За да оцелеем, трябва да играем. Твърде опасно и трудно е да излезеш в реалния свят, без да си практикувал уменията си в една безопасна среда, преди време. Играта често е свързана със смеха. А основната цел на смеха е социална, свързва хората по между им.
Това, което ни отличава от маймуните не е смехът, а причината поради , която се смеем. От идеята за физическото гъделичкане до вербалната игра и хуморът е еволюционната стъпна, която сме направили. Ние и само ние хората сме способни да се смеем на шегите и безумието.
Животът може да се разглежда като една гигантска, безкрайна пиеса, в която всичко се случва тук и сега. Вместо да приемем нещастието твърде сериозно и да останем в него дълго време, например можем да го видим като къс епизод, възможност да научим нещо и да обърнем развоя на мача. Когато се огледаме и видим , че ние сме един от многото играчи, можем да опитаме да си сътрудничим с другите и да спрем да приемаме себе си твърде сериозно.
Когато животът е пиеса, става ясно, че нашата работа е да я правим приятна за всички играчи. В действителност нашето щастие зависи от способността ни да запазим светлината и да поканим другите да се смеят заедно с нас, защото всички сме свързани . Взаимодействието по между ни , ни прави по-добри играчи и ни помага да се забавляваме.
Следователно за да насърчим собствената си добросърдечност и да поканим щастието в живота си, опитайте да се отнасяте към живота като към една игра. Понякога тази игра може да бъде много сериозна. Тя изисква от нас да сме отговорни, смели, готови да участваме, но без да мислим себе си за твърде важни. Друг път пиесата на живота е гъдел. Бъдете гъвкави! Това е единствения начин да играем и да бъдем щастливи в същото време.
Защо толкова се нуждаем от одобрение?
Как оценяваме живота си?
Щастливи ли сме, когато имаме всичко?
Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар