Да си представим отношенията ни с партньора като къща.
Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва.
Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова.
Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно.
Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка).
Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика.
Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това.
Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави.
Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.четвъртък, 15 декември 2011 г.
Време за почистване на къщата
Да си представим отношенията ни с партньора като къща.
Представете си, че се намирате в голяма и празна къща заедно с вашата половинка. Има изобилие от пространство: спалня за вас, кухня, дневна, стая за гости. Можете да ги обзаведете както на вас ви харесва.
Но с течение на годините се натрупват торби с боклук и вместо да го изхвърлим , ние го трупаме в една от стаите. Когато стаята се запълни, просто затваряме вратата и започваме да пълним нова. След години сме стигнали до там, че не можем вече да намерим себе си в този космос от вещи, с които сме затрупани. Къщата се оказва твърде малка за вещите, които сме събрали. Трябва да намерим нова.
Това се случва често в браковете. Къщата е връзката им, в началото предлага толкова много емоционално пространство, открити сме и сме изпълнени с любов. Но през годините има неизказани неща, беззвучни негодувания, ситуации и събития, които са болезнени, никой не прави нищо за да ги предотврати или просто да поговори за тях. Нещата се натрупват и с годините безопасните теми на двойката са за времето, денят по време на работа и футболният мач на сина. Нищо чудно, че всеки един от двамата се чувства отегчен, неспокоен и натясно.
Преструваме се до момента, в който започнем да мислим за преместване (развод) или намиране на нова къща (нова връзка).
Какво да направим? Толкова ли е лесно да се качим на горния етаж и да започнем с разчистването на стаите. Да започнем да говорим отново за тези теми табу. Вместо да си хапем езика и да внимаваме какво казваме, по добре да започнем да говорим как се чувстваме когато постоянно си хапем езика.
Проблемът е ,че рядко изсипваме съдържанието на чантата си в кошчето. Това е процес, който убива връзката избутване, заключване далеч, задържане. Продължете напред , дайте пространство на емоционалния си живот, той има нужда от това.
Разбира се отначало ще се чувствате нестабилни и ще мислите , че това въобще не е добра идея, но с течение на времето ще усетите силата на това да споделяте емоциите си с партньора. Нека той да разбере защо го правите , насърчавайте го той също да го прави.
Започнете да отваряте малко по малко тези затворени стаи и те ще започнете да преоткривате къщата си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар