Всеки един от нас чувства някакво ниво на тревожност в даден момент. Дали презентацията пред голяма група хора или интервю за нова работа, нервността и дискомфорта в краткосрочен план са неизбежни. Въпреки това за човека, който страда от тревожно разстройство тези чувства са толкова тежки и непреодолими, че те напълно го пленяват и превръщат ежедневието му в една непрестанна борба.
Много хора предполагат, че тези, които страдат от тревожно разстройство, преувеличават симптомите и отказват да признаят изцяло разстройството. Тази нагласа произтича от факта, че не всеки разбира това, което отличава общата тревожност от тревожното разстройство. Помага ни да вършим нещата. Тревожността ни принуждава да учим за предстоящ изпит, така, че да не се провалим, да сме добре подготвени преди презентация , така, че да оставим добро мнение след себе си.
Обратното, когато тревожността се развива в разстройство, тя може да предизвика повече вреда, отколкото полза. Пречи ни да функционираме добре или да бъдем продуктивни, тревожното разстройство губи предназначението на тревожността. Когато тревожността ни пречи да функционираме нормално, тя е причина за безпокойство.
Тревожността пресича прага на нормалното и се превръща в разстройство, когато вместо да мотивира, ни потиска. Нещо не е на ред в този процес. В идеалния случай се тревожим преди събитие, като произнасянето на реч. Притесненията и опасенията ни ще ни мотивират да работим по-усилено и да подготвим по-добре материалите си, да се уверим , че звучим добре и , че ще сме ясни на аудиторията.
Ако имаме тревожно разстройство ще сме толкова заети с отрицателните възможности , че не бихме били в състояние да се съсредоточим. Може даже да се наблюдава гадене, безсъние и невъзможност да се концентрираме. Когато денят за нашата реч дойде, ние ще сме зле подготвени за събитието и ще измислим хиляди оправдания за да не се налага да излагаме своята презентация. Има голяма вероятност даже да предизвикаме внезапно заболяване, което да отмени нашето участие.
За някои това може да звучи като краен случай, но това е реалността за хората, живеещи с тревожно разстройство. Това е заболяване с много симптоми. Въпреки това не е безнадеждно и неизлечимо. Има много възможности за хората страдащи от тревожно разстройство.
Семейното консултиране може да бъде една много успешна възможност за тези, които изпитват затруднения във взаимоотношенията, като резултат на тревожно разстройство или за тези, които изпитват безпокойство от интимност и партньорско ангажиране.
Различните видове терапия могат да помогнат на хората да управляват своето безпокойство. Като се научим да се борим и в крайна сметка да променяме негативните мисли и чувства, можем да си върнем контрола над живота си. Чрез открита дискусия с терапевт, може да се открие огнището на тревожността, да се помогне да нейното разбиране и причините за появата и.
Независимо от вида и начина на терапия, най-добър шанс за преодоляване на тревожното разстройство е когато се вземат мерки още в най-ранните етапи на появяването му. петък, 17 август 2012 г.
Нормалното безпокойство срещу тревожното разстройство : Каква е разликата?
Всеки един от нас чувства някакво ниво на тревожност в даден момент. Дали презентацията пред голяма група хора или интервю за нова работа, нервността и дискомфорта в краткосрочен план са неизбежни. Въпреки това за човека, който страда от тревожно разстройство тези чувства са толкова тежки и непреодолими, че те напълно го пленяват и превръщат ежедневието му в една непрестанна борба.
Много хора предполагат, че тези, които страдат от тревожно разстройство, преувеличават симптомите и отказват да признаят изцяло разстройството. Тази нагласа произтича от факта, че не всеки разбира това, което отличава общата тревожност от тревожното разстройство. Помага ни да вършим нещата. Тревожността ни принуждава да учим за предстоящ изпит, така, че да не се провалим, да сме добре подготвени преди презентация , така, че да оставим добро мнение след себе си.
Обратното, когато тревожността се развива в разстройство, тя може да предизвика повече вреда, отколкото полза. Пречи ни да функционираме добре или да бъдем продуктивни, тревожното разстройство губи предназначението на тревожността. Когато тревожността ни пречи да функционираме нормално, тя е причина за безпокойство.
Тревожността пресича прага на нормалното и се превръща в разстройство, когато вместо да мотивира, ни потиска. Нещо не е на ред в този процес. В идеалния случай се тревожим преди събитие, като произнасянето на реч. Притесненията и опасенията ни ще ни мотивират да работим по-усилено и да подготвим по-добре материалите си, да се уверим , че звучим добре и , че ще сме ясни на аудиторията.
Ако имаме тревожно разстройство ще сме толкова заети с отрицателните възможности , че не бихме били в състояние да се съсредоточим. Може даже да се наблюдава гадене, безсъние и невъзможност да се концентрираме. Когато денят за нашата реч дойде, ние ще сме зле подготвени за събитието и ще измислим хиляди оправдания за да не се налага да излагаме своята презентация. Има голяма вероятност даже да предизвикаме внезапно заболяване, което да отмени нашето участие.
За някои това може да звучи като краен случай, но това е реалността за хората, живеещи с тревожно разстройство. Това е заболяване с много симптоми. Въпреки това не е безнадеждно и неизлечимо. Има много възможности за хората страдащи от тревожно разстройство.
Семейното консултиране може да бъде една много успешна възможност за тези, които изпитват затруднения във взаимоотношенията, като резултат на тревожно разстройство или за тези, които изпитват безпокойство от интимност и партньорско ангажиране.
Различните видове терапия могат да помогнат на хората да управляват своето безпокойство. Като се научим да се борим и в крайна сметка да променяме негативните мисли и чувства, можем да си върнем контрола над живота си. Чрез открита дискусия с терапевт, може да се открие огнището на тревожността, да се помогне да нейното разбиране и причините за появата и.
Независимо от вида и начина на терапия, най-добър шанс за преодоляване на тревожното разстройство е когато се вземат мерки още в най-ранните етапи на появяването му. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар