петък, 17 май 2013 г.

Живеем ли живота, който сме си представяли?


Животът ни твърде често е повторение или възстановка на миналото ни. За да извадим от себе си истинската си същност е процес, който трае цял живот. Нашите личности не са постоянна величина, от деня, в който завършваме колежа, до момента на пенсионирането ни. Винаги е възможно да се променим. И все пак за да постигнем трайна промяна, трябва да познаваме себе си. Как да стане това и как да се стремим към по-различно?

Животът на човека е уникален, често обаче се случва да е повторение или възстановка на миналото. Ние живеем модела на родителите си и обществото без наистина да се питаме „Какво всъщност искам аз?”. В действителност, поведението , което най-често не харесваме у себе си , са негативни черти на родителите ни или други авторитети за нас. Ако се вгледаме още по-внимателно в тези черти , ще забележим , че те влияят на нашите връзки, кариера, целите в живота ни.

Възможно ли е да се идентифицират и да се преодолеят старите характеристики и нагласи в нас, това от което ни боли сега? Как можем да отделим това, което си е наше и това, което е повторение от някой друг?

Какво ни пречи да потърсим помощ?
Травмата: Защо не мога просто да я забравя?
Ние сме същества , а не просто тела



Facebook: Елена Виделова
Skype:evidelova
Телефон: 0879 855 786
jiveisaznatelno@abv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар