сряда, 23 ноември 2011 г.
Съжаляваме ли за това, което не сме направили или казали?
„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“ Хариет Бичър Стоу – авторката на „Чичо Томовата колиба”
Времето лекува всички рани, но пък лекува ли съжаление? Животът без съжаление е почти невъзможен, така че трябва да се надяваме.
Можем да разгледаме съжалението в два вида. Грешки при възложена работа се получават, когато ние съжаляваме за нещо, което сме направили. Грешки на бездействието се появяват, когато ние не правим нищо, което искаме, а би трябвало. Грешка при възложена работа е да бъдем жестоки към колега или приятел. Оказва се , че изразяваме съжаление за неща, които не сме направили. Пропуските избледняват по-малко с времето, отколкото грешките от нещата, които сме извършили. С течение на времето ние съжаляваме повече за нещата, които не сме извършили, отколкото за това, което сме направили.
В краткосрочен план обаче нещата са точно обратно. В краткосрочен план по-вероятно е да съжалим за това, което сме направили, отколкото за това, което не сме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар