храна или полагане на усилия да се почувствате по-добре. Ако полагате усилия в работата или упражнението си, опитайте се да си спечелите похвала - дори и само за това. Колкото повече се възнаграждавате, толкова по-вероятно е да продължите напред.

Наистина ли трябва да се оценявате?
Не Ви ли е хрумнало, че всъщност не трябва да се оценявате? Ами ако премахнем тази самокритична, оценяваща част от мозъка Ви за един ден? Да предположим, че вместо да се оценявате, решавате да се съсредоточите върху конкретните си цели - като упражнения, работа и правене на добри неща за други хора, включително за себе си. Можете да постигнете целта си, без да критикувате себе си. Опитайте.

Заменете оценката с наблюдението и приемането.
Вместо да измервате, сравнявате и оценявате себе си, просто помислете само за себе си, а после и за себе си. Вземете например правенето на упражнения. Нека си представим, че Вашето упражнение за деня е да се разхождате 40 минути. Вместо да се измервате и критикувате, наблюдавайте се какво правите. За мен може да се окаже, че ходя по магазините, слушам докато ходя за да науча испански, денят е слънчев и днес ще работя по-малко. Няма оценки.

Опитайте да се приемете такива, каквито сте, докато продължавате да се движите към целта си. Приемането на себе си означава, че се виждате реалистично в настоящия момент, без осъждане. Можете да се освободите от самокритиката, като приемете кои сте и казвате: "Знам, че не съм съвършен, точно както всички, които познавам, но мога да го приема. Мога да приема грешките си; Мога да приема моето безсилие и мога да приема, че имам незавършена работа. Имам цели. Приемам това. "

Освобождаването от самокритиката Ви позволява да се отдръпнете от депресията и безпокойство, да се освободите от бремето, което сте наложили върху себе си.
Не е нужно да си най-лошият си враг.
Как можем да помогнем на себе си по време на депресия?
Симптоми на депресия
Депресията при жените. Зряла възраст

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

сряда, 27 септември 2017 г.

Компромисите, които не трябва да правим





Всички дългосрочни отношения включват компромис. Сливане на два живота в едно, разрешаването на големи проблеми и справянето с по-малки такива. Къде да отидете на почивка, коя паста за зъби да използвате, кой филм да гледате, и т.н. и т.н.

За някои от нас въпросът дали се разбираме или се компрометираме твърде много е от изключително значение още в началото. За други, това може да дойде по-късно, след като блажената любов запoчне да избледнява и грешките или недостатъците на партньора започнат да стават по-очевидни.

Да можете да разговаряте и да намерите компромис, често е знак за здравословна връзка. Някои компромиси, обаче са толкова значими, че не трябва да се правят с лека ръка.

Скриване на ключови аспекти от нашата същност. Тревожим се, че партньорът ни ще се почувства заплашен, объркан или раздразнен от значими аспекти на нашата личност, стремежи, вярвания, дейности, приятели. Обаче, като направим това, ние прекъсваме части от нашето „аз”. Докато можем да се справим с това в краткосрочен план, с течение на времето, вероятността да платим висока цена, залагайки психическото си здраве и неудовлетвореността в отношенията ни или и двете.

Какво можем да направим: Постепенно въвеждайте тези аспекти, като провеждате разговори с партньора си за това, защото те са ценни за Вас и как най-добре връзката Ви може да ги усвои.

Неуважението. Един от най-големите пророци на неудовлетворението или дълголетието на отношенията е , ако партньорът ни гледа на нас с презрение(или Вие) по време на спорове или несъгласия. Неуважението, враждебността и липсата на съпричастност във важните моменти, представляват съществена слабост в отношенията, която ще увреди способността на всяка двойка да управлява продуктивно стреса и конфликтите.

Какво можем да направим: Обсъдете заедно как да установите основни правила за конфликти, да подобрите уменията си за разрешаване на конфликти и да полагате усилия да разберете взаимно гледната си точка, за да увеличите съпричастността си.

Значителна сексуална несъвместимост: Когато скриваме важни и утвърдени аспекти на сексуалността си, като конкретни желания, фетиши, предпочитания, сексуални действия или убеждения и практики, свързани с моногамията, ние се подлагаме на потенциално разочарование и недоволство по-късно във взаимоотношенията. За да бъде ясно, много взаимоотношения оцеляват и дори се развиват с незадоволителен сексуален живот, поради което загрижеността когато се задава проблем, зависи от важността, която поставяме на добрия секс с партньора си.

Какво можете да направите: Поддържането на добър сексуален живот изисква работа в дългосрочен план в почти всички отношения. Помислете дали да имате честна дискусия и дали сте честни за нещата, които са били удовлетворяващи или вълнуващи за Вас в миналото. Вероятността партньорът Ви, да не ви е казал всичко за собствените си предпочитания, дори ако тяхната история е по-малко "цветна" е голяма.

Компромис или сътрудничество?
Успешна връзка, толкова ли е трудно да я осъществим

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova


понеделник, 4 септември 2017 г.

Травмата, доверие и време




Когато травмата подкопава доверието е трудно да се види по-светлото бъдеще.
Голямата и дълбока травма има дълбок и дълготраен ефект върху онези, които са я претърпели. Променя начина, по който гледат на себе си и на другите. Изследвания в областта сочат, че травмата оставя различни белези при различни обстоятелства. Последиците зависят от това какъв е човекът, какво е преживял, независимо дали е умишлено причинена или не.

Много са щастливците, които могат да избягат от голяма травма в живота си, но ако някой за когото ви е грижави сподели, че е имал ужасно преживяване, как може да се отрази това? Не е изненадващо, че хората, които са били умишлено наранявани, могат да бъдат дълбоко повредени в способността си да се доверяват. Доверието е фундаментално, дори за най-обикновените ни взаимодействия с другите, така, че вредите в тази област имат далечни последствия.

Повечето от нас очакваме с нетърпение конкретни събития, малки или големи, имаме надежда за по-ярко утре и усещане за открити възможности, въобще живеем с идеята, че най-доброто предстои. Но травмата понякога „скъсява бъдещето”, хората вече не виждат смисъл в него, историята свършва, дори физическият живот да продължи.

Безнадеждното бъдеще до голяма степен е свързано с разкъсване на доверието. Липсата на доверие не включва само активно недоверие към други хора. Това е общо отношение към света като цяло, липса на доверие в себе си, както и в другите, неспособност да бъдем отворени към това, което бъдещето може да ни поднесе.

Липсата на доверие променя цвета и формата на нашите мисли за бъдещето, не само засяга нашите прогнози, но и влияе върху това как се чувстваме.

Уверения стил на очакване отстъпва място на всепроникващата и не локализирана несигурност, където съмненията и чувството за опасност преобладават.

Как най-добре професионалисти и приятели могат да помогнат?

Няма лесен начин на възстановяване. Но с малки стъпки, с помощта на специалист и подкрепата на близките, степента на доверие може да се покачи. Човек трябва бавно да възвърне чувството си за сигурност в света около него. Възстановявайки доверието, самото бъдеще може да бъде възстановено също.

Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Как да помогна на себе си и семейството ми при травма?
Как нашите реакции се променят по време на травма?

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype: evidelova

четвъртък, 31 август 2017 г.

Кога спират родителските ни задължения?



Kултурата и манталитетът ни предполагат да се грижим за децата си до късна възраст, много след като самите те са станали възрастни и имат деца. Нашите родители са се грижели за нас до късна възраст, някои все още го правят. Техните родители са се грижели за тях и така поколения след поколения. Живеят заедно, различни поколения с различни разбирания и това води до чести конфликти.

В днешно време, обаче ние искаме да бъдем различни родители, искаме да бъдем модерни, да бъдем по-добри, имаме Интернет и можем да комуникираме с целия свят.

Посвещаваме се на децата, грижим се за тях, отглеждаме ги и ги възпитаваме, и така цели 18-20 години. След това, обаче тази връзка не приключва, независимо дали е била близка или не. Една от ролите, които родителите играят в много култури, е да помагат на децата си да се грижат за децата си. Всъщност някои дори смятат, че менопаузата се е развила, защото жените стават по-добри баби, ако не продължават да имат свои деца. Във всеки случай, връзката родител-дете не приключва, след като детето е узряло.

Родителите обикновено остават в някаква връзка с техните възрастни деца, всъщност, но какво става с етиката? Ако приемем, че имаме родителски задължения към нашите незрели и зависими деца, имаме ли и такива към нашите възрастни деца?

Например майките и бащите имат ли задължение да плащат за колеж , университет или да изплащат студентски заеми, ипотеки?

Аз самата съм майка на две деца, все още в незряла възраст. Но децата порастват и си мисля за момента, в който ще бъда родител на възрастни деца.
Задълженията към нашите малки деца произтичат от факта, че ги въвеждаме в живота чрез собствените си действия, знаейки, че те идват на света уязвими, изложени на риск от всякакви проблеми, зависими от нас. Ролята ни е изключително важна, отговорността е голяма. И все пак трябва да имаме разумни стандарти за грижа към децата.

Резултатът не е , че трябва да се натрапваме на децата си когато пораснат. Възрастните се нуждаят от автономност, но все по-често виждам родители, които не дават това на порасналите си деца. Те не са просто склонни да помагат, а се чувстват длъжни да го правят.

Последните месеци станах свидетел на доста конфликти породени именно от това, живеят няколко поколения заедно, по-старите дават „акъл” на по-младите, те на своя страна се дразнят, искат автономност и уважение и т.н. и т.н. Това е един омагьосан кръг, няма излизане от него. Всъщност има, просто различни поколения не трябва да живеят заедно. Винаги ще има конфликти и напрежение.

С течение на времето хората порастват и помъдряват и надявам се си дават сметка, че положението, в което са се дължи до голяма степен на собствения избор. Всеки избира сам за себе си дали ще пуши или пие, дали ще прекоси внимателно улицата или не, дали ще живее с родителите си или не. И ако не му харесва, винаги може да промени нещата.

Бащите не са просто интериор
Доверието при децата
Деца и родители

Свържете се с мен за вашата първа безплатна консултация.
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg