Прошката е изключително важна, тя ни прави по-зрели, по-мъдри и по-добри, защото отмъщението не работи. Тя е акт на състрадание, освобождаване от желанието да накажем някой или себе си. Това е състояние на благодат. Има много бърз достъп до нея. Но първо трябва да почувстваме гняв, преди да можем да започнем да прощаваме.
Отмъщението е стремеж, някой да си го получи, дори понякога и погрешно. Съвсем естествено е да се чувстваме ядосани.
Отмъщението ни поставя на същото ниво с онези злобни хора, то вади лошото от нас. Увеличава стреса. Разбира се, когато някой ни удари имаме импулс да му отвърнем. За да просперираме като личности, ние трябва да устоим на тази предвидима страст за отмъщение.
Да потърсим правото си по-позитивно. Това не ни прави слаби противници, просто отказваме да действаме по разрушителен начин, действаме противоположно и все повече намираме мира.
Най-доброто отмъщение е нашият успех, триумфът, че не сме позволили отмъстителните хора и мисли да господстват над спокойствието ни.
Прошката се отнася не до актьора , а до акта. Наранени и засегнати сме. Желанието да трансформираме гнева е призоваване към мир. Да бъдем по-големи от гнева.
Добър наш приятел е бил невнимателен и неделикатен, когато сме имали лош ден. Никой не е перфектен.
Колега краде ваши идеи. Направете контрол на „щетите”,
дали да го споменете пред шефа, или просто да не му се доверявате повече. Опитайте се да му простите алчността, дайте си сметка колко несигурен и подъл е, щом трябва да се наведе толкова ниско, че да открадне от вас.
Прошката е смяна на парадигмата, решение за трансформиране на гнева. Тя ни освобождава от капана на безкрайните отмъщения, така можем да изпитаме повече радост. Тя е повече от нас, тя ни освобождава от негативи и ни позволява да се движим напред. Опрощаващият не може да разтвори напълно гнева, но има свободата и знанието, колко е израснал.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване