Шокът или отричането са типични отговори на травматичните събития или бедствията, особено непосредствено след самото събитие. Това са нормални защитни реакции.
Шокът е внезапно и често интензивно смущение на емоционалното ни състояние, често сме зашеметени или замаяни. Отказът включва непризнаване, че нещо много стресиращо се е случило, понякога просто се изключваме.
Реакциите при травматизиращо събитие, разбира се строго индивидуални. Някои изпадат в шок, други реагират по –спокойно, трети се мотивират и търсят решение.
Чувствата са интензивни и понякога непредвидими. Може да станем по-раздразнителни от обикновено, настроенията ни могат да се променят драстично. Особено тревожни сме или нервни, а в някои случаи това може да се превърне и в депресия.
Мислите и моделите ни на поведение са засегнати от травмата. Понякога се повтарят ярки спомени от събитието. Тези ретроспекции могат да се появяват без видима причина и да доведат до физически реакции като учестено сърцебиене или изпотяване. Трудно се концентрираме и взимаме решения, сънят и хранителните ни навици са нарушени.
Повтарящите се емоционални реакции са чести. Годишнините от събитието също ни разстройват и ни навяват спомени от травматичното преживяване. Изплуват страхове, че това може да се повтори.
Междуличностните ни отношения, често стават обтегнати. Конфликти и чести спорове с членове на семейството или колеги зачестяват. От друга страна може да се оттеглим и изолираме от обичайната за нас действителност.
Физическите симптоми могат да бъдат признак за изключителен стрес. Например: главоболие, гадене, болки в гърдите, безсъние, липса на апетит са все сигнали на тялото ни, че нещо се случва с нас.
вторник, 17 юли 2012 г.
Какво се случва с нас след бедствие или друго травматично събитие?
Шокът или отричането са типични отговори на травматичните събития или бедствията, особено непосредствено след самото събитие. Това са нормални защитни реакции.
Шокът е внезапно и често интензивно смущение на емоционалното ни състояние, често сме зашеметени или замаяни. Отказът включва непризнаване, че нещо много стресиращо се е случило, понякога просто се изключваме.
Реакциите при травматизиращо събитие, разбира се строго индивидуални. Някои изпадат в шок, други реагират по –спокойно, трети се мотивират и търсят решение.
Чувствата са интензивни и понякога непредвидими. Може да станем по-раздразнителни от обикновено, настроенията ни могат да се променят драстично. Особено тревожни сме или нервни, а в някои случаи това може да се превърне и в депресия.
Мислите и моделите ни на поведение са засегнати от травмата. Понякога се повтарят ярки спомени от събитието. Тези ретроспекции могат да се появяват без видима причина и да доведат до физически реакции като учестено сърцебиене или изпотяване. Трудно се концентрираме и взимаме решения, сънят и хранителните ни навици са нарушени.
Повтарящите се емоционални реакции са чести. Годишнините от събитието също ни разстройват и ни навяват спомени от травматичното преживяване. Изплуват страхове, че това може да се повтори.
Междуличностните ни отношения, често стават обтегнати. Конфликти и чести спорове с членове на семейството или колеги зачестяват. От друга страна може да се оттеглим и изолираме от обичайната за нас действителност.
Физическите симптоми могат да бъдат признак за изключителен стрес. Например: главоболие, гадене, болки в гърдите, безсъние, липса на апетит са все сигнали на тялото ни, че нещо се случва с нас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
След последното земетресение си дадох сметка всъщност колко сме уязвими. Колко сме малки и как нямаме власт над природата. Днес се забавляваш, а утре идва някоя природна стихия и те отнася.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм с вас, подобни мисли ме сполетяха и мен. Именно за това радвайте се на малките неща в живота, на всеки изминал ден, за това , че сме живи и здрави и, че ни има.
ОтговорИзтриване